Нина, ти очарова и журитата на конкурса, и зрителите в България и Великобритания с прекрасните рисунки на своя постер. От кога рисуваш и участвала ли си със свои рисунки в други конкурси?
Обичам да рисувам. Няколко години съм посещавала школата по рисуване „Захари Зограф“ в нашия град. Участвала съм в различни конкурси и в много изложби. Имам бронзов медал от конкурс за детска рисунка, който се проведе в Япония през 2001 г. Едно от последните ми участия беше в конкурс за проект за пощенски марки, който се проведе миналата година във връзка с годишнина на Български пощи. Там се представих с три проекта и спечелих специална награда.
В международния конкурс за постери „Нашият роден край“ ти участва от името на едно от най-старите и реномирани български училища - ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, Самоков. Къде учиш след завършването на 7-ми клас?
Сега уча в паралелка с интензивно изучаване на немски език в Профилирана гимназия „Константин Фотинов“ в град Самоков. Немският език ми е много интересен и го уча с удоволствие.
Как разбра за провеждането на конкурса за постери и защо се включи в него?
За състезанието разбрах от преподавателката си по география в седми клас. Информацията за него е била изпратена с писмо от Регионалния инспекторат по образованието. Реших да участвам, защото харесвам географията и обичам да рисувам и ми се стори интересно да съчетая двете в работата си по този проект.
Всички етапи на състезанието бяха организирани много добре. Направи ми впечатление с какво желание се включиха всички участници от нашето училище. На изложбата на постерите от националния кръг, която сп. „Обучението по география“ организира през месец октомври 2004 г. в НМ „Земята и хората“ разбрах, че кон-куренцията е била наистина голяма, защото всички пос-тери бяха много интересни и хубави.
Ти живееш в Самоков, а тема на твоя постер са Западните Родопи. Защо „измени“ на Рила и се насочи към Родопите?
Избрах темата за Западни Родопи по няколко причини. Първо, аз съм наполовина родопчанка – майка ми е от този край и целият ми род по майчина линия живее там. Всяка година прекарвам част от лятната си ваканция в село Гела, където живее моят дядо. По време на престоя си там съм имала възможност да пътувам и да се запозная и с други кътчета в Родопите. Много харесвам тази българска планина – не само нейната красива природа, но и богатата Ј история, интересните традиции и особено прекрасните хора, които живеят там. Важна причина, струва ми се, е и фактът, че успях да си намеря достатъчно литература по темата. В тази връзка искам да благодаря на г-н Костадин Глушков от Българския съюз за защита на Родопите за оказаното съдействие. Освен това повечето ми съученици решиха да участват с теми за град Самоков и района и за да има разнообразие, моят избор като че ли се оказа удачен.
Кое най-много те затрудни в изработването на постера?
Най-трудното в изработването на постера беше ограниченото време, с което разполагахме. Накрая наистина се налагаше през някои дни да работя много интензивно, за да довърша всички детайли. Най-много време ми отне обработката на информацията и изработването на картата. Всички етапи от работата ми бяха интересни за мен. Много любопитно се оказа комбинирането на отделните детайли в едно цяло и резултатът наистина ми хареса.
Би ли участвала пак в състезание по география?
Да, с удоволствие бих участвала отново в подобно състезание. Участието ми в това беше много интересно – научих много нови неща, занимавах се с приятни за мен дейности като четене, рисуване и правене на снимки, а освен това се запознах с чудесни хора. Искам също така да споделя, че при изготвянето на постера спечелването на награда не е била единствената мисъл в главата ми. По-скоро бих казала, че се забавлявах, учейки.
Като лауреат по география как оценяваш преподаването на този предмет в училище?
Мисля, че преподаването на география в нашите училища е на добро ниво. Учебниците също ми харесват. В последно време има и много други помагала и специализирана литература, която да ни подпомага в подготовката по тази учебна дисциплина. Смятам, че организирането на ученически екскурзии и експедиции с опознавателна цел ще направи овладяването на материала още по-интересно.
Промени ли се отношението на хората към теб след като спечели голямата награда и заслуженото световно признание? Почувства ли се „звезда“?
След като спечелих тази награда, всички ме поздравяваха и мисля, че искрено се радваха. Вниманието към мен беше наистина голямо. И преди този успех хората гледаха на мен като на едно сериозно и отговорно момиче, но сега доказах, че това наистина е така. Не се чувствам специален човек или нещо такова, по-скоро се чувствам обогатена. Особено ценни са за мен впечатленията ми и контактите с прекрасни хора както в Шотландия, така и в България.
Какви съвети ще даде победителката от първия международен конкурс за постери на кандидат-участниците в следващия през 2006 г. в Австралия?
Трудно ми е да давам някакви препоръки на бъдещите участници в подобни състезания. Може би едно от важните неща е да повярват в способностите си. Също така хубаво е да си създадат още в началото ясен план и система на работа, макар че и импровизациите понякога водят до добри резултати.
Твоите пожелания към читателите на сп. „Обучението по география“, които искрено ти се възхищават?
