По случай 50-годишния юбилей на световно известния природен резерват „Моравски крас“ мой любезен домакин и събеседник е д-р Леош Щефка, дългогодишен директор на Управлението на резервата.

Д-р Щефка, Вие сте роден в град Свитави, учил сте в Бърно, а вече четвърт век продължава пътуването Ви към Бланско и Моравския крас. Коя е притегателната сила, на която още сте подвластен?
В основното и особено в средното училище в Свитави срещнах учители, които поощриха моя интерес към природата и най-вече към ботаниката. Участвах в различни конкурси и състезания и още като ученик в средното училище публикувах своята първа работа за разширяването на защитените от закона видове растения в Свитавска околия. По-късно, като студент последен курс в Масариковия университет в Бърно, постъпих на работно място за защита на природата като ботаник (на половин щат).

Какво Ви доведе в Моравския крас?
През 1980 г. моята съпруга завърши Медицинския факултет в гр. Бърно и започна работа в Свитави. Аз премислях да сменя работата си и също да се установя в Свитави. Моят бивш началник ми предложи да постъпя на поста директор на Управлението на природния резерват Моравски крас в Бланско – град, който се намира между Бърно и Свитави.

Въпреки, че Свитави, където живеехме, е на разстояние 50 км от Бланско, аз приех предложението и започнах ежедневно да пътувам с влак до новото си работно място. По това време бях най-младият ръководител на управление на природен резерват в Чехия. Днес вече спадам към най-старите, а моето ежедневно пътуване трае повече от 26 години.

A какво ме задържа в карста? Несъмнено, интересната работа в уникалната територия и срещите с интересни хора. Въпреки че по образование съм ботаник, много бързо ме плениха феномените на повърхностния и подземния карст и забележителната история на тази карстова територия.


Какво е мястото на Управлението на природния резерват Moравски крас в природозащитната системата в Чешката република?
Управлението на природния резерват Moравски крас е организационна съставна част на държавната Агенция за защита на природата и пейзажа на Чешката република. Тази организация е създадена от Министерството на околната среда и съдържа 24 управления на природните резервати (25-тото управление – на природния резерват Шумава, е организационна единица на Управлението на природния резерват на националния парк Шумава) и 13 централи в цялата страна.


В централното ведомство в Прага работят 3 специализирани секции (защита на природата и пейзажа, документация на природата и пейзажа и секция по информатика) и икономическо-експлоатационна секция. До 31.3.2006 г. в нашата организация влизаха и благоустроените туристически пещери. От 1.4.2006 г. с разрешението на министъра на околната среда се създаде самостоятелна държавна организация, която има за цел есплоатацията на 13 благоустроени пещери в Чешката република.

Какъв е днешният състав на Управлението на природния резерват Моравски крас?
Съвременният състав на Управлението има 10 служители. От тях една служителка е със средно образование и се занимава с икономическите и административните въпроси, а останалите 9 колеги са с висше образование.

Професионалният състав на нашия колектив е много разнообразен. В управлението работят геолог, зоолог, ботаник, лесничей, земеделец, строителна инженерка, която оценява плановете за нови строежи, информатик, който подсигурява управлението на информационната техника и географската информационна система, а също и служител за работа с обществеността.

От 1992 г. (когато влезе в сила новият Закон № 114/1992 Sb. за защита на природата и природните пейзажи) Управлението има статут на държавен орган на управление и без нашето съгласие не могат да се извършват никакви планирани намеси в природния пейзаж на Моравския крас.


Продължават ли спелеоложките изследвания в Моравския крас и как се организират съобразно статута на защитена територия?
В Моравския крас работят 23 любителски спелеоложки групи (от които 22 са официални членове на Чешкото спелеоложко общество). Тези групи работят в пещерите след като получат разрешение от Управлението на природния резерват. Ние упражняваме и контрол по време на дейността на спелеолозите дали се спазват условията и нормите на природозащита. В рамките на финансовите възможности на Управлението ние също поемаме някои от работите, свързани с опазването на пещерите, например затварянето на входовете.

Какви най-важни задачи стоят пред вас през следващите години?
Приемането на Чешката република в Европейския съюз и въвеждането на правните норми на съюза в нашия юридически ред изискват поемането на задължения за въвеждане на системата „Натура 2000“. Това е много отговорна работа и с нея са свързани редица нови за нас задачи.


Моравският крас е забележителен и предпочитан туристически район. Какво ново подготвяте за туристите?
Голям недостатък е липсващият все-още туристически център за защита на природата. Вече подготвяме такъв край Скални млин, който е естествен център и „перон“ за Моравския крас и най-вече за пещерите на Пунква и Катержинската пещера. Към тях всяка година се насочват около 300 000 туристи.


За 50 години природозащита в Моравския крас е постигнато много и то впечатлява всеки посетител, особено чужденец. Добрите практики ще бъдат от особен интерес за България и заслужават внимание в специална публикация. Кои според Вас са най-значимите успехи в опазването на Моравския крас?
Въпреки че Моравският крас е обявен за защитена от закона пейзажна област още през 1956 г., Управлението на природния резерват като специализиран орган за природозащита работи едва от 1977 г. Най-важно беше да се сформира качествена група от професионалисти с интереси към карста, както и да се наложи Управлението на природния резерват като авторитетна специализирана институция в региона.

Като много важно постижение на нашето Управление може да се оцени изграждането на мрежа на резервати на територията на Моравския крас. В тях се намират и опазват под специален режим най-ценните части на живата и неживата природа. Освен това успяхме да спрем автомобилния транспорт по 13 км натоварени шосета в карстовите ждрела. Предизвикахме и промяна в земеползването на повече от 200 хектара обработваеми земи над пещерите – те вече са затревени и по такъв начин се ограничи просмукването на торове и пестициди в пещерните кухини.


Успяхме да спрем и добива на варовик в няколко кариери, които се намират в непосредствена близост до пещерите в Моравския крас. Предвид уязвимостта и опазването на пещерната среда въведохме лимити за посещаемост на туристическите пещери, а три от тях затваряме за посещения през част от зимния период и така осигуряваме благоприятни условия на зимуващите в пещерите прилепи.


Голям успех за нашето управ-ление е включва-нето през 2004 г. на пещерната система на Пун-ква в Рамсарския списък (вж. снимката в началото - министър Libor Ambrozek връчва официалният документ на 3. 02. 2005 г.)



50-годишният юбилей на Моравския крас е вълнуващо събитие както за вас, така и за многобройните посетители и ценители на природата. С какви специални мероприятия през тази година отбелязахте юбилея?
Юбилеят, който се навърши тази година, ознаменувахме с редица мероприятия. На 13 май в рамките на Европейския ден на парковете заедно с нашите партньори отворихме две пещери, недостъпни досега за свободни посещения – Бича скала и Випустек. Показахме демонстративно леене на желязо в славянски пещи.


От 13 до 15 септември проведохме международна юбилейна конференция. В нейната специализирана програма беше включен и вечерен концерт в пещерата Пунква. Издадохме нов юбилеен плакат и научната публикация „Mекотелите (молуските) на Moравския крас“. Последното мероприятие, посветено на юбилея, ще бъде през уикенда 11-12 ноември. Тогава временно ще бъде разрешен достъпът до част от Аматьорската пещера. Очаква се тя да бъде посетена от над 400 души.


Какви контакти поддържате с чуждестранни партньори?
Една от големите промени, които донесе „нежната“ революцията през 1989 г., беше отварянето на границите и възможността за пътувания в чужбина. Развитието на нашите международни контакти е свързано преди всичко с името на покойния професор Мариан Пулина от Университета в Сосновец, Полша.

Заедно с колегите от полските природни (областни ландшафтни) паркове във воеводство Kатовице, периодично организираме т.нар. Школа за защита на природата в карстовите области. Осъществихме и няколко пътувания в карстови райони на Словения, Хърватия, Италия и Франция. За мен обаче ще остане незабравимо пътуването ми до остров Шпицберген, срещата с тамошните хора и удивителния пейзаж, който е бил присъщ и на Средна Европа към края на ледниковия период.

Надявам се в скоро време да посетите и България – сигурен съм, че срещата с нашата страна, с нейната история и съвременни хора също ще Ви развълнува. Винаги сте добре дошли.