Трудът като основна човешка дейност и фактор за удовлетворяване на потребностите на хората е неделима част от извършващата се социално-икономическа трансформация в страната и носи всички последици от нея. В резултат на това населението е под силното влияние на протичащите в хода на икономическата реформа процеси (реституция, приватизация, ликвидация, преструктуриране и др.). В този смисъл заетостта, която се приема за „измерител на икономическата реализация на работната сила“ (Шопов, 1997) е най-точният „барометър“ за промените в икономиката на страната. Ето защо заетостта има важно място при изследване проблемите на труда, но възприеман не като стока, а като трудови пазари - „социални вложения“, които използват човешка енергия (Global Employment Agenda, 2004).

Практиката показва, че понятието „заетост“ няма еднозначно определение и отделните автори внасят нюанси в неговата трактовка. Така например „Заетостта е понятие за икономическата реализация на работната сила“ (Шопов, 1997) или „отразява равнището на производително заетата работна сила в дадена икономическа система“(Труд, заплата, заетост, 1995). Според нас заетостта е социално–икономически процес, отнасящ се до трудовото поведение на населението. Като процес заетостта включва въвличането, икономическата реализация и освобождаването на заетите, т.е. движението на работната сила (Стефанова, 2005).

Независимо от нюансите в разбиранията и определенията за заетостта тя като равнище на икономическа реализация на населението винаги ще подлежи на анализ от гледна точка на нейните количествени параметри. Целта на настоящото изследване се свежда до идентифициране и анализиране на измененията и териториалнате различия в икономическата реализация (заетостта) на населението в различни мащаби(нива) в периода на социално-икономическа трансформация. Основен обект на изследване е заетото население в трудоспособна възраст.

Информационна база за настоящето изследване са данните от преброяванията на населението през 1992 и 2001 г. Според възприетите при преброяванията определения към категорията „заети лица“ се отнасят всички, които към момента на преброяването работят (извършват работа за производство на стоки и услуги) срещу заплащане под формата на работна заплата или друг доход, независимо откога работят и дали са на пълен или непълен работен ден. Към заетите се отнасят и лицата, които временно отсъстват от работа поради различни форми на отпуск – болест, раждане, отглеждане на малко дете и др., поради командировка, неблагоприятни климатични условия и други причини, които не водят до прекратяване на трудовия договор. В пространствен план заетите са изследвани и анализирани на национално, регионално и локално ниво (общо за страна, по административни области (28) и общини (262) към последната година на преброяване.

Влиянието на реформите в икономиката и трансфомацията на трудовия модел върху заетостта

Протичащите в страната реформи както по отношение на икономиката, така и на трудовия модел, очертават новата икономическа и социална среда за развитие на трудовите отношения и трудовата реализация и предопределят техните основни характеристики – търсене и предлагане, заети и безработни на пазара на труда.

Заетостта се формира, от една страна, при преход от централно планирана към пазарно регулирана заетост, и от друга – под силното влияние на провежданите структурни, технологични и организационни реформи и законодателни промени.

Промените в заетостта се маркират от конкретни действия в областта на:

финансовите рестрикции и либерализацията на цените (1991);
възстановяването на правото на собственост върху селскостопанските земи (1992);
реституцията на градската собственост (1992);
дестабилизирането на финансовата система и фалита на банки (1996);
същинската структурна реформа след 1996 г., изразяваща се в приватизация, ликвидация и преструктуриране;
неблагоприятната инвестиционна среда; изгубените чужди пазари и др.

Фактор за неефективното преструктуриране на заетостта са и проточилите се във времето процеси, свързани с икономическата трансформация и неедновременното и неравномерно стартиране и протичане на реформите в икономическите сектори и отрасли.

От друга страна, трасформацията на трудовия модел е свързана с осъществяването на промени в областта на трудовите отношения, които се изразяват в тяхната рязка дерегулация. Преходът от силна централизация към пълна либерализация променя средата, в която протичат трудовите отношения.

Процесът, който има пряко отражение върху заетостта, протича в няколко насоки:

отказ на държавата от централизираното управление на трудовите отношения с различни законодателни решения;
намаляване влиянито на държавата в определяне цената на труда;
утвърждаване на тристранен модел на сътрудничество по отношение на трудовия пазар – синдикати, правителство и работодатели;
насърчаване на мобилността с отпадането на жителството;
изработването на нормативната база на новия трудов модел и др.

Резултат от тези дълбоки промени в социално-икономическата среда са измененията в заетостта, които са радикални, мащабни и разнопосочни. От една страна, те са в посока на изграждане на пазарна икономика в страната и на нови трудови взаимоотношения. От друга, те са свързани с продължаващо намаляване и рецесия в търсенето на труд и намалени възможности за трудова реализация.

Регионални тенденции в изменението на икономическата реализация (заетостта) на населението

Разработките по тази тематика обикновено са на национално ниво (предимно от икономисти) и не хвърлят светлина върху последиците от прехода върху различните региони от страната. Внимание изискват и местното и регионално приспособяване към новата сициално-икономическа среда. Това е важно от гледна точка на разбирането за прехода като „нов начин на възприемане на обществено-икономическите измерения на прехода като функция на безброй преходи на местно равнище. Ключът към този нов модел на развитието е в новото уреждане на взаимоотношенията мужду различните географски нива“(Стадън, 2001). В този контекст е и предложеното изследване.

Като трайна тенденция в промяната на заетостта в България през годините на преход е намаленото участие на населието в официалната икономика. Общият брой на заетите в страната за периода 1992-2001 г. е намалял с 688 631 д., съответно от 3 286 655 д. на 2 598 024 д. За 2001 г. от можещите и желаещите да работят (в и надтрудоспособна възраст) са само 39,32 %.

Фигура 1 представя различията в коефициента на заетост (относителен дял на заетите спрямо населението в и надтрудоспособна възраст) по административни области и показва изменението му за периода 1992–2001 г. Графиката ясно демонстрира спада в заетостта във всички области и нарасналите междурегионални различия за 2001 г.

Фиг. 1. Коефициент на заетост (относителен дял на заетите спрямо населението в трудоспособна и надтрудоспособна възраст) по области
Източник: НСИ, Преброяване на населението за 1992, 2001 г.
Fig. 1. Employment coefficient (relative portion of the employed attributed to the total population in working and retirement age by regions)

Поради факта, че възрастовата група в трудоспособна възраст е все още основната демографска рамка за формиране на активното население, в това число и на заетите, то икономическата реализация за тази възрастова група ще бъде основният акцент в настоящото изследване. Данните от двете преброявания показват, че заетите от нея са все още е с високо дялово участие, като за 2001 г. то е 94,97 %.

От възможностите за трудова реализация на тази възрастова група произтичат и обратни разнопосочни влияния както в положителна, така и отрицателна посока, които се отнасят до демографските процеси и социално-икономическата среда.Трябва обаче да се отбележи, че в определени райони на страната тази възрастова група, особено на по-ниско общинско ниво, показва нарастване на дела на заетите в надтрудоспособна възраст, което е резултат от стареенето на населението и внася нова насока в повъзрастовата заетост.

За изследвания период на национално ниво заетите намаляват в абсолютен брой с 709 848 д., като от 3 177 157 д. (1992) спадат на 2 467 309 д. (2001). Намалението им в градовете е с 388 727 д., и към 2001 г. те са 1 918 024 д. В селата съответно то е с 321 121 д., като за същата година заетите наброяват 549 285 д. В процентни пунктове спадът в селата е 19,13 и е по-голям от този в градове, който е 11,39 пункта. (фиг. 2).

Фиг. 2. Коефициент на заетост по местоживеене (относителен дял на заетите в трудоспособна възраст спрямо населението в трудоспособна възраст)
Източник: НСИ, Преброяване на населението – 1992, 2001 г.
Fig. 2. Coefficient of employment by residence (working age employed compared to the entire working age population)

Промените в коефициента на заетост при тази възрастова група, както и в броят на заетите, показват различия в териториален аспект. За отделните административно-териториални единици те се движат в твърде големи граници, особено на общинско ниво. На фиг. 3 са показани промените на ниво административни области.

Фиг.3. Коефициент на заетост (относителен дял на заетите в трудоспособна възраст спрямо населението в трудоспособна възраст) по области
Източник: НСИ, Преброяване на населението – 1992, 2001 г.
Fig. 3. Employment coefficient (relative portion of the employed people in working age, attributed to the total number of the working age population by regions)

Преобладаващо за 2001 г. областите са в позиции под средното за страната ниво, за разлика от 1992 г., когато позициите са близки до средните за страната и са с по-незначителни колебания. На общинско ниво ситуацията е показана на картата на втора корица. Така например за 2001 г. коефициентът на заетостза тази възрастова група от 26,36 % (Кайнарджа, Силистра) се движи до 74,05 % (Кирково, Кърджали) при среден за страната 53,85 %. Тази голяма разлика е резултат както от териториалното преразпределение на населението през периода между двете преброявания, така и от движението на работната сила в посока от заетост към безработица, което следи трансформационните процеси в икономиката и спецификата на локално ниво.

Спадът в коефициента на заетост (относителен дял на заетите в трудоспособна възраст към населението в същата възраст) не може да се приема еднозначно. В различните общини този спад е породен от различни причини и е свързан, от една страна с териториалните различия на демографските процеси (миграция, депопулация, стареене), а от друга – от процесите на структурната реформа (по отношение на структурата на собственост и структурата на производство, които са специфични на местно ниво). Поради това той не е достатъчен, за да разкрие в пълнота картината на налагаща се диференциация по отношение на заетостта в териториален план.

Заетостта в отделните общини се формира при различни съотношения на двата показателя – брой население в трудоспособна възраст и брой заети в същата възраст, и тяхното движение във времето също трябва да бъде наблюдавано, защото те са в корелация и могат да се проявяват и като фактор, и като последица. За анализа това е важно от гледна точка на генезиса на формиране на заетост и неговите териториални различия (като се отчитат и промените, които се наблюдават при всеки един от тези два количествени показатели: демографски и икономически на регионално и локално ниво). Също така това е важно и от гледна точка както за регионалното развитие, така и за регионалните политики по отношение на социално–икономическото развитие на териториите.

Намаляването на заетите в трудоспособна възраст – дали поради преминаването им в безработни, или поради нарушено попълване поради намаление на населението в подтрудоспособна възраст, влияе негативно върху възпроизводството на работната сила и за определени територии (проблемни) ще е с траен негативен ефект. Проблемите както от количествено, така и от качествено естество ще задълбочават демографско-икономическа криза и териториалната диференциация в заетостта.

Значителни различия показват заетите в трудоспособна възраст сред градското и селското население. За 2001 г. относителният дял на заетите в градовете (77,74 %) значително надвишава този в селата (22,26 %). По-задълбоченият анализ на данните поотделно за заетото градско и селско население разкрива различията в икономическата му реализация. Промените на областно ниво за заетото градско населние в трудоспособна възраст са показани на фиг. 4.

Фиг. 4. Коефициент на заетост в градовете(относителен дял на заетите в трудоспособна възраст спрямо населението в трудоспособна възраст) по области
Източник: НСИ, Преброяване на населението – 1992, 2001 г.
Fig. 4. Employment coefficient in cities (relative portion of employed people in working age attributed to the total working age population) by oblast (region)

На общинско ниво данните показват териториалните различия в много по-голяма детайлност. Коефициентът на заетост при градското население в изследвания период нараства в четири общини – в Хаджидимово (обувна промишленост) и в Божурище (близко до София) – значително с над 60 пункта, и по-малко в Грамада и Гулянци (като ефект от демографската ситуация). При всички останали общини заетостта в изследваната възрастова група при градското население намалява, като този спад се движи в много голям диапазон - от 0,27 до 35,34 пункта.

Общините, които показват спад над 20 пункта при градското население, имат малки градове с нерентабилни производства, които са най-силно засегнати от процесите на преструктуриране на икономическия сектор. При тях намаляването на броя на заетите многократно надвишава намаляването на броя на населението в трудоспособна възраст за изследвания период, като се генерира висока безработица, бедност и социална диференциация. При друга група общини с малки градове се наблюдава близко или почти близко по абсолютен брой намаляване и при населението в трудоспособна възраст, както и при заетите от тази група. Отсъствието на възможност за заетост засилва миграциините процеси и малките градове се превръщат в непривлекателни места за живеене.

В някои общини в областите София-град, Благоевград, Варна, Хасково, Кърджали, В. Търново, Пловдив се наблюдава нарастване на населението в трудоспособна възраст, но намалява абсолютният брой на заетите в трудоспособна възраст. Изключение прави община Благоевград, в която и двата показателя нарастват. Посочените общини са с по-големи възможности за попълване на групата в същата възраст и с по-голяма динамика на пазара на труда, което формира коефициента на заетост при по-добри изходни демографски показатели и по-динамични икономически. Повечето общини с градско население остават с коефициент на заетост в трудоспособна възраст под средния за страната (56,48 %) за 2001 г., като с максимална стойност 70,37 % е Козлодуй, а с минимална 24, 99 % – Върбица.

Независимо от малкия относителен дял на заетите в трудоспособна възраст при селското население вътре в самата група в териториален аспект се наблюдават съществени различия. На областно ниво заетостта за тази възрастова група е показана на фиг. 5.

Фиг. 5 Коефициент на заетост в селата(относителен дял на заетите в трудоспособна възраст спрямо населението в същата възраст) по области
Източник: НСИ, Преброяване на населението – 1992, 2001 г.
Fig. 5. Employment coefficient in villages (relative portion of the employed people in working age attributed to the working age population) by oblast

Анализирайки заетостта на общинско ниво прави впечатление, че тя също се движи в широки граници (от 22,31 % до 74,05 % при среден за страната 46,30 % коефициант на заетост за 2001 г.). Данните показват, че ако за 1992 г. само 10 общини са със коефициент на заетост под 50 %, за 2001 г. обратно – тези с над 50 % са 34. Общините със селско население, които са с много по-висок коефициент на заетост, обикновенно са от области, които показват и по-добра възможност за икономическа реализация(например в областите Благоевград, Бургас, Варна, Пловдив). Други, с нисък коефициент на заетост, са от райони с преобладаващо в структурата си селско стопанство от Северозападна(Видин, Монтана) и Североизточна България(Разград, Силистра, Търговище).

В голямата си част селските територии са с изчерпан демографски и неразвит икономически потенциал, а селищата с ограничени икономически възможности губят своето население. Това води до застаряване и обезлюдяване на населените места, които реално губят способността си да реализират заетост и да създават поминък.

***

От проведеното изследване са изведени следните по-важни изводи:
1. От гледна точка на тенденции в икономическата реализация на населението в трудоспособна възраст:

Трайна тенденция на намаляващо участие на заетите в трудоспособна възраст в официалната икономика;
Смяна на модела на заетост – от висока заетост в трудоспособна възраст към безработица;
Запазване на се все още по-високи дялове на заетите в трудоспособна възраст спрямо тези в надтрудоспособна на национално ниво като следствие от задържане на високия относителен дял на населението в трудоспособна възраст (формирано от контингенти от периоди с по-висока раждаемост);
Загуби на трудови възможности, деквалификация и изолация на големи групи от населението в трудоспособна възраст.

2. От гледна точка на тенденции в икономическата реализация на населението в трудоспособна възраст в градовете и селата:

Задълбочаване и засилване на различията във възможностите за икономическа реализация при градското и селското население;
Задълбочаване на тенденцията на свиване на заетостта в малките градове и превръщанито им в неатрактивни места за живеене.

3. От гледна точка на териториални различия – райони с възможности и райони с ограничени възможности:

Преходният период задълбочава неравенството, известно като „център – периферия“, и налага все по-големи регионални и локални различия;
Задълбочава се неравномерното разпределение на заетите в трудоспособна възраст по терторията на страната, което генерира проблеми по отношение на социалната сигурност, доходите и социалната диференциация;
Налагат се няколко центъра на концентрация на заетост – областите София град, Пловдив, Варна, Бургас, Благоевград и някои изолирани общини като Козлудуй, Божурище и др., което е за сметка на останалата територия; По-добри възможности за трудова реализация на селското населние има в селата от Горнотракийската низина, Бургаска, Благоевградска и Кърджалийска област, свързани с традиции в селското стопанство.
Оформят се райони със затруднени възможности за икономическа реализация (пригранични и планински селища, отдалечени от администартивните центрове), особено в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Перник, Кюстендил, някои области от Североизточна България – Силистра, Разград, Добрич, и някои общини от Източна Стара планина и района на Странджа и Сакар.

За периода 1992 – 2001 г. в България се увеличава териториалният обхват на районите с неблагоприятни възможности за икономическа реализация. Това от своя страна задълбочава икономическото и социално неравенство и ускорява териториалната диференциация. В тази насока трябва да се търсят нови решения и модели за пълноценно включване на трудоспособното население (желаещо и можещо да се труди) в трудовия процес.