Комисията по Географско обучение (Commission on Geographical Education – CGE) е част от Международния географски съюз (International Geographical Union – IGU). Той спонсорира в рамките на своята структура голям брой комисии, работни групи и комитети, които представят подобластите на географията в международен аспект.

Международен географски съюз
Това е най-престижната организация на географите в света. Съюзът е основан в Брюксел през 1922 г., но много преди това географите са провеждали свои международни срещи и конгреси. Първият международен географски конгрес се е провел през 1871 г. в Антверпен (Белгия). Международният географски съюз има три важни инстанции:

• Генерална асамблея на делегатите, избрани от страните-членки. Асамблеята провежда заседания по време на конгресите на МГС, които се състоят на всеки 2 години. Асамблеята е най-висшият орган на Съюза.
• Изпълнителен комитет, който се състои от президент, осем заместник-президенти и генерален секретар и ковчежник (човекът, който отговаря за финансовите средства на Съюза).
• Комисии и работни групи, които продължават своята работа в периодите между конгресите.

Работните езици на Международния географски съюз са английският и френският.
Международният географски съюз е заявил 7 основни цели на своята дейност:
1. Да подпомага изследването на географските проблеми в света.
2. Да стане инициатор и да подпомага географските изследвания, които изискват международно сътрудничество, дискусии и публикации.
3. Да подпомага работата на географите в различни международни организации.
4. Да подпомага събирането, разпространението и обмена на географски данни сред члвеновете си.
5. Да подпомага организирането на географски конгреси, регионални конференции и специализирани симпозиуми, свързани с целите на Съюза.
6. Да участва в различни форми на международно сътрудничество, целящо развитие и приложение на географските знания.
7. Да работи по стандартизацията и съответствието на методите, номенклатурата и символите (особено знаците в картите), използвани в географията.

Членството в Международния географски съюз се осъществява на държавно равнище, а не индивидуално. Страните-членки имат национални комитети по география, чиито членове са представители на академични и професионални общества, правителствени и неправителствени организации, представляващи географията в съответната страна. Всеки комитет си назначава технически секретар – човек, който води кореспонденцията на един от официалните езици и информира за новостите из живота на МГС.

По традиция участието на България в Международния географски съюз и членският внос се урежда чрез Географския институт на БАН. Във връзка с това Директорът на Географския институт „по право“ е председател на Националния комитет по география.

Международният Географски съюз признава Международния съюз на научните съюзи (ICSU) и Международния съвет за социални науки (ISSC) като организации, координиращи международните дейности в областта на науката.

Международният географски съюз е съставна част от по-висшестояща организация – Международния съвет на научните съюзи (International Council of Scientific Unions). Той представлява неправителствена организация, базирана в Париж. Члеството в ICSU се осъществява чрез научен съюз, като напр. Международния географски съюз, и Националната академия на науките, които представят отделните страни. В UCSU членуват повече от 20 научни съюзи, които представят различните науки. Като цяло съюзното членство в ICSU е представително за физическите и природните науки и много от техните поделения.

Из историята на Комисията по географско обучение
Създаването на Комисията се свързва с формирания специален комитет на Международния географски съюз по време на световния конгрес на географите във Вашингтон през 1952 г. 40 години по-късно (1992 г.) Комисията провежда своя симпозиум и конгресни сесии в Болдър, Колорадо и Вашингтон (САЩ). От гледна точка на броя на участниците, посетили Вашингтонския форум, Комисията по географско обучение е най-голямата (над 300 географи). През 40-годишния период от 1952 до 1992 г. комисията спонсорира симпозиуми в Англия, Швеция, Индия, Канада, Нова Зеландия, бившия Съветския съюз, Нигерия, Коста Рика, Яопния, Бразилия, Холандия, Западна Германия, Франция, Испания, Австралия, Хонг Конг, Китай. От 1992 г. насам комисията е провела конференции и симпозиуми в Германия, Чехия, Куба, Русия, Аржентина, Холандия. Всеки учител, който има желание да работи по проекти с колеги от други страни, веднага разбира възможностите, които комисията предоставя.

Мисия на Комисията по географско обучение
Тя се концентрира изключително върху проблемите за подобряване на географското обучение посредством обучение и научни изследвания на международно равнище. Комисията има пет основни задачи, които определят нейната дейност:
1. Да поддържа целите на Международния географски съюз в неговите усилия за подобряване на географската наука и географското обучение в международен план.
2. Да прилага в географското обучение в училището, университетите и професионалното и комунално образование на основните положения от Международната харта за географско обучение.
3. Да развива и прилага в географското обучение научните постижения в международен аспект. 4. Да поддържа и стимулира междукултурните изследвания на проблемите с международно значение в географското обучение.
5. Да развива разбирането на широката общественост за значението на географията в международен план.

Международната харта за географско обучение (The International Charter on Geographical Education) е най-важният политически документ, изработен от Комисията. Началото е поставено през 1988 г., а самата Харта е публикувана на английски език през 1992 г., впоследствие преведена на 20 езика. Хартата служи на две главни цели на географското обучение в световен мащаб:
Първо, тя е послание към политиците, че обучението по география и изучаването на географита е важно за благосъстоянието на една страна и на нейните граждани, както и за възможността на страната да функционира в глобалната ера.
Второ, Хартата има образователно послание към хората, които изработват учебните планове, информирайки ги към какво трябва да се стреми географското обучение и кои са най-общите стандарти, към които трябва да се придържа.

Откакто е публикувана, Хартата придоби голямо влияние в цял свят. В нея ясно са формулирани образователните стандарти, според които “ за да гарантира солидна подготовка за бъдещето, географията трябва да се смята за основен предмет както в програмите за основното, така и за средното образование” (Stoltman, J.P., 1997, The International Charter on Geographical Education: Setting the Curriculum Standard, Journal of Geography, 96 (1), pp.32).