Идеята за създаване на този проект бе провокирана от възможността за учебно посещение в АЕЦ Козлодуй, организирано и финансирано от Български атомен форум (Булатом). Информацията, получена на място, породи интерес у младежите към бъдещето на атомната енергетика в България в момент, когато този въпрос е силно дискутиран у нас и решаването му е условие за встъпване в ЕС. Методическият вариант на проекта бе разработен при участие в тренингова програма „Проектно-базирано обучение, интегрирано с ИКТ“ на Департамента за информация и усъвършенстване на учители – София.

Цел на изследването: Да се експериментира модел на проектно-базирано обучение чрез ученически презентации на авторски мултимедийни продукти и работа в екип въз основа на лични наблюдения в реална обстановка. Да се конструира модел под формата на ученически проект, който заради своята актуалност би могъл да има практическо приложение при определени обстоятелства.
С урока се постигат изискванията на учебната програма – задължителна подготовка – 10. клас¹, а именно:

• Стандарт 4: Обяснява особеностите на прехода към пазарно стопанство; характеризира стопанските отрасли;
• очаквани резултати 3, 4 и 5 от тема 4: Проучва и оценява резултатите от структурната реформа в промишлеността (№ 3). Характеризира отрасли на вторичния сектор (№ 4). Формулира проблемите на вторичния сектор и очертава тенденциите в развитието му (№ 5);
• в две от ситуациите, посочени в контекст и дейности: осъзнава проблемите на вторичния сектор и проучва възможностите за икономически растеж (№ 3); разкрива причините за негативните явления във вторичния сектор (№ 5).

Тип на урока: урок за дейност с доминираща дейност – решаване на казус Обект на изследването: 88 ученици от 11 клас на 73. СОУ с преподаване на чужди езици „Вл. Граматик“ – София. Това са 3 паралелки с профил немски език.

Междупредметни връзки, осъществени по време на изследването: с физика, биология, химия, информационни технологии.

Обявяването на темата на проекта „Има ли бъдеще ядрената енергия в България?“ и мотивирането на учениците за осъществяването му бе направено от учителя в тематичен, съдържателен и технологичен план.
– В тематичен план: „Ядрената енергия се счита за енергия на бъдещето. Атомните централи постепенно изместват другите видове централи заради ред предимства. България има своята АЕЦ, но тя предизвиква дискусии на различни нива и създава проблеми от различно естество. Бъдещето на ядрената енергетика у нас е поставено под въпрос. Този въпрос е залегнал в новата енергийна стратегия на Република България“.

– В съдържателен план: По време на импровизираната научна конференция учениците ще търсят аргументиран отговор на изключително важния за страната ни въпрос „Има ли бъдеще ядрената енергетика в България?“

– В технологичен план: Отговорът на този въпрос ще бъде даден след извършване на няколко дейности:
1) посещение на АЕЦ Козлодуй;
2) проучване и систематизиране на информация за атомната електроцентрала, за да се представят аргументирени становища при решаване на казус, с който се инсценира (симулира) следната ситуация: „Вие сте участници в научна конференция, в която има три работни групи от специалисти – икономисти, еколози и юристи. Конференцията има дневен ред, чиято логика се определя от аспектите, в които се представят аргументи, подкрепящи производството на атомна енергия в първата в България АЕЦ – „Козлодуй“: 1. Икономическа ефективност на АЕЦ. 2. Устойчиво развитие в района на АЕЦ. 3. Законосъобразност на АЕЦ.“;
3) формиране на три работни групи;
4) представяне на становищата в мултимедиен продукт на Power Point;
5) форумът трябва да завърши с вземане на важни решения по поставения въпрос и да изработи официален документ в подкрепа на Националната дългосрочна програма по енергийна ефективност на България до 2015г.² и на Концепцията за участие на България в европейските енергийни пазари³ в контекста енергийната политика на ЕС.

Проектът бе осъществен в три етапа. Първите два са всъщност предварителната подготовка на урока за дейност, а третият съвпада с провеждането на урока.

Първи етап. Посещение на АЕЦ Козлодуй
Преди заминаването за Козлодуй, учениците бяха снабдени с работни листове, изработени от учителя и съдържащи въпроси, свързани с електропроизводството и екологичната обстановка в региона. В програмата на посещението беше включено следното:

• обзорна обиколка с микробуси из комплекса на централата;
• лекция-беседа със специалисти, работещи в централата;
• прожекция на филм за историята на построяване на АЕЦ и за проблемите, свързани със затварянето на 1. и 2. енергоблок през 2002 г. и предстоящото затваряне на 3. и 4. в края на 2006 г.;
• посещение на втори блок (командна зала, машинно отделение, площадка за наблюдение на реактора);
• посещение на лабораторията „Измерване на активност“ към управление „Безопасност“ в 3-километровата мониторингова зона, където бяха предоставени резултатите от измерванията, а учениците също направиха някои замервания с уредите от лабораторията;
• раздаване на брошури и книги.

Втори етап. Обработване на информацията от посещението в АЕЦ и изработване на мултимедийни продукти

След посещението на АЕЦ, по време на урока за нови знания „Енергетика на България“ учениците във всяка паралелка бяха разделени на 3 екипа. Всеки екип избра един от посочените вече като дневен ред на конференцията аспекти, в който да подготви и аргументира своето становище за АЕЦ:
1. Икономическа ефективност на АЕЦ.
2. Устойчиво развитие в района на АЕЦ.
3. Законосъобразност на АЕЦ.

Конкретните задачи, които изпълняват екипите, включват:

• обработване на получената в АЕЦ информация – самостоятелен анализ на записките;
• проучване на информация, свалена от Интернет-сайтове⁴ ;
• групова работа по следните документи: „Годишен отчет на АЕЦ Козлодуй-2004“⁵ и „Първа атомна“⁶ ;
• селекциониране на информацията и систематизиране на факти, подкрепящи производството на атомна енергия в избрания аспект.

Крайният резултат от работата на екипите беше изработване на мултимедиен продукт по зададен формат (до 10 слайта) на Power Point. Бяха дадени указания относно регламента на презентация на мултимедията.
Спецификата на задачите от предварителната подготовка определи и три от ролите на членовете на екипа – селекционер на информация, мултимедиен специалист, говорител. По време на провеждането на конференцията в урока се изпълняваше и четвърта роля – тази на обобщаващ и представящ становището по темата чрез постер.

Трети етап. Провеждане на урока – симулация на научна конференция
1. Припомня се мотивирането, направено при предварителната подготовка.
2. Презентация на мултимедийните продукти.
Напомня се регламента за изнасяне на презентацията: времетраене, кратки обяснения на сайтовете, водещи идеи от текстовете. Представянето на работните групи беше в следния ред: мултимедея с икономогеографско съдържание; мултимедии с екологично съдържание (физика, биология, химия); мултимедия с юридическо съдържание.
По време на презентацията учениците изказваха аргументирано лично мнение, коментираха факти, графики, текстове. Учителят накратко даваше оценка на всяка презентация.
3. Изработване на постери при групова работа.


Членовете на всяка работна група от позицията на своята роля на обобщаващи и представящи становището по темата още по време на презентациите отбелязаха акцентите по зададената тема в постер. След презентациите те имаха възможност да ползват всеки от мултимедийните продукти, които бяха качени на отделни компютри и за 5-6 минути можеха да оформят своя постер с водещите идеи и изводи в окончателен вид.

Изработените по този начин постери имаха следното съдържание:
Първа група – „Икономическа ефективност на АЕЦ“:

• АЕЦ „Козлодуй“ е първата атомна електроцентрала на Балканския полуостров. Има 6 енергийни блока с обща мощност 3760 МW. През 2002 г. е достигнато рекордно годишно количество- 20 млн МWh. Въпреки изключването на 1 и 2 енергоблокове АЕЦ запазва ролята си на основен енергопроизводител в България. Общото произведено количество за периода 1974-2004 г. е равно на 388 741 162 МWh. През 2004 г. е произведено 16 814 773 МWh, равняващо се на 104,6 % от планираното количество. АЕЦ осигурява 40,43 % от общото национално електропроизводство. Произведената електрическа енергия е с ниска себестойност.
• България изнася електрическа енергия за Турция, Гърция, Македония, Албания. Изнасят се 900 MW час. Това е най-голямото експортно направление в икономиката на България. Нашата страна покрива 90 % от аварийния недостиг на Балканския регион.

Бяха изнесени и други факти.
Извод: През последните години АЕЦ Козлодуй осигурява около 45 % от общото енергопроизводство на България и формира 15 % от държавния бюджет. Тя дава своя принос за достигане на 15 % износ на електрическа енергия от България за страните на Балканския регион. Следователно АЕЦ осигурява на страната устойчиво и ефективно енергопроизводство.

Втора група – „Устойчиво развитие в района на АЕЦ“:

• Радиационна защита: През последните 4 години няма превишаване на контролното ниво от 20 msv.
• Газоерозионни и течни радиоактивни изхвърляния: Регистрираните данни през последните години са многократно по-ниски от разрешените норми и варират до 1,2 % от допустимата стойност;
• Радиологичен мониторинг: 3-километрова зона с автоматизирана информационна система за анализ на въздух, почви, растителност, води на р. Дунав. Следва 100 км зона за такъв анализ;
• Протокол от Киото (2002 г.) за намаляване на емисиите на 6 парникови газа: производството практически не генерира парникови газове . През 2004 г. въэдухът е спасен от разпространението на вредни емисии, съизмерими с 29 млн т въглероден диоксид, 1,3 млн т серен диоксид, 54 000 т. прах с естествена радиоактивност. Този ефект съответства на световните тенденции за ограничаване на озоноразрушаващите емисии в атмосферата.
• Ползване на повърхностните води на р. Дунав по „горещия канал“: Наблюдава се слабо повишаване на температурата на прилежащите води, което не унищожава растителните и животинските видове;
• Обработено ядрено гориво (ОЯГ): Урановото гориво и продуктите на делене не са в пряк допир с топлоносителя. Сключен е договор през 2004 г. за построяване на ново хранилище (ХССОЯ).

Извод: Радиационните показатели на природните компоненти са в нормалните граници на типичните за района стойности. Има съответствие на екологичното състояние на природната среда около АЕЦ с изискванията на Европейския съюз (ЕС) в областта на радиационната защита.

Трета група – „Експертна оценка“:

• България е една от 30-те страни в света, които развиват атомна енергетика. АЕЦ Козлодуй е една от 95-те атомни централи в Европа (214 енергоблока). 60 от европейските реактори са тип ВВЕР, т.е. като тези в Козлодуй;
• През 2004 г. завърши лицензирането на ядрените съоръжения в Козлодуй. Процесът е в съответствие със Закона за безопасно използване на ядрената енергия и се вписва в законодателната практика на ЕС;
• Наблюдение и договори: МААЕ е направила 12 проверки. Една от тях е „Партньорската проверка през 2003 г. През 2004 г. е изготвен Трети национален доклад за изпълнение на задължени та на Република България по Конвенцията за ядрена безопасност. На 8 септември 2004 г. докладът е депозиран в МААЕ във Виена. Подписано е 10-годишно споразумение между България, Русия и Украйна за превоз на отработените отпадъци.
• Според международната 7-степенна скала (INES) е регистрирано едно събитие от степен 1 и едно събитие от степен 2 (на 1 март 2006 г. в 5= блок). Това е рекорд за най-продължителна работа без сработване на аварийна защита;
• АЯР предлага да се отвори отново глава „Енергетика“.

Извод: АЕЦ Козлодуй се експлоатира в съответствие с поставената стратегическа цел - ефективно енергопроизводство при спазване на всички изисквания за ядрена безопасност и радиационна защита в съответствие със съвременните международни стандарти.

Говорителят на всяка група направи кратко изложение на мотивацията, логиката и становището на групата. Учениците от работните групи показаха добра информираност, умения за синтезиране на фактите, за аргументиране и защита на теза, за систематизиране на информация от различни източници, за обобщаване на съждения.

Говорителят на групата „Експертна оценка“ обобщи трите извода като становище на форума – така беше изработен заключителният документ от научната конференция на експертно ниво. Съдържанието на този документ веднага бе записано на компютър и показано на екрана, за да бъде видяно от всички участници:

АЕЦ Козлодуй напълно се вписва в енергийната политика на Република България в контекста на енергийната политика на ЕС. Ядрената енергетика в България има бъдеще, защото нейният дял в националното стопанство е голям, не нарушава устойчивото развитие, законосъобразна е, има изградена инфраструктура, заема ключово място в енергийния комплекс на Балканския полуостров.

Документът, изработен от учениците от 11 клас на 73. СОУ, заедно с авторските мултимедийни продукти ще бъде изпратен в БУЛАТОМ в подкрепа на запазването на АЕЦ Козлодуй. Тази организация прояви интерес към мнението на младежите, към техните идеи, към логиката на тяхната мотивировка, към техните творчески разработки. Този факт дава основание да се счита, че краят на учебния час не е край на импровизираната научна конференция. Тя има своето продължение в реален план. Въпросът за бъдещето на ядрената енергетика остава отворен за България. Предстои неговото решаване. Следователно решаването на настоящия казус от учениците от 11. клас може да се счита за реална изява.

Като иновации в проведения урок може да се определят следните:

1. Разработен е и е осъществен методически вариант на решаване на казус в обучението по география и икономика с продължение в реалния живот.
2. Създадени са мултимедийни продукти на базата на лични наблюдения и разговори със специалисти в АЕЦ Козлодуй и от проучване на правителствени документи с дългосрочен характер.
3. Приложена е методика за осъществяване на Power Point Presentation по авторски мултимедиен продукт.
4. Създаден е модел на проект за представяне на реални факти и аргументиране на собствена позиция по реален проблем. Моделът е апробиран в реална учебна обстановка.

При изпълнението на проекта учениците подходиха творчески, в резултат на което се получиха три варианта на мултимедийни продукти. Това бе причина за известни детайлни различия при микроструктурата на урока. Спецификата на мултимедийните продукти, оценяването на презентациите относно вариантите при решаване на казуса, както и възможностите за реално използване на изработените продукти ще бъдат предмет на следваща статия.

---

This article introduces a project-based training model through a multimedia product to be presented by the students. The topic „Nuclear energy and its future in Bulgaria“ was provoked by 11-th-grade-students` recent visit to Kozlodui Nuclear Power Plant (NPP). The students solve a case, which is a top issue in Bulgaria`s agenda and share their views basing on the following 3 aspects:
1) economic efficiency of NPP
2) sustainable development in area of NPP;
3) legitimacy of NPP.

By the end of the lesson, presented as a scientific conference, the youngsters draw the conclusion that Kozlodui NPP meets the requirements of Bulgaria‘s nuclear power policy within the framework of EU nuclear power policy.
What is new here is that the students draft their project in school level basing on facts and using their own experience.