GEOGRAPHICA BALCANICA

Доц. д-р Тони Трайков
Геолого-географски факултет
СУ „Св. Кл. Охридски“
бул. Цар Освободител 15
to_traykov@abv.bg
Т. Трайков е доцент в катедра „Социално-икономическа география“ на ГТФ в СУ „Св. Кл. Охридски“. Завършил е география в СУ (1983). Работил е като научен сътрудник в Географския инст. – БАН, където защитава докторска теза през 1988 г. Преподава География на населението, Геодемография и География на религиозните общности в специалностите География и Туризъм. Ръководи магистърска програма „Управление на човешките ресурси“, където чете курс от лекции по Регионален анализ на човешките ресурси. Автор е на повече от 50 научни и научно-популярни статии и на няколко учебника по география за средното образование.


ДУБРОВНИК – МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ

Всеобщо е мнението, че Дубровник е най-красивият град в областта Далмация. Не са малко и тези, които го определят като перлата на цяла Адриатика. За хората, които са имали възможност да се докоснат до красотата на неговото географско разположение, архитектура и мек средиземноморски климат, това определение не е преувеличено.

По своята географската ширина Дубровник е най-южният град в Хърватия. Той се намира на красивото крайбрежие на областта Далмация в непосредствена близост до границата с Босна и Херцеговина и недалече от границата с Черна гора. Срещу Дубровник е разположен остров Локрум, един от многобройните острови по източното крайбрежие на Адриатика.


Фиг. 1. Картосхема на Хърватия
Fig. 1. Sketch map of Croatia

За природната красота на тази тясна крайбрежна ивица допринасят величествените скални масиви над града, влизащи в състава на Динарските планини. Техният геоложки състав обуславя наличието на красиви земеповърхни форми като стръмни скални откоси, отвесни брегове, дълбоки заливи, плажове и други. Пейзажът се допълва от колорита на средиземноморската растителност, която хармонично се вписва в архитектурния ансамбъл на града.

Дубровник е град с многовековна история. Предполага се, че първото селище на това място е възникнало още през гръко-римската епоха. Неговото оформяне в градско селище става след заселването на бежанци от унищожения римския град Епидавър, които намират убежище на съществувалия по това време скалист остров Лаус (Лаве). Островът бил отделен от сушата с тесен, но дълбок проток. Направените археологически разкопки разкриват останки от църква, датирана от 7. в. Тя е свидетелсво за ранното приобщаване на местното население към християнството. Първоначално градът на остров Лаус бил наречен Рауса, Рагуза и Рагусиум.

Както повечето средиземноморски градове през средновековието, Дубровник има добре изградена отбранителна система от крепостни стени. През периода 7.–12. в. той е в границите на Византия. По това време там, както и в редица други средиземноморски градове, се засилва стремежът към по-голяма автономия, която да ускори развитието на града като занаятчийски и търговски център.

Заселването на славянските племена в западната част на Балканския полуостров довело до възникването на редица нови селища. По време на византийското владичество на брега срещу острова с древния град Рагуза възниква ново славянско селище с името Дубровник. Предполага се, че това наименование идва от съществувалите там гъсти дъбови гори. В резултат на връзките между двете селища славянското и романското население се смесват и формират един общ град. За това допринася и постепенното запълване на протока, отделящ острова от сушата през 10. и 11. в. В края на 11. в. той е напълно засипан от местното население. През 12.– 13. в. двете селища напълно се сливат и градът започва да придобива съвременните си очертания.

За първи път името на Дубровник се споменава през 12 в. в документите на босненския княз Кулин. В тях се посочва, че на жителите на града се дава право да се занимават с търговия. През този период славянският елемент в населението става доминиращ и жителите на града са вече част от формиралата се хърватска народност. За това свидетелсва и написаното през 1053 г. от арабския пътешественик Идриси. Той описва Дубровник като най-южния град в Хърватия, с пристанище и много кораби, пригодени за далечни плавания.


Фиг. 2. Общ изглед от Дубровник и остров Локрум
Fig. 2. General view of Dubrovnik and Lokrum Island

Стопанският и политическият просперитет на Дубровник през средновековието е резултат от утвърждаването му като морско пристанище и важен търговски център. За това допринасят сключените договори за търговия в Средиземно море с редица крайбрежни градове като Пиза, Равена, Анкона, Бари, Котор и др. Договори за търговия били подписани и с континенталните съседи на Дубровник – Босна и Сърбия. Навлизайки във вътрешността на Балканския полуостров, дубровнишките търговци достигат и до България, като създават свои кантори в някои от по-големите градове. За стопанския разцвет на Дубровник през средновековието допринася също развитието на занаятите и корабостроенето.

Най-голяма известност имало производството на ювелирни изделия, качествени платове и изделия от кожа. Строените в Дубровник кораби се славели със здравина и надеждност. В средата на 16 в. флотът на града наброявал над 180 големи за времето си кораби, оценявани на 700 хил. дуката. Този огромен търговски флот наложил приемането на закон за морското застраховане през в 1568 г. По време на своя разцвет дубровнишкият търговски флот се равнявал на този на Венеция. Освен в Средиземно море някои от дубровнишките кораби излизали в просторите на Атлантическия океан и достигали до бреговете на Англия и Западна Африка. В края на 16 в. градът е разполагал с около 230 ветрохода за далечни океански плавания.

Стопанският разцвет и благополучие на Дубровник намерили отражение в развитието на науката и изкуството. Ренесансовото влияние на италианските градове стимулирало възникването и развитието на собствена литературна школа, свързана с имената на Карло Пуцич, Яков Бунич, Илия Цриевич и др. За нейното утвърждаване допринасят първите литературни произведения на хърватски език на Джоно Калич, Джоре Дражич и Шишко Менчетич. Принос в тази насока имат и първите драматургични произведения на Мавро Ветранович и Никола Налешкович. Продължител на тяхното драматургично творчество е Марин Дражич, живял в средата на 16 в. Неговите произведения се отличават със своята дълбочина и философско звучене, съперничещи на най-добрите европейски образци на епохата. Стопанското благополучие на Дубровник допринася и за напредъка на науката.

През епохата на Ренесанса развитие получават историографията и природните науки. В 1573 г. Лудовик Цриевич и Бенко Котрулич написват трактат за търговията. В тясна връзка с корабоплаването и морската навигация е научното творчество на Никола Сагроевич, изследвал особеностите на морските приливи и отливи. Към най-известните учени на Дубровник се отнасят Марин Геталдич и Руджер Бошкович, работили в областта на математиката и физиката.

Описанието на Дубровник от времето на Ренесанса далеч не би било пълно, ако не се спомене за развитието на изобразителното изкуство, архитектурата и художествените занаяти. Произведения на Ловро Добричевич, Вицко Добричевич, Михайло Хамзич и особено на Никола Божидаревич са типични образци на ренесансовата живопис. Първоначалният архитектурен облик на Дубровник се оформял от църквите в романски стил и масивните къщи на градските велможи, разделени от площади и тесни улици. За съжаление голяма част от градското ядро с типичните архитектурни символи за Ренесанса са унищожени от катастрофалното земетресение през 1667 г. и стихията на последвалия го пожар. В резултат на тази най-голяма катастрофа в историята на града са загинали повече от 5000 души, а процъфтяващият до тогава град се превърнал в руини.

Възстановяването на града довело до промяна в неговия архитектурен облик. На мястото на готическите и ренесансови сгради с красиви фасади били изградени сравнително скромни барокови домове с еднаква архитектура и размери. Разрушените по време на земетресението катедрали и манастири били възстановени предимно в стила на римския барок. Своят първоначален вид запазили само отделни сгради като палацо Спонза и отчасти Княжеският дворец. Запазена била и фортификационната система на града, която останала почти непокътната при земетресението. Независимо от промените в архитектурния облик, Дубровник продължил да бъде един от най-красивите градове на Адриатика.

Преживял превратностите на времето, съвременният Дубровник е съхранил атмосферата на отминалите столетия и привлича хиляди туристи от различни страни. Идващите за първи път в града изпитват възхищение от големия брой забележителности, които приковават погледа. Още с влизането силно впечатление правят неговите строги и всяващи респект крепостни стени и укрепления. Те са свидетелсво за бурна история и продължителни обсади.

Дубровнишката отбранителна система е била надеждна преграда пред нашествениците. И днес старата част на града е оградена от крепостна стена с дължина 1940 м. Разхождайки се по нея, гостите на града постепенно навлизат в средновековната атмосфера на Дубровник. От височината на крапостната стена ясно се виждат отделните цитадели и крепостни кули, бранели града през вековете. Сред тях със своята монументалност и непристъпност изпъкват бастионът на св. Йоан, крепостите Ревелин и Ловренац и цитаделата Бокар.От крепостната стена се открива чудесен изглед към стария град и Адриатическо море с намиращия се недалеч от брега остров Локрум.

Потапянето в атмосферата на средновековния Дубровник е възможно само след продължителна разходка по неговите каменни улици и красиви градски площади. Незабравими остават спомените от видяното по Плаца (Страдун). В миналото и днес това е най-предпочитаното място за разходки и срещи. Едновременно с това Страдун е и главната търговска артерия в старата част на Дубровник, съединяваща неговите западни и източни порти. В съвременният си вид Плаца е оформен след голямото земетресение от 1667 г. По това време са построени каменните барокови сгради с еднаква височина, които го ограничават от двете страни. Неизменна част от атмосферата на тази красива пешеходна зона са множеството магазинчета, разположени в приземните етажи на сградите. Допълнителен уют внасят и кафенетата с изнесени навън маси и чадъри.


Фиг. 3. Плаца (Страдун) и градската камбанария на Дубровник
Fig. 3. Plaza (Stradun) and the city belfry of Dubrovnik

В непосредствена близост до Плаца и негово източно разширение е площад Лужа. В неговия център се издига известният Орландовски стълб, а по периферията се намират важни обществени и църковни сгради като църквата св. Влахо, домът на Главната стража, градската камбанария и др. На площад Лужа се провеждат най-важните тържества, които се организират в Дубровник. Такива са честванията на патрона на града – св. Влахо и тържественото откриване на Дубровнишкия летен фестивал.

Сред многото забележителности на града особен интерес представлява Княжеският дворец. Неговото значение като исторически паметник се определя от запазването на готико-ренесансовите елементи на фасадата, характерни за архитектурата на Дубровник преди земетресението от 1667 г. Въпреки многократните реконструкции след различни бедствия, Княжеският дворец е единственото здание в града, в което хармонично са съчетани стиловете на готиката, Ренесанса и барока. Освен кабинетът на княза и неговите покои в двореца се намират още залата за аудиенции, както и помещения за някои важни държавни и административни органи като секретариата, нотариалната и земеделската кантора.

Във вътрешността на двореца се издига построеният през 1638 г. паметник на Михо Працату. Той завещава цялото си богатство, спечелено от търговия, на държавата и затова е обявен за почетен гражданин на Дубровник. Днес в Княжеския дворец се намира и историческият отдел на Дубровнишкия музей. В него тематично са подредени различни експонати, пресъздаващи отделните етапи от развитието на града. Освен оригинални мебели в музея могат да се видят голям брой портрети и гербове на дубровнишки патриции, живописни платна на стари майстори, богата нумизматична колекция от дубровнишки монети, както и редица важни държавни документи.


Фиг. 4. Княжевският дворец от XV век

Краткият обзор на забележителностите на старинния Дубровник не би бил пълен, ако не се спомене и градската катедрална църква Възкресението на Дева Мария.
В сегашния си вид църквата е от началото на 18. в., след като предишната романска катедрала е била напълно разрушена от земетресението през 1667 г. Новата сграда е дело на прославения италиански архитект Андреа Буфалини, който я проектира в стила на римския барок. Строителството на катедралната църква продължава от 1671 до 1713 г., като в него вземат участие изтъкнати майстори от Генуа и Палермо. За красотата и изящния вид на вътрешното пространство на църквата допринасят ювелирно изработените олтари и скулптурни композиции. Сред тях особено се откроява олтарът на св. Иван Непомук, завършен през 1758 г. Сред безценните предмети, които се съхраняват в катедралната църква Възкресението на Дева Мария е и специално изработеното ковчеже, съхраняващо част от мощите на патрона на града – св. Влахо. Неговата изящна форма е във вид на византийска императорска корона.

Освен с многото си паметници и богата история Дубровник привлича туристи и като съвременно културно средище. Принос в тази насока има летният театрален и музикален фестивал. От 1950 г. той се провежда всяка година между 10 юли и 25 август на 33 открити градски сцени. Старинният град става привлекателен център за представителите на театралното и музикалното изкуство от много страни. Техните изяви в продължение на месец и половина освен като принос в културната съкровищница на Европа могат да се приемат и като апотеоз на града, успял на надвие силата на природните стихии и превратностите на историята, запазвайки красотите си за идните поколения.



Dubrovnik: past and present

Ass. Prof. Toni Traykov, PhD
St. Kliment Ohridski University of Sofia
Faculty of Geology and Geography

Summary

This paper treats the geographic situation and history of emergence and development of one of the most beautiful Dalmatian (Croatian) cities. The most interesting cultural and historical sites have been described.