СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ

Д-р Пламен Лазаров
Балкантурист– АД

Известно е, че на туризма днес се възлагат големи надежди като икономически и социален фактор в настоящото и бъдещото развитие на страната ни. Предпоставка за това са нашите природни, исторически, етнографски и някои други естествени фактори, както и външнополитическият фактор – приобщаването на България към Европейския съюз, повишеният интерес и доверие към страната и обстоятелството, че тя все още е недостатъчно позната и за родните, и за чуждестранните туристи.
Неминуемата многостранна чуждестранна конкуренция на производства, стоки, услуги, пред която ще бъде изправена страната ни след влизането й в ЕС, налага трезва оценка на отраслите на стопанството, които ще издържат на тази конкуренция и ще представят България на равнище, приемливо за стандартите на обединена Европа. Проблеми ще имат както нашето родно индустриално производство (свързани с техническото му оборудване и технологията на производствения процес), така и селското стопанство (от гледна точка, производителността на труда, качеството на продукцията и нейната екологична чистота). Трудно ще бъде на страната ни да се приближи, а впоследствие и изравни със стопанството на Европа във всички негови измерения. Необходима е голяма инициативност, висока компетентност, упорит труд и най-важното – мощни инвестиции. Туризмът – най-новият стопански отрасъл за страната ни – е в много по-благоприятно положение в сравнение с другите стопански отрасли, тъй като:

– има добра материална база с широк обхват и многопосочност от познавателен, рекреационен и битов характер, привлекателен за наши и особено за чуждестранни туристи, тъй като на сравнително малка териториална дистанция се съвместяват планински, равнини, крайморски и крайречни пейзажи с привлекателни места за почивка, отдих, лечение и спорт;

– България все още е малко позната и дори непозната за много чужденци, наситени от видяното и преживяното в световно известните европейски и извъневропейски туристически региони, комплекси и обекти – те биха желали да видят и се докоснат до естествени природни феномени, исторически и археологически обекти, интересни своеобразни битови и фолклорни традиции, които са налице у нас;

– има условия за разнообразен туризъм – маршрутно-познавателен, културен, религиозен, селски, зимен, екологичен, рекреационен, ловен, риболовен, яхтен, хазартен, индустриален, тоталитарен, винарски и други. Във всички тези направления в туристическата дейност нашата страна предлага добри условия и възможности за задоволяване на специфичните изисквания на специализирани групи туристи или на отделния турист;

– има сравнително добра организация за разнообразна туристическа дейност, включваща туристически услуги, почивна база, хотелиерски и ресторантьорски услуги, съвременна информационна и комуникационна технология, квалифициран обслужващ персонал в системата на туризма, който обаче все още е на разстояние от европейските норми;

– е изградена и продължава да се изгражда модерна база на стационарния туризъм, особено по Черноморското крайбрежие, където се оформиха туристически комплекси с модерни хотели, битови и атракционни заведения, задоволяващи и най-претенциозните посетители. Същото се отнася и до големите зимни курорти – Боровец, Пампорово и Банско, със съоръжения и условия за активна зимна почивка и спорт. Все още в своето начало е изграждането на базата на селския туризъм, за който страната ни има необходимите предпоставки.

Всичките тези условия обективно благоприятстват развитието на България като желана туристическа дестилация за чужденците, които в много случаи посетили веднъж страната ни, остават нейни приятели и доброжелатели и същевременно пропагандатори на нейната привлекателност сред свои съотечественици.
Потвърждение за това е, че през последните години броят на чуждестранните туристи непрекъснато нараства, а държавните приходи от туризма се увеличават ежегодно. Така например докато през 2000-та година туристите, посетили България, са били 2,8 млн души, през 2004 г. техният брой е достигнал 3,8 млн души – само с цел туризъм, и без децата, които се вписват в паспортите на родителите си. Приходите от международния туризъм, които през 2000-та година са били 1 млрд долара, са се увеличили само за първите 10 месеца на 2004 г. на 1,6 млрд евро, т. е. – над 2 млрд долара, с прогноза, че след окончателната равносметка за цялата 2004 г. ще достигнат 2 млрд евро (2,6 млрд долара). Това е значителен приход за бюджета на страната.
Показателен е и обхватът на ангажираните лица в различни дейности в системата на туризма. Техният брой е нараснал от 90 000 през 2000-та година на 130 000 през 2004 г., а заедно със сезонно заетите лица е достигнал 450 000, т. е. близо 10% от активното население на страната. Приблизително такъв е процентът на работещите във всички звена на туристическата индустрия в световен мащаб.
Въз основа на тази кратка ретроспекция на състоянието на туризма в България могат да се направят някои обобщения, а именно:
– националният туризъм е един от най-динамичните по развитие, глобално социален и финансово впечатляващ отрасъл на родното стопанство;
– съвременният туризъм, както в световен, така и в национален обхват, е превърнат в самостоятелен отрасъл на стопанството, в резултат на неговата масовизация, конкретизация и демократизация;
– успехите в развитието на туристическата индустрия в България се базират на привлекателните природни и културни забележителности на страната, разширяващата се и модернизираща се материална база и непрекъснато усъвършенстващата се техника и технология на туристическото обслужване във фирмен и национален обхват;
– приобщаването на страната ни към НАТО и ЕС обуславя нарастващото доверие и интерес към България и е важен фактор за включването й в процесите на глобализация и интеграция на съвременното общество
– Всичко това действително съществува като дадености, но до укрепването на страната ни като развита туристическа страна трябва да се измине още не малък път в организационно, техническо, технологическо, образователно, културно и правно отношение.

Някои основни проблеми, стоящи пред туристическата индустрия на България:
1. Популяризиране на страната ни като интересна и привлекателна туристическа дестинация. България има задачата и отговорността да покаже себе си, да разкрие и демонстрира своите особености и възможностите, които предлага за активен многообразен туризъм. Развитието на туристическата индустрия трябва да се базира твърдо на националната идентичност на българския туризъм, да демонстрира и характеризира със съответната доза емоционалност своеобразието и привлекателността на националния туристически продукт. Този процес безспорно е бавен и труден, тъй като трябва да се преодолеят предразсъдъци, трябва да се отстоява на мощна конкуренция от страна на държави с утвърден имидж и традиции в туризма, но той е реално осъществим при правилно ориентирана национална политика в областта на туризма. Всичко това може да се осъществи със силата на информационната и рекламната дейност у нас и особено в чужбина. Отчита се, че именно по отношение на рекламата страната ни изостава твърде много, което налага изграждането на национална информационна система в тази област. Има проект за създаване на самостоятелна административна единица към Министерския съвет, условно наименована Агенция за национална информация и реклама; за увеличаване притока на чуждестранни инвеститори в туризма (засега те са ярко откроени от страна на Германия) и за разкриване на наши туристически представителства в чужбина, на първо място в Москва, Франкфурт и Лондон. Лансира се идеята в сферата на националния туризъм да се използва европейската валута евро.
Всички тези инициативи са във възможностите на държавата и нейните административни звена, които трябва да дадат подкрепа на многобройните туристически фирми, тъй като последните не са в състояние да се справят с големите и обхватни проблеми в областта на туристическата индустрия. Броят на тези фирми е голям, но по същество те са малки формирования с ограничени възможности. Засега туризмът у нас се ръководи от Министерството на икономиката*, но специалистите са единодушни в оценките си, че той, като приоритетен отрасъл на българското стопанство, трябва да бъде ръководен от самостоятелен правителствен орган (Министерство на туризма), носител на националната туристическа политика, със специфични задачи, конкретни програми и правилно регламентиране при крайна цел – повишаване качеството на туристическата дейност и внедряване постиженията на научно-техническия прогрес в нея.

2. Модернизация на материалната база на туризма. В тази посока е направено и продължава да се прави най-много. Основните курорти и курортни комплекси както по Черноморието, така и в планинските части на страната, имат необходимата представителност съобразно европейските стандарти. Те предлагат на посетителите необходимия комфорт за пълноценен отдих, почивка и развлечения. Организирането на маршрутно-познавателния туризъм също е на висота, макар че тук са възможни значителни нововъведения както по отношение транспортното обслужване и качеството на пътищата, така и относно екологичната обстановка във и около посещаваните природни и исторически обекти в страната. Съобраз но съвременните изисквания се изгражда глобална инфраструктура, на разположение на посетилите е информационна и комуникационна система, удовлетворяваща техните житейски и служебни нужди.
Процесът на модернизация на материалната база на туризма трябва да продължи и то не само с оглед удовлетворяване изискванията на съвременния взискателен турист, но и от гледна точка повишаване имиджа на България като туристическа дестинация. Известно е, че страната ни се посещава от по-бедните обществени слоеве в развитите държави, тъй като пребиваването им у нас е сравнително по-евтино в сравнение с редица други страни. Така например едноседмичен престой на турист в България възлиза средно на 45 щ. долара, докато в Гърция той е 780, а в Турция – 826. Тези ниски разходи при туристопосещенията у нас от една страна, имат привлекателна сила, но, от друга, те представят страната ни на туристическия пазар в негативна светлина на туристическия пазар.
Важно условие за повишаване престижността на туристическа България е усъвършенстването и модернизацията на материалната база на туризма във всички нейни измерения. Следва да се отдели и необходимото внимание на намиращите се в начално развитие селски туризъм, екотуризъм, ловен и риболовен туризъм и редица други клонове на туристическата дейност. И тук е нужна сериозната подкрепа на държавните органи по посока стимулиране на фирмите и лицата, ангажирани със съответната дейност, чрез данъчни облекчения, дългосрочно кредитиране и материално стимулиране. Това се налага от обстоятелството, че страната ни трябва да догонва държави с утвърдени традиции и постижения в различните клонове на туристическата индустрия.

3. Качеството на туристическите услуги и човешкият фактор като основен и определящ за развитието на туризма в България. Този фактор се откроява от специалистите като основен, най-важен и най-приносен за развитието на отрасъла. Това е всеобща констатация на всички изследователи. Тя беше ярко откроена и в дискусията на националния форум по проблемите на българския туризъм, проведен в София през януари 2005 г. Единодушно е мнението, че личностният елемент доминира над материалния по отношение на комплексните качествени характеристики на туристическия продукт. Рационалното използване на условията за туристическа дейност, повишаването и поддържането на висока технологична култура в отрасъла, както и крайната резултатност и качеството на труда в туризма зависят и се определят от качеството на работната сила, на нейната обща и конкретна професионална подготовка, организация, етика и морал. При това тази работна сила е задължена да се развива и усъвършенства изпреварващо по отношение изискванията на туристическия пазар, на техническите, технологическите, информационните и комуникационни новости, на непрекъснато повишаващите се изисквания на обслужвания турист. “... Винаги, когато става въпрос за повишаване конкретността на продукта, фирмите го постигат преди всичко чрез персонала – обобщава М. Рибов. Конкурентността е силно зависима от хората, от техните знания, умения, трудови навици и поведение... Фирмите успяват да усъвършенстват технологиите и продукта, да увеличават печалбите си главно чрез хората. Единствено човешките ресурси са тези които съединяват материалните, финансовите и информационните ресурси в продукта. Те са тези, които произвеждат продукта, планират, организират и контролират процесите. Накратно казано – заключава авторът, – човешките ресурси са тези, които правят чудеса не само с останалите ресурси, но и с фирмата, с нейната конкуретноспособност на туристическия пазар...” (Рибов, 1994, с. 122).
По въпросите на човешкия фактор в туризма се работи от дълго време. Както Световната организация на туризма (СОТ), така и регионалните и национални туристически организации и звена обосновават, препоръчват и внедряват изисквания и правила за подобряване и усъвършенстване подготовката на туристическите кадри. Насочеността обаче е предимно в професионален аспект. Значително изостава проблемът за комплексната образователна подготовка на работещите в отрасъла, за тяхната обща култура и възпитаност. А именно те са фундаментът, върху който работещият в системата на туризма надгражда своите професионални умения и опит, развива и утвърждава своите индивидуални качества. Без обща образованост, без широкообхватна култура и етичност трудно се гради авторитет и престижност в системата на туризма.
Само един много конкретен пример в това отношение. Ако мениджърът, планиращ работата на туристическата фирма, администраторът, обслужващ чуждестранните туристи, и най-вече екскурзоводът, съпровождащ и общуващ с тях 5 –10 – 15 дни при пътуването им из страната, познават добре не само условията за туризъм в България, но имат съответната образователна подготовка, например по геогарфия (природна и стопанска) и история (стара и съвременна) и на родната страна на обслужваните туристи, то би се получила много по-голяма непринуденост, взаимност, уважение и дори емоционалност между обслужващ и обслужвани и би се повишил авторитетът не само на туристическата фирма – организатор, но и на страната ни. Защото чужденците ще срещнат в лицето на своите домакини образовани и културни лица, равняващи се на техните колеги от развитите туристически страни в Европа и света.

* * *

Проблемите, свързани с образователната подготовка и възпитание на туристическите кадри, както в основния етап на тази подготовка, така и при тяхната допълнителна квалификация, е твърде обемен и заслужава специално внимание. Тук само много ограничено и конкретно би могло да се посочи, че географията като наука и приложимост, като теория и практика, има важно място и е с големи възможности при изграждането и формирането на основните кадри в системата на туризма, обогатявайки ги със знания, умения и правилни позиции на отношение при изпълнение на тяхната отговорна професионална дейност.
Туризмът като стопански отрасъл бележи непрекъснати успехи и е с нарастващо икономическо и социално значение.
Неговото развитие в България се обуславя от няколко основни фактора – природните и антропогенни дадености, разширяващата се и модернизираща се материално-техническа база и приобщаването на страната ни към ЕС.
Основен проблем на родния туризъм са кадрите, тяхната образованост и възпитаност, личните и професионалните им качества като определящ фактор за оформянето на страната ни като привлекателна туристическа дестинация.

ЛИТЕРАТУРА