Доц. д-р Иван Дреновски
Катедра „География, екология 
и опазване на околната среда“,
Природо-математ. фак.,
ЮЗУ „Неофит Рилски“
2700 – Благоевград
ул. И. Михайлов № 66

Гл. ас. д-р Красимир Стоянов 
Катедра „География, екология 
и опазване на околната среда“,
Природо-математ. фак.,
ЮЗУ „Неофит Рилски“
2700 – Благоевград
ул. И. Михайлов № 66

Гл. ас. Емилия Патарчанова
Катедра „География, екология 
и опазване на околната среда“,
Природо-математ. фак.,
ЮЗУ „Неофит Рилски“
2700 – Благоевград
ул. И. Михайлов № 66 

Ст. ас. Надежда Николова 
Катедра „География, екология 
и опазване на околната среда“,
Природо-математ. фак.,
ЮЗУ „Неофит Рилски“
2700 – Благоевград
ул. И. Михайлов № 66  

За първи път в кандидатстудентската кампания в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград през 2006 г. се проведе предварителен изпит по география на България под формата на тест. Структурирането и подборът на въпросите за теста беше голямо предизвикателство. Целта беше да се състави лесен за възприемане и разчитане, но сравнително труден за решаване тест, кайто позволява максимална обективност на оценяването. Тази цел произтича от спецификата му на селективен тест, за подбор на най-добрите кандидат-студенти. По отношение на формирането на крайния бал, той е напълно равнопоставен с класическия изпит чрез развиване на тема.

Обхват на теста

Тестът съдържа 35 въпроса от всички тематични направления от задължителното учебно съдържание по „География на България“ за X клас на средното училище (вж. приложението). За разлика от развиването на една тема, чрез теста се прави всеобхватна и комплексна оценка на знанията на кандидатите по отношение на редица характерни черти и особености на природата, демографското и социално-икономическото развитие на страната. Включени са въпроси, свързани с географското положение, полезните изкопаеми и релефа, климата и водите, растителността, почвите, защитените територии, населението и селищата, отделните стопански отрасли от първичния, вторичния и третичния сектор на стопанството, и социално-икономическите райони.

Чрез различните въпроси в теста се проверява усвояването на понятийния апарат на географията, умението за индиректно използване и съпоставяне на статистически данни, както и зрителната памет и възможността за ориентация по картни приложения. При формулировките на част от въпросите и чрез подбора на някои от отговорите към тях се прави връзка между учебното съдържание по география и други предмети.

Структура на теста

Преобладаващата част от въпросите (28) са от „затворен“ тип с 4 посочени отговори, от които само един е верен.
Една част от въпросите (4) са от „отворен“ тип и изискват разсъждения и обосновка по тясно формулиран въпрос, предполагащ синтезиран отговор в писмен вид. Ето защо обемът на изложението по всеки един от тези въпроси беше ограничен до 1 страница.
В теста са включени и 3 въпроса, свързани с оценка на уменията за ориентация по карта и картографската интерпретация на усвоените знания (нанасяне на точкови, линейни и площни обекти на предоставени за целта контурни картосхеми).

За разлика от колегите от ВТУ (Дерменджиев и др., 2006) решихме да избегнем като самостоятелен компонент задача за разсъждение по определена тема, предполагаща есеистичен стил на изложение при отговора, тъй като това е потенциален източник на субективност при оценяването.

Подготовка на теста

За всеки един от 28-те „затворени“ въпроси на теста бяха разработени по 5 еднотипни или сходни като формулировка варианти, но с различия в предлаганите възможности за отговор. По подобен начин бяха формулирани и относително равнопоставени като ниво на трудност по 5 въпроса от „отворен“ тип за следващите четири позиции в теста. Аналогично за всеки един от трите картографски въпроса бяха подготвени по 5 различни картосхеми със съпоставимо ниво на трудност на поставените в тях задачи. Непосредствено преди датата на изпита, от така съставената база от въпроси, разпределени по съответни позиции, на случаен принцип бяха съставени 5 различни и уникални варианта на теста.

Типове въпроси

Според познавателната им насоченост:

• За проверка на механичната памет – знания за характеристиките и особеностите на географските обекти;
• За проверка на степента на усвоеност на използвания терминологичен апарат – дали даден термин се отнася към една или друга група явления;
• За проверка на възможностите за сравнение според географското положение или количествени и качествени характеристики на явленията и предметите;
• За проверка уменията за селективен отговор по тясно поставен въпрос („отворен“ тип въпроси) без разпростиране встрани от темата и при добро структуриране на изложението. Възможно е да се изисква дефиниране на термини, изясняване на теоретични постановки, обяснение на особеностите и закономерностите на географски явления и процеси или предложения за решаване на конкретна ситуация или проблем.
• За проверка на зрителната памет и уменията за ориентация по карта.

Според формулировката на въпросите:

• Стандартен тип позитивно формулирани въпроси;
• Инверсно (негативно) формулирани въпроси, построени на базата на отрицанието или изключването;
• Според броя на ключовите думи – с една или две ключови думи. Когато ключовите думи са две това стеснява възможностите за избор на правилен отговор, но предполага висока концентрация и правилно разчитане на въпроса (проверка на аналитичните способности) от страна на кандидатите. Може да се използва в комбинация с подаване на непълно съответстващи отговори (съответстващи само на една от ключовите думи).

Типове отговори (според подбора на отговорите)

• Академичен подход – подбор на терминологично и пространствено адекватни отговори;
• Насочващ подход – съзнателно включване на терминологично или пространствено несъответстващи отговори с цел стесняване на възможностите на избор в резултат на логическата преценка за елиминирането на тези отговори;
• Игрови подход – включване на отговори със сходно звучене (за обекти и явления) или близка семантична натовареност (за термини), както и на отговори, пораждащи асоциативни мисловни вериги. Целта е да се провокира разколебаване, разсейване, но и разтоварване, след което в резултат на възвръщане на концентрацията волево, след преодоляване на съмненията, да се достигне до верния отговор.”

Критерии за оценяване

Важно специфично условие, което е характерно за изпитите под формата на тест, е ограничаване на времето за попълването им. Възприе се продължителността на изпита да е 2 астрономически часа, като на кандидатите не беше разрешено да напускат залите, преди да предадат работите си.

Изхождайки от целевата постановка за лекота на възприемането на теста, оценяването на всеки от въпросите от теста също така е опростено и максимално формализирано. Всеки от „затворения“ тип въпроси се възприе да се оценява с 1 точка, а „отворените“ и картографските въпроси – с по 2 точки. Максималният брой точки при правилен отговор на всички въпроси възлиза на 42. Отворените и картографските въпроси формират 1/3 от този брой или 14 точки.

Особено важен е изборът на минимално допустимото ниво на знанията за успешно полагане на теста с оценка среден (3,00). При различните автори процентът на събраните точки варира от 25 до 50 % (Бижков, 1992; Гайтанджиева и др., 1999; Маноилова, 1980, 2002).

Нулевата хипотеза, базирана на предварителните ни очаквания, беше 18 точки, които оформят резултат среден (3,00), което отговаря на малко повече от 40 % от максималния сбор точки. След провеждането на теста, в съответствие с някои основни теоретични постановки на дидактическата тестология (Радев и Александрова, 2003) се прецени долната граница за тройка да бъде свалена с 4 точки. Така се прие оценка среден (3,00) да се пише за 14 точки (1/3 от максималния им брой). По този начин се гарантира, че не повече от 35-40 % от кандидатите ще получат слаба оценка, което е нормален процент при провеждането на класическия изпит с развиване на тема. Превръщането на точките в бал по шестобалната система стана чрез приложената таблица 1.


Както се вижда, за всяка точка над четиринадесетата се присъждат 0,12 към бала на кандидатстудента. По този начин се постига максимална обективност на оценяването и прецизно подреждане на кандидатстващите в зависимост от показаните знания и постигнатите резултати. Оценка отличен 5,50 се получава при над 80 %, а отличен 6,00 – за над 90 % точки от теста.

Резултати

Резултатите, които се получиха от проведения предварителен кандидатстудентски изпит по така приложената система за оценяване, са дадени в таблица 2 и във фигура 1.


Средният успех на кандидат-студентите, успешно положили изпита, е добър (3,80), като процентът на двойките е малко под 40. Сравнително малкият брой на отличните оценки, най-високата от които е 5,82, може да се обясни с нетрадиционния вид на изпита, с непълноти в знанията на кандидатите в тази ранна фаза на подготовка, както и с подценяването на теста като форма на сериозен и труден изпит.

В таблица 3 са дадени за сравнение резултатите от кандидатстудентския изпит по география на България от редовната кампания през юли 2006 чрез развиване на тема.


Както се вижда, процентът на слабите оценки е почти идентичен, малко по-нисък е процентът на средните и добрите оценки – за сметка на увеличение на много добрите и отличните оценки. За отбелязване обаче е, че няма пълна шестица, така че най-високата регистрирана отлична оценка за цялата кандидатстудентска кампания остава тази от теста.

Заключение
На базата на натрупания опит в следващите години предстои да се усъвършенства структурата и съдържанието на теста, както и да се прецизира системата за оценяване, като се запази съотношението между „затворения“ тип въпроси от една страна, и „отворените“ и картографските въпроси, от друга. Втората група въпроси, макар и по-малко на брой, ще продължат да формират 1/3 от бала, т.е. ще имат по-голяма относителна тежест. Тя ще служи като коректив срещу възможността за получаването на нереално висока оценка чрез налучкване на отговорите на „затворения“ тип въпроси.

Литература

1. Бижков, Г. Теория и методика на дидактическите тестове. С., 1992.
2. Гайтанджиева, Р. и др. Географията в моя свят. Въпроси и задачи за контрол и самоконтрол. Книга за ученика от прогимназията, 5-8 клас. – „Просвета“, С., 1999.
3. Дерменджиев, Ат. и др. Тестове по география на България за ученици и кандидат-студенти. – „Сиела“, С., 2006.
4. Маноилова, М. Видове дидактически тестове и тяхното приложение в обучението по икономическа география. – В: За методите на обучението по география. С., 1980.
5. Маноилова, М. Функции на контрола в обучението по география. – В: География и туризъм. Сб. статии от научна конф. в Китен 2000., С., 2002.
6. Радев, П., Ал. Александрова. Дидактическа тестология. Пловдив, 2003.

---

For the first time in the frame of preliminary candidate-student campaign in the South-West University was hold test exam. The goal, structure, selection of questions, criteria and system of evaluation and results from the test are discussed in the paper. 35 test questions cover all items of syllabus in geography of Bulgaria in high school. 28 of questions are „closed“, 4 are „open“, and 3 – cartographic. Each of first type question rates 1 point, and each of the other – 2 points. The maximum rate is 42 points. For passing test with satisfactory result 14 points are needed. For excellent mark 83 % (35 points) are needed. A special table converting points from the test to examination marks was elaborated. 39,6 % of candidate-students were failed on the test.

---

Вариант № 4

1. Спрямо Гринуичкия меридиан територията на България е разположена между:
А. 23⁰ 22‘ и 29⁰ 36‘и. д.
Б. 22⁰ 21‘ и 28⁰ 36‘ и. д.
В. 21⁰ 22‘ и 28⁰ 36‘ и. д.
Г. 20⁰ 21‘ и 29⁰ 36‘ и. д.

2. Кой е последният период от палео-географското развитие на нашите земи?
А. Палеоген
Б. Кватернер
В. Юра
Г. Неоген

3. Находище на какъв вид въглища има край град Николаево?
А. Антрацитни
Б. Кафяви
В. Лигнитни
Г. Черни

4. Карстовите процеси водят до образуването на:
А. Трогови долини
Б. Свлачища
В. Понори
Г. Дюни

5. Къде е измерена абсолютната минимална температура в Дунавската равнина?
А. Трън
Б. Кнежа
В. Плевен
Г. Разград

6. Кое е най-дълбокото и най-голямото по обем крайморско езеро в България?
А. Атанасовско
Б. Бургаско
В. Варненско
Г. Мандренско

7. Кои от изворите не са минерални?
А. Девненски
Б. Сливенски
В. Кюстендилски
Г. Меричлери

8. За кои части на страната са типични рендзините (хумусно-карбонатните почви)?
А. Карстовите терени
Б. Широките речни долини
В. Заблатените територии
Г. Високите части на планините

9. За кои гори в България са характерни увивни растения?
А. Дъбови гори
Б. Букови гори
В. Лонгозни гори
Г. Кестенови гори

10. Знеполе е котловина в:
А. Предбалкана
Б. Средногорието
В. Краището
Г. Родопите

11. Кой е най-високият връх в Източна Стара планина?
А. Разбойна
Б. Българка
В. Баба
Г. Илийца

12. Къде гъстотата на населението е най-малка?
А. Странджа
Б. Горнотракийска низина
В. Добруджа
Г. Софийска котловина

13. Според преброяването от коя година населението на България е с най-голям брой, а след това започва да намалява?
А. 1992
Б. 1988
В. 1985
Г. 1980

14. Кое от изброените наименования не е на град в България?
А. Куклен
Б. Първомай
В. Дългопол
Г. Ардино

15. Кое от изброените селища не е разположено в Горнотракийската низина?
А. Чирпан
Б. Стамболийски
В. Айтос
Г. Димитровград

16. Кой от показателите не се използва при анализ на националното стопанство?
А . Брутен вътрешен продукт
Б . Национален доход
В . Производителност на труда
Г . Бруто регистър тона

17. Коя от изброените породи не е свързана със свиневъдството?
А. Мангалица
Б. Симентал
В. Ландрас
Г. Източнобългарска

18. Кое от изброените производства не се отнася към органичната химия?
А . Производство на пластмаси
Б . Производство на соди
В . Производство на каучук
Г . Производство на синтетични влакна

19. Кой от изброените отрасли не се отнася към леката промишленост?
А . Целулозно-хартиена промишленост
Б . Трикотажна промишленост
В . Шивашка промишленост
Г . Килимарство

20. Кое от следните селища е важен ж п възел?
А. Велико Търново
Б. Левски
В. Сливен
Г. Хасково

21. Кое от дунавските пристанища е второ по значение след Русе?
А. Видин
Б. Лом
В. Свищов
Г. Силистра

22. Кой от изброените курорти не се намира на Черно море?
А. Елените
Б. Св. Константин
В. Албена
Г. Св. Константин и Елена

23. В коя двойка: град-близко разположен туристически обект, има несъответствие?
А. Габрово – Етъра
Б. Търново - Арбанаси
В. Панагюрище - Оборище
Г. Шумен - Кайлъка

24. С кой от посочените райони не граничи Северният централен район?
А. Югозападен
Б. Североизточен Приморски
В. Североизточен Придунавски
Г. Югоизточен

25. Кой от посочените райони се отличава с най-малък процент на градското население?
А. Източен Тракийско-родопски
Б. Северен Централен
В. Югоизточен
Г. Северозападен

26. В кой от районите се произвежда най-голяма част от пшеницата (27 %) у нас?
А. Североизточен Приморски
Б. Североизточен Придунавски
В. Югоизточен
Г. Тракийско-родопски

27. В кой район се добива най-голяма част от кафявите въглища у нас?
А. Югозападен
Б. Западен Тракийско-родопски
В. Източен Тракийско-родопски
Г. Югоизточен

28. Резерватът “Парангалица” се намира в:
А. Стара планина
Б. Пирин
В. Рила
Г. Странджа

29. Направете оценка на съвременното състояние и перспективите за изграждане на транспортната инфраструктура по източната граница на България.

30. В кои части на страната са измерени абсолютните минимални температури - планински, котловинни, равнинни, крайбрежни? Защо и при какви метеорологични обстановки?

31. Направете характеристика на съвременните вътрешни миграционни процеси на населението в България и избройте основните фактори, които ги пораждат.

32. Разкрийте особеностите на черната и цветната металургия?

33. Срещу цифрите в долния десен ъгъл на картосхемата (фиг. 1) напишете имената на съответните реки в Черноморската водосборна област, притоци на р. Дунав.


34. Срещу цифрите в долния десен ъгъл на картосхемата (фиг. 2) нанесете имената на съответните ж п гари.



35. На картосхемата (фиг. 2) нанесете и надпишете ГКП-пунктове на границите на Югозападния социално-икономически район.