„От особено климатично, пък и прогностично значение за България са така наречените „пътища на циклоните“, които обикновено минават или са в близко съседство с нашата страна. Те могат да бъдат много полезни при предвиждане на времето, защото циклоните са главните носители на тъй нареченото „лошо време“ в гражданския смисъл на думата. Ето защо тяхното изследване и установяване е от голямо значение. Основите на изследванията в тази област са положени от М. Ръкачев в „Пътищата на циклоните в Европа“, (1896) и W. van Bebber (1898). Най-нови и най-ценни за нас са изследванията на L. Weickmann , който дава и една карта озаглавена „Главните пътища на барометричните депресии“, възпроизведена в следната фигура.


От тази карта се вижда, че за времето и климата в България са от значение циклоните, които се движат по пътищата: ІІІа, Vb, Vc, Vd1, Vd2. Първите три са били установени от van Bebber и Ръкачев, а последните два от Weickmann, който дава следната табличка за честотата на циклоните от отделните траектории през различните годишни времена:


Циклоните от траекторията Vc оказват най-голямо влияние върху дейността на гръмотевичните бури в Балканския полуостров. Те най-често се проявяват през пролетта. Това са циклоните на сравнително по-малък радиус, които обикновено идат от северната част на Адриатическо море, минават през Унгарската равнина и по Дунавската долина отиват към Черно море. По ІІІа се движат обикновено разклоненията на Исландския минимум, които слизат към Черно море, обхващат крайбрежията му и съседните области и понякога достигат дори до Мала Азия. Тези циклони се появяват най-често през зимата. На тях се дължат честите нахлувания на студени вълни, които носят въздушни маси от северен произход, както и голяма част от бурите в Черно море, което е било показано още от B. Sresnewsuwsky (1889).

От особено значение за източносредиземноморските области са циклоните от пътищата Vd и неговите разклонения Vd1 и Vd2. Изтласкването на студените въздушни маси, натрупани в Мала Азия и Балканския полуостров, и заместването им с топли и влажни средиземноморски маси най-често се дължи на депресиите от тези пътища. Това особено важи за зимата, когато тяхната честота, както се вижда от таблицата, е най-голяма. Едно хубаво описание на депресиите от различните „пътища“, както и на влиянието, което те оказват върху времето в Румъния е дадено от Е. Otetelesanr (1926). Ние ще направим извадки от неговото изследване, като изберем само пасажите, които засягат и България (на някои места са внесени малки допълнения).

Траектория ІІІ а
Когато въздушното налягане в Южна Европа е повишено (в областта на Средиземно море), депресиите се застояват в областта на Балтийско море и после се разпростират към юг до нашите земи. При тези условия ние се намираме в южния сектор на депресиите, следствие на което имаме сравнително по-топла зима (тогава тяхната честота е най-голяма) и без много изобилни валежи. Такова едно състояние на атмосферата е сравнително по-постоянно, следствие на което зимата бива топла и влажна. През лятото това атмосферно състояние се случва по-рядко поради липса на благоприятни условия, които да позволят подобно разпределение на атмосферното налягане в Европа.

Когато атмосферното налягане в Югоизточна Европа е повишено, депресиите, които се появяват от Балтийско море, се движат към Черно море, но вече преместени към североизток. При това положение Румъния, както и България, попадат в задната част на депресията, поради което в нашите страни духат повече северни ветрове, причиняващи силни застудявания. Това нахлуване на студени въздушни маси причинява освен падане на температурата, още и изобилни валежи, през зимата повече в форма на сняг (типичен пример е 9 декември 1917 г.). така че депресиите, движещи се по този път, могат да предизвикат у нас топло или студено време, слаби или обилни валежи в зависимост от сектора, в който се намира България.

Траектория V в.
Депресиите, които следват тази траектория, произхождат от северните части на Адриатическо море или идат от Британските острови. В последния случай те следват траекторията V а, според v. Bebber, преминават през Франция и с югоизточна посока достигат Генуезкия залив и оттам – Адриатическо море, откъдето после следват траекторията V в. От приложената карта за главните пътища на барометричните депресии се вижда, че България остава винаги в дясната страна на тези депресии (V в). При тези условия, когато преминават депресиите от типа V в, в България би трябвало да духат ветрове с южна компонента (SE, S и SW), които съответстват на топлия сектор на тези депресии. Под тяхно влияние времето в България бива облачно, с висока температура, голяма влага и валежи – често е „задушно“.

През лятото те докарват обилни валежи, главно в Централна Европа. Когато достигнат Унгария и западните части на Румъния, те стават стационерни. Дъждовете в Средна Европа, които падат следствие на тези депресии, биват понякога толкова силни, че предизвикват големи наводнения. Примери за такава категория депресии са тези от 12-16 май и 22-30 юли 1897 г. и 8 август 1903 г., последната от които е предизвикала голямо прииждане на водите на Дунава.

Траектория V с.
Депресиите, които следват този път, не са така дълбоки и се движат сравнително по-бързо. Когато стигнат Черно море, те стават стационарни и няколко дни времето у нас бива дъждовно. Понеже се движат обикновено по долината на Дунава, отначало България попада в предната им част, а после в задната. Следствие на това времето бива твърде променливо и склонно към валеж. В началото е топло, с южни ветрове, облачно и дъждовно.

Когато депресиите стигнат Черно море, условията се променят – ветровете духат от запад и северозапад, небето се разяснява частично, температурата спада, дъждовете валят с прекъсване, като на места биват съпроводени с буря, гръмотевица, понякога и с градушка. Така че под влиянието на тези депресии времето в България отначало бива топло с леки валежи, а после – студено, с по-интензивни валежи. Изобщо, времето представлява характерните особености на различните депресионни сектори.

Траекториите V d1 и V d2.
Голямо значение за климата на България имат депресиите от типа V d1, които се отделят от Егейско море и през Мраморно море отиват към Черно море. Тези депресии, които се случват по-често през зимата, предизвикват в началото затопляне, а после студ, северни ветрове със сняг и виелици (типичен пример е депресията от 15 до 21 ноември 1924 г., която е бушувала особено силно в Добруджа).