Ние сме гости, а не господари на природата и трябва да създадем нов образец за развитието и решаването на конфликтите въз основа на цената и ползите за всички хора, да се вместим в рамките на самата природа, а не в рамките на технологията и потребителството.




Михаил Горбачов,
Председател на Международния Зелен кръст


СЪВРЕМЕННИЯТ КЛИМАТ И СЪСТОЯНИЕТО НА ПЛАНЕТАТА

Вероятността да настъпи разрушителна климатична промяна може би е дори по-голя ма заплаха за сигурността на обществата. Сред новите сигнали за засилващото се глобално затопляне – от бързото топене на арктическия лед до разпространението на болести и вредители на нови територии – учените наблягат на възможността за внезапен колапс на икономически важни екосистеми като горите, подземните водни ресурси и крайбрежните мочурища. Безпрецедентните четири урагана, които опустошиха Флорида през 2004 г., рекордният брой тайфуни, които удариха Япония, накараха синоптиците да проучват дали катастрофалните климатични събития скоро няма да станат нещо нормално с огромни последици за хората, особено в най-бедните страни. Един доклад от октомври 2004 г. на коалиция от организации, занимаващи се с предоставяне на помощи и с околна среда, предупреждава, че промените в климата най-вероятно ще засилят бедността. С наводняването на ценните крайбрежни земи, увреждането на горите и вододелите променящия се климат ще изостри надпреварата за ресурси.




НАВОДНЕНИЯТА В ЕВРОПА

Наводненията са най-разпространеният вид природно бедствие в Европа. Според EM-DAT (базата данни за международни бедствия), наводненията са съставлявали 43 % от всички бедствия за периода 1998 –2002. През този период Европа е претърпяла около 100 разрушителни наводнения, причинили приблизително 700 жертви, около половин милион души са напуснали домовете си и най-малко 25 милиарда евро са икономическите загуби от застраховки. Наводненията са засегнали площ, която се изчислява на един милион квадратни километра (районите с повтарящи се наводнения през съответния период са взети повече от един път). Засегнато е около 1,5 % от европейското население. Само за 2002 г. 15 по-големи наводнения са засегнали Австрия, Чешката Република, Германия, Унгария и Руската Федерация, като са отнели живота на приблизително 250 души и са засегнали още около един милион.

Наводненията и изменението на климата
Тенденциите по отношение на честотата и силата на наводненията в бъдеще ще бъдат в пряка зависимост от промените в режима на валежите и на речния отток, а оттук също в зависимост и от други дългосрочни изменения на климата. Макар в много от прогнозите да има значителни неясноти, в научните среди нараства убеждението, че климатичните модели са в състояние да преценят бъдещите условия.

Валежи
През периода 1900 –2000 годишната сума на валежите в Северна Европа се е увеличила с 10 до 40 %,докато в отделни части на Южна Европа се наблюдава намаление с 20 %. Сезонното разпределение на валежите разкрива дори някои още по-отчетливи тенденции. По-специално през зимния сезон в Южна и Източна Европа се наблюдава значително намаляване на валежите, за сметка на тяхното увеличаване на много места в Северозападна Европа. Прогнозите сочат нарастваща годишна сума на валежите в Северна Европа и повече валежи през лятото в по-голямата част от Европа.

В много области тенденциите по отношение на максималните и минималните валежни суми са по-ясно изразени, отколкото средните стойности. От 1976 г. се наблюдава тенденция за увеличаване на броя на дните с големи количества на валежите в Централна и Северна Европа, докато в някои части на Южна Европа се наблюдава тяхното намаление. Очаква се честотата на периодите със силни валежи да нарасне, увеличавайки така и риска от наводнения. Освен това, вследствие на по-високите температури, зимните валежи ще бъдат в повечето случаи дъждовни. Това ще доведе до незабавно оттичане и повишен риск от наводнения.

Политически решения
Изглежда логично да се очаква, че честотата и силата на изключително големите наводнения ще нарастват в бъдеще в много части на Европа, Някои страни като Германия реализират вече определени инициативи. Определяйки, че наводненията и дейността по тяхното предотвратяване имат често трансграничен характер, наскоро Европейската Комисия предложи съгласувани действия в сферата на управлението на риска от наводнения, с ударение върху създаването и прилагането на координирани планове за управление на риска от наводнения, и на карти за риска от наводнения. Европейската агенция за околна среда в момента анализира различните методи, по които държавите-членки на ЕС разработват картите си за риска от наводнения.

По EEA Briefing 01/2005 на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС):) със седалище Копенхаген (Дания).
За повече подробности виж страницата в Интернет: www.eea.eu.int

УЯЗВИМОСТ И АДАПТИРАНЕ КЪМ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА В ЕВРОПА

Промяната на климата зае водещо място в списъка на предизвикателствата в областта на околната среда. За кратък период бяха регистрирани като най-горещи четири години: 1998, 2002, 2003 и 2004. Само през лятото на 2003 г. се стопиха десет процента от алпийските ледници. При сегашната скорост на топене три четвърти от ледниците на Швейцария ще се стопят до 2050 г. Промяна в климата от такъв мащаб не е наблюдавана в Европа от 5 000 години, твърди нов доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) със седалище в Копенхаген. Според доклада през 20 век средната температура в Европа се е покачила с 0,950С. Това е с 35 % повече от глобалното средно затопляне от 0,7 0С и температурите ще продължат да се повишават...

Най-горещата година в Европа в този период е била 2000, като следващите след нея седем най- горещи години са сред последните изминали четиринадесет.Горещата вълна обхванала голяма част от Европа през месец август 2003, считан за най-горещият регистриран от статистиката август в северното полукълбо,е отнел по всяка вероятност живота на не по-малко от 35 000 души. Най-чувствително е било затоплянето в северозападна Русия и Иберийския полуостров.Повишението на температурите е характерно повече за зимния,отколкото за летния период, като в резултат на това зимите са по-меки,а сезонните различия намаляват. Очаква се всички тези тенденции да продължат,с изключение на намалените сезонни различия,които не се очаква да бъдат характерни за южна Европа.

Досегашното законодателство на ЕС в областта на околната среда има ефект, е упоменато в доклада. Ние почистихме водите и атмосферния въздух, постепенно изведохме от употреба някои вещества, разрушаващи озоновия слой и увеличихме двойно обема на преработените отпадъци. Освен това сега колите ни по-малко замърсяват околната среда; без чувствителните подобрения, осигурени от каталитичните преобразуватели през изминалите двайсет години, стойностите на някои емисии щяха да са десет пъти по-високи от равнищата, които имат сега. И все пак бяха необходими десет дод вайсет години, за да могат тези действия да доведат до някакви резултати, се казва в доклада.

Транспортът е най-бързо растящият източник на емисии на парникови газове и ще остане такъв в обозримо бъдеще. Например в периода от днес до 2030 г. се очаква пътуванията по въздух да се удвоят. В резултат на това ние ще оставим ярък отпечатък извън очертанията на Европа, като изчерпваме природните ресурси и увреждаме околната среда в световен мащаб.

Значителните изменения в климата и тяхното въздействие вече са видими в световен мащаб и се очаква да им обръщаме все по-голямо внимание. В Европа особено уязвими са планинските райони, крайбрежните зони, блатата и Средиземноморския регион. Прогнозите за 2100 г. предупреждават за увеличение на температурата в Европа от 2 до 6,30С над нивата от 1990 г. Предвижда се морското равнище да се покачи и се очакват по-чести и силни природни бедствия. Най-уязвими в Европа на последиците от изменението на климата са Югоизточна Европа,Средиземно море и централноевропейските райони са най-уязвими от изменението в климата.Там се предвижда да настъпят значителни неблагоприятни въздействия върху природните и човешките системи,които вече са под натиска на социално-икономически фактори, като например промените в земеползването.

Планинските райони като Алпите са особено уязвими от изменението на климата и вече претърпяват последствията от по-високото спрямо средното покачване на температурата. Най-уязвимите екосистеми са Европейските ледници и планини,крайбрежните блатисти местности и екосистеми в Средиземноморския район. Очаква се предвижданото изменение на климата да доведе до значителни загуби на видове и хабитати в цяла Европа.

Във връзка с необходимостта от адаптиране На ниво ЕС и на национално ниво се планират или предстои започване на редица научно-изследователски програми, оценяващи последствията от въздействието при потенциално изменение на климата. През 2004 г. Европейската комисия инициира разработването на Европейска програма за действие в управлението на риска при наводнения,включваща възможна бъдеща Директива относно наводненията.

В много държави-членки на ЕАОС мерките за адаптиране са или планирани, или са включени в рамките на превантивните мерки при природни бедствия, защита на околната среда и устойчивото управление на ресурсите.

Примери за действителни или планирани мерки са:
Тези предизвикателства включват:
По EEA Briefing 03/2005


Докладът “Европейската околна среда - състояние и перспективи 2005” на ЕАОС представлява оценка, включваща 31 страни за период от пет години с обзор на състоянието на околната среда в Европа, като посочва предизвикателствата, едно от които е промяната на климата. Можете да се запознаете с характеристиките на България и на другите страни като потърсите информацията в част С на доклада. Страни, разгледани в доклада, са: 25-те държави-членки на ЕС (Австрия, Белгия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Полша, Португалия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Обединеното кралство), както и България, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Румъния и Турция.

Връзки с Интернет страници:
Можете да намерите доклада на адрес:
http://reports.eea.eu.int/state_of_environment_report_2005_1/

Състояние за България:
http://reports.eea.eu.int/state_of_environment_report_2005_1/en/soer_files/BG-countryprofile.pdf

Карта за отбелязване на резултатите:
http://reports.eea.eu.int/state_of_environment_report_2005_1/en/soer_files/BG-scorecard.pdf

Брюксел, 29 ноември 2005 година




„ЧЕРНА ХРОНИКА“ НА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ В СВЕТА ПРЕЗ 2005 г.

Юни – Китай
Силен дъжд предизвиква наводняване на част от южен и източен Китай. До края на юни наводненията вземат 567 жертви, 165 са безследно изчезналите, а 2,46 милиона души са принудени да се изселят.

Юли/Август – Индия
Повече от 1000 души загиват – повечето от тях удавени или погребани в свлачища след еднодневен силен валеж (26 юли) - най-тежкият, регистриран някога в западния индийски щат Махараштра.

29 август, САЩ
Ураганът “Катрина” удря щатите Луизиана и Мисисипи с ветрове със скорост 224 км/час и със щормова вълна висока 9 м. “Катрина” взема 1228 жертви и причинява загуби на стойност 80 милиарда долара, превръщайки се в “най-скъпият” ураган, регистриран някога, както и причинявайки “най-скъпото” природно бедствие, регистрирано досега в САЩ. Преди това печалният рекорд държеше ураганът “Андрю” - загуби за 26.5 милиарда долара след удара му върху североизточна Флорида и Луизиана през 1992 г.

8 октомври, Гватемала
Ураганът “Стан” помете Гватемала и Ел Салвадор, превръщайки в купища руини цели квартали на бедняци, помитайки кафеените плантации и причинявайки смъртта на около 1000 души, погребани от кални свлачища или удавени в придошлите води.

17-19 октомври – Куба- САЩ
Ураганът “Уилма” се превърна в най-интензивният атлантически ураган, регистриран някога. Той връхлетя западна Куба и Мексиканския полуостров Юкатан и заплаши гъсто населената Флорида. Поредната 21 сезонна буря (рекорд на генериране на такъв вид бури от топлите води на североизточно Карибско море) се преобразува бързо в ураган от категория 5 – най-високата от 5-степенната скала за интензивност на урагани.

По Reuters

По-важни метеорологични и климатични сайтове в Интернет