В последните години все по-често се говори за опустошителното влияние на човека върху природата. Хората си позволиха много неща, които днес ни карат да се срамуваме. Премахнахме зеленината, като покрихме улиците с бетон, изсякохме горите, отровихме водите и почвите, изгонихме слънцето с високи сгради... Човекът и природата заболяха. Започна да става страшно. Стана повече от очевидно, че ако не се вземат мерки за опазване на зеленото богатство на планената, постепенно Земята ще се превърне в пустиня. Ето защо в почти всички части на света бе създадена огромна за мащабите си система от защитени територии.

Определена роля в усилията на световната общественост за опазване на еталонни природни екосистеми и съдържащия се в тях генетичен фонд има и нашата страна. Макар и да поставя сравнително късно основите на резерватното дело (1933 г.), България днес има изградена не малка за мащабите си мрежа от национални и природни паркове и резервати, съхраняващи уникални природни кътове. Запознаването на учащите се с някои от тях би имало голямо практическо, научно и възпитателно значение.

Предназначение на маршрута

• Запознаване със състоянието на някои от защитените територии в Родопите и с техните проблеми.
• Обогатяване на познанията за биологичното разнообразие на българската природа.
• Запознаване с географските особености на планината Родопи.
• Събиране на информация за защитени и ендемични видове в Западните Родопи.
• Придобиване на практически умения при пребиваване в планината.
• Повишаване на отговорността на младото поколение за опазването на красотата и съвършенството на природата в България.

Описание на маршрута

Изходен пункт: гр. Пловдив
Времетраене: 4 дни
Обекти за посещение:

• 1 ден – биосферен резерват „Червената стена“
• 2 ден – резерват „Кастракли“
• 3 ден – биосферени резервати „Беглика„ и „Мантарица“
• 4 ден – биосферен резерват „Купена“, пътуване до гр. Пловдив и завършване на експедицията

* * *

Екскурзията започва от град Пловдив. Придвижването до съответните обекти става с автобус, като първоначално се използва основната пътна артерия в Западните Родопи – пътят от град Пловдив до град Смолян, най-голямото населено място в района и административен център на областта. Пътувайки на юг и преминавайки през Асеновград, се достига до Бачковския манастир.

Той е разположен на брега на река Чепеларска, близо до с. Бачково. Създаден е в началото на ХІ в. (1083г.) от братята грузинци Бакуриани. Манастирът е архитектурен комплекс с типично средновековна, затворена планова схема. Около два вътрешни двора са разположени манастирските крила с различните постройки на манастира. В южния двор е построена църквата „Св. Никола“, която през 1841 г. е изписана от прочутия български живописец Захарий Зограф.

Пеш покрай манастира се навлиза в Добростанския рид и се посещава резерватът „Червената стена“ (описание на защитените територии е направено в специалното приложение към маршрута). След това се продължава по пътя към град Смолян. По долината на река Чепеларска (а също и на река Въча) се разкриват едни от най-старите скали в България – гнайси, слюдени шисти, амфиболити, мрамори. Преминава се през няколко населени места – с. Наречен, балнеолечебния център Нареченски бани, с. Хвойна и следобед екскурзиантите пристигат в град Чепеларе, където може да се осъществи първото предвидено в маршрута нощуване. Градът има средна надм. височина 1100 м и е разположен живописно на двата бряга на река Чая в Чернатишкия дял на планината. Природните дадености, чудесният климат и географското разположение привличат в града много туристи както през зимните, така и през летните месеци. Само на 2 км от града се намират ски-пистите „Мечи чал“ І и ІІ - едни от най-добрите в България.

В Чепеларе участниците в екскурзията могат да посетят единствения в Европа музей по спелеология. Той предлага интересна информация за историята на пещерното дело и неповторимата красота на това, което може да се види в пещерите на района. В града функционира отскоро и музей на ски-спорта. Тук се намира и единствената в страната фабрика за ски и сноуборд.

На другия ден се отпътува към следващия обект, предвиден в програмата. На 10 км от град Чепеларе се намира курортът Пампорово. Той предлага много добри условия за любителите на зимните спортове и за желаещите да почиват сред прекрасната природа на Родопите.

Достигайки до Пампорово, маршрутът на екскурзията се отклонява на запад. По поречието на Широколъшка река и преминавайки през с. Стойките, се достига до с. Широка лъка. То е разположено в подножието на североизточните склонове на Перелишкия дял на Западните Родопи и на югозападните склонове на Чернатица. Средната надморска височина е 1060 м. Селището съществува на това място от 17 в., след една от най-жестоките вълни на насилствено помохамеданчване на родопското население от турските поробители. Село Широка лъка е обявено за архитектурен, етнографски и фолклорен резерват. Там се намира Средното фолклорно музикално училище, разнасящо славата на българския фолклор далеч зад пределите на България. В селото има етнографски музей. Интерес представляват още църквата „Успение Богородично“ (1834 г.) и къщите-паметници на културата Згуровски конак, Каладжийска, Богдановска и др.
На 7 км от с. Широка лъка по посока гр. Девин се намират Беденските минерални извори. Температурата на водата е 67°С. Тя се използва за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат.

Малко преди да се достигне гр. Девин маршрутът следва отклонението на пътя към град Доспат. Шосето преминава през живописно дефиле близо до с. Тешел. Там се намира отклонението за с. Триград. В този район са разположени Буйновското и Триградското ждрело и пещерите Ягодинска, Дяволско гърло и Харамийска. Това са изключително красиви природни забележителности, но за да бъдат посетени трябва да се предвиди допълнително време в програмата.

Близо след това разклонение се намира с. Борино. Оттам пеша се отива в неговите околности, където е разположен резерватът „Кастракли“. След посещението на резервата по същия път се отпътува за град Доспат, където може да се организира второто нощуване.

Градът е разположен в югоизточната част на едноименната котловина при 1200 м надморска височина и е един от най-високо разположените градове в България. Счита се, че името на селището идва от титлата „деспот“ на някогашния феодал деспот Слав, който е бил владетел на Западните Родопи в края на ХІІ в. Населението се занимава с дърводобив и животновъдство, в града има текстилно предприятие. В последните години бързо се развива и туризмът. Голямо значение за това има и близко разположеният едноименен язовир и красивата природа в околността.

Язовир „Доспат“ е от езерно-речен тип и принадлежи към т. нар. среднопланински язовири. Образуван е вследствие на преграждането на р. Доспат през 1967 г. Максималната му дължина е 16,6 км, а максималната дълбочина – 53 м. Средната годишна температура на повърхността на езерото е 10,2°С.

На третия ден се отпътува от град Доспат в посока север към следващите обекти в маршрута на експедицията – резерватите „Мантарица“ и „Беглика“. Пътят преминава покрай други два водни басейна в Западните Родопи – язовирите „Голям Беглик„ (обем 65 млн.м3, дължина 7 км, маскимална дълбочина – 43 м, температура на повърхността на водата от 0є през зимата до 22°С през лятото) и Широка поляна (построен на р. Девинска, обем 22.8 млн.м3). В близост до град Батак е разклонението на пътя за гр. Ракитово. В Баташка планина и Сюткя са разположени двата резервата, обекти на екскурзията. На юг от биосферния резерват „Мантарица“ се намира един от най-високите върхове в Западните Родопи – Голям Сюткя (2186 м).
Времето се организира рационално, за да бъдат посетени и двата резервата в рамките на третия ден. Преспиването може да се осъществи в курорта Цигов чарк, където има хотели и почивни бази, или в гр. Батак.

Град Батак е разположен в северното подножие на Баташка планина по двата бряга на Стара река. Надморската му височина е 1036 м. Основан е през 1657 г. от бежанци от насилственото помохамеданчване на чепинските села. Името на града се свързва най-вече с героичното участие на жителите му в Априлското въстание и с последвалото жестоко клане на населението. Сред културно-историческите забележителности на града са църквата „Св. Неделя“, която батачани построяват в 1813 г. и която по-късно ще влезе в трагичната история на България, градският исторически музей и старите баташки къщи.

На северозапад от града се намира язовир „Батак“. Той е завирен през 1958 г. на мястото на Баташкото блато. Намира се на около 1100 м надморска височина. Дължината му е около 9 км., максималната дълбочина – 34 м, максималният обем 309.2 млн.м3. Средните годишни темрператури на повърхността на водното огледало се колебаят от 13,6 до 17,4°С. Общата твърдост на водата е много ниска. По хидротермични показатели се причислява към мезотрофните европейски езера.

През четвъртия ден се пътува отново на север към град Пещера. В северните склонове на Западните Родопи в непосредствена близост до града е разположен резерватът Кепенът, който е последният обект, предвиден в маршрута на екскурзията.
След посещение на резервата в рамките на същия ден се пътува през Пазарджик към град Пловдив, където екскурзията приключва.

Водачи на екскурзията
За провеждането на екскурзията е необходио разрешение от специализираните природнозащитни държавни структури (в случая в гр. Смолян), което е осъществимо, като се има предвид, че екскурзията има образователна и възпитателна цел и ще бъде проведена под ръководството на специализиран водач. Съдействие може да се търси от следните природнозащитни организации:

– „Зелени балкани“
Адрес: 4000 Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 160
тел.: 032/62-69-77 или 62-69-15; e-mail: office@greenbalkans.org

– Български съюз за защита на Родопите
Адрес: 4850 Чепеларе, ул. „Стою Шишков“ № 9
тел./факс: 03051/26-28 или 30-41

* * *

Участието на учениците в екскурзията може да бъде свързано с допълнителна работа по определени задачи както по време на пътуването по маршрута, така и преди и след нейното провеждане. Учениците могат да работят индивидуално или на групи. След приключване на екскурзията може да се организира семинар в удобно избран момент, на който участниците да представят подготвените от тях материали. Инициативата може да бъде поощрена с раздаването на награди (напр. книги с подходяща за случая тематика, туристически пособия и др.)

Примерни задачи

1. Изработване на схеми и подробно описание на маршрута
2. Написване на есе на тема, свързана с опазването на природата
3. Проучване на развитието на природозащитното дело и съзадаването на мрежа от защитени територии в България (доклад)
4. Събиране на информация за различни растителни и животински видове в тези защитени територии
5. Изработване на албум със снимки на обектите, заснети от учениците в посетените защитени територии
6. Проучване на общественото мнение по въпросите за защита и опазване на околната среда (интервю с хора от посетените райони или друга форма)

ОПИСАНИЕ НА РЕЗЕРВАТИТЕ, ПРЕДВИДЕНИ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ ПО МАРШРУТА

Биосферният резерват „Червената стена“ (3029,0 ха) се намира в Чернатишко-Преспанския район. Обявен е през 1962 г. (на мястото на заличения през 1956 г. резерват „Бачковски манастир“) и неколкократно е разширяван.

Той е типичен ботанически резерват. По данни на Б. Стефанов и Н. Стоянов коренната растителност по тези места, представена в миналото от ксеротермни дъбови и черноборови гори, е унищожена. Впоследствие се е формирала значително по-богата ксертермна флора от субмедитерански тип. В днешно време първостепенна роля в изграждането на растителната покривка на района играят реликтните съобщества от черен бор (210 ха). Елемент на естествената растителност са и ценозите на балканския ендемит остролистна (царборисова) ела (Abies alba ssp. Borissi - regis).

Значително присъствие в първичната (коренна) растителност на резервата имат и съобществата на обикновения габър, обикновения горун, обикновения бук и водния габър (Андреев, 1980, 1990). Унищожените горски съобщества са заменени с изкуствени насаждения от бял бор. Широко разпространение са получили производните дървесни и храстови ценози от космат дъб, келяв габър и червена хвойна. Значителни пространства са заети от вторични тревни съобщества.

При изследванията на територията на резервата преди разширението му са установени 645 вида висши растения и по концентрация на таксони той заема първо място сред инвентаризираните до този момент подобни защитени територии в България. Анализът на систематичната Ј структура показва доминиране на видовете от семейство Сложноцветни (Asteraceae), Бобови (Fabaceae), Устноцветни (lamiaceae), Житни, Сенникоцветни (Apiaceae), Живеничеви (Scrophulariaceae), Розоцветни (Rosaceae) и Кремови (Liliaceae). Значителна част от тях са реликтни или ендемични видове. Ендемичният компонент (видове и подвидове) е представен от 96 таксона, като доминиращи са неоендемитите, главно от локален и регионален тип.

Установени са и 38 таксона, включени в Червената книга на България – пет са с категорията „застрашен“, а останалите – с „рядък“, като това са видове главно от групата на балканските ендемити (21 таксона). Тук могат да се видят такива редки представители на българската флора като венериното пантофче (Cypripedium calceolus), родопското лале (Tulipa rhodopaea), персийската морина (Morina persica), пълзящата гудиера (Goodyera repens), родопският силивряк, обикновеният тис, маслиноподобното бясно дърво и др., основната част от които са разположени по склоновете на „Червената стена“ (Андреев, 1990; Андреев, Николов, 1985).
Богат и разнообразен е и животинският свят, представен от десетки видове, характерни за предпланинския и среднопланинския пояс на Родопите.

Необходимо е да изтъкнем, че както по-голяма част от останалите наши резервати, така и „Червената стена“ има някои много тежки за решаване проблеми. Особено чести са нарушенията, които правят многобройните туристи, преминаващи по основните за тази част от Родопите туристически маршрути: хижа „Марциганица“ – Бачковския манастир – с. Бачково – връх Безово. На много места площи от биосферния резерват се припокриваха с ловния участък „Кормисош“, което бе недопустимо. В района на Клувинско дере се намираше ученически лагер. Вече има няколко случая на горски пожари.

Резерватът „Кастракли“ (124 ха), обявен през 1968 г. и видоизменен през 1974 г., обхваща част от поречието на Малка река и Кобилино бранище. Намира се на 3,5 км източно от с. Борино Смолянско, на надморска височина 1000-1200 м.

Обособен е, за да съхрани едни от най-запазените в нашата страна гори от черен бор, недокоснати от човешката дейност. Значителна част от тях са над 200 години, а запасът на дървесина е между 250 до 535 м3 на хектар. Величествените дървета от черен бор с диаметър 50 см, височина над 30 м и дълбоко напукана кафявочерна кора, приличат на мраморни колони, които се извисяват над оголените на места до основната скала мрамори и придават неповторим облик на ландшафта. Освен черен бор в резервата има едно петно от обикновен бук и обикновен габър, чиято възраст е 60 години. На няколко места има и участъци от бук, а единично – в северните и в сенчестите участъци – се срещат обикновената ела и смърчът.

Възобновяването на гората не е много добро, което до известна степен се дължи и на пашата, провеждана преди обявяването на територията за резерват. Влияние оказва и тънката почвена покривка (Тошков, 1972).

Флористичното разнообразие на защитената територия се допълва от наличието на 337 вида висши растения, сред които попадат висок процент редки и ендемични видове. Това е дало основание на някои автори да определят територията като рефугиум на терциерна и периглациална, относително ксерофилна реликтова флора (Мешинев, 1985). Обявена е буферна зона на резервата с площ от 120,1 ха.

Твърде разнообразен е животинският свят на защитената територия – мечки, благородни елени, сърни, диви свине, лисици и по-рядко диви котки, златки, белки и редица видове птици – глухари и лещарки, единични индивиди орли и соколи, ястреби, много пойни птици и др. (Манолов, 1986). В близост до резерватната територия преминават много пътища, които я правят леснодостъпна и оттам – уязвима за негативните последствия от дейността на човешкия фактор.

Биосферният резерват „Мантарица“ (1069,2 ха), обявен през 1968 г. и видоизменен през 1992 г., е разположен в района на Ракитовското държавно лесничейство, северно от връх Сюткя. Обхваща местностите Мантарица, Петлите, Кайнаците и др., намиращи се между планинсиките била Седлото, Горните хармани и Знака. Отстои на 8 км южно от Ракитово и има надморска височина 1200-1900 метра.

Обявен е за резерват с цел да се запази девствената смърчово-елово-букова гора и характерната за района фауна. „Мантарица„, заедно с намиращия се в съседство с нея резерват „Беглика“, е постоянно обиталище на глухари. Те се срещат най-често в 140-годишните смърчови гори по билото на Петлите, в североизточната част на защитената територия. Фаунистичното богатство на района се допълва от благородния елен, мечката, сърната, дивата свиня, лисицата, заека, катерицата, дивата котка, вълка, златката и др. От орнитологичните видове, освен глухари, могат да се видят соколи, ястреби, единични индивиди скални орли, кълвачи и редица видове пойни птици – сойки, свраки, чинки и др.

Проблемите на резерватната територия са предизвикани главно от бракониерството и слабата охрана. С цел да се смекчи антропогенното влияние е обявена буферна зона.

Резерватът „Беглика“ е разположен непосредствено на северозапад от плоския вододел, известен под името Беглика. Намира се на 14 км югозападно от гр. Батак и на 5 км югоизточно от връх Голяма Сюткя. Обявен е през 1960 г. и е видоизменен през 1992 г. Обхваща 1463,1 ха иглолистни гори в горския пояс от 1600 до 1900 м надморска височина.

Общата оценка е, че коренната горска растителност в защитената територия е запазена добре. Подчертано преобладава формацията на смърча, която в миналото е покривала целия резерват. Това е едно от най-южно разположените съобщества на смърча в неговия ареал.

Формацията на белия бор, както и тревните ценози са вторично възникнали вследствие унищожаването на смърча в миналото посредством сеч и най-вече след опожаряване.

Средната възраст на гората е около 130 години. Само малка част от нейната площт е покрита със средновъзрастови и дозряващи насаждения. Отделни дървета с възраст над 170 години са достигнали диаметър до 80 см и височина 32 метра.

Значителна част от местността Беглика е заета от карстов терен, което заедно с климатичното разнообразие е обусловило наличието на редица по-топлолюбиви и южни видове, включително мирантийска млечка, монпелийски клин, бяла еспарзета и др. Реликтните и ендемичните видове са представени от родопската теменуга (Viola rhodopeia), северното еньовче (Galium boreale), храстовидния очиболец, (Potentilla fruticosa) и др.

Богата е и фауната на района. Тук намират убежище благородният елен, сърната, мечката, глухарят и редица други видове.

Биосферният резерват „Купена“ (1761,1 ха) се намира в северните склонове на Родопите, в непосредствена близост до гр. Пещера. Обявен е през 1961 г. и няколко пъти е видоизменян. Резерватната територия представлява обширен горски масив, разположен между 550 и 1400 м надморска височина. С най-широко разпространение са естествените букови насаждения, като чистите гори от този вид са много малко. На второ място по разпространение се нарежда белият бор.

Много интересна особеност за растителността на „Купена“ е наличието на участъци, където доминира обикновената ела. В резервата се срещат и смесени гори от черен бор, воден габър, а в долната част – и от обикновен горун. От храстовите видове много характерни са обикновеният глог, шипката, обикновеният дрян, люлякът, птичето грозде (ligustrum vulgare), мъхнатият нокът (Lonicera xylosteum), леската (Corillus sp.), черното френско грозде (Ribes nigrum), обикновената (синя) хвойна, червената и синята боровинка и др.

Защитената територия дължи известността си на това, че в карстовия район около скалите в местностите Стенето и Купена е най-голямото убежище на дивата коза в Родопите. Фаунистичното богатство на биосферния резерват „Купена“ се допълва с единични индивиди сърни, благородни елени и мечки. Широко разпространени са дивата котка, катерицата и дивата свиня. Макар и рядко, се среща и дивият заек, а още по-рядко – в широколистните гори – златката, по скалистите терени – белката.

Много разнообразен е птичият свят. Срещат се глухар, гургулица (Streptopelia turtur), кукувица, папуняк (Upupa epops), черен, голям пъстър (Dendrocopos major), малък пъстър (Dendrocopos minor), среден пъстър (Dendrocopos medius) и трипръст кълвач (Picoides trydactylus), голям ястреб и малък ястреб, обикновен мишелов, скален орел и др. Разпространени са и някои земноводни и влечуги, между които дъждовникът, голямата водна жаба, смокът мишкар и слепокът (Недялков, Николов, 1986).

С цел да се ограничи антропогенното влияние по тези места, е обявена буферна зона. Основните проблеми за този резерват произлизат от близостта му до гр. Пещера, което го прави леснодостъпен и уязвим.

ЛИТЕРАТУРА

• Аладжем, С. Зеленото злато на България – „АБВ-тех“ ООД, 2000.
• Георгиев, Г. Националните и природните паркове и резервати в България -–„Геа-Либрис“, С., 2004.
• Живков, М., Д. Добрев. Рибите, земноводните и влечугите на Родопите – Български съюз за защита на Родопите, 2001.
• Йосифов, И., Н. Симов. Насекоми в Родопите., 2003
• Мичев, Т., Ц. Петров. Птиците на Родопите – СД „Мари-90“, 2000.
• Ташев, А. Ендемични растения в Родопите. Издание на Български съюз за защита на Родопите – „Геософт“ ЕООД, 2000.
• *** Родопи. Издание на природен фонд, Български съюз за защита на Родопите, Българско дружество за защита на птиците, 1994.
• *** География на България – изд. на Географ. инст. БАН, „ФорКом“, С. 2002
• *** Атлас по география – „Картография“ ЕООД, С., 2002.

Бел. на редакцията: Маршрутът, описан от Н. Георгиева, е придружен и от Кратък справочник за някои от опазваните видове (20) в защитените територии на Западните Родопи (те също така са нарисувани от авторката на картосхемата, представена на четвърта корица на настоящия брой). Този справочник читателите могат да намерят в електронната версия на маршрута в Интернет-сайта на сп. „Обучението по география“.