ПРОФ. Д-Р НИНО НИНОВ – ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯТ-ТВОРЕЦ, НЕПОДВЛАСТЕН НА ВРЕМЕТО


Тази година нашият колега и приятел проф. д-р Нино Николов Нинов навърши 80 години.

Честит юбилей!

Проф. Нинов, Вие имате дълга и интересна професионална биография. Да започнем с началото на Вашия път в науката – в Института по пшеницата и слънчогледа край Ген. Тошево в Добруджа.
Да, оттам ми е професионалната закваска. Това е институтът на мечтателите и магьосниците в земеделието – генетиците и еколозите, конкурентите на природата в създаването на растения.
Започнах с избиране на местата за засаждане и отглеждане на дъбчета по новите полезащитни горски пояси в Добруджа. През онези години те бяха „хит“ за науката и обществото. При тези мои първи изследвания се запознах с доц. Петър Пимпирев – лесовъд от ВЛТИ, и с Владимир Попов – по-късно виден изследовател в Географския институт на БАН.

Бях младо момче и за навлизането си в науката много дължа на един заслужил човек – Димитър Петров, виден селекционер на слънчогледа. Той въодушевено ме насърчаваше: „Чети, учи се, питай! Сега е времето! Докато си млад, всеки ще ти помогне и прости ако не знаеш. След време, като не знаеш или питаш, всеки ще ти се смее.„ Слушах го - четях и го питах. Впоследствие се явих на конкурс и започнах аспирантура по почвознание. Мой учител стана акад. проф. Иван Странски от Агрономическия факултет в София, а после – чл. кор. проф д-р В. Койнов. Първата ми научна разработка „Характеристика на оподзолените канелени почви, източно от Асеновград“ беше посветена на силно дискусионно и до днес почвено различие, широко разпространено у нас.

Какъв е балансът между извършените от Вас изследвания и публикациите Ви?
Мисля, че е добър – имам над 350 публикации, но нека не ги измерваме количествено. Всъщност, в началото придобих популярност с дисертацията си – с нейната успешна защита станах първият „кандидат на селскостопанските науки“ (сега „доктор“) в тогавашния Почвен институт при БАН (1955 г.). Като научен сътрудник в Института започнах изследвания на почвите в Бургаски окръг във връзка с перспективите за развитие на земеделието за период от 20 години. За тази работа нашият колектив от трима души получи първата награда на Централното управление на БАН и окръга.

От 1956 г. една от любимите ми теми стана изследване на планинско-ливадните почви в нашите така прекрасни планини. Тези изследвания бяха комплексни, в тях участваха ботаници и ливадари и целта беше да се състави паспортизация на планинските пасища в България.

Истина е, че научна кариера направих в ИП „Н. Пушкаров“, когато двата тогавашни почвени института се обединиха и започна едромащабното картиране на земите на бившите ТКЗС-та и ДЗС-та. Там работих повече от 3 десетилетия. Проучих, картирах и съставих почвени карти, картограми, написах характеристики на почвите и дадох препоръки за използване на повече от 8 млн. дка земеделска земя в Бургаски, Ямболски, Старозагорски, Силистренски окръг. Продължавах и изследванията си на почвите в Рила, Родопите, Стара планина и Пирин. В резултат от тези изследвания в колектив издадохме „Почвена карта на НР България в М 1:400 000“ с текстова характеристика. Тази карта и до днес се ползва с голяма популярност. Все по това време публикувахме „Почвено-географско райониране на България“, както и допълнена, изправена и специално подредена „Класификация на българските почви“. И до днес тези проблеми продължават да са приоритетни в научната ми работа.

Моя голяма любов останаха и темите за биологичния кръговрат и стационарните лизиметрични почвени изследвания. Резултатите на част от тези изследвания обобщих в хабилитационния си труд, с който ме избраха за старши научен сътрудник І степен и професор.

С кои български учени са свързани Вашите най-скъпи професионални спомени?
Имах щастието да работя с такива учени като акад. Ив. Странски (който винаги ме насърчаваше: „Изследвай и пиши!“), чл. кор. проф. В. Койнов (от когото се научих на прецизност и достоверност на изследванията), проф. Ив. Гърбучев (който стимулираше замах в изследванията ми), ст. н. с. І ст. Хр. Трашлиев (с кого бяхме сърдечни научни сътрудници), проф. д-р Г. Гюров и др. Това бяха български учени-почвоведи, които оставиха един голям морал и творчески капитал в нашата наука. Колеги, обърнати винаги с лице към науката и практиката, които заложиха богати традиции в това отношение. Винаги съм имал и продължавам да имам ученолюбиви сътрудници и усърдни помощници. На всички тях сърдечно благодаря!



Kаква е преподавателската дейност на проф. Нино Нинов?
Ще ми се да посоча изключителното си задоволство от преподавателската си дейност със студентите в СУ „Св. Кл. Охридски“. Чел съм лекции в Биологическия факултет и Университета по дистанционно обучение.

Вие сте известен с разностранните си научни интереси, вкл. и към географията. Както някои колеги се шегуват, „проф. Н. Нинов е най-добрият почвовед сред географите и най-добрият географ сред почвоведите“. Кога се разшири теснопрофесионалният мироглед на почвоведа Н. Нинов?
След шестмесечната ми специализация в Холандия през 1969/1970 г. по изучаване на динамичните съвременни почвени процеси и по-късно благодарение на сътрудничеството ми с различни български университети и институти моят професионален кръгозор придоби друг обхват на научни контакти и разработки – с учени от другите природни науки в България (БАН, СУ „Св. Кл. Охридски“, УАСГ) и в някои други страни. Установих дългогодишно и ползотворно сътрудничество и с френски почвоведи от Орлеан и Монпелие, с почвоведи и еколози от бившите СССР, ЧССР, ГДР, от Полша, Унгария, Румъния. С тях работихме по биологичния кръговрат, класификацията на почвите и опазването на природната среда. Част от тези изследвания бяха по линия на ФАО и ЮНЕП и резултатите от тях после много ми помогнаха при адаптирането на световната класификация за почвите в България.

На какво се дължи Вашата продължаваща творческа и изследователска активност, на която много колеги биха завидели (в добрия смисъл на думата, разбира се)?
След пенсионирането си през 1992 г. не се почуствах самотен и изоставен. Млади колеги – ботаници и особено географи, ме знаеха отдавна и помнеха афинитета и интересите ми към съвместните комплексни проучвания. Те контактуваха с мен още когато бяха аспиранти и сега, вече като активни изследователи, ме привлякоха за съвместни разработки – за биологичния кръговрат на дъбови екосистеми върху канеленовидни почви в Пловдивско, изследвания и характеристики на почвите в резервата „Калиакра“, в ПП „Странджа“, в ПП „Шуменско плато“. Бях поканен да участвам и в организирането на музейните почвени сбирки в Шумен и Граматиково, М. Търновско.

Най-голямо задоволство обаче изпитвам от съвместната работа с колегите от Географския институт на БАН по проблемите на взаимодействията между педогенезиса и карстогенезиса и на земеползването в карстовите терени. Те ме увлякоха и ми вдъхнаха от своя младежки ентусиазъм и себеотрицание в тези сложни изследвания – вече 5-6 години ние провеждаме съвместни теренни проучвания в моделни карстови геосистеми в Шуменското и Деветашкото плато и в Западните Родопи. Резултатите от нашите проучвания разкриха и продължават да разкриват много нови неща относно почвите в карстовите терени и част от тях аз използвах в публикациите си за почвите в България според световната класификационна система на ФАО. Направихме и специализирани публикации върху закономерностите и структурата на почвената покривка в Шуменското плато. Готвим публикации и за почвите в карстовите терени на Деветашкото плато и Западните Родопи.

Благодаря на колегите от Географския институт на БАН за възможността, която предоставиха на пенсионера Н. Нинов да продължи изследователската си дейност и да публикува два пъти в монографията „География на България“ (1997 и 2002), както и да ръководи проект към Фонд „Научни изследвания“ – МОН за земеползването в карстовите територии в България.

За твореца няма възрастова граница. От малък съм научен на труд и учение. Друг не мога да бъде. Дотогава, докато мога, ще бъда в полза на науката.

С какви чувства наблюдавате разрухата на ИП „Н. Пушкаров“?
С болка и тревога. В периода на преход се създаде вакуум в духовната и научната сфера на народа и неговите традиции, навици, възпитание и стремеж към просперитет. Тежки са годините и за почвознанието, също и за съдбата на колегите-пенсионери. ИП „Н. Пушкаров“ беше сред водещите институти по почвознание в Европа, с много добро оборудване и високо ниво на професионална подготовка на кадрите. Вече 15 години институтът е в агония и от водещ се превърна в оцеляващ. За какво съвременно ниво на почвените изследвания да говорим в такава ситуация? Все пак не мога да се освободя от увереността, че българският учен-почвовед като всеки българин е с корав дух. В историята си е вкусил какви ли не изпитания и в крайна сметка е изплувал. Вярвам в това!

Какви са новите перспективи пред българската почвена наука?
При съвременната ситуация в държавата и мисловната нагласа на управляващите близката перспектива за развитието на българската наука и в частност на почвознанието, не е успокояваща. Трябва обаче да се отбележи, че те имат изградена сериозна основа. Освен това в страната с наука все още се занимават изявени професионалисти, а колкото до почвознанието, достиженията му отредиха достойно място в съвременното естествознание и то по значимост се нарежда с географията, биологията, геологията, екологията.

Предстоят за решаване изключително важни задачи, вкл. приложни, за разностранен анализ на особеностите на функционирането на почвата в екологичните системи и в геосистемите и нейното въздействие върху формиращите я фактори и условия. Сериозна работа изисква и разработката на научно обосновани и актуализирани мероприятия за рационално използване и опазване на почвения фонд. Нашата почвоведска наука е в дълг и с нова едромащабна почвена карта на страната, подобно на геоложката карта на България в М 1:100 000, както и със съвременна монография за българските почви. Те са важни не само с оглед на обществените потребности, но, обобщавайки резултатите от досегашната ни изследователска дейност, ще станат основа за бъдещи научни търсения в областта на почвознанието.


Преди няколко месеца излезе от печат Ваш учебник по горско почвознание за професионалните гимназии. Основни познания за почвите обаче българските ученици получават в часовете по география. Запознат ли сте с уроците за почвите, които са включени в учебниците по география? Какво ще препоръчате на авторите на нови учебници, учебни пособия и учебни програми по география?
Не познавам добре всички учебници по география, но ако съдя по знанията на студентите, на които съм преподавал, мисля, че може още много да се желае съвременната почвена география да влезе по съвременен начин в българското училище. Хубавото е, че вече има такива примери в някои от учебниците по география.

От особено значение е учениците да получават в часовете по география знания за особеностите на образуване на почвите и за закономерностите в тяхното разпространение и характера на почвената покривка по природни зони, подзони, провинции, райони. Така по-ясно ще могат да свързват характерните почвени спектри, съчетания и продуктивни потенциали на почвите с географските закономерности, присъщи на Земята, и особено с изключително важната географска зоналност.

Като дългогодишен теренен изследовател и преподавател бих горещо препоръчал в учебните програми и пособия да се набляга повече на специалните теренни наблюдения и експерименти, вкл. и за придобиване на знания и умения, свързани с почвата. Те могат да се осъществяват при учебни екскурзии и други извънкласни форми на обучение, които при добра организация и ентусиазъм от страна на учителите по география са с доказано висок образователен ефект.

Вашите пожелания към читателите на сп. „Обучението по география“