Сравнително малката по площ Чешка република, разположена в центъра на Европа, има дългогодишнa стопанска история и значителна гъстота на селищата. Но въпреки това тя е запазила своето биоразнообразие, което се е развило на фона на пъстър геоложки строеж. Началото на организираната природозащита започва още през 19 и началото на 20 в., когато значително малки по площ, но ценни като природа местности са обявени за защитени.

В средата на 20 в. статут на защитени получават и по-големи уникални за страната природни територии – през 1955 г. Чешки рай, през 1956 г. Моравски крас (карст). Появяват се националните паркове и защитените пейзажни (ландшафтни) области.

Днес в Чешката република съществуват 25 защитени от закона пейзажни области и 4 национални парка, които заедно с останалите 4 категории малкоплощни защитени от закона територии (национални природни резервати, природни резервати, национални паметници на природата и паметници на природата), представляват 16 % от територията на страната.


Най-малката защитена пейзажна област е „Бланик“ (41 км²), а най-голяма е „Бескиди“ (1160 км²). Най-новата защитена територия, обявена през 2005 г., е „Чешки лес“ („Чешка гора“).

Условията за защита на тези категории са установени със специален Закон за защита на природата и пейзажа (№ 114/1992 Sb.). Този закон разглежда общата защитата на природата и пейзажа, защитата на растенията, животните и дърветата. С него са установени и органите на държавно управление в сферата на защита на природата, между които са и управленията на националните паркове и защитените пейзажни области. От гледна точка на карстовите територии, които в Чешката република имат ограничено разпространение, е важен чл. 10 от закона, който определя условията за защита и използване на пещерите, и по-нататък чл. 61, според който пещерите не могат да бъдат част от прилежащия парцел (имот) и не са предмет на собственост.

През времето на валидност законът няколко пъти е променян и допълван. Например, включени са условията за защита на природата според изискванията на Европейския съюз, установени са правилата за обещетение при затруднено (ограничено) селско и горско стопанисване, причинено от прилагането на природозащитни условия и норми.


С това име е известна най-голямата (85 км²) и най-важната карстова област на Чешката република. Тя е част от Драганските височини (Drahanská vrchovina) в състава на Чешко-Моравските възвишения. Моравският крас представлява тясна от 3 до 6 км и дълга 35 км ивица варовик между гр. Бърно (Brno) и Слоуп (Sloup), в която са развити типични форми на повърхностния и подземния карст. Той е създал среда за уникати на живата природа и за многобройни археоложки, палеонтоложки и културни паметници.

В колорита на пейзажа доминират платовидни окарстени равнини, в които са врязани дълбоки до 150 м живописни ждрела. Типични са Пустото и Сухото ждрело (Pustý a Suchý žleb).


В Моравския крас, имащ средна надморска височина 448 м, морфохидрографски са обособени 3 части: северна, която се отводнява от р. Пунква (Punkva) и е известна като Сухдолско плато (Suchdolská a plošina), средна (Рудицко плато – Rudická plošina) между долините на Йедовницки и Кржтински потоци (Yedovnický a Křtinský potok), и южна (Охозко плато – Ochozká plošina), която се отводнява от Ржички поток (Řičký potok).

Почти 60 % от територията на Моравския крас е покрита с гори, които в централната и южна част, както и по труднодостъпните скатове в северното подножие са запазили почти естествения си видов състав. Значителни територии от билните равнища на платата са били обезлесени и превърнати в обработваеми земеделски земи. Селищата в Моравския крас в повечето случай са разположени по периферията на защитената област, в близост до скалите. Геоложкият строеж на областта е много разнообразен. Върху протерозойските гранодиорити на Бърненския масив (част от Чешкия масив) са разположени варовици (основно палеозойски – oт средния и горен девон до горния карбон, с възраст 350-380 млн.г.).

Тяхната обща дебелина достига до няколко стотин метра. Палеонтоложки интерес представляват находищата на мезозойски варовици до Оломучан (Olomučan), които са богати на фосили и най-вече на амонити, белемнити, морски таралежи и гъби. В централната част на Моравския крас са останали запазени от ерата на долната креда пъстро оцветени глинесто-пясъчни седименти на рудни пластове (каолинови пясъци), запълващи дълбоки карстови депресии във варовиковата скала (палеокарст). В тях са вместени и лимонитните желязни руди, добивани в миналото. В минераложко отношение интерес предизвикват кремъчните кварцови геоди.




Подходящите геоложки и климатични условия са създали възможност за развитие на карстов релеф, който е доминиращ в защитената област. Типични повърхности карстови форми са въртопите, напр. Блажков въртоп (Blažkův závrt) до пещерата Балцарка (Balcarka) или пък въртопите край Вилемовице (Vilémovicé) (фиг. 1). Повечето от тях са свързани с подземни кухини и съсредоточават просмукването (инфилтрация и инфлуация) на повърхностните води.


Други впечатляващи повърхностни карстови форми в Моравския крас са скалните венци и изолирани стърчащи скали (скални кули) със скални прозорци, арки и мостове. Типични са напр. величествената скална кула до Слоуп, Дяволският мост (Čertov most) в Сухото ждрело и Дяволската портичка (Čertova branka) в Пустото ждрело.


На границата между повърхностния и подземния карст са формирани понори и карстови извори. Добре развити водни губилища и повърхностни пропадания са Нова Расовна (Nová Rasovna) до Холщейн (Holštejn), Старата скала (Stara skála) до Слоуп и Рудицкото пропадане (Rudické propadáne). От типични карстови извори (vývéry) водят началото си река Пунква в Пустото ждрело и Йедовницка река край Бича скала (Biči skála). Името на река Пунква, главна отводнителна артерия в Моравския крас с водосборна площ 170 км² и среден дебит 1 м³/сек. (максимален 45,8 м³/сек), е свързано със старочешката дума „ponikat“ (понира, пропада).

Най-голямото природно богатство на Моравския крас обаче са карстовите пещери. Досега са известни 1113 пещери. Най-дългата пещерна система е образувана от подземната река Пунква и нейните основни притоци Бяла вода (Bilá voda) и Слоупска река (Sloupský potok). Проучени са 35 км пещерни коридори, зали и пропасти (фиг. 2).


Цялата пещерна система включва няколко пещери, от които по-големи и известни са Слоупско-Шошувските (Sloupsko-šošůvské), Новата и Старата Расовна (Nová a Stará Rasovna), 13-С, Дама пика (Piková dá- ma), Спиралка (Spirálka) и най-вече пещерите Аматьорска (Amatérská – Любителска), Пункевна (Punkevna – Понорна) и огромната пропаст Мацоха (Macocha – Мащеха) – един от символите на Моравския крас с диаметър на входа 174х76 м (фиг. 2) и дълбочина 138,7 м. На дъното на пропастта има две езера – Горното с дълбочина 13 м, и Долното – 49 м.

През 2004 г. тази най-дълга пещерна система в Чешката република (34,9 km) с обща площ 1571 ha беше включена с името „Подземна Пунква“ („Podzemni Punkva“) под № 1413 в Рамсарския списък на влажните зони със световно значение.


Втора по големина с почти 13 км проучени галерии е пещерната система Рудицко пропадане – Бича скала. Тя е формирана от водите на Кржтинския поток и притока му Йедовницки поток (общ среден дебит 0,25 m³/s), които отводняват площ 70 км2 и се появяват отново на повърхността край Бича скала като карстов извор.

Друга известна пещера, уникална с украсата си от сталактити и сталагмити, е дългата 2 км Охозка пещера (Ochozska jeskyné) в Ржичката долина (Udoli Řičký) с водосборна площ в моравския крас 76 км² (среден подземен отток 0,16 м³/сек. Организираните карстоложки и спелеоложки изследвания на Моравския крас започват през 18. век. През 1784 г. е организирана първата спелеоложка експедиция в пропастта Мацоха. С Моравския крас е свързано името на световно известния чешки спелеолог и палеонтолог проф. Карел Абсолон (фиг. 3). През периода 1909-1933 г. той заедно със своя екип провежда много активни и плодотворни проучвания.

Фиг. 3. Проф. д-р Карел Абсолон (Karel Absolon) (1877-1960) Един от най-известните изследователи на Моравския крас. Завършил зоология и география в Карловия университет в Прага и защитил докторска дисертация за подземния отток на р. Пунква (1904). Професионално свързва целия си живот с Моравския крас. Провежда изследвания и в Динарския карст. Fig. 3. Prof. Dr. Karel Absolon (1877-1960)

За туристически посещения са отворени четири пещери в Моравския крас.


Най-голям интерес предизвикват пещерите на Пунква (Punkevni jеskyně) (фото 1, фото 3). В туристическия маршрут (1170 m) е включено и вълнуващо плаване с лодка по подземната река и излизане на дъното на пропастта Мацоха.


Всяка година благоустроената част от пещерите на Пунква се посещава от почти 200 000 туристи. За тяхно улеснение от 1995 г. работи кабинков лифт между входа на пещерите на Пунква в Пусти жлеб и туристическата хижа на ръба на пропастта Мацоха (денивелация 132 м, разстояние 249 м).

Втората туристическа пещера – Катержинска). (Kateřinská jeskyně), е известна с най-голямата подземна зала в Чешката република (95 м дължина, 44 м ширина и 20 м височина), която заради синтровата си украса някои опреличават на приказен подземен дворец, изплуващ от мрака. Залата е с великолепна акустика и се използва за вълнуващи музикални концерти. С голяма популярност се ползват оригиналните сталагмити „Бамбукова горичка“ („Bambusový lesik“), високи до 4 м, и синтровото образувание „Баба Яга“ („Čaroděynice“). Годишно пещерата се посещава от над 65 000 души.


Пещерата Балцарка възхищава туристите (над 35 000 души годишно) с уникални по форма цветни сталактитови и сталагмитови украси, които изобилстват по лекото туристическо трасе с дължина 600 м.
Туристическият маршрут (в два варианта: къс – 890 м, и дълъг – 1670 м) в Слоупско-Шошувските пещери ( фото 1, фото 2) минава по дълги коридори и панорамни мостчета над шеметни подземни пропасти (до 80 м дълбоки). По него минават средногодишно 55 000 туристи.


Съставна част от туристическата атракция е световно известният археологически паметник – пещерата Кулна (Kůlna). В нейната привходна зала (фиг. 6) с размери 85х25 м е консервиран археологически стратиграфски разрез с основа – в края на предпоследния ледников период (преди 120 000 г.).


Приспособена за посещения е и Императорската пещера (Cisařská jeskyně) в близост до с. Острова до Мацоха (Ostrov u Macochy). Тя е превърната в подземна болница (санаториум), която се използва за лечение на болестите на горните дихателни пътища (спелеотерапия). Пациенти са деца от цялата страна, които по време на специализираното лечение прекарват по няколко часа дневно в пещерата.

Има предложения да се отвори за туристи и пещерата Випустек (Výpustek) край Кржтин (Křtin). В големите зали на тази пещера през 1944 г. немските окупатори оборудват подземна военна фабрика (за ракетите V2). След Втората световна война чехословашката армия преоборудвала пещерата като противоатомно и противохимическо скривалище.

Пещерата Елишчина (Eliščina) от Слоупско-Шошувската пещерна система е първата в Централна Европа изкуствено осветена с електрически лампи (1879 г.).


В пещерните седименти в Моравския крас са се запазили изключителни по своята ценност археологически паметници от развитието на човешкия род. Сечивата на най-древните обитатели на пещерата Кулна са на възраст 115 000 г. В нея са намерени и кости от неандерталския човек (датирани на 60 000 г.), който обитавал пещерата повече от 80 000 години. Преди 22 000 г. Кулна става жилище на модерния човек (Нomo sapiens sapiens), който живее в пещерата в продължение на 10 000 г. Последните древни ловци напущат Кулна в началото на холоцена (преди 10 000 г.).


В пещерата Пекарна (Pekárna) ( фото 1, фото 2) световна известност имат най-старите образци на изобразителното изкуство ( фото 1, фото 2) – гравюри на коне и бизони от културата магдалениен от края на палеолита (преди 12 000 г.).

Гордост на природонаучния музей във Виена е т.нар. „холщатска гробница“ от пещерата Бича скала в Моравския крас. В тази пещера се намира и най-старата датирана рисунка в Чешката република – тя е на 5 200 г. С европейско по важност значение е и откритието на ковачница от 5 в. пр. Хр. в същата местност. В периода от 8 до 11 в. в централната част на Моравския крас се е добивала желязна руда. Археоложките проучвания са потвърдили, че за онова време това е бил най-големият известен досега металодобивен център на територията на западните славяни.


Под защита от закона е и живата природа на Моравския крас. На юг преобладават топлолюбивите съобщества на дъба с шипак, ниска перуника, съсенка с големи цветове, ковил на Иванов (Stipa joanis), населявани от зелен гущер и Parnassius mnemosyne. В централната част на Моравския крас доминират обширни букови гори с луковича и деветлистна зъбатка, червена Cephalanthera, златоглава лилия. Тук гнездят черни щъркели и други видове птици. Ждрелата и сипейните скатове са обрасли с горски бряст, с могъщи ели, с червени тисови дървета по скалите, а в подраста расте застрашеното от изчезване папратовидно растение целолист еленов език (Phyllitis scolopendrium) с Lunaria rediviva. Край Пунква могат да се забележат скорец и горска стърчиопашка.


Реликти от ледниковия период са редица карпатски и алпийски растителни видове. Cortusa matthioli расте в пропастта Мацоха – това е нейното единствено местообитание в Чешката република. Забележителността на територията се подчертава и от фактът, че в Моравския крас са описани повече от 100 вида безгръбначни животни. Впечатляващо е видовото разнообразие на пеперудите – повече от 2200 вида (62 % от фауната на пеперудите в Чешката република). От 24 вида прилепи (фото 1, фото 2), известни в страната, в Моравския крас са установени 22 вида, от които 18 зимуват в пещерите.

Специфични за Моравския крас са пещерните животни. Подземната среда на вечна тъмнина, влага и почти постоянна температура не е лишена от живот. Животните, които са присособени за постоянен живот в такава среда, са безгръбначни. Предполага се, че през ледниковия период много от пещерните видове са измрели. Сред проучените и описани съвременни видове има и нови за науката – напр. Onychiurus rauseri и Arrhopalites ruseki в Аматьорската пещера. т. нар. „курешки пластове„ в тази пещера са образувани на повърхността на седиментите скали от червея Allobophora rosea. Интерес представляват и ракообразното Niphargus tatrensis и червеят Bythonomus absoloni – ендемит, описан в Яловото корито на дъното на пропастта Мацоха.


Дори актът от 4.7.1956 г. за обявяване на Моравският крас за защитена от закона ландшафтна област (природен резерват) не гарантира спиране на нарушенията, довели до унищожаване на някои природни и културни ценности. На част от територията на съвременния резерват (обща площ 92 km²) първичните гори са заменени със смърчови монокултури. Земеделските площи, вкл. в чашите на големите негативни повърхностни карстови форми, са разоравани, засявани и торени. Развитието на рекреацията разшири строителството, вкл. вилното.

Масовата посещаемост в пещерите и недостатъчните мерки за опазване на уникалния, но крехък подземен свят често води до груби посегателства над него, в отделни случаи и унищожителни. Как иначе може да се оцени факта, че на редица места в пещерите липсват повече от 50 % от първоначалната сталактитово-сталагмитова украса. Поради това някои от формите, които сега радват очите на туристите в тези пещери, всъщност са пластмасови възстановени модели на изпочупените и откраднати синтрови форми. Често срещащо се безобразие, което и днес продължава, са дивите сметища за отпадъци, най-вече около шосетата и паркингите.

Поради наложилата се необходимост от спешни мерки за опазване на Моравския крас, на 1 януари 1977 г. е създадено Управление на природния резерват, т.е. цели 21 години след неговото обявяване за защитена територия. Управлението получава статут на специализирано методическо работно място с възможности да препоръчва и предлага, без да има пряка отговорност и без финансови средства за прилагане на практически мерки на терена.

Главният инструмент и метод на работа е разговаряне и убеждаване (на местните хора и туристите). Дори при такива ограничени пълномощия са реализирани някои мерки за защита на карста. Затревени са първите 20 ha орна площ в Островското плато, където стават най-интензивните просмуквания на торове и пестициди в системата на Аматьорската пещера. След 10-годишни усилия е спряно движението на моторни превозни средства по 13 км шосета в Пустото и Сухото ждрело (национален природен резерват Výverý Punkvy – „Извори на Пунква“). Придвижването от туристическия център Скални млин (Skalni mlýn – Скална мелница) до входа на пещерата Пунква в ждрелото се улеснява от туристическо автовлакче, а от пещерата до туристическата хижа Мацоха край ръба на едноименната пропаст – от построения кабинков лифт.


Основна промяна в методите на работа на Управлението внесе влезлият в сила през 1992 г. Закон за защита на природата и пейзажа (№ 114/1992). По силата на този закон Управлението на природния резерват стана орган на държавното управление в сферата „защита на природата и пейзажа“ с конкретни отговорности и права. За тази цел Управлението получи правни инструменти и правомощия, а по-късно и финансови средства в обем 2-3 милиона крони годишно за осъществяване на практически дейности на територията на резервата.

През последните години активно се усвояват и средства от фондовете на Европейския съюз. С финансови средства на програмата САПАРД (SAPARD) през 2003 г. са затревени нови обработваеми земи над пещерите с обща площ 180 ha и са въведени специални методи на сеене при други 260 ha. С изключение на царевицата и окопните култури, делът на зърнените култури е намален с 50 %. От 2005 г. в Моравския крас с финансовата помощ на проекта LIFE – Nature на Европейския съюз са възстановени пасищата за овце.


Управлението на природния резерват има правомощия да обявява на територията на Моравския крас природни резервати. Без негово разрешение не са възможни строежи на нови сгради. Управлението разрешава и контролира спелеоложките изследвания и определя условията на експлоатация на туристическите и благоустроените пещери. Поради непрекъснатото нарастване на задълженията, първоначалният брой на служителите в Управлението от 7 вече е 10.

Днес най-ценните участъци от територията на Моравския крас са защитени в 4 национални природни резервата (обща площ 915,4 ha), 2 национални природни паметника (18,4 ha) и 11 природни резервати (380,7 ha), които са съставна част от I. зона (17 км 2, т.е. 18 % от територията на природния резерват). Тя включва и равнищата на платата със съсредоточени в тях въртопи, валози, понори. Тази зона е с най-строг режим на защита.

Природно ценните територии, като гори с видов състав близък до естественния, или терени с локално развити карстови явления, са включени във II. зона (40 км2 – 43 % от площта на природния резерват). В тази зона се набляга върху постепенното намаляване на интензивността на стопанското използване. Останалите 35 км2, т.е. 39 % от площта на природния резерват, спадат към III. зона. Тя има предимно производствени и селищни функции.




За Управлението на природния резерват Моравски крас работата с обществеността – както с туристите, така и с местното население, традиционно е приоритетна. Работи се в тясно сътрудничество с предствителите на градовете и селата в региона. Защитената област е незаменимо място за туризъм и най-вече за активно развиващия се пешеходен туризъм, а през последните години и колоездачен туризъм. Гъстата мрежа на туристическите пътища и 7 научно-познавателни туристически пътеки правят достъпни интересните места в Моравския крас.


Дългогодишна традиция има „Денят на Земята“, по време на който над 800 доброволни сътрудници участват при пролетното почистване на Моравския крас. Майските Европейски дни на парковете в Йосефската долина (фото 1, фото 2) всяка година привличат повече от 1000 туристи. Голям интерес предизвикват и „Eвропейските нощи на прилепите.

В последно време активно се обсъжда въпроса за включването на Моравския крас в европейската мрежа на геопарковете. По такъв начин тази геоложки значима област на Чешката република с развит туризъм ще стане съизмерима с подобните световни паркове.

---

---

The natural reserve of Moravian krass (karst) is one of the 25 protected landscape regions (PLA) in the Czech republic. It is one of the oldest reserves in this country (declared as such in 1956) and ranks among the most attractive tourist regions. Karst phenomena are most noteworthy: on an area of 100 км2 more than 1113 karst caves have developed in karstified Paleozoic limestone. Out of them 4 have been opened for visitors. The caves of Kulna and Pekarna are worldwide known with their prehistorical archeological monuments. The largest cave system in the Moravian kras, namely the Punkva river caves (35 km studied length) have been included into the UNESCO Ramsar convension from 2004. Management experience and future tasks of work concerning this park have been discussed.

---

Бел. ред.: Допълнителна информация за Моравския крас и защитените територии в Чешката република можете да намерите в специализираните сайтове в Интернет на адрес:
http://www.schkocr.cz,
http://www.nature.cz,
http://www.cavemk.cz,
http://www.moravskykras.ochranaprirody.cz