Фиг. 1. „Скала на настроението“
Fig. 1. „Mood scale“

Приложение 1: Цифрова географска диктовка
Appendix 1: Numerical geographic

1. Процес, наблюдаващ се при наличието на води и поддаващи се на разтваряне скали (окарстяване)
2. Към тази група процеси се отнасят тектонските движения, земетръсите и вулка-низмът. (ендогенни процеси)
3. Процесът протича най-бързо в области с резки температурни колебания, при сух въздух и отсъствие на растителност (изветряне).
4. Продължителното му протичане води до образуването на елувий (изветряне)
5. Предопределят се от действието на температура, ветрове, вода и съществуващите живи организми върху скалите (екзогенни процеси)
6. Проявява се по няколко начина – чрез срутване, свличане и измиване (денудация).
7. В тяхно следствие възникват различни по големина гънки, флексури, разседи, хорстове и грабени (ендогенни процеси).
8. Процес на непрекъснатото оголване на скалите (денудация).
9. Процес, чиято скорост зависи от речния отток и скоростта на течението (ерозия).
10. Образуват се пещери, подземни реки и езера. (окарстяване).
11. Речните тераси, проломите и каньоните са резултат на процеса... (ерозия).

---

Предимство е минималният разход на време за проверка и оценка на равнището на усвоеност на знанията и уменията, обхващащи предходните шест теми, както и личностното развитие и индивидуалните постижения на всеки ученик. Успоредно с това се отчита масовостта на евентуалните пропуски чрез допуснатите типични грешки и това води до възможност за самокоректив на работата на учителя. Технологията на изпълнение е следната: Учениците бяха разделени на две групи (по колони). На дъската са изписани два варианта на цифрови кодове. При правилно изпълнение всеки от учениците трябва да получи система от 11 цифрови кода. Географските изречения се прочитат ясно и точно от учителя. При необходимост се повтарят. След приключване на диктовката учениците размениха тетрадките си по двойки и за минута провериха отговорите на своите съученици, като сверяваха със собствените си. Представител от всяка група прочете верните отговори. Някои от тях се допълниха, на природогеографската стенна карта се посочиха типични форми на релефа (образувани в резултат на окарстяване, изветряне, денудация, ерозия).

Преходът към новата тема се осъществи чрез метода на асоциативния облак. На дъската се записа понятието „лед”. Учениците отговориха на въпроса: „Кое е първото, което си представяте, като чуете думата?”. Обобщихме, че някои от асоциациите са свързани с географските им знания. Чрез обяснителен разказ насочих вниманието им към действието на леда като фактор, моделиращ релефа на големи територии от земната суша. Потърсихме паралел между дейността на водата в течно и твърдо агрегатно състояние и записахме заглавието на новата тема.

Информирах учениците за целите, които се поставят при изучаването на тази тема, нейната значимост за географската им грамотност и приложението на знанията в живота им извън училище. След поставянето на темата раздадох на учениците работен лист със схематичен план, конструиран съгласно теорията за лъчистото мислене (Костова, 1999) (Фиг. 2).


Задачата им бе да следят изложението и работейки по групи да го попълнят. Същинската част в хода на урока съчета активната работа с текстовите и извънтекстовите компоненти на учебника, работа с географска карта, демонстрация, визуализация чрез използването на обемно нагледно пособие – макет на планински тип релеф, и др.

При изясняване на понятието „снежна граница“ се използва фиг. 78 (стр. 98 от учебника). Проследи се зависимостта на разполагането й спрямо отдалечеността от Екватора (т. е. географската ширина) и съответстващият тип климат. Учениците самостоятелно достигнаха до извода, че снежната граница се разполага максимално високо в субекваториалните и в тропичните райони на планетата (твърдението бе подкрепено чрез фотографии на Перуанските и Чилийските Анди, където съвременната снежна граница е на височина над 6000 м), а най-ниско – в полярните райони: на морското ниво поради голямата географска ширина (Ридли, 1988, стр. 55; 63).

Върху макета (Фиг. 3) чрез дребни късчета стиропор се демонстрира, че ако натрупаните снежни маси не са достатъчно споени, е възможно тяхното свличане по планинските склонове, наречено лавина. На стенната карта посочихме планински райони, за които лавините са типично явление. Учениците потърсиха отговор на въпроса „Защо едни от най-катастрофалните и съпроводени с множество човешки жертви лавини са тези в Алпите?”.


За да визуализирам етапите на образуването на ледник: сняг над снежната граница – фирн – глетчерен лед – ледник, използвах географска демонстрация. Върху плътна гъба с бял цвят излях оцветена в синьо вода. (Фиг. 4а). Част от нея се задържа на повърхността, а друга бавно се просмука в дълбочина под формата на ясно различими капчици (Фиг. 4б). Обсъдихме какво би се случило, ако това е реален природен процес. При понижение на температурите водата ще замръзне, образувайки ледени зрънца. При непрекъснатото повтаряне на този процес натрупаният сняг придобива зърнест строеж, т. е. формира се фирн. Притиснах с длан гъбата, с което наподобих уплътняването и трансформирането на фирна в плътна ледена маса – глетчерен лед (Фиг. 4в).


От момента на задвижването му по склоновете под силата на собствената му тежест, ледът се предвъща в ледник. Ползвайки знанията си по география и физика, учениците опитаха да обяснят от какво зависи скоростта на движение. Те самостоятелно откроиха съществуването на два типа ледници – континентален и планински. От таблица № 11 на с. 99 в учебника извлякоха информация за най-обширните ледници и ледени райони на планетата. Сравнявайки фотографиите на същата страница, потърсиха разликите между гренландския и антарктичния тип айсберги по външни белези (масивност, характер на склонове и др.).

Планинският тип ледници въпреки по-малките си размери, но поради по-голямата си подвижност, образуват по-разнообразни форми на релефа, наречени глациални. Уточни се, че ледниците, подобно на течащите води, извършват три типа дейности. Учениците припомниха, че те са: рушителна, транспортна и акумулационна. Изказаха предположение, че във високите части на планините преобладават форми на релефа, резултат от екзарационната дейност. С намаляването на надморската височина тези форми отстъпват място на акумулационните.

Класът бе разделен на малки групи от по четирима ученици. Като приложих аналитичния метод за работа с учебника (scanning, по Костова, 1999, стр. 88) и извънтекстовите компоненти, им възложих задача да открият определени географски понятия и да ги позиционират на съответните места в лъчистия план. Първите три групи попълваха видове екзарационни форми на релефа (циркуси, карлинги, трогови долини, странични-висящи долини), а останалите – видовете акумулационни форми на релефа (странични, челни, дънни и средни морени). Всички групи разполагаха с по 4 минути за работа. При презентацията на изпълнените задачи се добавяше допълнителна или любопитна информация за всяка от изброените форми. Сравниха се трогови с речни долини (чрез изображенията на стр. 96 и 100 в учебника), като се откроиха приликите и разликите между тях. В заключителната част на урока (продължителност 5 минути) поставих на учениците въпроса: ”Кои основни географски понятия, свързани с дейността на ледниците, не попълнихте във вашия лъчист план?”. След като правилно посочиха понятията „лавини”, „айсберги” и „фиорди”, те се опитаха сами да дочертаят схематичното изображение, като определят къде да ги впишат, запазвайки логичността в йерархията му. Правилно се ориентираха, че образуването на фиордите е резултат на едновременното действие на ледниците и океанската и морската вода, която е обект на изучаване в следващия учебен час.

Обсъдихме полезно ли е според тях такъв начин на конструиране на плана на темата. По- голямата част от учениците изразиха своето одобрение, потвърдиха очакванията ми, че ще улесни тяхната самостоятелна подготовка вкъщи, тъй като показва визуално същността на темата. Върнахме се на написаното в асоциативния облак в началото на часа. Казаха, че ако презапишат асоциациите си, след изученото, те вече ще са съвсем различни.

Заключителната част на урока продължи с поставянето на домашна работа. Условието бе: учениците да съставят писмен отговор (в рамките на 10-12 изречения) на въпросите: „Ако ви предоставят възможност да вземете участие в експедиция до Антарктида, бихте ли приели? С какъв екип от специалисти бихте се чувствали сигурни да преживеете 6 месеца сред суровата красота на полярните райони?”

В края на часа отделих време да мотивирам поставените цифрови оценки на най-добре справилите се с географската диктовка и най-активните по време на часа ученици. Оцених качествено работата на класа чрез „метода на хамбургера”. Насочих вниманието на учениците към „Скалата на настроението”. Удовлетворително за мен бе, че всички двойки преместиха стикерите си с 2-3 пункта нагоре по положителната скала. Аргументираха се с това, че според тях часът освен полезен, е бил много динамичен, емоционално натоварен и атрактивен.

От начина на преподаване в този учебен час за себе си научих, че педагогическата практика често сочи ефективни “попадения” за преподавателя. Придобитият опит е ценен ресурс тогава, когато е надграждан върху фундамента на педагогическата теория. Иновационните методи предоставят не само качествени идеи, които са възможни за реализация в конкретен учебен час, а и прилагането им като цялостна концепция за провеждане на процеса на обучение. Ако се приемат за работни от даден преподавател, е необходима целенасочена, системна дейност за планирането, подготовката и реализацията им.

Литература

1. ДОИ за учебно съдържание
2. Учебни програми ІV част – културно-образователна област: Обществени науки, гражданско образование и религия – Учебна програма по география и икономика за VІІІ клас. – МОН, С., 2004.
3. Атанасов, Н. Тестовете в обучението по география. „Нар. просвета“, С., 1974.
4. Географический энциклопедический словарь. – „Советская энциклопедия”, М., 1988.
5. Дерменджиева, С. Методика на изследователската дейност по регионална география. ВТУ, 2001.
6. Енциклопедичен речник по океанология. В.: Галактика, 1992.
7. Залогин, Б. Океанът и човекът. „Наука и изк.”, С., 1986.
8. Канджева, В. Приключения в географията. „Борина”, С.,1993.
9. Картель, Л. Н. Дидактические материалы по физической географии. – „Просвещение”, М., 1990.
10. Кираджиев, С. Африка, Америка, Азия, Австралия, Антарктида. „Ариадна”, С., 1998.
11. Корсини, Р. Енциклопедия по психология. „Наука и изк.”, С., 1998.
12. Костова, З. Иновации в обучението. „Педагог”, 1999.
13. Кънчев, Д. Методика на обучението по география. С., 2000.
14. Лазаров, П., С. Кираджиев. Картата при обучението по география. „Нар. просвета”, С., 1979.
15. Лазаров, П., Ж. Желев. Книга за учителя за 8 клас. „Анубис”, С., 1995.
16. Лидман, Х. Лапландска земя. „Земиздат”, С., 1987.
17. Михова, Д. Дизайн на обучението. „Астарта”, В. Търново, 2003.
18. Петков, И. Физика на Земята. „Нар. просвета”, С., 1989.
19. Рашев, Н., М. Гловня. Какво знаем за… континентите. „Отечество“, С., 1987
20. Ридли, Б. Светът около нас. „Наука и изк.”, С., 1988
21. Талев, Б. Планетата Земя. „Нар. младеж”, С., 1972
22. Христоматия по обща физическа география - „Нар. просвета”, С., 1979
23. сп. „Вселена, наука и техника” м. ХІ, 1997, с. 28- 34
24. сп. „Вселена, наука и техника” м. VІІІ, 1997, с. 47- 50

---

Various ways of respond to challenges the teacher may face have been considered, aiming at achieving the following goals: to encourage the students to comprehend Geography in general, while considering a particular theme; to use the textbook efficiently as a didactic source; to plan the lesson time economically; to consider also some traditional teaching methods such as explanatory narrative, etc., since successful achievement of the intended goals in terms of cognitive, affective and psychomotor ways of learning involve them heavily; to administer the lecture; to use the textbook and geographic maps, as well as some modern teaching aids such as “scale of mood”, associative game, problem-solving situations, radiant plan, etc. The focus is placed on logic in terms of consents and structure.

Applied in a real learning situation, the model of team - work yields effective results, this placing the students in a situation of learning through competition.