НАУЧНИ ФОРУМИ


http://karst.iit.bas.bg
РЕЗУЛТАТИ ОТ ПЪРВИЯ НАУЧЕН ФОРУМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ КАРСТОВИ ТЕРИТОРИИ
От 18 до 21 октомври 2005 г. в Шумен се проведe Международна научна конференция "ЗАЩИТЕНИ КАРСТОВИ ТЕРИТОРИИ - СЪСТОЯНИЕ ПРОБЛЕМИ, ПЕРСПЕКТИВИ", организирана от Географския институт на БАН и Дирекцията на Природен парк "Шуменско плато", със съдействието на Фондация Център по карстология "Вл. Попов". (вж. бр. 1/2005 на сп. "Обучението по география"). В конференцията, посветена на 25-годишнината от създаването на парка, заявиха участие с 41 доклада представители на 9 държави от 3 континента. Домакин на конференцията беше Община Шумен, а медийни партньори Общински медиен център, КТ "Вариант 6" и радио "Форте".

Конференцията беше открита в Концертната зала на Община Шумен


с вълнуващ спектакъл "Следите на времето" (с участието на формацията на Нешка Робева, огненото шоу на "Нария Инри Магария" и каскадьорската група "Багатур"), последван от приветствия на домакините и чуждестраните гости и поздравителен адрес от зам.-министъра на земеделието и горите доц. д-р Ст. Юруков. Основните шест теми на конференцията бяха представени с мултимедиен анонс.

Следобяд се състоя екскурзия в ПП "Шуменско плато" с посещение на информационния център на монумента "Създатели на българската държава" и историко-археологическия резерват "Стария град". Беше открита тържествено новата детска екопътека "Горски лабиринт" от комплекс "Слънце". Празничният ден завърши с изискан коктейл в зала "Форум" на хотел "Шумен", където в приятна обстановка гостите и участниците в конференцията продължиха да се опознават и проведоха първите професионални дискусии в неформална обстановка…

Научната работа на конференцията протече стегнато и делово в рамките на предварителния регламент. В 4 научни заседания бяха представени и разисквани 26 доклада по различни въпроси от тематиката на конференцията.

Особен интерес в слушателите, сред които и ученици от Шумен, предизвикаха презентациите на чуждестранните гости и най-вече впечатляващата организация и ефективност от работа на японските колеги в националния парк "Акиоши".

Сред по-значимите научни проблеми, дискутирани на заседанията, бяха: концепцията за карстовите геосистеми и принципите за опазване и управление на защитените карстови територии ; информационно осигуряване, кадастър и моделиране на карстови геосистеми; биоразнообразие на защитени карстови територии (ПП "Шуменско плато", ПП "Витоша", НП "Пирин"); земеползване в карстови територии и проблеми на опазването им (Япония, Полша, България); анкетен мониторинг за нагласите и дейностите на местното население в карстовите територии; туристически потенциал и форми на туризъм и рекреация; паркоустройство и ландшафтно планиране; законодателна защита на карста, чуждестранен опит в опазването и управлението на карстови територии със специален статут. Бяха засегнати и някои специфични въпроси като съдържание на тежки метали в почвите на ПП "Врачански Балкан" (доклад от СУ "Св. Кл. Охридски") и абсолютното радиовъглеродно датиране на карстови седименти (съвместен доклад от БАН и Чешката АН). Материалите от конференцията могат да се видят в Интернет на адрес: http://karst.iit.bas.bg.

В специална секция бяха разисквани мястото и ролята на карста в обучението в българското средно и висше училище. Изнесените резултати от проведените анкетни проучвания в карстови райони на България са твърде обезпокояващи - повече от половината от анкетираните млади хора не са наясно със същността на карста, което е пряко свързано с констатираното непознаване и незаинтересованост от прилагане на екологосъобразни и природозащитни дейности в карстовите територии, особено уязвими на замърсяване. Наред с констатациите за неадекватно на българската необходимост изучаване на карста в училище и липсата на специализирани курсове по карстология в университетите беше демонстриран и положителен опит за разширено и балансирано включване на карста в темите по физическа география (на примера на учебника "География за 8-ми клас", ИК "К и М", 1995 г.).


Представен беше и оригинален педагогически опит от Шотландия, България и Япония за изучаването на карста в родния край.


Допълнително в дневния ред бяха включени ученици от НМГ "Н. Попович", които демонстрираха мултимедийни презентации за Шуменското плато.

Всички участници в конференцията се обединиха около идеята, че все още се прави твърде малко (независимо от големия детски интерес), карстът с атрактивния си потенциал да присъства по-активно в образователния процес, вкл. и чрез възможностите на съвременните ИКТ и особено ГИС. В това отношение проблеми създават както административни ограничения (особено при провеждане на уроци на терена), така много често и недостатъчната подготовка на учителите в областта на карстологията.

Много ефективна форма в работата на конференцията беше проведената на 20 октомври полева дискусия на територията на ПП "Шуменско плато". На място бяха представени (вкл. с помощта на едромащабни цветни карти) и обсъждани резултати от дългогодишната съвместна работа между Географския институт на БАН и ДПП "Шуменско плато". Обекти в тази дискусия бяха пещерите Зандана (Бисерна) и Тайните понори (методологически проблеми на мониторинга на карста; модели на подземния спелеогенезис; законодателни проблеми и практики и при благоустройство на пещери и възможности за използването им като научни станции и образователни центрове; перспективи за специализиран туризъм и др.) и старото военно артилерийско укрепление Ченгел табия (исторически и съвременни аспекти на земеползване в карстовите територии; почви и почвена покривка в карстови терени; биоразнообразие в карста; култови карстови обекти - скални църкви и манастири и др.).

Теренните дискусии и формирането на инициативи за бъдещи съвместни изследвания продължиха и по време на научната екскурзия, проведена след официалната работа на конференцията (22-23 октомври) по маршрут: Шумен - Белослав ("побитите камъни") - Варна - Аладжа манастир - н. Калиакра - Яйлата - Каварна - Балчик - Девненски карстови извори - Плиска - Мадара - Шумен. Основните теми на дискусиите по време на екскурзията, предвождана от проф. дгн Тодор Кръстев, бяха две:
1 Защитените карстови територии - дестинация на морски туризъм и рекреация;
2. Защитените карстови територии - дестинация за културно-исторически и селски туризъм.

По всеобщо признание на всички участници в конференцията Шуменският регион има огромен потенциал - и природен, и исторически, който тепърва предстои да се развива, но за това са необходими сериозни и координирани усилия и комплексен научно обоснован подход - гаранция за съвременно и ефективно стопанисване и управление. Тези въпроси, както и научните, методическите, законодателните и образователните проблеми, разисквани в секционните заседания, бяха обобщени по време на Петото заключително пленарно заседание - обща дискусия по тематиката на конференцията. Споделеният опит и констатираното сходство в проблемите на управлението и стопанисването на защитените карстови територии в държавите, представени на конференцията, изкристализира в предложения и инициативи за бъдещи съвместни дейности. Изводите и препоръките от дискусията бяха оформени като официален документ, гласуван от участниците и предоставен за огласяване пред обществеността1. Той съдържа следните по-важни идеи: съвместна и координирана работа за изследване, прикачена в края стопанисване и управление на защитените карстови територии; принципите на опазване да са съобразени с концепцията за карстовите геосистеми; законовото уреждане на проблемите по стопанисването и управлението на карстовите територии и обекти с отделни актове, като предложения от МОСВ проектозакон за пещерите, не е ефективно и крие рискове - предлага се това да става с научно обоснован интердисциплинарен и междуведомствен анализ и оценка за изменения и допълнения в действащата нормативна база - в случай на доказана необходимост да се разработи проектозакон за управление на карстовите територии; да се преразгледа темата за карста в образователните програми в СОУ (география, биология) с оглед актуализиране и по-цялостно изучаване на карстовите явления и обекти, вкл. с нови, нетрадиционни форми и прилагане на положителен чуждестранен опит.

В документа се съдържат три нови инициативи, две от които са пряко насочени към младите хора:
- да се разработи международна мрежа "Управление на карстови територии";
- конкурсът "Карст под защита - дар за поколенията" да стане периодичен;
- да се пристъпи към изграждане на международна мрежа "Децата в карста".

За осъществяването на предложените инициативи Фондация Център по карстология "Вл. Попов" започва разработване на специална програма в сътрудничество с Географския институт на БАН и ДПП "Шуменско плато".


1 Съдържанието на документа е поместено в Интернет на адрес: http://karst.iit.bas.bg.

***
Темата и поводът на конференцията намериха отражение в богатата социална програма, подготвена от домакините от ДПП "Шуменско плато". Тя включи "На гости в Дирекцията на парка" с етнографски елементи от традиционното българско гостоприемство; посещение на Регионалния исторически музей - един от най-богатите в страната.

Кулминация в социалната програма беше срещата на участниците в конференцията с деца от Шумен, по време на която официално се откри изложба с творби от Международния конкурс "Карст под защита - дар за поколенията" (Регионална библиотека "Стилиян Чилингиров"). Силно впечатление направи японското участие, което освен с конкурсните рисунки на деца от Акиоши изненада с оригинална тематична композиция "Фантом в карста" от студентски творби. Активно участие имаха и учениците от Шумен (СОУ "Сава Доброплодни" и НМГ "Н. Попович"), които като домакини на конференцията и наследници на старо културно средище показаха талант и любов към родия край с неговите карстови форми. Особено оригинални бяха картините, направени с природни материали и внушаващи хармония между градския пейзаж и околната природа.

Всички присъстващи на срещата имаха възможност да видят специално подготвена презентация за работата на японски деца като екскурзоводи в националния парк Акиоши в Япония. Освен това проф. Ноборо Сато, професор по земеделие в Университета Ямагучи показа "на живо" техники за изработване на традиционни за Япония сувенири от оризова слама (в Шумен тя бе заменена от пшенична). Срещата завърши с импровизиран концерт на шуменски деца, подготвен специално за участниците в конференцията.
Социалната програма на конференцията завърши с посещение на с. Осмар - център на винарство и селски туризъм. След гостуването в типична селска къща последва дегустация на местни вина и ракии в прочутата винарска изба на братя Вичеви.

* * *
Постоянното медийно присъствие по време на конференцията направи достояние на българската общественост проблемите на защитените карстови територии и необходимостта от по-зъдълбочени и съвременни знания за карста като важна за националното ни развитие даденост. Като първи положителен ефект от конференцията беше поканата на областния управител г-н Кр. Костов за делова среща на участниците с областната управа на Шумен. На срещата домакините оцениха високо работата на конференцията. Г-н Костов увери присъстващите, че намеренията на областната управа и на общината в Шумен са съвместими с изказаните от специалистите мнения и препоръки, поради което обеща координирани съвместни действия за оптимизиране стопанисването на ПП "Шуменско плато" (конкретно за ПП "Шуменско плато" конференцията препоръча доизграждане на посетителския и информационен център на парка в местн. Кьошковете и възстановяване благоустрояването на пещерата Зандана/Бисерна по актуализиран проект, включващ подземна научно-образователна станция и специализиран информационен център за карста).

* * *
Работата на конференцията и нейните резултати бяха представени и в София чрез мултимедийна презентация по време на организираната изложба с творби от Международния конкурс "Карст под защита - дар за поколенията" (НМ "Земята и хората", 20-30 декември 2005). Експонатите предизвикаха заслужен интерес сред многобройните посетителите на музея в навечерието на празниците. На изложбата специално беше представено и сп. "Обучението по география", което има съществен принос за популяризирането на карстовата тематика и на защитените карстови територии (вкл. с тематичния брой 4/2004, посветен на българската спелеология).

П. Стефанов



Из обръщението на
проф. Мариан Пулина
към световната общност на карстолозите


IN MEMORIAM
Проф. М. Пулина беше световно известен полски учен и голям приятел на България. Трябваше да бъде почетен председател на конференцията, но болестта го покоси… Почина в Катовице на следващия ден след закриването на конференцията.
Поклон пред паметта му.
Уважаеми колеги и приятели,
По време на протичащата политическа и икономическа трансформация в България много ценни карстови обекти, в т.ч. пещери, се оказват застрашени поради липсата на съвременна и ефективна нормативна база за природозащита и рационално стопанисване на специфичните карстови терени. Това може да предизвика непоправими загуби в природната среда в тази част на Европа. Ето защо решаването на този проблем трябва да е една от спешните задачи в подготовката на България за влизане в ЕС. Има още малко време специалистите да проведат сериозна и открита дискусия какви принципи и концепции да са водещи за българската държавна администрация в областта на опазването и управлението на карстовите територии и обекти, които са не само национално, но и европейско богатство.

В този смисъл много навременна е инициативата на Географския институт на БАН и Дирекцията на Природен парк “Шуменско плато” да организират международна научна конференция, която, макар и посветена на защитените карстови територии, засяга много широк кръг от проблеми за опазването и природоползването в карстовите територии. На тази конференция е много важно да се чуе мнението и на чуждестранните специалисти, които могат да подскажат рационални решения за управлението на карстовите ресурси и обекти в България.
Апелирам за вашето участие в тази конференция!



ТЕМА С ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Уважаеми г-н Министър,
Повод да се обърнем към Вас е публикуваната в Интернет покана на Проект "Родопи" за изготвяне на предложения за разработване на планове за управление на пет защитени територии в Родопите. Както правилно е отбелязано в техническото задание, те са "ключови защитени територии" и едни "от най-важните територии за опазване в региона", поради това "разработването на Планове за управление е изключително важно за устойчивото им управление". С осигуреното за целта финансиране се създава много добра и навременна възможност да се анализират и оценят както уникалните природни дадености на тези територии, така и редицата натрупани проблеми във връзка с природоползването и качеството на живот на местното население. Като подкрепяме необходимостта от разработване на плановете за управление на тези защитени територии в Родопите, ние оценяваме и изключителната важност на компетентността и високия професионализъм, с които трябва да е съставено и структурирано работното задание за плановете за управление и което задължително трябва да отразява специфичните особености на всяка конкретна защитена територия. Поради това се налага да вземем отношение за качеството на приложените задания (еднотипни по съдържание, с възложител МЗГ и изпълнител Асоциация на парковете в България) и по-специално на заданията на ЗМ "Триградско ждрело" и ПЗ "Буйновско ждрело", които са типично карстови и като такива са в компетенциите на долуподписаните организации.

Предполага се, че тъй като тези две защитени територии са представителни за карста в Родопите, заданието за техните планове за управление ще съдържа най-важните им особености, а именно - карстовите явления в тяхното многообразие и взаимовръзки. С изумление обаче откриваме, че те са пропуснати, като в работното задание на ЗМ "Триградско ждрело" дори въобще не се споменава за прояви на карст. Изключение е направено само в техническото задание на възложителя, при това само с оглед да се обърне "специално внимание върху оценката въздействието на туризма върху пещерната флора и фауна с консервационна значимост".

Като организации, които дълги години проучваме и работим с карстови територии и обекти и много добре познаваме както Родопите, така и спецификата на двете защитени територии (ЗМ "Триградско ждрело" е част от моделна карстова геосистема за детайлни изследвания на Географския институт на БАН), ние имаме сериозни основания да ви обърнем внимание на съществени недостатъци в работните задания на двете защитени територии (изложени в коментара, приложение № 1 към настоящето писмо).

Бихме могли да посочим още редица недомислия, пропуски и неаргументирани постановки, но и така е ясно, че работното задание за изготвяне на план за управление на двете карстови защитени територии не отговаря на съвременните критерии и методология за управление на карстова територия и е недопустимо да бъде възлагано в този му вид. То подлежи на сериозно и научно обосновано прецизиране. Поради това препоръчваме обявената процедура за предложения за разработване на планове за управление на ЗМ "Триградско ждрело" и ПЗ "Буйновско ждрело" да бъде спряна за преразглеждане на работното задание.

Качеството на одобрените за изпълнение работни задания за двете родопски карстови защитени територии за пореден път повдига въпроса не е ли крайно време да се разбере, че тези територии са специфични заради карста и точно тяхната карстова специфика ги прави уникални и обекти за защита. А това предполага специфична структура и на работните задания за планове за тяхното управление. При това, защитените карстови територии трябва да се разглеждат в контекста на карстовите геосистеми - само тогава е възможно да се състави работещ и ефективен план за управление. Нито един елемент и подсистема не трябва да се подценява за сметка на биоразнообразието, каквато, уви, е наложилата се у нас, но крайно погрешна практика и при опазването и управлението на карстовите територии.

Апелираме към всички, които имат отношение, особено служебно по проблемите на опазването, стопанисването и управлението на защитените територии в България, че то трябва да бъде не на принципа на ведомствените интереси, а на принципа на професионалната компетентност и опит и да се има предвид, че проблемите са преди всичко интердисциплинарни и излизат извън тясната сфера на биологичното разнообразие. Защото то е такова заради обощоприродното разнообразие в България, което трябва да се възприема и изследва в неговата цялост, повлияна както от местния човешки фактор, така и от глобалните изменения. Това важи с особена сила за карстовите територии, които са уникални геосистеми със специфична структура (повърхностна и подземна част, най-често несъвпадащи териториално), със свои функции и динамика и висока степен на уязвимост. Поради това всяка грешно планирана или недооценена дейност води до тежки последици за цялата геосистема, в т.ч. и за нейните биоелементи.

Приемете нашето писмо като дълбока професионална загриженост и добронамерено желание за съвместни усилия за устойчиво развитие на защитените карстови територии. Самият факт, че долуподписаните организации бяха организатори на първата в България Международна научна конференция "Защитени карстови територии - проблеми, състояние, перспективи" (Шумен, октомври, 2005) е достатъчно доказателство за професионалната ни ангажираност и доброжелателност. В същото време решенията на конференцията (приложение № 2) и нашата отговорност ни задължават ако тези възражения към работните задания за защитените карстови територии не бъдат взети предвид, да ги направим обществено достояние, вкл. на компетентните международни комисии и организации по карстология и опазване на природата. Ние всички желаем една по-добра среда на живот в България, но пътят за това минава преди всичко през професионализма.

Приложения:
№ 1. Коментар върху структурата и съдържанието на заданията за разработване на план за управление на ЗМ "Триградско ждрело" и на ПЗ "Буйновско ждрело".
№ 2. Официален документ-решение на Международната научна конференция "Защитени карстови територии - състояние, проблеми, перспективи" (Шумен, октомври, 2005 г.).

С уважение :

We are addressing you in response to the announcement made by the “Rhodope” project, about collecting proposals for management plans development, concerning 5 protected areas in the Rhodope region. They have been labeled as “key protected areas”, for which management plans are of highest importance.

We would like to express our appreciation that such activities have been considered for funding by the Rhodope project working program. Efforts in this respect will bring to better evaluation of the potential of these unique places and will help to provide for their effective use and management.

While entirely supporting the idea about the necessity of fully appropriate, place-specific, competent management plans, we feel obliged to focus your attention on some evident incongruities, especially about the Trigradsko zhdrelo (Trigrad gorge) and the Buinovsko zhdrelo (Buinovo gorge). Being typical karst territories, both are objects of competence of the organizations signing this letter.

It is expected that the task assignments for these territories should include their main characteristics, i.e. karst features in all their variety and diversity. We were entirely surprised to see that these were missing in the task assignments for both territories discussed. More, in the Trigrad gorge task assignment karst has not been mentioned at all. The only exception made is about “tourist impact on cave flora and fauna of conservation value”.

It is obvious that the task assignments for the territories mentioned above do not meet the criteria for providing modern management of karst territories. The problem is that the “Rhodope” project managers do not treat karst territories as complexes of both biotic and abiotic components, linked tightly by specific functional relations. Karst territories have been considered solely from biodiversity point of view. We strongly oppose this attitude, considering it extremely incorrect when dealing with karst territories.

No one element of the karst geosystems should be underestimated in favor of only biodiversity or only protection. Biodiversity is not something independent; it is a part of one whole; it is a function of the system and a direct result from the system’s functioning, characteristics and structure.

We are deeply convinced that management plans made under the current task assignments will not guarantee effective use and protection of the karst areas mentioned above. In the present form they can only provide for making money, but will not have any rate of sustainability.

That is why we would highly recommend the procedure of management plan development for the “Trigradsko zhdrelo” and the “Buynovsko zhdrelo” to be postponed until the task assignments are corrected and made really useful.

We call to all organizations interested in this problem to consider once again the fact, that governing and management of protected areas should not obey corporative interests only, but must be based on the principle of professional competence.

We hope that as a UNDP representative for Bulgaria, you will not allow or support funds provided by your organization to be spent in vain for something that will definitely not work. More, the inadequate management planning in these specific protected areas may lead to harming them, with possible loss of natural resources, bio-elements and even decreased biodiversity.

We all wish a better environment in Bulgaria, but it is professionalism that is needed most of all to achieve it.

(This text is a summarized translation of the original letter attached below).

Respectfully yours.