ГЕОРГИ МАРКОВ - ПОЛЕТЪТ ВЪЗМОЖЕН

Г-н Марков, независимо от Вашата специфична професия военен авиометеоролог, Вие оставате верен на любовта към географията. Кога я почувствахте като призвание?

Трябва да се върна в детството си в родното си село Търнава, Ямболско. Още тогава имах вътрешно влечение към рисуване на карти – по памет. Доставяше ми голямо удоволствие. За тази моя способност знаеха учителите ми, а и селската управа - дойдеха ли високопоставени гости в село, аз влизах в ролята на местния картограф… През 1960 г. записах да следвам география в Софийския университет тайно от своите родители - те бяха бедни хора и не можеха да си позволят да ме издържат.

Студентските ми години бяха славно време – на много труд, включително и за издръжка, но най-ярко си спомням голямата жажда за знания, която ме беше обладала, след като открих в Университета, че географията е не само привлекателна, но и велика наука. Това силно увлечение ми остана за цял живот. Завърших с две специализации – геоморфология и картография и хидроклиматология. За съжаление нямах късмет да осъществя студентската си мечта – да продължа да се занимавам с наука – времената бяха такива, че знанията и успехът от дипломата (бях първенецът на курса) не бяха сред основните критерии, а конкурсите за асистенти в Университета се провеждаха по особени „неписани правила“…

Започвате професионалната си кариера през 1969 г. на летище Безмер като авиационнен метеоролог на денонощно дежурсво. В какво се състоеше Вашата работа?

Моята задача беше да изготвям прогнози и да осигурявам в метеорологично отношение полетите (Безмер е военно летище). Главното в дейността на авиационния метеоролог е да не допусне изненада от появата на опасни метеорологични явления по време на полети като гръмотевични бури, пулсиращи ветрове, ниска облачност и намалена видимост вследствие на мъгла, димка, ръмеж, дъжд, сняг. Трябва да се избегнат метеорологични ситуации, които водят до друсане, обледяване и други рискове за самолетите в полет.

При появата на опасно метеорологично явление дежурният авиационен метеоролог излъчва до съответните длъжностни лица т. нар. щормово оповестяване, в което се посочва часът и минутата, видът на явлението, мястото на проявление, неговата посока на развитие спрямо летището. Предупреждението трябва да бъде излъчено най-малко 30 минути преди настъпването на опасното явление.

Когато започнах работа на летище Безмер, всичко се обработваше ръчно, ръчно се съставяха и и начертаваха и синоптичните карти. Наблюденията на облаците, едни от най-важните в авиометеорологията, се правеха на око. На око се определяше и височината им – чак по-късно се сдобихме със светолокатор…

Това е една от редките професии за географи. Колко ваши колеги-географи са я упражнявали и какви са от Ваша гледна точка предимствата на един географ-климатолог пред физика-метеоролог например?

Трудно ми е да определя точния брой на географите – военни авиометеоролози, но мисля, че в периода 1970-1980 г. от общо около 65 души в системата на ПВО и ВВС географите бяха около 15. На практика в метеослужбите на летищата географите не бяха повече от 1/4 до 1/3. През периода 1973-1978 г. назначаването на географи като авиометеоролози спря. Сега от 14 военни летища в България функционират само 5, а броят на метеоролозите към тях е намален до минимум – самолетите ни, които са в състояние да летят, вече се броят на пръсти, а и съвременните технологии в синоптиката също са на друго, несравнимо ниво.

Колкото до мястото на географите в метеорологията, тяхното основно и признато предимство е, че са „по-близо до времето“. Те са в състояние да съобразят и отчитат влиянието на релефа и подстилащата повърхност върху въздушните маси и тяхната еволюция. Освен това географите винаги много по-лесно се ориентират пространствено в местата на информационните метеоизточници и техните географски особености. Дългогодишният ми опит е достатъчно основание да твърдя, че географите винаги са били равностойни и допълващи физиците-метеоролози, особено в екипната работа, която все-повече се налага…

Професията, която повече от 25 години сте практикували, е може би най-отговорната от всички професии, упражнявани от географи. От Вашите прогнози е зависел животът на летците, а и не само техният. Въпреки професионалния опит на метеоролога и използваните най-съвременни технически средства изненади от времето винаги са възможни и продължават да се случват. Имали ли сте във Вашата практика случаи, довели до самолетни катастрофи?

За съжаление да – няколко, повечето от тях свързани и с човешки жертви. Ще разкажа само за един случай, в който за щастие, летецът успя да се спаси. Това се случи на 14.02.1972 год., когато нашите самолети, след изпълнение на задачи в района на Добрич, трябваше да се завърнат в летище Безмер. Преди да излетят, направихме радиолокационно разузнаване на времето, което даде информация за гръмотевична облачност, южно от Бакаджиците. Същевременно от гражданската метеорологична станция в Елхово, по телефона получихме щормово оповестяване за гръмотевичен облак, обхванал района южно от Бакаджиците и движещ се на север. Информирах веднага всички длъжностни лица, а на ръководителя на полетите връчих щормово оповестяване и устно предложение. От стартовия команден пункт в Безмер, визуално наблюдавахме облака, намиращ се на приблизително разстояние 22 -23 км източно от нас, т.е. точно на пътя на прибиращите се самолети. Ръководителят на полетите даде заповед на пилотите да наберат височина за прелитане над облака. Поради сложната обстановка, последната четворка самолети, включваща кап. Картунов (водач), ст. л-т Дечо Иванов, л-т Игнатов и л-т Христо Иванов, се разделя. Последният от летците- л-т Хр. Иванов, в опита си да следва колегата си л-т Игнатов получава усещането, че губи височина, поради което катапултира. При спускането към земята летецът попада в периферните части на облака, но успява да се приземи. Силният вятър го стоварва върху ограда от метални колове, на двор в село Симеоново, при което получава счупване на крайниците, но остава жив.

Естествено, след това проишествие, цялото ръководство на полетите бяхме повикани при командира на полка за разбор на случая. Трябва да поясня, че при самолетна катастрофа, специална комисия от щаба на ВВС изслушва най-напред дежурния метеоролог за неговите действия, преглежда издадената документация и прослушва магнетофонните записи от докладите на метеоролога, като ги сравнява с връчените метеорологични бюлетини. При катастрофата, за която разказах, причината не беше в метеорологичното осигуряване. За щастие, през цялата си служба като военен авиометеоролог не се случи трагичен инцидент по моя вина …


Сега продължавате да работите като синоптик, но вече на попрището на гражданската метеорология. Какъв беше пътят Ви от военната авиометеорология до ТВ-МЕТ София?

Военната си кариера завърших през 1996 г. в метеослужбата на Централния команден пункт на Българската армия в София. През 2001 г. ме поканиха като синоптик в частната метеорологична фирма ТВ-МЕТ, София. В тази фирма работи и друг авиометеоролог – известният мой колега Минчо Празников, както и още няколко млади географи, които работят в екип с физици-метеоролози и се справят много успешно със своите задължения. Това е още един добър атестат за географите-климатолози. В началото на моята „гражданска“ кариера работех в офиса на телевизия бТV - започвах от 5:30 сутринта и в 7:00 часа вече представях готова прогноза за времето, която се излъчваше в ефира с първите новини. Сега работя в централния офис на фирмата.


С какво е по-различна работата Ви като метеоролог в гражданска фирма?

Задачите в ТВ-МЕТ са коренно различни от тези във военната авиация. Прогнозите, които правим, имат съвсем друга насоченост – информиране на гражданите за най-важните черти на времето: студено, топло, валежно, ветровито и т.н. – за цялата страна и за територии извън страната. Изходната информация получаваме от много международни метеорологични центрове, поради което тя е разнообразна по вид и срокове и предполага задълбочен анализ и висока сбъдваемост на прогнозите. ТВ-МЕТ е първата частна метеорологична фирма, която има изградена собствена мрежа от метеорологични станции в цялата страна. Данните от тях постъпват по електронен път в централния офис. Фирмата с право има вече обществено признание, защото прогнозите на нейните синоптици се ползват с доверието на гражданите.

На кои медии предлагате Вашите прогнози?

От началото на 2006 г. работим за „Нова телевизия“. Нашите прогнози ползват и няколко кабелни телевизии, както и вестниците „24 часа“, „Стандарт“, „Монитор“, “168 часа”.

По какъв друг начин географията присъства във Вашия живот?

Най-вече чрез моя роден край, на който съм посветил географски и исторически разработки и продължавам да провеждам в свободното си време собствени проучвания. През 1975 г. подготвих за печат историята и географията на родното си село Търнава – този труд остана неиздаден, но аз продължавам да го обогатявам и актуализирам. Освен това съвместно с проф. П. Петров сме подготвили географска характеристика на Бакаджиците с много картографски приложения. Върху тази студия работя от 1988 г., но и за нейното издаване проблемът е във финансирането…

Вашето послание към читателите на „География’21“