НОВА ПОЛЕЗНА КНИГА ЗА ЦЕНТРАЛНИЯ БАЛКАН



В края на 2004 г. излезе от печат ценен справочник за растителното разнообразие в Национален парк „Централен Балкан“*. На неговата територия от 71 669,5 ха се срещат 1900 вида и подвида висши растения, 230 вида мъхове и над 250 вида гъби.
Върху 24 черно-бели и 96 цветни страници е изложено най-важното за растенията на парка. В Предговора двамата автори Петър Желев и Тодор Гладков уточняват, че са избрали популярен стил на изложение и научните термини нарочно са избягвани. Същевременно в книгата е добавен илюстрован речник, в който с помощта на текст и черно-бели илюстрации са обяснени понятия и термини, необходими на читателя-неспециалист. В негова помощ са и три показалеца – на българските, латинските и английските имена на растенията.
В основната част от книгата на 96 цветни страници е представен по един растителен вид. След 7 вида иглолистни дървета и храсти следват 15 вида широколистни дървета и храсти и накрая – 74 вида тревисти растения. За всеки растителен вид са посочени на български и латински името и семейството, към което спада. Следват данни за други имена, общ вид, листа, цветове, плодове, генеративни органи, размножаване, местообитание, разпространение, екостатус и любопитни факти. Представянето на вида завършва с текст на английски език, което прави книгата достъпна и за англоговорящи читатели и най-вече - туристи.

Сред представените 96 растителни вида има 5 локални ендемити: ахтарово шапиче, юмрукчалско шапиче, старопланинска иглика, български ранилист и старопланинска теменуга. Споменати са и 5 български ендемити: свети-иваново подрумиче, троянска камбанка, българско вятърче, фривалдскиева микромерия и българско живениче.

Сред избраните растителни видове са намерили място и 18 балкански ендемити, сред които по-известните са: бяла мура, мизийска камбанка, планински минзухар, родопски силивряк, динарски вечерник и балканско плюскавиче. Други изброени видове са 5 субендемити: влакнеста чубрица, рилска жълтица, хайналдово прозорче, рьомерово плюскавиче и ванерова симфиандра. В книгата са описани и 36 вида растения, вписани в Червената книга на България (от общо 81 вида, срещащи се на територията на Национален парк „Централен Балкан“).

От любопитните факти научаваме, че растението златовръх (розов корен) е определено като „българският жен-шен“ заради лечебните си качества. Балканската петлюга пък е „насекомоядно“ растение, което с помощта на власинките си върху листата задържа като в капан най-дребните насекоми, от които изсмуква минерални соли.

Илюстрациите в книгата са дело на авторите и на Величка Ганковска и на гл. ас. Евгени Цавков. За доброто онагледяване на книгата помага и отпечатаната на втора корица цветна карта на Национален парк „Централен Балкан“.
За достойнствата на книгата говори и фактът, че докато в официалния сайт на парка (http://www.centralbalkannationalpark.org/bg/index.phtml) със снимки са представени едва 30 растителни вида, докато тук са 96.

Книгата ще представлява интерес за ученици, студенти и любители-ботаници. Джобният формат я прави удобна за всеки турист, посещаващ Национален парк „Централен Балкан“. Заради добрите си илюстрации книгата може да се използва и като определител по време на кратки екскурзии с учебна цел.

Книгата е издание на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, гр. Габрово, а издаването е подпомогнато от предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда – МОСВ. Тя излиза от печат едновременно с тиражирането на образователен пакет „Животните в Национален парк „Централен Балкан“, включващ 12 цветни постера и книжно тяло, допълващо информацията от постерите. В Деня на народните будители – 1 ноември, двете издания бяха официално представени в Актовата зала на Националната Априловска гимназия в Габрово.

Ст. ас. Пело Михайлов
Аграрен университет, Пловдив