До финала в Гдиня стигнаха най-добре представилите се 4 ученици в националното състезание по география, което се проведе през май 2004 г. в София (вж. сп. „Обучението по география” /2004). Последваха обичайните за всички международни наши участия перипетии около въпроса ще се участва или няма да се участва, естествено, по финансови причини. За доц. д-р Румен Пенин от СУ „Св. Кл. Охридски” алтернатива не можеше да съществува, защото нашите най-добри ученици-географи заслужаваха да представят България в Гдиня. Както го бяха направили вече в Тампа (Флорида) предната година на състезанието на National Geographic. В този дух и с голям хъс за победа те бяха подготвяни от членовете на националната комисия за първото по рода си международно участие. Активната намеса на експерта по география в МОН Христина Маркова осигури спонсори за пътуването до Гдиня (БДЖ, община Габрово, Първа английска гимназия -София). С финансовата подкрепа и на родителите българският национален отбор в състав Димитър Желев, Ивац Георгиев, Павел Вълчев и Павел Нанков и техните ръководители Христина Маркова и Мариана Султанова пое дългото пътуване към Балтийско море. За всеки от нас срещата с него щеше да е първа…

Днес Гдиня е голям и урбанизиран град, разположен на Балтийско море с около 250 000 жители. Сравнително млад град, той е възникнал само преди 70 години с построяването на пристанището. Разположен е в непосредствена близост до Гданск - град с богати традиции и история. Днес двата съседни града формират един общ пристанищен комплекс и урбанизирана територия като взаимно се допълват и хармонизират. Трудно е човек да си представи как малкото рибарско селище на няколко мили от основното полско пристанище и важен търговски и културен център Гданск се е превърнало за малко повече от десетилетие (1920-1930 г.) в голям пристанищен комплекс и модерен град със 120 хиляди жители, който е и основен полски курорт. Причината е Версайският договор след Първата световна война, който предоставя на Гданск статут на Свободен град. Известният туристически център Сопот също попада в Свободната зона.
Между 1920 и 1926 г. в Гдиня са построени множество вили и хотели на живописния хълм Каменна Гора. Архитектът Тадеуш Венда проектира пристанищния комплекс като две независими едно от друго пристанища: военно (от север) и търговско (от юг). Междувременно в резултат на голямата стачка на английските миньори през 1926 г. строежът на пристанището е ускорен, тъй като се открива възможност за изгоден износ на полски въглища, предимно за Скандинавия. След 1928 г. се строят нови кейови места, главно за въглища, и се утвърждава специализацията на пристанище Гдиня. В края на 1935 г. то обхваща територия с радиус 12,4 км навътре в сушата и има 40 складове за жито с вместимост 190 хил. куб. м и повече от 60 товаро-разтоварни съоръжения. През 1926 г. пристанището има 404 хил. тона товарооборот, а през 1938 г. достига своя връх с 9173 хил. тона. Около 85 % от тях са насипни товари като въглища, зърно, памук, дървен материал и руди.
Днес Гдиня е съвременен добре организиран град, но чийто ритъм все още се определя от пристанището. Не случайно полският политик Е. Квятковски отбелязва, че Гдиня и пристанището са едно цяло. Корабостроителницата в Гдиня заема водещо място на световния пазар и строи едни от най-големите кораби в Европа и света. В последните години много средства и усилия се насочват към туристическата ориентация на града. Тя е свързана с акустирането на големи презокеански туристически фериботни кораби, пътуващи за Скандинавието. Туристически обекти са Аквариумът, Военно-историческият музей, Хелският полуостров и курортните му селища. В строеж е яхт-пристанище, а през август се организират международни прояви, свързани с морето. По време на нашето пребиваване в Гдиня се провеждаше и международна младежка регата. На пристанището паметникът на прочутия капитан Юзеф Теодор Конрад Коженьовски сякаш символизира свободния дух, търсещ нови простори. „Певецът на морето”, известен в литературните среди с името Джозеф Конрад, е обиколил (макар и под английски флаг) всички морета и континенти, достъпни по негово време.

То се проведе в едно от най-модерните езикови училища в Гдиня, разположено край морето, в близост до резервата Редлово. Организаторите се постараха да ни осигурят между състезателните турове разнообразна програма, която ни предостави възможност да се запознаем със забележителностите на Гдиня, Редлово, Гданск и уникалната, дълга повече от 40 км пясъчна коса, известна с името Хелски полуостров. Състезанието включваше задачи, свързани с теренни наблюдения в околностите на града, писмен 3-часов тест и тест със структурирани отговори, наречен мултимедиен тест (изборът на верен отговор беше свързан с наблюдаването на екран на една или няколко схеми или снимки). Всички участници – състезатели и ръководители на отбори, преживяха напрегнати моменти в решаване или проверяване на състезателните задачи, но имаха и възможност да представят себе си и родната си страна и да се веселят заедно. Така международното състезание изпълни може би най-важното си предназначение - да сближи участниците от всички краища на света и да постави началото на много нови професионални и емоционални контакти.

В състезанието участваха 16 отбора от различни страни: Белгия, България, Германия, Естония, Латвия, Литва, Нидерландия, Полша, РЮА, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Тайван, Финландия, Чешка Република. Много от тези страни вече имаха опит от състезанията по география в Нидерландия (1996), Португалия (1998), Южна Корея (2000) и Република Южна Африка (2002). Предвид на възникналите езикови трудности по време на състезанието, у нас се затвърди убеждението, че независимо от регламента всеки участник трябва да знае работния език, за да може да разбере лекциите, които се провеждаха преди първите два състезателни тура. В района на Гдиня състезателите наблюдаваха и изучаваха на терена глациални форми от континенталното заледяване, абразионни брегови форми, социално-икономическата дейност в града и околностите му и решаваха задачи, свързани с проблеми от социално, екологично или икономическо естество. Философията на състезанието бе участниците в него да умеят практически да прилагат своите географски знания в конкретната природногеографска и социално-икономическа и екологична ситуация, т.е. основната идея беше да се акцентира на приложния характер на географията. Това създаде у участниците убеждението, че географската фактологичност е необходима, но недостатъчна, за да участваш и победиш в това състезание.
Първият тур „Теренна работа” (Field Work) се проведе след обяд в два различни дни, като преди това, в сутрешните часове, бяха посетени различни райони в околностите на Гдиня и се слушаха лекции (на английски език) за формите на релефа и техния произход, социалното и икономическото развитие на града от неговото възникване до днес и проблемите, които се решават от общината във връзка с развитието на града. Беше организирана и разходка из Гданския залив, за да добият учениците представа за географското разположение на Гдиня. Предварително беше предоставена на всеки участник историческа, икономическа и демографска информация (също на английски език) за града и областта Померания. Първият тур включваше четири етапа по 15 минути за решаване на задачите. Ето някои от тях:

Следващите два етапа на „Теренната работа” съдържаха подобни задачи. Те бяха ориентирани към откриване на природни процеси, типични за района, и съответните мерки, които трябва да се вземат, за да се ограничи тяхното отрицателно влияние (в какви форми на релефа са разположени отделните части на Гдиня; видове скали или наноси, образуващи клифовете по крайбрежието на Орлово край Гдиня, и кои са процесите, които за създали тези форми на релефа; кои са факторите за формиране на локалния климат в околностите на Гдиня - ролята на бризовата циркулация).

Основният писмен тест (Written Test) според всеобщо мнение на участниците беше най-трудният и се решаваше за 3 часа. В него бяха включени задачи от следните теми: Води (14 точки), Климат (15 точки), Миграции (20 точки), Новите индустриализиращи се страни (15 точки), Надпреварата за каспийския нефт (22 точки), Опустиняването (14 точки). Всички теми бяха съпроводени с множество графични и текстови материали, които трябваше да се изчетат и анализират. Бяха раздадени и работни листове, на които трябваше да се решат част от задачите. Например по темата Климат трябваше да се нанесат стойностите на температурата на различна надморска височина по двата склона на планината при образуването на фьон. По темата Води от състезателите се изискваше да отбележат основното течение на реката (посоката, където реката има максимална скорост) и да отбележат в коя част на речното легло ще има седиментация съответно на едри, средни, дребни и много фини седименти.

При темата Надпреварата за каспийския нефт състезателите в ролята на икономически съветници за съответния регион по картата на Каспийския регион трябваше да начертаят трасето на бъдещ тръбопровод между Баку и Сейхан, като вземат под внимание природногеографските и политикогеографските фактори.
Всяка тема съдържаше от три до единадесет задачи, свързани с някой от източниците на информация, дадени в приложение към темата.

Последната част на състезанието – Мултимедиен тест (Мultimedia test), включваше въпроси със структурирани отговори. Те бяха отбелязани върху специална бланка, която се прожектираше на екран. Всеки състезател самостоятелно прочиташе въпроса и отговаряше в рамките на определеното време (1 до 3 минути).