Приживе проф. Игнат Пенков не получи формално заслужена оценка като първостроител на икономическата география в България. Той живя, учи и твори при много трудни и дълбоко променящи се политически и икономически условия.

Проф. Пенков беше надарен с много силна памет. Той притежаваше и други, не по-малко важни качества за човек, отдал се на науката – безпределно ученолюбие, огромна трудоспособност и отлично физическо здраве и, не на последно място – силна любов към България. Тези качества правят впечатление на неговите преподаватели в Софийския университет – проф. Иван Батаклиев и доц. Гунчо Гунчев, и те го привличат за асистент.

Сложните и често променящи се социално-икономически условия в страната тогава са затруднявали много младите географи да намерят верния път в антропогеографията, която в трийсетте години на миналия век е основното направление в европейската географска наука. Ще си позволя да кажа, че Игнат Пенков като асистент в Софийския университет и като специализант при проф. Хуго Хасингер във Виенския университет подготвя фактически два доктората. Първият е студията му „Културен ландшафт“, която е истинска еманация на антропогеографията и то с оглед условията в нашата страна. Втората докторска дисертация – написана на немски език и непреведена и непубликувана на български език, разкрива ролята и значението на долината на р. Струма за географското приобщаване на Беломорието и на Егейска Македония със сърцевината на българските земи. Предиспонираното от природата трасе на пътя за активни икономически връзки на София и на Югозападна България с Беломорието и средиземноморските страни едва сега се оценява – изграждане на модерни „бързи“ шосета и ж.п. линии между София и Солун.

В зряла творческа възраст Игнат Пенков насочва своето внимание към основните икономически проблеми на България. След 9.09.1944 г. доцент Игнат Пенков заедно с доц. Живко Гълъбов съставят първите учебни планове за специалността География, възстановяват Българското географско дружество, редактират научно-популярните списания по география, Годишника на СУ, книга География, Известията на БГД, съставят първите учебници по икономическа и по физическа география на България.

Игнат Пенков като учен подхваща проблема за икономическото райониране на страната. Написва дисертационен труд – „Стопанско-географска характеристика на района Драгичево-Перник-Батановци“, с който поставя солидно начало на регионалната проблематика в географските изследвания.

Проф. Игнат Пенков е първият в страната, заел се да ръководи редовен аспирант – Христо Маринов, който по-късно става професор и доктор.
Проф.Игнат Пенков беше най-ревностният пропагандатор на икономическите постижения на България от 1944 до 1989 г. Той поставяше като основа на науката добруването на народа над всичко. Освен с огромния запас от знания, той завладяваше аудиторията с безспорно ораторския си талант.