„Задачата на географията в ранното детство – писа през 1885 г. Принц Пьотр Алексиевич Кропоткин2 – е да заинтересува детето за великите явления на природата, да събуди желанието му за знания и да ги обяснява“. Във времето на огромен обществен интерес към природните науки, пътуванията и географските изследвания, той разкрива нерадостния факт, че няма подобно възраждане на географията, „по-скоро ние сме успели да я направим в нашите училища една от най-сухите и безлични дисциплини“.

Сто и двадесет години по-късно сме предизвикани да кажем, че независимо от някои изменения, ситуацията си остава основно същата. Двадесети век свърши с един скок в научния и популярния интерес към науките за околната среда, всяка в своите собствени рамки, което доведе до нови виждания относно динамиката на отделните части на географската драма. Бавно, но сигурно даже най-специализираните гео-учени сега признават нуждата да се разбират „човешките измерения“ на околната среда и устойчивото развитие. Теми като глобалното затопляне, климатичните изменения, природните бедствия и риск, градската среда, подземните води, почвената ерозия и унищожаването на горите, са ключови елементи на програмата на гео-учените. Не сме ли всички ние вече географи ?

„Разширяващи се хоризонти в един свиващ се свят“ отразява постоянното предизвикателство за географско обучение. Защото извън научните знания за планетата Земя и динамиката на глобалните процеси на производство и циркулация, има все по-голямо осъзнаване, че дългосрочните решения на предизвикателствата за устойчиво развитие са свързани със самите хора, с тяхната всекидневна обстановка и разбиранията, които те култивират спрямо средата, икономиката и обществото. Отношенията към природния свят се формират рано в живота на човека, кристализирайки вероятно в края на основното и началото на средното му образование. Това са годините, в които училищната география има много важна роля, но същевременно статусът й е в най-критично състояние и е окуражаващо, че в много страни предметът все още заема място в учебните програми. Учебните програми са съставени от гледна точка на националния интерес, но повечето от днешните географски тревоги преминават националните граници. С много кураж и фантазия комисията на IGU по географско обучение се конфронтира с тази дилема. Възможностите от достъпа до Интернет и уеб-базирана информация може все още да не са разширили непременно хоризонтите на разбирателство сред цивилизациите. Но тази книга демонстрира как много уроци могат да бъдат споделяни между различните страни, как много съвременни новости в информационните технологии могат да улеснят международната комуникация сред географите учители и студенти. И дори още по-важно – книгата открива хоризонти за доживотно обучение, така нужно на всички ни сега.

„Географията трябва да даде още повече – тя има много важна служба. – пише Кропоткин – Тя трябва да ни учи от нашето най-ранно детство, че ние всички сме братя и сестри, независимо от нашата националност. ... географията трябва да покаже, че всяка националност носи своите собствени ценни градивни камъни за общото развитие на човечеството...“ Разширяване на хоризонтите в един свиващ се свят …

Prof. Anne Buttimer, Department of Geography, University College Dublin, Ireland Президент на МГС (2000-2004 г.)

Тази книга е част от работата на Комисията по географско обучение (GGE) на Международния географски съюз (IGU) и беше инициирана и издадена от Британската подкомисия на GGE. Това е нейният принос към Симпозиума на комисията, проведен в Глазгоу в сътрудничество с Шотландската асоциация на учителите по география (SAGT).
По своята същност тази книга е сборник от доклади за постигнатите резултати в различните аспекти на географското образование по света. Естествено, в рамките на една книга не е възможно да се оцени световния опит в цялото му разнообразие, но са обхванати основните тенденции и характеристики с най-голямо значение за географското обучение.
Централно място в книгата заема географското образование на училищно ниво (до 19 г. възраст), но то неизбежно включва и обучението на преподавателите и тясната връзка на училищния предмет география с висшето образование.

Prof. Аshley Kent, Eleanor Rawling, Alastair Robinson
Institute of Education, University of London, UK
June 2004

1. Geographical education. Expanding Horizons in a Shrinking World (acad. ed. W. A. Kent, E. Rawling, A. Robinson), SAGT Jornal 2004, v. 33, Glasgow, 2004, 223 p.
2. Kropotkin, Р. 1885. What geography ought to be. Report to the Royal Geographical Society by J. Scott Keltic. London 1985. The Nineteenth Century (December 1885) pp. 940-956.