Селското стопанство е отрасъл с важно значение за икономиката на България. То се нарежда на второ място след промишлеността в структурата на националната икономика. В сравнение с развитите страни и някои страни в преход българското селско стопанство има голямо участие в производството на брутна добавена стойност (10,9 % за 2004 г.) и за осигуряване на заетост на населението (24,9 % от заетите в националната икономика, 2004 г.).


Съществено влияние върху развитието на селското стопанство през последното десетилетие на ХХ и началото на ХХІ в. оказват извършваните реформи за преход към пазарна икономика. Сложните и многоаспектни изменения в българското земеделие са свързани с необходимостта от преход към развитие в пазарни условия, с процеса на неговата трансформация, а през последните години – с процеса на Европейска интеграция. В сравнение с други страни в преход промените в българското земеделие са много по-дълбоки и наред с очакваните положителни резултати дават и такива, които затрудняват неговото развитие.

През последния половин век българското селско стопанство извървя сложен път от дребно земеделие (в края на първата половина на ХХ век) през модела на едро колективно земеделие (ТКЗС, ДЗС, АПК до края на 80-те години на ХХ в.) отново до силно раздробяване на земята и формиране на голям брой дребни стопанства наред с малко на брой нови едри стопанства.

До началото на 70-те години на ХХ в. селскостопанското производство нараства интензивно, с темпове високи дори за земеделието в западноевропейските страни (Дарджонов, 1994). По-късно в България възниква аграрна криза, която е най-дълбока в края на 80-те и началото на 90-те години. Тя е резултат от многобройни причини - задълбочаващи се противоречия в начина на производство, намаляване на инвестициите в земеделието, диспропорции в развитието на отраслите на стопанството, недостатъчна конкурентоспособност на българската продукция на пазарите на развитите страни, разрушаване на традиционни експортни връзки и др. (Анатомия на….,1991).

Селското стопанство е отрасълът в българската икономика, в който най-рано започнаха промените. От тях с най-голямо значение са промените във формите на собственост и в използването на земята, в характера и големината на организационните форми, структурата, специализацията и интензификацията на производството, в заетостта и др. Няколко специфични черти отличават протичането на тези промени. В България те засегнаха цялото земеделие поради много високата степен на коопериране на земята (над 95 %) за дълъг период (от началото на 50-те до края на 80-те години на ХХ в.).

Ситуацията в селското стопанство в България е различна от другите страни в преход, в които през втората половина на ХХ в. съществуваха частни стопанства (напр. Полша) или в които аграрната реформа беше извършена по друг, по-подходящ начин (Чешка република, Унгария, Словакия).

В процеса на осъществяване на българската аграрна реформа имаше значителни трудности и териториални различия. Тя започна с еуфория и продължи почти цяло десетилетие. Възстановено бе правото на собственост на почти 5,7 млн. hа на бившите собственици и техните наследници. Като резултат от възприетия модел на реформата и от дребнособственическия характер на земеделието в миналото, сега земята е още по-раздробена – съществуват около 20 млн. участъка с размери 2,5-3 дка (преди разделянето на наследниците) при 12,5 млн. участъка с размери 3,5-4 дка през 1939 г.

Раздробяването на земята у нас е много по-голямо в сравнение с други страни в преход (Унгария, Чешката република, Полша). Това сега дава силно отражение върху нейното използване и ефективността на земеделското производство, затруднява формирането и успешното развитие на по-големи индивидуални стопанства и създава необходимост от комасация.

Смята се, че „аграрната реформа в България в общи линии е реализирала своите цели – да смени обществената с частната собственост върху земята и имуществото на земеделските стопани, но основното си предназначение – да създаде всички необходими предпоставки за осъществяване на високо-ефективно и конкурентно производство – все още не е изпълнено.

Предстои организационно-стопанското преструктуриране в земеделието да продължи на основата на извършените досега промени и на основата на прилагането на нова аграрна политика, отчитаща критериите и изискванията на предприсъединителните и интеграционните процеси“ (Кънчев, 2001). Разпокъсаността на земеделските земи, съсобствеността и случаите на неясни граници на отделните парцели, както и ниските печалби от производството все още оставят селскостопанските земи недостатъчно използвани и водят до недостатъчно реализиране на пазара на земята (Редовен доклад...., 2003).

Организационното преструктуриране на земеделското производство в България, за разлика от повечето страни в преход, не се извърши по пътя на паралелно изграждане на нови структури, а чрез прекратяване на съществуващите кооперативни земеделски стопанства (Дойчинова, 1996, Стоянова, 1999). Това затрудни създаването и развитието на нови форми на организация на земеделското производство. Съществуващите в настоящия момент в България различни типове стопанства, по-традиционни или по-съвременни, са свидетелство за търсенето на подходящ модел за развитие на земеделието в периода на трансформация.

Има съществени изменения в съдържанието на понятието „земеделско стопанство“ като организационна производствена единица и в броя и големината на тези стопанства през последните 10-15 години.

Средният размер на използваната земеделска площ (ИЗП) в едно стопанство е 44 дка. На този етап средният размер на стопанствата в България е над 4 пъти по-малък от този в ЕС. Съществуват много голям брой малки стопанства и малък брой много големи стопанства. Относителният дял на стопанствата под 5 дка е много висок (54 %), a 77 % от земеделските стопанства имат до 10 дка.


Само около 3900 стопанства са с повече от 1000 дка, но те обработват 76 % от обхванатата в преброяването ИЗП.


Преобладаващата част от индивидуалните стопанства (стопанства на физически лица) са малки (средна големина 13,2 дка) и не са регистрирани по никакъв закон. Формирането на голям брой дребни стопанства не е най-ефективният и най-добрият път за преход на селското стопанство от планова към пазарна икономика. Но на настоящия етап те имат голямо социално значение като източник на допълнителни доходи за населението. Тяхното постепенно преобразуване в по-големи стопанства ще окаже съществено влияние върху бъдещото развитие на българското селско стопанство.

Съществуват значителни различия в големината на стопанствата на юридически лица - еднолични търговци (средна големина 1144,2 дка), на сдружения и други (1303,1 дка), на търговски дружества (3509,4 дка). Към тази група се включват и земеделските производствени кооперации - производствени единици с най-голяма средна площ (5865,5 дка). Те са създадени от собственици на малки площи земя поради все още слабо развитите арендни отношения, липсата на техника, недостатъчния практически опит, живеенето на значителна част от собствениците в други населени места и др.

В резултат от проведените в страната реформи, частният сектор в земеделието стана преобладаващ. От 2000 г. в частните стопанства се намират 98,3 % от обработваемата земя, сега в тях се получава почти цялата брутна добавена стойност в земеделието и работят 98,5 % от заетите (2004 г.).


Значителното нарастване на дела на частните стопанства в производството на земеделска продукция в преходния период свидетелства за мащаба на промените в собствеността на земята и в организацията на земеделското производство, както и за достигнатия етап в трансформацията на земеделския отрасъл.

---

Анализът на развитието на селското стопанство през преходния период показва съществени промени в обема на производството, неговата специализация, отраслова структура, ефективност и т.н. Първата половина на 90-те години се характеризира със значителен спад на производството (табл. 3 и 4).

---

Дори през втората половина на 90-те години на ХХ в. българското земеделие, за разлика от земеделието в страните в преход от Централна Европа (Чешка република, Полша, Словакия и др.), все още е далеч от равнището на производството през 1989 г.

Произведената земеделска продукция през 1997 и 1998 г. е около 40 % по-ниска в сравнение с 1989-1991 г. (Ончев, 2000). Значителното намаление на площите и производството на много от земеделските култури, на броя на селскостопанските животни и спадът на земеделската продукция може да се разглеждат като едни от негативните последици от преустройството на земеделието.


Те са свързани с влиянието на структурните промени и последиците от допуснатите грешки и понижената интензификация на производството (Аграрен доклад…, 2002, 2003, Оkoнчателни…, 2000, Дoбиви..., 2001), непълното и нерационалното използване на обработваемата земя, промените в структурата на земеделското производство, нерешените проблеми с изкупуването на земеделската продукция, увеличените производствени разходи и др.

Допълнителни затруднения в съвременното развитие на селското стопанство внесоха недостатъчният опит и знания за пазарното стопанство в началото на прехода, забавянето на аграрната реформа, унищожаването на национално богатство при ликвидирането на кооперативните стопанства, недостатъчните инвестиции, загубите на пазари, недостатъчната протекционистична политика, нарушената интеграция с преработващата промишленост, понижената покупателна способност на населението, както и неблагоприятните климатични условия в отделни години и др. Негативно влияние оказват също недостигът на работна сила в селата, застаряването на населението, трудоемкостта на производството на много от земеделските култури и др.

През втората половина на 2001 г. започна процес на възстановяване на селското стопанство. Независимо от устойчивите, сравнително високи темпове на нарастване на брутния вътрешен продукт на страната (около 4 %), темповете на растеж в земеделието са ниски и през следващите години ще останат ниски – средногодишно около 2 % за периода 2003-2006 г. „Бъдещето на селското стопанство ще зависи най-вече от темповете на възстановяване на земеделското производство, от повишаването на неговата ефективност, на търговията и на външнотърговската дейност с висококачествени селскостопански стоки „ (Кънчев, 2001).

През последните години успоредно с продължаващия преход и свързаните с него реформи, пред българското селско стопанство стоят нови задачи, произтичащи от процеса на присъединяване на България към Европейския съюз. Преговорната глава „Земеделие“ за България е отворена през м. март 2002 и е приключена през м. юни 2004 г. Това е най-голямата по обем и една от най-трудните глави, по която присъединяващите се страни преговарят около 2 години.

За България тези преговори бяха по-трудни, тъй като нерешените проблеми в земеделието и успоредното протичане на процесите на трансформация и европейска интеграция усложниха твърде много задачите в тази област. „Българското селско стопанство е изправено днес пред необходимостта да претърпи два вида преобразувания, които все още не се разграничават ясно в обществото. Първата група от тях са свързани с преминаването от централно планирана към пазарна икономика, докато втората произтича от адаптирането към нормативната уредба на Европейския съюз“ (Симова, 2002).

Бъдещото присъединяване на България е голям шанс за нейното социално-икономическо развитието, в т.ч. и на земеделието – страната ще стане част от единното социално-икономическо пространство на Европа, българското земеделие ще има достъп до огромния единен пазар. Очаква се, че една от най-големите изгоди от членството в ЕС ще бъде значителното нарастване на чуждестранните инвестиции в агропромишления сектор (Симова, 2002).

На този етап инвестициите в селското стопанство са недостатъчни, много малки са и кредитите за селското стопанство.


През следващите години наред с влагането на допълнителни собствени инвестиции в развитието на земеделските стопанства, се очаква увеличение на инвестиционното кредитиране и субсидиране като основни финансови инструменти в процеса на изпълнение на Стратегията за финансово подпомагане на развитието на земеделието и селските райони (2003-2006 г.).

Определена роля във финансовото подпомагане на българското земеделие има и подкрепата от предприсъединителните инструменти, финансирани от Европейския съюз. България бе първата страна-кандидатка, получила частична акредитация за своята агенция САПАРД (май 2001), което създаде условия за започване на програмата и от 2001 г. тя е допълнителен източник за финансиране и подпомагане на земеделието.


По обем на сумите, които може да получава по тази програма, България се нарежда на трето място след Полша и Румъния. Различни мерки за решаване на проблемите за бъдещото развитие на българското земеделие намират място в националните и регионалните планове и програми, в много от документите, свързани с подготовката на присъединяването на България към Европейския съюз. Създаването на бъдещо ефективно, конкурентоспособно, експортноориентирано и устойчиво развиващо се земеделие е заложено като един от основните приоритети в Националния план за икономическо развитие.

Transformation of Bulgarian agriculture

Margarita Ilieva, PhD, Assoc. Prof.
Institute of geography - BAS

Summary

Agriculture is an important branch of the Bulgarian economy. In 1990-2003 it underwent considerable changes. At first, they were associated with the necessity of transition to market conditions and with transformations in this sector while in the last few years - with the accession of the country to the EU. The changes affected the whole agriculture because it was necessary to restore the property rights over almost all the agricultural land. In the early 1990s the cooperative farms were abolished but the formation of new farms proceeded slowly. Today there is a large number of petty farms and a small number of big ones in Bulgaria. Due to the reforms, the private sector in agriculture became dominant.

Alongside with the continuing process of transformation, the Bulgarian agriculture has to adapt to the EU regulations and gradually to accept the common European agricultural policy. Bulgaria’s entry into the EU affords splendid opportunity for the future development of the agriculture. The transformation of the Bulgarian agriculture will be facilitated by the pre-accession funds under the EU Programs.