Смъртността заедно с раждаемостта са двата компонента на възпроизводствения процес. Тя показва честотата на умиранията при определена съвкупност население. Нивото й се обуславя от сложното взаимодействие на много фактори – географски, социално-икономически, културно-исторически, психологически и др. Сред тях доминиращо влияние оказват социално-икономическите – степента на благосъстояние, образованието, храненето, жилищните условия, санитарно-хигиенното състояние на населените места и степента на развитие на обществените служби на здравеопазването.

Динамиката в развитието на смъртността е доста сложна. От Освобождението (1878 г.) до 1964 г. тенденцията е низходяща (с изключение на някои военни години в периода 1912-18 г.), а от 1964 г. до наши дни – възходяща. Неблагоприятната тенденция се засилва през 90-те години, когато през 1997 г. смъртността има рекордно висока стойност – 14,7 ‰. През 1999 г. тя спада на 13,7 %, но след това отново е над 14 %. (14,1 % – 2000 г. и 14,2 % – 2004 г.).

По-ясно изразената тенденция на нарастване на смъртността, особено от средата на 70-те години, се обуславя от демографското остаряване, което през 90-те години и в началото на 21 в. се задълбочава. Негативно влияние върху нивото на смъртността в периода след 1990 г. оказват трудностите в прехода към пазарно стопанство. Те са свързани с по-високата безработица, ниските доходи при голяма част от населението, проблемите при провеждането на здравната реформа и затруднения достъп на част от населението до качествено медицинско обслужване. От значение също така са нарастването на стресовото състояние, лошите отношения в трудовите колективи, несигурността, алкохолизмът и наркоманиите.

Днешната обща смъртност в България е доста висока. Според данните на ООН през 2001 г. смъртността на населението в света е 9 ‰, а общо за Европа – 11 ‰. По-високи стойности от тези на България (14,4 %) имат само Русия (16,0 %) и Украйна (15,0 %), а на ниво от 14 % е смъртността в Беларус, Латвия и Естония.

По време на преброяването на населението през 1992 г. в България смъртността е 12,6%. Анализът се извършва за периода 1992-2002 г., като за по-голяма точност се използват и по-малки периоди. По времето от 1992 до 1994 г. България има средногодишна смъртност от 12,9 %, която в сравнение с предходните години показва непрекъсната тенденция на повишаване. В регионален аспект съществуват различия, които са много ясно изразени до края на 70-те години, а след това започват да намаляват.

В началото на 90-те години смъртността продължава да е по-ниска в Източнородопския регион, Югозападна България, Лудогорието със западната част на Добруджа и Източна Стара планина. В тези райони населението е относително по-младо. Най-висок е разглежданият показател в 5-те района на стара депопулация - Средна Стара планина с прилежащите на север територии, Източните части на Горнотракийската низина с периферните земи от Родопите, Северозападна България, приграничните части от Средна Западна България и Странджанския регион. При тях демографското застаряване е много напреднало.

Анализът на хода на смъртността през 90-те години може да се направи подобно на раждаемостта по 262 общини, които съществуват през изследвания период от време. От тях при 82 смъртността за периода 1992-94 г. е под средната (12,9 %) (фиг. 1 и табл. 1).




Когато смъртността е над 20 % може да се приеме, че тя вече е много висока. В периода 1992-94 г. с такива стойности се отличават 65 общини. Те попадат основно в споменатите райони на регресивно възпроизводство на населението. При някои от тези общини показателят е над 30 % (Опан, Невестино, Трекляно, Ковачевци, Грамада, Макреш, Чупрене и др.), а при община Бойница показателят е 40,7 %. При тези общини над 50 %, а в някои случаи и над 60 % от населението им е в надтрудоспособна възраст.

В същото време при 29 общини смъртността за този период е под 10 ‰, която за условията на България за този период може да се определи като ниска. Тук влизат териториите на областните центрове Благоевград, Бургас, Кърджали, Ямбол, Добрич, Пловдив и Смолян,. Останалите общини с по-ниска смъртност са почти всички с центрове малки градове, а в някои случаи села, които попадат почти изцяло в 4-те някогашни района със стабилно демографско развитие. С най-ниска смъртност за периода е населението на общините Доспат (6,1 %), Борино (6,2 %), Сатовча (6,7 %), Неделино (7,0 %), Момчилград (7,7 %) и др.

При някои общини от значение е и развитието на промишлеността, която допълнително привлича и задържа работна сила в райони с ниска смъртност - Златоград (7,7 %), Мадан (7,7 %), Рудозем (7,8 %). При тези териториални единици остаряването е по-слабо. Осемдесет и трите общини със смъртност под средната за периода (12,9 %) попадат най-вече в районите на някогашната демографска стабилност. В същото време в големи части от България смъртността е доста висока. Такива стойности се наблюдават най-вече в 5-те споменати района (на стара депопулация), където регресивното възпроизводство е характерно още в по-далечното миналото, а в началото на 90-те години демографската криза вече е ясно изразена.

От направения анализ е видно, че още в началото на 90-те години демографската картина в страната по отношение на смъртността е доста неблагоприятна, като силно преобладават общините със смъртност над средната стойност (12,9 %).

През 90-те години съществуват 253 общини, които имат селско население. За периода 1992-94 г. при 109 от тях смъртността е под 18,9 %, т.е. тя е по-ниска от средногодишната за селското население. По принцип показател за смъртност при селското население, който се доближава до 20 %, е много неблагоприятен. Той показва, че в началото на 90-те години на отминалия век селското население на страната има висока обща смъртност. Реално по-ниска смъртност (под 10 %) имат само 21 общини от районите на някогашната демографска стабилност.

Селските територии с показатели над средната стойност за периода са характерни най-вече за 5-те района на стара депопулация. При 28 селски територии достигнатият още в началото на 90-те години показател има екстремно висока стойност (над 30 %) При 6 от тях (Сухиндол, Белоградчик, Бойница и др.) стойността е над 40, а дори и над 50 %. При тях демографската криза е най-силно изразена и протича процес на голямо измиране на населението във връзка с крайно неблагоприятната възрастова структура.

За периода 1992-94 г. смъртността при градското население е 10 %, т.е. значително по-ниска в сравнение с този показател за селата. През изследвания период у нас има 69 града (от общо 240 изследвани) със смъртност по-ниска от средната, а при 46 града показателят е под 9 %. Това са населени места с по-значителен демографски потенциал, със силно изразени стопански функции, без оглед на големината им, или такива с етно-религиозни особености.

Най-ниска е смъртността при Маджарово (4,0 %), Лъки (4,4 %), Мадан (4,4 %), Момчилград (5,2 %), Доспат (6,4 %), Благоевград (6,4 %), Смолян (6,6 %) и др. При 171 града у нас показателят е над средния за страната, като те са в районите на стара депопулация. В периода 1992-94 г. има 12 града със смъртност над 20 %. Най-висока е тя в градовете Шипка (26,7 %), Димово (25,8 %), Грамада (23,7 %), Брезово (23,5 %), Плиска (23,4 %) и др.

Още в началото на 90-те години рязко преобладават градовете със смъртност над средната за страната, като от съществено значение е големината на селището и неговото географско разположение (дали попада в районите на стара депопулация или в по-стабилните в демографско отношение части на България).

В периода 2000-2002 г. смъртността у нас е 14,4 %, т.е. на много високо ниво. Интерес представлява ходът на смъртността между периодите 1992-94 г. – 2000-2002 г. В това време само при 26 общини има спад на смъртността, но без никакъв реален ефект. По голямо и с повсеместен характер е нарастването на смъртността при общини с центрове малки градове и села (с изключение на тези, попадащи в 4-те района с етно-религиозни особености).

Нарастването е значително и при малките общини от Видинска, Кюстендилска, Монтанска, Хасковска и някои общини от Пернишка област. Въпреки че в началото на 90-те години при тях смъртността е висока, поради процесите на деградация тя рязко нараства. По-малко е увеличаването на смъртността при общините, които попадат в 4-те района на някогашна демографска стабилност, Черноморието, част от Задбалканските полета и части от западните предели на Горнотракийската низина. Нарастването на смъртността е по-малко и при общините от областите Велико Търново, Габрово и Враца, където в миналото е достигнато много високо ниво. Слабо е нарастването и при общините, чиито центрове са големи и средни градове или такива, чиито център е неголям град, но с развити функции.

И в най-ново време (периода 2000-2002 г.) общините със смъртност над 20 % са характерни за 5-те района на ранна депопулация, които са с центрове села или малки градове. При 16 общини смъртността е над 30 %, като тук се включват и общините Трекляно и Бойница, където стойностите съответно са 42,8 % и 41,2 %.

През цялото изследвано време между периодите 1992-94 г. и – 2000-2002 г. продължава тенденцията на намаляване броя на общините с ниска смъртност (под 10 %). В началото на 21 в. (2000-2002 г.) най-ниска е смъртността в общините Сатовча (7,2 %), Доспат (7,3 %), Борино (7,6 %), Неделино (7,6 %) и др.

От направения анализ по общини е видно, че смъртността у нас е висока не само като обща стойност, но и демографската криза има широк териториален обхват. Освен в районите на старата депопулация, където най-често стойностите са много високи, и в други части на България нивото на смъртността варира около средната, но ситуацията е твърде неблагоприятна, защото това вариране е около висока стойност.

Значително ограничени по площ са териториите, където смъртността не е много висока, като стойности около 10 % са характерни само за частите от България с етно-религиозни особености или с центрове големи градове или при общини с развита индустрия. Що се отнася до общините, където смъртността е ниска (под 10 %), техният брой намалява и те остават като „острови” на общия негативен фон на демографската криза в България.

Селското население у нас в най-новия период (2000-2002 г.) има смъртност от 20,1 %. В края на периода между 1992-94 г. и 2000-2002 г има 44 общини с по-ниска смъртност. С изключение на община Белица (Благоевградско) и някои общини от Шуменско, Варненско и Бургаско при всички останали стагнацията е на високо ниво. Това са както общини в районите на старата депопулация (най-често), но и такива от по-стабилните райони, които са достигнали на по-ранен етап висока степен на застаряване и деградация.

Селските територии в 4-те някогашни стабилни в демографско отношение райони имат по-слаб ръст на смъртността. Същото се отнася и за райони от Черноморието, Задбалканските полета и Горнотракийската низина. При една част от селските територии от 5-те района на стара депопулация, ръстът също не е голям поради достигнато високо ниво на смъртност още в миналото, но въпреки това тук застаряването бързо се задълбочава и в повечето случаи ръстът на смъртността е голям.

Приетата в изследването стойност за граница на ниска смъртност е 10 %. Броят на общините през 2000-2002 г., които са под тази граница намалява на 11. Най-неблагоприятна е демографската ситуация при 5-те района на стара депопулация. В областите Видинска, Великотърновска, Габровска, Монтанска, Пернишка, Плевенска и Ямболска няма нито една община с показател под 20,1 %.

С малко изключение това се отнася и за областите Враца, Ловеч и Кюстендил. За тях са най-характерни селските територии с показатели над 30 %, т.е. екстремно висока смъртност. Броят на тези общини в периода 2000-2002 г. нараства на 53. При 4 от тях показателят е между 40 и 50 % (Бойница, Кула, Трявна и Трекляно), а при други 4 – над 50 % – Рила (54,7 %), Грамада (54,6 %), Белоградчик (53,7 %) и Сухиндол (52,5 %). Следователно в началото на 21 в. по отношение на смъртността при селското население ситуацията има ясно изразен кризисен характер. Достигнатият още през втората половина на 90-те години на 20 в. показател от над 20 % е много висок и практически се запазва и в наши дни.

Няма реални случаи на спад на смъртността, а само вариране, най-често около доста висок показател. Много често дори и в случаите, когато смъртността е под средната, тя варира в границите на 15-20 %. Районите със стойности под 10 % са изключение и непрекъснато стесняват териториалния си периметър, а нарастват тези, където смъртността е над 30 %. В периода 2000-2002 г. градското население у нас има смъртност 11,6 %, като в сравнение с периода 1992-92 г. нарастването е с 1,6 пункта. През цялото време между тези два периода протича една плавна тенденция на повишаване на разглеждания показател във връзка най-вече със застаряването. Най-голям ръст на смъртността имат малките градове, и то най-вече тези, попадащи в 5-те района на стара депопулация.


В бъдеще в районите, които все още имат по-ниска смъртност, ще се увеличат стойностите на този показател поради продължаващото застаряване на населението. По същата причина известен ръст смъртността ще има и в тези части на България, където в началото на 21 в. тя е имала едно по-нормално ниво. В основната част от териториите на стара депопулация по-голям ръст на смъртността не е възможен. Тук ще бъде характерна стагнацията на високо ниво и дори слаб спад, поради достигнатото на по-ранен етап голямо застаряване и възможността за някаква форма на известна възрастова нормализация на населението им.

Като цяло България ще има висока обща смъртност. В това отношение има резерви за намаляване на детската смъртност, на умиранията от нещастни случаи в по-млада и в средна възраст и за ограничаване на заболеваемостта и смъртността в споменатите възрастови групи. Това може да стане само след социално-икономическа стабилизация и постигане на по-нормални условия за живот на основната част от населението.

Литература

1. Балев, И., С. Цветарски. Демографски процеси и бъдещи тенденции в развитието на населението на България. В: Демографско развитие на Република България, С., 2005.
2. Младенов, Ч. Регионални демографски изменения в България. В: Демографско развитие на Република България, С. 2005.
3. Мургова, М. Тенденции в смъртността в България и ефективността на здравеопазването в периода на преход към пазарна икономика. В: Европейското бъдеще на България и развитието на населението. С., 2005.
4. Христов, Е., Н. Големанов. Обща и повъзрастова смъртност на населението в България през периода 1965-2020 г. В: Демографско развитие на Република България, С.,2005.
5. Статистически годишници на Република България 1992-2003 г. .Изд. на НСИ.

---

Dearth rate in Bulgaria declined from the time of the Liberation (1878) and this trend lasted until 1964. After this year death rate rose due to population aging. Since the beginning of the 90ties of the 20th century until today death rate continued to rise and in 2004 it was 14,2 %.
Until the beginning of the 21-century death rate in Bulgaria showed regional differences, though they are gradually shading away. Death rate pattern shows lower values in the East Rhodpy Mountains, Southwest Bulgaria, the Ludogorie and East Stara Planina Mountain. Highest values have been registered in Mid-Stara planina Mountain, the Upper Thracian plain Eastern parts, in Northwest Bulgaria, along the borders of Mid-Western Bulgaria and in Strandja.
In the period 1992-94 to 2000-2002 out of 263 municipalities only 26 show an insignificant drop. Dearth rate is ubiquitous and rises in municipalities of small towns and villages. Municipalities having industrial centers have relatively more stable demographic features and lower death rate respectively.
In the period 2000-2002 total death rates above 20 % have been registered mainly in the five regions of highest demographic aging, as in some municipalities it exceeds 30 %.