Всъщност, уважаеми участници в тази среща, с всичко казано дотук само още веднъж подчертавам смисъла и ролята на присъствието ни в пространството на печатното слово – да бъдем трансмисия между Министерството на образованието и науката и педагогическата общност, да бъдем постоянния информационен източник в процеса на квалификация на българското учителство, да бъдем мястото, където всеки, който има амбиции и увереност в собствените си възможности ще прекрачи прага между устната и писмената реч.

Разбира се, че тази дейност изисква от нас високо чувство за отговорност и висок професионализъм. И ето тук е мястото, където искам да поднеса най-искрените си благодарности към всички главни редактори, членове на редколегии, експерти в МОН, които с дългогодишната си неуморна и себеотрицателна работа подготвят всеки брой на всяко списание. Бих искала да не пропусна в този ред на изброявания и колегите си, щатния състав на редакцията – благодаря ви колеги за професионализма и сърцатото отношение към работата.

Трудното време на прехода ни постави и в сложна ситуация. Трябваше да запазим изданията, да ги преведем през мътната река на заливащата ни жълта преса, да се възправим срещу чалгакултурата (едно невъзможно словосъчетание), да съхраним онова, което беше постигнато през годините, да намерим пари, защото без финансова подкрепа реализацията на труда ни ставаше невъзможна. И ние успяхме да го направим.

Днес сме се събрали, за да обменим в свободна дискусия мисли и идеи за настоящето и бъдещето. Присъединяването ни към Европейски съюз ни задължава както да пазим традициите си, така и в много отношения да преустроим и моделираме по новому дейността си. Имаме какво да направим в тази насока – да осъвременим оформлението си, да повишим критериите си към качеството на публикуваните материали, да оценим по достойнство труда на всички, които работят за нас. Това може да стане в тясно взаимодействие с финансовите органи на МОН и българския бизнес.

В крайна сметка мисля, че по-голяма обща цел от добре подготвени интелектуално и професионално педагози не може да има. Готови сме да подадем ръка не само на тези, които работят в държавното, но и в частното училище. Убедени сме, че техният професионален опит също обогатява общата картина на образователния и възпитателния процес. Искаме да си сътрудничим по-активно и с издателите на учебници и учебни помагала. В тяхно лице ние виждаме не конкурент, а съмишленик. Бихме искали да дадем възможност да се популяризират и хората, които работят в неправителствения сектор. Техните проекти често покриват дейности, в които държавата не успява да се включи.


В заключение бих искала да кажа – в лодката, в която се возим има място за всички. Важното е да намерим пресечните точки на голямата си цел – по-възпитани и по-образовани млади хора, по-професионално подготвени и по-мотивирани педагогически кадри, по-цивилизационно и развито гражданско общество.