Това интегриране между двата учебни предмета се налага като промяна, тъй като българското училище трябва да отговаря на потребностите на обществото, като в същото време се съхраняват традициите в българското образование. Последиците са: промени в учебното съдържание, методите на работа и начина на контрол.
Решаваща роля за това имат иновациите. Необходимостта от тях се появява в следствие на очерталите се противоречия между сегашното състояние на образованието и появилите се нови изисквания на обществото. Тези нови изисквания са последица от развитието на обществото, което на настоящия етап влиза в противоречие с ефективността на установената образователна система. Така възникват новите идеи, които трябва да се изследват и приложат с оглед традициите и състоянието на българското образование.
Учебното съдържание по география и икономика притежава много добра основа за внедряването на иновационни методи на обучение. Те активизират познавателната дейност, повишат интереса към учебното съдържание, стимулират въображението, развиват мисловната дейност на учениците и формират активна жизнена позиция и мотивирано отношение към заобикалящия ги свят.
* * *
Настоящата методическа разработка е на урок в Х клас, профил „География и икономика“, на тема „Проблеми и тенденции на развитие на класическите обработващи отрасли“.
Тук гражданското образование намира мястото си като интердисциплинен елемент на учебното съдържание по предмета „География и икономика“ от общообразователната подготовка. Урокът се провежда в два учебни часа след изучаване на темата (Minton, Schneider, 1980). „Класическите обработващи отрасли – фундамент на индустриалното развитие“ от учебното съдържание по „География и икономика“ в Х клас, профилирана подготовка.
I. Цели и задачи
1. За знания:
– разширяване и задълбочаване на знанията за екологичното състояние на околната среда.
2. За умения:
– усъвършенстване на уменията за оценяване на въздействието на промишлените отрасли върху околната среда;
– проява на творческо мислене при изпълнение на задачите;
– прилагане на уменията за работа в група чрез осъществяване на комуникация.
3. За отношение:
– осъзнаване на хората като част от природата и стремеж към установяване на хармония между тях;
– демонстриране на гражданска позиция по проблемите на околната среда;
– демонстриране на готовност за вземане на решения и защита на идеите.
II. Методи
Интерактивни методи, включващи:
1. Работа в група, като според целта се прилага методът „симулация-илюстрация".
2. Ролева игра.
III. Връзка с други учебни предмети: биология, химия, физика
IV. Очаквани резултати
1. Учениците знаят, коментират, оценяват и решават екологичните проблеми, последица от дейността на тежката промишленост.
2. Умеят да работят в екип.
V. Необходими материали: карта на промишлеността в света, бели листове формат А4, цветни моливи, цветни маркери, лепило, тиксо, ножици, линии, малки листчета
VI. Предварителна подготовка: проучване от учениците на екологичните проблеми и перспективите за развитие на класическите промишлени отрасли по материали в библиотеките на училището и града.
VII. Ход на урока
1. Ситуация
Учителят конструира учебната ситуация, като описва процеса на проектирането на целите, решаване на проблемите, даването на отговори, вземането на решения и оформянето на заключения:
„Класическите обработващи отрасли са едни от основните замърсители на околната среда. Особеностите на тези отрасли през последните десетилетия са причина индустриалните райони да се определят като депресивни.
За да определим тенденциите в развитието на отраслите, първо трябва да дефинираме проблемите им, които са предимно екологични, и да предложим начини за тяхното решаване. За целта ще създадете рисунка, изобразяваща екологичен проблем, резултат от дейността на класически отрасъл, след което ще го нарежете под формата на пъзел, който съучениците ви трябва да наредят и анализират изображението. На тази база ще търсим начини за решаване на проблема и ще определим тенденциите в развитие на отрасъла.
Трябва да формираме четири групи.“
2. Групиране на учениците
Оформят се групи от по 4-5 до 6 ученици по следния начин:
„На малките листчета запишете цвете, животно, птица, дърво или растение, с което да се отъждествявате.
1. Открийте характера на своя избор.
2. Какъв е характерът на обекта, с който се отъждествявате?
3. Кое е общото между вас и вашия обект?“
Беседата цели осъзнаване на факта, че хората са част от природата и не могат да съществуват извън нея.
Групирането се извършва по признак „избран обект“: в една група са цветята, в друга – птиците, в трета – животните, в четвърта – дърветата.
Забележка: Ако има значително неравенство в броя на членовете по групи, се прави прегрупиране. Например една група се формира от малките групи на растенията и птиците, а голямата група на цветята се разделя на две.
3. Мост
Установяването на предварителните знания и умения на учениците и прехвърлянето на мост между тях и тези, които трябва да научат в новата учебна ситуация, се извършва чрез въпроси, след като учениците вече са групирани:
1. Какви са същността и значението на класическите обработващи отрасли?
2. Характеризирайте производствения процес при тези отрасли
3. Следователно каква е причината отраслите да са основните замърсители на околната среда?
4. Изложение
Всяка група работи самостоятелно, без да знае върху какво работят останалите групи. Работата по групи се състои в следното:
1. Обсъждане на екологичните проблеми, резултат от дейността на класически отрасъл, зададен от учителя. Използват се данните и информацията от предварителните проучвания. 2. Групата излага своите мисли под формата на рисунка, която е база за разсъждение и стимулира емпиричната дейност.
3. Рисунките се нарязват под формата на пъзели (фиг. 1-3).
4. Пъзелите се разменят между групите от учителя.
5. Всяка група сглобява и залепва върху отделен лист пъзела, който Ј е даден, анализира го и говорителят на групата представя изводите пред останалите ученици (пъзелът вече е поставен на дъската). По този начин се представят визуално и словесно екологичните проблеми, предизвикани от отделните класически отрасли.
6. Следва съставяне на сюжет и разиграване на сценка от всяка група, с което да бъде решен в положителна насока проблемът залегнал в пъзела, и да се представят тенденциите за развитие на отрасъла. По този начин учениците приемат нова идентичност, отработват поведение, участват не само като изпълнители, но и като наблюдатели, определят изхода от поставената в началото ситуация. Това възпитава у тях чувството за контрол над проблемните ситуации и формира активна гражданска позиция относно екологичните проблеми на околната среда.
5. Рефлексия
Учениците рефлектират върху протеклия урок, представянето на ситуацията и работата на другите, като отговарят на въпроса: Какво знаех преди, какво исках да знам и какво съм научил?
фиг. 1
фиг. 2
фиг. 3
1. Разширяване на знанията и повишаване на компетентността на учениците относно екологичните проблеми, предизвикани от обработващите отрасли на промишлеността.
2. Усъвършенстване на уменията за оценка на взаимодействието между човека и природата и за работа в екип.
3. Доразвиване на екологичното мислене и формиране на активна гражданска позиция.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Описаните резултати бяха постигнати чрез поставяне на учениците в проблемни ситуации, за решаването на коита се изисква предварителна подготовка, стимулиране на въображението и умствените способности, превръщане на ученика в активен субект на учебната дейност, който оценява, анализира, взима решения, защитава избрана позиция, твори.
За постигане на ДОИ по гражданско образование в предмета география и икономика спомагат функциите на интерактивните методи. Чрез тях се придобиват и задълбочават знанията, уменията и навиците, припомнят се и се актуализират по-рано усвоените, установяват се количеството и качеството им, формира се ценностната система и личностната характеристика на ученика, осъществяват се междупредметни връзки чрез преноса на знания.
На тази основа гражданското образование в предмета география и икономика може да насочи вниманието на учениците към нови идеи, отношения и поведение, адекватни на съвременните изискванията на обществото.