КОГАТО ЗЕМНАТА ТВЪРД СЕ РАЗДВИЖИ …
(КАТАСТРОФАЛНИТЕ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ КРАЙ АНДАМАНСКИТЕ ОСТРОВИ В ИНДИЙСКИЯ ОКЕАН)


Хроника на катаклизма
Началото…
26 декември 2004 г. (неделя). Хората по цял свят празнуват втория ден на Рождество Христово (Коледа). Морските курорти, включително и в Индийския океан, са пълни с туристи. И тогава се разнася злокобната вест, мигновено обходила планетата – край Индонезия ужасяващо по сила земетресение и предизвиканите от него цунами са причинили катастрофа, съизмерима с библейските катаклизми. Световните осведомителни агенции постепенно уточняват информацията: епицентър – на около 100 км западно от бреговете на Западна Суматра (Индонезия), в Андаманско море; дълбочина на хипоцентъра – 10 км; час – 7,58 сутринта (местно време); магнитуд – 9,0 по скалата на Рихтер; продължителност на труса – 5 минути; брой на жертвите – стотици хиляди, още толкова в неизвестност ... Телевизиите излъчват първите потресаващи кадри на природната стихия, нейните разрушения, безбройните човешки трагедии...

Три месеца по-късно…
28 март 2005 година (понеделник). Новина № 1 в световните медии е новото разрушително земетресение в Индийския океан. Епицентърът е на околоо 200 км от остров Суматра (205 км северозападно от Сиболга, Индонезия) – близо до епицентъра на фаталното декемврийско земетресение. Хипоцентърът е на 30 км дълбочина. Трусът е с манитуд 8,7 по скалата на Рихтер и има продължителност 2 минути. Загиват около 330 души, повече от 100 са ранени, а 300 къщи – разрушени. Най-тежки са пораженията на островите Ниас и Симеулуе. Освен в Индонезия земетресението е почувствано в Малайзия, Сингапур и чак до Банкок, Тайланд. Населението, което още не е преодоляло шока от декември, изпада в паника от страха пред нови убийствени цунами. В Индийския океан все-още няма мониторинг за цунами, но американската станция United States National Oceanic and Atmospheric Administration (NOAA) в Тихия океан обяви „внимание“ и веднага се обади на съответните органи от региона на земетресението „да предприемат незабавни действия“. Препоръчано е жителите на крайбрежието в диапазон 1000 км от епицентъра да бъдат евакуирани. Изпратени са официални предупреждения в Тайланд и Сингапур. Но този път цунами не връхлитат бреговете…

Какво се беше случило?
На дъното на Индийския океан стана много бързо и колосално по размери преместване на земната кора – по фронт от около 1200 км огромен скален блок се издигна с близо 10-15 метра. Освободената при това движение енергия (съизмерима с мощността на 23 000 атомни бомби с големината на използваната в Хирошима, Япония) предизвика на 26 декември 2004 г. едно от най-силните земетресения в света, почувствано в цяла югозападна Азия. В резултат на земетресението океанското ниво се повдигна с няколко метра, премествайки огромно количество вода. Образуваните огромни вълни-цунами се разпространиха на запад и изток от епицентъра на земетресението. В Индонезия (основно в Северна Суматра, Никобарските и Андаманските острови) земетресението и цунамито погубиха над 240 000 души. В следващите часове вълните-убийци неочаквано удариха бреговете на още 11 страни - от Тайланд до Танзания, като причиниха огромни разрушения и смъртта на още 47 000 души. Това беше едно от най-убийствените природни бедствия в съвременната история на човечеството. Статистиката е ужасяваща - около 300 000 души убити, от тях една трета деца. Други десетки хиляди деца се превърнаха в сираци. Около 5 милиона души останаха без дом, без питейна вода, храна, подслон, а вследствие предизвиканите разрушения и топлия и влажен местен климат лошите хигиенни условия предизвикват увеличаваща се смъртност сред оцелелите. Бързо разпространяващите се болести и епидемии застрашаваха да вземат повече жертви и от цунамито-убиец.




Фиг. 1. Банда Акех (Суматра, Индонезия).
Горе - преди 26 декември 2004 г.;














долу – след земетресението и цунами.













Images © Digital Globe

В тези паметни дни за пръв път в своята история целият свят се мобилизира да помогне за преодоляване на бедствието...

Механизмът на катастрофалните земетресения в Индийския океан.
Регионът на двете земетресения е възлово място в плейтектониката (строеж и движение на плочите на земната кора) на тази част от света. Тук се срещат няколко тектонски плочи и микроплочи и е установена типична зона на субдукция (подпъхване), известна като Индонезийска. Изчислено е, че Индийската (Индоавстралийската) плоча се придвижва на североизток с 6,1 см годишно и части от нея се подпъхват („изчезват“ в мантията) под т.нар. Бурманска микроплоча. В резултат се е формирало плитко разчупване (разломяване) в североизточната част на плочата, наричано океански ров Сунда. Той е дълъг около 1200-1300 км.

От плейт-тектонските модели е известно, че когато плочите се движат една към друга (със скорост от 1 до няколко сантиметра на година), техните ръбове се притискат силно в продължение на дълги периоди от време (векове). Постоянно увеличаващото се напрежение от движението на плочите може да доведе до тяхното деформиране. Еластичната енергия, която се освобождава при внезапно разчупване или рязко разместване на плочите, предизвиква земетресение при „залитането“ и наклоняването на големи части от морското дъно и цунами от предизвиканото бързо преместване („тласване“) на огромни обеми океанска вода.

Фиг 2. Карта на региона на земетресението от 26 декември 2004 г.
Епицентърът на земетресението е означен със звезда, а 590-те афтършока - с кръгчета. Тяхното разположение показва приблизително дължината на зоната на раптурата (счупването). Нанесени са и границите на тектонските плочи и техните имена

Седем минути след началото на земетресението от 26 декември 2004 г. една част от Индонезийската субдуктивна зона, дълга 1200 километра, се плъзна на средно разстояние 15 метра – с толкова Бурманската плоча рязко и еднократно се приближи до Индия (при „нормална“ скорост на придвижване 6,1 см/год). Моментният магнитуд на събитието, определен в началото на 9.0 по скалата на Рихтер, по-късно е коригиран на 9,3 – т.е. това е второто по сила земетресение в света, откакто съществува сеизмографския мониторинг.

Най-силните земетресения, подобни на това край Суматра, не стават в една точка, а обикновено по продължение на една разломна повърхнина, граница между два огромни земекорни блока. Има места, където тези блокове така се притискат помежду си, че единият рязко се измества нагоре. Като пример може да се използва щракането с пръсти на ръката. При него също се наблюдават две повърхнини на триещ контакт. Притиснатите пръсти не се плъзгат настрани един от друг докато не натиснем достатъчно силно, за да преодолеем триенето. От освободената енергия под формата на звукова вълна се чува силно щракване и пръстите ни се придвижват в различни посоки.

Колкото е по-голяма повърхнината на контакт на притискане между земекорните блокове, толкова по-силно е земетресението, защото броят на точките, освобождаващи енергия, е много голям. Магнитудът на двете последни катастрофални земетресения в Индийския океан (съответно 9,3 и 8,7) доказва, че те са предизвикани от движение по много голяма разломна зона. Някои от моделите на земетресенията, които учените правят в момента, предлагат следните данни: 500 км дължина и около 150 км ширина.

Предварителните резултати и първите изображения от предприетите специални изследвания на Royal Navy на разтърсеното от земетресенията океанско дъно край Суматра показват сериозни промени в подводния релеф и придвижвания на огромни свлачища. Само един от свлачищните блокове има размери 3,5 км дължина и 30 м височина. Освен това е установена и промяна в посоката на един от подводните каньони. Тези, както и редица други факти, дадоха основание на капитана на океанографски кораб Скот Малкълм да заяви, че новообразуваните подводни форми на релефа доказват „огромно по размерите си събитие от глобално естество“.

Според базираната в САЩ Национална геопространствена информационна агенция ще трябват месеци, ако не и години, за да се прекартират и променените крайбрежни брегови линии в региона. Предполага се, че някои острови може да са се издигнали с около метър.

***

В близката сеизмична история на региона са известни 2 силни земетресения, които явно са били с магнитуд над 8,0 – през 1833 и през 1861 г., когато възниква опустушително цунами. Близа 2 века зоната на субдукция е в относителен покой, като през това време постепенно се натрупва огромно напрежение от притискането на плочите. То внезапно се освободи на 26 декември 2004 г. и предизвика уникалния „скок“ на земекорния блок. След три месеца последва ново освобождаване на напрежението и ново силно земетресение (28 март 2005 г.), този път на 160 км югоизточно. То отново е в океанския ров Сунда, но на контакта на подпъхването на Австралийската плоча под плочата Сунда.

Освобождаването на огромната енергия, натрупана между тектонските плочи в Индонезийската субдукционна зона, би могло да бъде „успокоителна новина“ за тези, които са оцелели в тази зона – може да се предполага, че ще са необходими още много години, дори векове, за да се акумулира отново достатъчно енергия, която да предизвика ново силно земетресение. Но учените предупреждават, че все-още могат да се случат „малки“ земетресения, които да предизвикат локални цунами. Още повече, че други „заключени“ секции на разломната зона (рова Сунда) на югоизток, към Ява, могат също да се „натрошат“ с катастрофални последици за населението в региона. Земетресението от март 2005 г. е показателен пример за продължаващата сеизмична астивност.

Интересно е да се отбележи, че три дни преди земетресението от 26 декември 2004 г. беше регистрирано земетресение с магнитуд 8,0 на юг край Нова Зеландия, на ръба на тектонската плоча на Индийския океан. Все-още учените дискутират дали това предшестващо земетресение не е „отключило“ земетресението край Андаманските острови. То от своя страна може да е предизвикало няколко дни по-късно земетресението в Бирма (Мианмар). Поради липсата на достатъчно данни, тези връзки засега са само хипотеза.

Малко статистика
Земетресенията с магнитуд над 8,0 не са необичайно явление в региона на океанския ров Сунда в Индийския океан. Земетресение с магнитуд 8.4 е станало през 1797 г., с 8.7 – през 1833; с 8.5 – през 1861 г. Предполага се, че тези три силни земетресения, всички на юг от Суматра, са били свързани с разрушаване на части от субдукционната зона южно от епицентъра на последното и най-голямо земетресение през декември 2004 г. През 2000 г. в региона е регистрирано земетресение с магнитуд 7,9. Палеосеизмичните данни от региона на тази субдукционна зона показват, че големи резки придвижвания по контакта на тектонските плочи с прояви на разрушителни земетресения с цунами се проявяват приблизително на всеки 230 години.

* * *

Земетресения с магнитуд по-голям от 9,0 за щастие не са често явление в рамките на човешката времева скала, но те са „нормална част“ от плейт-тектонското развитие на Земята. През последните 52 години в различни части на света, основно в Тихия океан, са се проявили 5 земетресения, които имат магнитуд (М) по-голям от 9,0:
Земетресението от 26 декември 2004 г. беше първото с магнитуд над 9,0, регистрирано от Глобалната сеизмографска мрежа (GSN). Тя разполага със 137 инструмента на най-високо техническо ниво, разположени в различни точки на планетата. При земетресението край Суматра най-близката станция в Шри Ланка е регистрирала 9,2 см вертикално движение.

Цунами – другото лице на стихията (второ действие на трагедията) Цунами са страшно природно бедствие, при което огромни океански или морски вълни неочаквано връхлитат и потопяват брега, разрушавайки и убивайки всичко по пътя си. Причина за възникване на цунами са земетресения и вулкански изригвания, големи подводни свлачища, метеоритни импакти (удари). При тези внезапни и високоенергийни природни събития в океаните и моретата се генерират серия от вълни с много високи гребени и дълбоки понижения. В океана тези вълни имат много голяма дължина – стотици километри, но са с много малки амплитуди - от порядъка на сантиметри. Затова тяхното движение е трудно да се установи, освен с помощта на специални уреди. Вълните се движат изключително бързо в открития океан – до 700 км/час (за сравнение, скоростта на ултразвуковите самолети е 500 км/час. Когато фронтът на вълната стигне до плитчини, той намалява скоростта си, което много бързо увеличава височината (амплитудата) на вълната. Така огромни обеми от вода като високи водни стени се стоварват върху брега.

Изчислено е, че уникалната по размери промяна на океанското дъно при земетресението от 26 декември 2004 г. тласна и придвижи един трилион кубичеки метра вода, създавайки мощно цунами, което за часове превърна плажовете от Суматра до Тайланд, Бирма, Бангладеш, Шри Ланка, Индия, Малдивите, Сомалия, Кения и Танзания в блата.

Вълните-цунами, генерирани по дължината на 1200-километровия „линеен“ ров Сунда, се разпространиха като две вълни, насочени съответно в посока запад и изток. Вълната, отправила се на запад към Шри Ланка и Индия, тръгна като един гребен (висока вода), а вълната, отправила се на изток към Суматра и Тайланд - като коритовидно понижение (ниска вода). Само 10 минути след земетресението, вълната-цунами удари Никобар и Андаманските острови (територии на Индия).


Фиг. 3. Модел на цунами след земетресението от 27 декември 2004 г.

След 20 минути - съседните брегове на Северна Суматра и град Банда Асех (разположен в ниска долина в северния край на Суматра). Със скорост 700 км вълната измина на изток 1000 км в открито море и след 1,5–2,5 часа удари бреговете на Тайланд и Мианмар (Бирма), след 2–2,5 часа – Шри Ланка и Индия, след 3-4 часа достигна на запад Малдивските и Сейшелските острови, а след 8-10 часа удари неочаквано и бреговете на Източна Африка – Сомалия, Кения, Танзания, Мадагаскар.

От всички цунами 85 % се случват в Тихия океан. Там работи Американският център за предупреждение за цунами в Тихия океан на NOAA, основан през 1949 г. Той поддържа сензори на повърхността на водата и дълбоко на океанското дъно и има сателитни връзки, с помощта на които прави постоянен мониторинг на сеизмичната активност и нивото на океанската повърхност в Тихоокеанския басейн. Центърът изпраща ранни предупреждения за цунами до страните в Тихоокеанския пръстен.
След големите бедствия от цунами в Хавай, Япония и Калифорния, причинени от земетресенията в Чили (1960 г.) и в Аляска (1964 г.), Обединените нации изградиха през 1965 г. Международен център за информация за цунами (PTWC). На 26 декември 2004 г. този център регистрира земетресението край Суматра (магнитуд 8,2) и оцени голямата потенциална опастност от цунами. От центъра веднага изпратиха предупреждения до страните от Тихия океан, но не успяха да се свържат и да предупредят страните от Индийския океан преди да ги удари вълната-цунами. Системите за ранно предупреждение са относително не много скъпи, но липсата на достатъчно държавно финансиране на науката и общо взето не голямата заинтересованост в региона на Индийския океан са причина за този регион все-още да няма такава система.



Фиг. 4. Модели на разпространението на цунами след земетресението от 26 декември 2004 г.

Горе - времето на придвижване,









долу - височината на вълната, ударила бреговете на Индийския океан.

Близо до епицентъра на земетресението вълните, които удариха брега на Суматра, бяха с височина 10-15 м. Вълните, помели Никобарските острови (близо до дълбокоокеанския ров Сунда) имаха височина 5 м. Бреговете на Тайланд бяха поразени от вълни с височина 3-5 м, на Шри Ланка – 5-10 м, на Кения – 2-3 м. За конкретните параметрите на ударната вълна голямо значение имаше и местната форма на брега.

Професор Хидео Матсутоми, ръководител на Японския колектив, който изследва цунамито от декември 2004 г., писа, че в същия регион от 1797 г. досега е имало 6 големи цунами, но според него последното е било най-голямо. Според друг световно известен специалист по цунами – E. Bernard, цунамито, генерирано край Суматра през декември 2004 г., е първото глобално цунами и вероятно е регистрирано и в Атлантическия океан.

Земетресението през март 2005 г. за щастие не предизвика смъртоносно цунами. Учените обясниха този факт с малките амплитуди на движение на морското дъно при земетресението и с разположението на епицентъра спрямо очертанията на бреговата линия. Все пак беше регистрирано „малко цунами“ на юг от Суматра, по бреговете на островите Кокос (Австралия). Вълните не надвишиха 10 см - това е само 1/3 от височината на вълните-цунами, предизвикани тук от земетресението през декември 2004 г.

Природното бедствие
Докато земетресенията и цунамито не бяха необикновени явления от географска гледна точка, бедствието, което те предизвикаха, беше без прецедент. Необикновено широките по разпространение (на площ около 1000 км2) разрушения и смърт на хора засегнаха 12 държави. Загинаха и пострадаха хиляди чуждестранни туристи от много други държави от цял свят.

Това със сигурност не е най-тежкото бедствие в историята на човечеството, що се отнася до броя на човешките жертви. През 1972 г. земетресение с магнитуд 6,7 в Китай уби 240 000 души в град Тангшан. Ураганът и наводнението в Бангладеш през 1970 г. погуби 400 000 души. Чернобилската атомна авария през 1986 г. причини смъртта на 165 000 души. Милиони хора умират бавно и мъчително от глад (Източна Африка), болести (например СПИН) или войни/геноцид.

Но последвалите едно след друго две катастрофални земетресения в Индийския океан през 2004/2005 г. предизвикаха психически шок сред местното население, а заради широкия обхват на засегнатите държави нагнетиха тревога в милиони хора по целия свят.

Четири главни причини, защо последните земетресения в Индийския океан предизвикаха толкова смърт
  1. Висока гъстота на населението, живеещо в ниски крайбрежни райони на Индийския океан. Световното население се удвои от времето на земетресенията в Аляска и Чили през 1960 г. Населението на Азия се увеличава с изключително бързи темпове.
  2. Къси разстояния от източника на цунами до населените ниски крайбрежни райони, поради което не остава много време за предупрежденение – цунамито удари Суматра 20 минути след земетресението, а Шри Ланка и Тайланд – в рамките на 2 часа.
  3. Няма изградена система за предупреждение за цунами в Индийския океан. Страните в региона нямат финансиране с такава цел, а в много случаи и правителствата на държавите не са проявили необходимата заинтересуваност.
  4. Засегнатите страни са от категорията бедни и разиващи се, с уязвима инфраскруктура и минимална подготвеност да посрещнат природни бедствия.
Местните хора знаят твърде малко за опастността от цунами и за признаците за тяхното приближаване към брега. Освен това страните в Индийския океан са имали много малко предварителен опит с големи цунами. Последният случай на голямо бедствие от този тип е било през 1883 г, когато изригването на вулкана Кракатау в Индонезия предизвиква цунами, отнело живота на 35 000 души.

Катастрофата от земетресенията и последвалото цунами показа, че страните в района на Индийския океан не са подготвени за такива природни катаклизми. Ако съществуваше система за ранно предупреждение за цунами подобна на тази в Тихия океан, просто, но изпратено навреме съобщение до застрашените страни щеше да спаси хиляди човешки живота. Тази тема фокусира вниманието на проведената в град Кобе (Япония) Световна конференция за ограничаване на бедствията. В резултат икономически силно развитите държави в света много бързо събраха нужните средства за организиране и поддържане на система за ранно предупреждение за цунами и в Индийския океан.

Природното бедствие от този голям регион беше предизвикателство и за Ортанизацията на обединените нации. ООН има богата и успешна практика с преодоляването на последиците от тежки бедствия в отделни страни. Този път обаче бяха засегнати едновременно много страни и това създаде пред световната организация проблеми не само от гледна точка на необходимото количество помощ, а и в организационен аспект.

Това, което се случи край бреговете на Суматра, показа на цялото човечество, че трябва да се замисли и работи за солидарност в подготовката за посрещане на бедствия. Защото дори локалните бедствия вече имат регионален и световен ефект.

Ролята на географията и образованието
„Човек не се ръководи от света, от Земята или от средата, нито от планетарните влияния. По-скоро е вярно, че човек прави ред от хаоса чрез своето съобразяване с Божествения Закон. Когато престане да се съобразява със законите на Божественото влияние, човек носи хаос и разрушителни сили.“
Едгьр Сайс

Чужденците често се чудят как се е оформил японския характер, в основата на който стои идеята за колективизъм и взаимопомощ. За японците, както и за всички останали народи, са присъщи всички човешки слабости. Но тази страна е разположена в една от „най-горещите точки“ на планета и много често е връхлитана от природни бедствия – тайфуни, земетресения, вулкански изригвания. От многовековен опит хората тук са разбрали, че ако човек е сам, той е обречен. За да се оцелява, трябва взаимопомощ. Този принцип е влязъл дълбоко в душевния мир на японеца и обяснява особеностите на японската култура и традиции, създали силно сплотена нация. За нея е присъща готовността много хора да се жертват за доброто на останалите.
Не случайно Япония беше от страните, които се отзоваха с най-ефективна помощ за пострадалите райони от страшното земетресение край Суматра. Японците първи инициираха идеята за спешно изграждане на Система за ранно предупреждаване за цунами в Индийския океан и домакинстваха конференцията, взела решение за изграждане на системата. При това тази конференция се проведе в град Кобе, дал най-много жертви в едно от най-опустошителните земетресения през последните години в Япония.

Бедствието в Южна Азия, причинено от земетресенията на 26 декември 2004 г., и 23 март 2005 г. бележи едно от най-тежките човешки преживявания. За разлика от миналото, човекът вече не е така безпомощен – той има много по-големи защитни възможности. Не само технологични, но ичисто хуманитарни. Да научим нашите деца да бъдат солидарни и съпричастни към страданията на другите хора, където и да се намират, е най-доброто средство, което можем да им дадем против природните бедствия.

Точно тук е голямата роля на географията – да убеди децата, че всичко на нашата планета Земя е взаимосвързано. Когато се случи бедствие, особено ако е на хиляди километри от нас, географската карта помага да го локализираме, да си представим мястото. И така ние ставаме съпричастни с местните хора и тяхната трагедия. Обратно, ако човек не може да добие представа за това къде се намира мястото на бедствието, то остава за него имагинерно – „някъде там, някакви хора“. А това води до отчуждение от актуалните проблеми на света.

В това отношение много е голяма ролята и отговорността на учителя по география. Той има възможността и задачата да обяснява на своите ученици същността на бедствията както от природна, така и от социално-икономическа и културно-географска гледна точка. Да подготвиш младия човек да се справя с бедствията и да го направиш достоен гражданин – това осмисля усилията на учителя по география. Катастрофалните земетресения в Индийския океан са само един много ярък пример...

По материали от Интернет