Първи метеорологични наблюдения на територията на България – още преди Освобождението – в австро-унгарските консулства в Русе (1860) и в София (1880) по поръчка на Австрийския метеорологичен институт във Виена.
– най-стари запазени метеорологични данни – от 1866 г. (за Русе).

Първата инициатива за откриване на български метеоролотични станции принадлежи на чешкия историк и географ К. Иричек (живял в България от 1879 до 1884 г., министър на народното просвещение):

• 1881 г. – доставка на уреди за 5 второкласни метеорологични станции (в гимназиите във Варна, Габрово, Лом, София, Кюстендил).

Първата метеорологична станция (второкласна) е основана през 1887 г. от учителя М. Бъчеваров в двора на тогавашната мъжка гимназия (Начало на наблюденията – 01.02.1887 г.).

Първото ръководство за метеорологични наблюдения е издадено от Спас Вацов, (началник в кабинета на К. Иричек, после колега на М. Бъчеваров:

• 1887 г. излиза в Периодично списание упътване с формуляри за наблюдения;
• 1888 г. отделно ръководство (130 с.) – основа за изграждане на метеорологичната мрежа в България.

Метеорологичната служба в България е създадена на 20.02.1890 г., когато софийската станция става Централна метеорологическа станция (ЦМС) с ръководител Спас Вацев (признат по-късно като „баща на българската метеорология“), който е натоварен да създаде и метеорологичната мрежа в страната:

• 1891 г. изградени метеостанции в Пловдив, Садово и Образцов чифлик;
• 1892 г. – Габрово, Варна, Бургас, Кюстендил, Лом, Петрохан, Рилски ман., Плевен, Самоков, Силиства, Сливен, Хасково.

На 01.01.1894 г. е учредена Дирекция на метеорологията в България, с директор Спас Вацев Метеорологичната служба разполага с 15 второкласни, 8 третокласни и 60 дъждомерни станции и е подведомствена на Министерството на народното просвещение (от 1908 г. – на Министерството на земеделието):

• Дирекцията има три основни служби – метеорологична, сеизмологична (първи инструментални наблюдения през 1905 г.) и хронометрична, както и библиотека и архив, поместени в централния институт;
• От 30.11.1894 г. с указ за официално време в България се установява средно гражданско време по 30-я меридиан източно от Гринуич;
• През 1907 г. в България работят 30 метео- и 105 дъждомерни станции; през 1931 г. техният брой вече е съответно 311 (от 4 класа) и 213, като повечето от ІІ- и ІІІ-класните метеостанции са в средни училища и опитни земеделски полета.

От 1984 г. редовно се издават официални публикации на Дирекцията на метеорологията – годишници, земеделско-метеорологичен бюлетин (на български и френски език, печата се и в „Държавен вестник“), седмичен бюлетин (от 1928 г.) – температура, валежи и особени явления (предоставя се за публикуване на всички вестници и заинтересувани учреждения и лица).

Първото официално писмено сведение за състоянието на времето е дадено на 20.03.1892 г. на І пехотен полк в София през 23.02.1892 г. Постепенно “Метеора” ( както са наричали Дирекцията на метеорологията) става все по-търсен от обществото.

През 1922 г. към дирекцията на въздухоплаването е създадена Служба за времето с централа в Божурище край София:

• през 1930 г. тя разполага с 2 аерологични, 4 аеродромни и 11 помощни станции;
• през 1929 г. се създава синоптична служба за предсказване на времето.

През 1922 г. при Държавния университет в София е създадена специална Катедра по метеорология.

Първите географски трудове върху климата на България са на проф. Ан. Иширков – за валежите, дневните температури, вятъра и климата на София (1902-1906) и на Ж. Радев – за климата на Бургас (1907) и за значението на релефа върху температурата и валежите в България (1919)...

В началото на 21 век:
Ако през 1956 г. метеорологичните станции в България са 232 (по 1 на всеки 480 км2 от територията на страната), то през 2000 г. станциите вече са само 135 (1 на 820 км2 – при 1 на 330 км² за 1931 г.!).

До 1981 г. Хидрометеорологичната служба издаваше метеорологичен, хидроложки и хидрогеоложки годишник с цялата първична информация от всички станции в страната. За допълнителна информация свободно можеше да се ползва и архива на службата. През последните 25 години цялата тази информация стана недостъпна за гражданството. Срещу сериозно заплащане се предлагат само обработени данни…