Интеграцията между отделните страни в Европа е ясно изразен процес през последните десетилетия. Съгласно Договора от Маастрихт всяка европейска държава може да кандидатства за членство в Европейския съюз. За да стане пълноправен член, страната-кандидатка трябва да споделя ценностите и целите на съюза, да изпълни определени икономически и политически условия – критериите за членство (приети от Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г.) и задълженията относно приемането на постиженията в правната система на Съюза. При изразено желание за присъединяване на отделна страна или група страни се извървява определен път по установена процедура, съответстваща на изискванията на договорите между страните от Европейския съюз.

След създаването на Европейската общност от шест държави през 1957 г. досега тази обединена организация е разширявана няколко пъти – през 1973, 1981, 1986, 1995, 2004 и 2007 г. (табл. 1).


„Разширяването е исторически приоритет за ЕС. Преговорите за присъединяване ще продължи всеки в съответствие с неговия собствен ритъм и колкото му е възможно по-бързо“ – такова е заключението на заседанието на върха в Берлин през март 1999 г. (Еurope’s Agenda 2000..., 1999).

Страните, наречени стари членки на ЕС, са разположени в различни части на Европа, тяхната икономика се развива на пазарни принципи и имат високо равнище на развитие. След политическите и икономически промени в Централна и Източна Европа в началото на 90-те години на ХХ в. много от страните в преход пожелаха да се присъединят към Европейския съюз. Това постави и ЕС, и страните-кандидатки пред изключителни предизвикателства в областта на политиката и икономиката, тъй като централноевропейските и източноевропейските страни бяха много по-слабо развити и в тях бяха необходими значителни икономически, обществени и политически преобразувания.

Още в края на 80-те години на ХХ в. някои страни от Централна и Източна Европа, включително България, установяват дипломатически отношения с ЕС. По-късно, след политическите промени в тях, те придобиват статут на асоциирани членки. Кандидатстването за пълноправно членство в ЕС за бившите социалистически страни е възможно след решението на Европейският съвет (Копенхаген, 1993 г.), че „асоциираните страни от Централна и Източна Европа, които желаят, могат да станат членове на Европейския съюз“, ако изпълнят определени политически и икономически изисквания. В сравнително кратък срок тези страни подават молби за членство – Унгария и Полша през 1994 г., Румъния, Словакия, Латвия, Естония, Литва, България – през 1995 г., Чехия и Словения – през 1997 г. По-различна е ситуацията на Кипър и Малта, които имат молби за членство в ЕС от 1990 г.

В зависимост от достигнатото равнище на социално и икономическо развитие тези страни са поделени в две групи или, другояче казано, на две вълни за водене на преговори и евентуално присъединяване. В „първата вълна“ са включени шест страни-кандидатки – Кипър, Чешката република, Естония, Унгария, Полша и Словения. България е включена във втората, т. нар. „Хелзинска вълна“ страни-кандидатки, заедно с Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Малта. След провеждане на значителна работа от отделните страни в присъединителния процес, през 2002 г. Европейската комисия приема решение 10 от тези страни, които имат по-висока степен на готовност за присъединяване, да бъдат поканени за членство. Кипър, Малта, Чешката република, Унгария, Полша, Словакия, Словения, Естония, Латвия, Литва станаха пълноправни членове на Европейския съюз от 1 май 2004 г. В резултат през 2004 г. Европейският съюз стана модел за доброволна интеграция между 25 западноевропейски, централноевропейски и източноевропейски държави.

България и Румъния не са включени в състава на приетите за членство страни през 2004 г. През следващите години тези две страни продължиха своята работа за подобряване на социално-икономическото си развитие, за промени в законодателството, изграждане на институциите и др. При подготовката за пълноправно членство на България се изхождаше от разбирането, че „европейската интеграция за България означава координиране и уеднаквяване на практически всички аспекти на обществения и икономическия живот – политически и социални системи, при това с високото съзнание, че стремежът към членство в ЕС е дълбоко осъзната необходимост, че рисковете от забавянето на този процес – от маргинализирането на България в европейски мащаб, са далеч по-големи и с повече дълготрайни последици, отколкото цената и издръжките, които ще понесем в краткосрочен план“ (Мониторинг на..., 2000, с. 19).

България установява дипломатически отношения с Европейския съюз в края на 80-те години на ХХ в. (табл. 2).


Първият документ, свързан с нормализирането на отношенията между ЕС и България, е Спогодбата за търговско и икономическо сътрудничество от декември 1990 г. То е в сила няколко години. Споразумението за асоцииране към ЕС, подписано през 1993 г., влиза в сила от началото на 1995 г. С него се определят рамките на икономическото и политическото сътрудничество в много области. Създават се и съответни органи за изпълнението на споразумението – Съвет за асоцииране България – Европейски съюз, Комитет за асоцииране и Съвместен парламентарен комитет от членове на Европейския парламент и Народното събрание. През този период юридически България има статут на асоциирана страна, макар че през 1995 г. официално е представена нейната молба за членство в ЕС. След положителното становище на Европейската комисия по тази молба (1997 г.) са разработени редица съвместни документи, които са основа за развитието на отношенията между България и Европейския съюз.

Предприсъединителната стратегия бе основен елемент на процеса на присъединяване. Съществен документ в нея бе „Партньорството за присъединяване“. В него е представена ясна програма за подготовка на страната и ангажиментите на България и ЕС за изпълнение на определени приоритети в съответен срок. Приоритетите за България са конкретно посочени в няколко направления – икономическа реформа, укрепване на институционалния и административния капацитет, изграждане на вътрешен пазар, правосъдие и вътрешни работи, околна среда, енергетика.

В изпълнение на предначертаната цел – присъединяване на страната към ЕС, през 1998 г. са приети три основни документа за европейската интеграция на България. Националната стратегия за присъединяване на България към Европейския съюз обобщава процесите и дейностите, реализирането на които ще доведе до пълноправно членство в ЕС. В нея са заложени промените, които трябва да се осъществят в периода до присъединяването на страната към ЕС, и краткосрочните и средносрочните приоритети в предприсъединителния период в политическата и икономическата област и подготовката за пълно възприемане и прилагане на изискванията и общите политики на ЕС.

В съответствие с тази Стратегия се приемат програми по сектори с подробно посочени мерки за изпълнение на препоръките на Европейската комисия. Едновременно с това се приема и Национална програма за приемане постиженията на европейското право. Създават се и нови институции – Съвет по европейска интеграция, Комитет по европейска интеграция и др.

Договорът за присъединяване на България, както и за всички страни-кандидатки, съдържаше 31 глави, които се отварят по определена процедура. След приключване на преговорите и изпълнението на поетите задължения по тях отделните глави се затварят временно, но при неспазване на поетите задължения може да се отворят отново. Когато приключат преговорите по всички глави, те окончателно се затварят.

Преговорите за присъединяване на България към ЕС започват от началото на 2000 г. До средата на 2002 г. България успя да отвори всички преговорни глави. Съгласно предвижданията на правителството преговорите по всички глави трябваше да бъдат завършени до края на 2004 г., но те бяха предсрочно приключени – до 15 юни 2004 г. (табл. 3).


В началото на 2002 г. е разработен специален План за действие за изпълнение на Комуникационната стратегия за подготовка на членството на Република България в ЕС за периода 2002-2006 г. Той е съобразен с динамиката на преговорите и с основните насоки, залегнали в Стратегията, за ускоряване на преговорите за членство на България в ЕС. С този План се координира и синхронизира дейността на държавните ведомства, неправителствените организации и други органи за повишаване информираността на българското общество за процесите на европейска интеграция и на обществеността в държавите-членки на Европейския съюз за България (План за ..., 2002).

От 1998 г. Европейската комисия подготвя ежегодни Редовни доклади за напредъка на България в процеса на реформи и подготовка за присъединяване. В тези доклади се прави оценка на изпълнението на Националната стратегия и „Партньорството за присъединяване“. В тях се подчертават постигнатите положителни резултати и се посочват областите, в които е направено недостатъчно.

За първи път в Редовния доклад за 2002 г. се посочва, че в България вече има функционираща пазарна икономика, но въпреки постигнатия напредък, страната изостава в развитието на земеделието и на селските райони, инфраструктурата на транспорта и околната среда, инвестициите и др. През 2005 и 2006 г. готовността на България за членство в ЕС се оценява в Мониторинговите доклади на Европейската комисия.

Европейският съюз подкрепяше усилията на България да постигне поставената цел за членство през 2007 година. За ускоряване процеса на нейното присъединяване бе разработена подробна Пътна карта за България, резултат от съвместна работа и договорености между европейските институции и българското правителство. Пътната карта е документ, който има за цел да подпомогне усилията на страната да изпълни оставащите критерии за членство. В нея се определят предстоящите задачи и основните стъпки, които страната трябва да предприеме в периода до присъединяването. Особено внимание се обръща на административния и на съдебния капацитет, необходими за прилагане на постиженията на правото на ЕС и на икономическата реформа (Road maps..., 2002). Наред с това се предвижда увеличаване на финансовата помощ от ЕС.

За да подпомогне развитието на България в рамките на подготовката й за присъединяване, от 2000 г. ЕС отпуска като подкрепа за страната по програмите ФАР, ИСПА и САПАРД приблизително по 250-300 млн. евро годишно. Финансовата подкрепа на ЕС за България бе увеличена през периода 2004-2006 г. с 30 %, при което страната получава около 400 млн. евро годишно.

Първоначално програма ФАР е предназначена за безвъзмездно финансово съдействие на реформите в Полша и Унгария. По-късно ФАР става програмата на ЕС за подпомагане на икономическите и социалните реформи на всички страни от Централна и Източна Европа, чиято цел е изграждане на пазарни икономики. По тази програма за България са отпуснати помощи за продължаване на икономическата реформа, приемане и прилагане на достиженията на правото на ЕС, укрепване на държавната администрация, етническа интеграция и създаване на гражданско общество, за програми за трансгранично сътрудничество (главно за инфраструктурни проекти по границите на България с Гърция и Румъния) и др. За периода 1992-2002 г. на България са отпуснати почти 1342 млн. евро.

Съгласно финансовите споразумения между ЕК и българското правителство по Националната програма ФАР (част І и ІІ) за 2006 г. реализирането на проекти в различни области е подпомогнато с над 165 млн. евро. По програма САПАРД се подпомогна развитието на селското стопанство и на селските райони в България. България бе първата страна-кандидатка, получила частична акредитация за своя агенция САПАРД (табл. 2). Това създаде условия за съфинансиране на дейности за подобряване на производството, преработка и маркетинг на селскостопански, горски и рибни продукти, насърчаване на екологичното земеделие и опазване на околната среда, хармонично развитие на селските райони и др. За периода 2000-2006 г. България е получила 393 млн. евро (по данни за изпълнението на програмата на Министерството на финансите).

Средства се отпускат на частни фермери и на общини, които желаят да инвестират в инфраструктурата на селските райони. САПАРД предоставя като помощ 50 % от стойността на проекта, ако той е осъществен от частен стопанин и 75 % - когато е осъществен от община. Програма ИСПА финансира инфраструктурни проекти в две области - опазване на околната среда и транспорт.

Програма ИСПА (Инструменти за структурни политики за предприсъединяване) финансира инфраструктурни проекти в две области. Приоритети в опазването на околната среда са подобряване качеството на питейната вода, пречистване на отпадъчните води, замърсяване на атмосферния въздух, обезвреждане на твърди отпадъци.). В областта на транспорта особено внимание се обръща на изграждането или модернизацията на основните трансевропейски мрежи и развитието на граничните връзки, модернизацията на железопътната инфраструктура по приоритетните участъци на паневропейските транспортни коридори, преминаващи през територията на България и др.

Бюджетът на финансовия мемерандум за България по програма ИСПА е над 850 млн. евро за периода 2000-2006 г. (по данни на Министерство на финансите). Бюджетът на финансовия меморандум за България по програма ИСПА е над 850 млн. евро за периода 2000-2006 г. (по данни на Министерство на финансите).

От стратегическата цел на България – пълноправно членство в Европейския съюз, произтичаше необходимостта от по-нататъшно разширяване на сътрудничеството със съседните страни в рамките на общоевропейското сътрудничество. „За България регионалното икономическо, политическо и военно сътрудничество е важен елемент и стъпка в посока на интегрирането на страната в европейските и северноатлантическите структури“ (Мониторинг….., 2001, с. 160). Затова установяването, разширяването и задълбочаването на сътрудничество между локалните и регионалните власти в отделните страни, развитието на реално трансгранично сътрудничество със съседни страни бе важен елемент по пътя на европейската интеграция на България. Развитието на трансграничното сътрудничество е един от приоритетите, заложени в Плана за регионално развитие на страната (1999). “Готовността за регионално сътрудничество, желанието и волята за сътрудничество със съседните страни е една от основните компетенции, които се очакват от новите членове на ЕС”, ако се цитира едно изказване на Б. Хомбах, бивш координатор на Пакта за стабилност.

През последните години се разширяват и обогатяват взаимоотношенията на България с останалите Балкански страни. Наред с това трябва да се допълни, че Гърция като страна-членка подкрепяше България в стремежа й за пълноправно членство в Съюза. Турция и Гърция категорично подкрепиха кандидатурите на България и Румъния за членство в НАТО. Интегрирането на България и Румъния в европейското икономическо и социално пространство от началото на 2007 г. „измести“ източната граница на Европейския съюз и сега България е част от тази граница.

Откриха нови гранични пунктове с Гърция и Турция – Гоце Делчев-Драма и Лесово-Хамзабейли. Реализирани бяха програми за трансгранично сътрудничество с Румъния, Гърция, Македония, Сърбия и Турция за периода 2000-2006. Важно значение за разширяването на трансграничното сътрудничество и за развитието на граничните региони имат също подобряването на състоянието на пътната мрежа и други елементи на техническата инфраструктура, координацията на общите усилия на съседните страни за привличане на инвестиции, създаване на условия за бизнесконтакти и др. Всичко това ще подпомага и създаването и развитието на еврорегиони между България и съседните страни.

Процесът на създаване и развитие на еврорегиони в Югоизточна Европа върви по-бавно в сравнение със Западна и Централна Европа. Много са причините и бариерите за това – по-слабото социално-икономическо развитие на страните и още по-вече на граничните региони, липсата на средства и опит, неспокойната политическа ситуация през 90-те години на ХХ в. на Балканите, недостатъчните контакти между съседните територии от отделните страни като наследство от предишните времена, недостатъчното развитие на транспортната и граничната инфраструктура и др., малкия брой гранични пунктове, значително по-малко в сравнение с централноевропейските страни в преход (напр. Полша, Чешка република, Унгария) и др.

Реалното създаване на еврорегиони, в които се включват части от България започва много по-късно, отколкото между страните в Централна Европа. Първият еврорегион е “Места-Нестос” на българо-гръцката граница. В рамките на програма INTERREG за развитие на граничните региони на страните кандидатки за ЕС е финансирана програма за трансгранично сътрудничество между България и Гърция (2002-2006).

Между отделни градове в България и Румъния, особено между дунавските градове, разположени един срещу друг - Видин и Калафат, Никопол иТурну Магуреле, Свищов и Зимнича, Русе и Джурджу, Тутракан и Олтеница, Силистра и Кълъраш, се развиват традиционни връзки в различни области. Независимо от ограничените възможности за преминаване на р. Дунав, през 90-те години на ХХ в. връзките между тези градове станаха по-интензивни. Може да се посочат редица положителни примери с определен принос в трансграничното сътрудничество, както и за успешно използване на средства от европейски програми и предприсъединителните фондове, от отделни страни или международни организациии.

Много важна роля в създаването на еврорегиони между България и Румъния имат неправителствените организации, особено Асоциацията на Дунавските общини. С активното участие на тази Асоциация и с финансовата подкрепа на ЕС вече са създадени няколко еврорегиона – “Дунав-юг”, “Данубиус” и “Долен Дунав”, Едновременно с това е създаден тристранен еврорегион “Дунав 21 век”, в който участват административни единици от България, Румъния и Сърбия.

Подписано е и споразумение за създаване на еврорегион “Евробалкани”, създаден със съдействието на ЕС и Пакта за стабилност, в който ще се включват части от България, Сърбия и Македония (Сoфия-Скoпиe-Ниш).

Много важно значение за развитие на регионалното и европейското сътрудничество ще има подобряването на състоянието на транспортната мрежа и комуникациите, "отварянето" на пътната мрежа на България и съседните страни, изграждането на международни транспортни коридори и др. На този етап транспортните коридори са неразвити, малко са граничните преходи между отделните страни, пътната мрежа в България и повечето Балкански страни е с ниска гъстота и с малка пропускателна способност. В България и съседните страни са необходими значителни инвестиции за инфраструктурни проекти с регионално и европейско значение. Това може да стане с помощта на международни и финансови институции - Европейския съюз и неговите програми и предприсъединителни фондове, Пакта за стабилност, Международния валутен фонд, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка и др. Една от приоритетните цели е изграждането на втори мост над р. Дунав между България и Румъния като част от коридор № 4.

Има и съвместни предложения от България, Сърбия и Македония за финансиране чрез Пакта за стабилност на изграждането или рехабилитацията на други транспортни артерии – напр. на автомагистралата София - Ниш и железопътната линия София - Ниш като част от коридор №10, на железопътната линия София-Скопие – част от коридор № 8, изграждането на който се подкрепя от Пакта за стабилност и Световната банка.

През целия период на подготовка за пълноправно членство присъединяването на България към ЕС се оценява като възможност за завръщане на страната към европейската ценностна система и интеграцията Ј с Европейския съюз се ползва с подкрепата на обществото. Независимо от пъстрата политическа палитра в страната, по този въпрос е налице и пълен политически консенсус, намиращ израз в редица документи на Народното събрание.

„Членството на България в ЕС е средство за осъществяване на национални интереси на страната. То е стратегическа по своята важност цел. Присъединяването към ЕС не е еднократен политически акт и ще бъде резултат от значителни дългогодишни усилия, които за това време ще изградят нашата страна като демократична правова държава с развита пазарна икономика...

Важен аспект на членството на България в ЕС е включването й в политиката на Съюза в областта на външните отношения и сигурността – възможност за ефективна външна политика на малка държава, в т.ч. и за гарантиране на националната сигурност чрез участие в изграждането на системата за европейска сигурност.

Икономическите предимства на членството в ЕС са свързани с участие в Единния вътрешен пазар със свободно движение на стоки, услуги, хора и капитали. Като член на интеграционната общност България получава достъп до структурните фондове, инвестиции и нови технологии.
Интензифицирането на икономическата реформа е обусловено от стремежа показателите й да отговарят на европейските изисквания за постигане на макроикономическа стабилност, функциониращо пазарно стопанство и справяне с конкурентния натиск, а оттам и постепенното доближаване до условията за членство в икономическия и валутен съюз.......

В процеса на присъединяването на България към Съюза се очакват значителни промени в икономическото развитие и жизнения стандарт, което пряко ще се отрази и на обществената подкрепа за политиката на приобщаване към европейските и евроатлантическите организации. Не може да се подцени фактът, че България ще трябва да определи своето място в специализацията в рамките на вътрешния пазар на Европейския съюз в условията на силна конкуренция. Нашата страна ще има предимство да бъде член на икономически съюз в условията на глобализация на световната икономика и с това може да разчита на по-добри конкурентни позиции.

Членството в ЕС изисква съществена промяна в социалните и индивидуалните нагласи, в труда, предприемачеството, мисленето и във функционирането на властите и обществото, така както е в Съюза......

Като следствие трудностите по присъединяването на страната се свързват и с неминуемия сблъсък между националните особености и традиции и общото в установените правила, норми и дисциплина в страните от ЕС. Последствията от този конфликт могат да бъдат смекчени чрез участие в работата на органите, общите политики и фондовете на Съюза.
В социалната сфера членството на България в ЕС ще създаде условия за доближаване до европейските стандарти в области като безопасност на труда, здравеопазване, образование и социално осигуряване – важен аспект на развитие и за Съюза след включването им в Договора от Амстердам......

Като една от главните цели на българската политика членството в ЕС изисква широк национален консенсус и убеденост на цялото общество в дълбокия и рационален смисъл на промяна на вътрешните и външните условия за съществуване и развитие на страната. Присъединяването към ЕС не е и не може да бъде дело не само на дипломацията или дори на цялата държавна администрация, а на мнозинството на нацията, на нашето общество.

С членството си в ЕС България ще стане пълноправна част от цивилизационна и интеграционна общност, чиито основни ценности споделя – спазване правата на човека и основните свободи, зачитане върховенството на закона и принципите на правовата държава, плурализма, прозрачността, свободата на мисълта, словото и печата, гарантиращи ускорен социален прогрес.

Очакваните предимства на членството ще бъдат резултат както от вътрешните трансформации в страната, така и от успешното провеждане и завършване на процес на присъединяване, чието съдържание са“ (Генов, Панушев, 2001).

През предсъединителния период в България бе извършена значителна работа за стабилно развитие на икономиката, хармонизиране на българското законодателство със законодателството в ЕС, въвеждане на европейски норми и стандарти в различни отрасли и дейности. Успешното стопанско развитие на страната през последните години даде по-големи възможности за участие на страната в международната търговия. През 90-те години на ХХ в. и досега непрекъснато нараства делът на страните от Европейския съюз във външната търговия на България.

Сега ЕС е най-големият външнотърговски партньор на България по отношение на общия внос и износ. През 2005 г. 56,6 % от износа на България е насочен към страни от ЕС и 49,6 % от вноса на стоки е от тези страни. Вносът на различни видове стоки от страните на ЕС е по-голям от износа към тях. Най-голям е стокообменът c Италия, Германия, Гърция и др. Приемането на България като пълноправен член на ЕС от 1 януари 2007 г. ще даде още по-добри възможности за развитието на икономиката на страната и нейното участие в единния европейски пазар, за подпомагане на това развитие със средства от структурните фондове на ЕС и много други предимства в различни области.

През последните години непрекъснато нараства броят на туристите, посетили България, от страните на Европейския съюз – само за периода 2001–2005 г. това увеличение е около 2,4 пъти. През 2005 г. 54 % от чуждестранните туристи в България са били от ЕС. Със своите възможности за развитие на морски, планински, ски, СПА, културен, ловен, селски и много други видове туризъм и в бъдеще България ще е интересна туристическа дестинация за гражданите на страните от ЕС.

За развитието на България и на нейните контакти с останалите народи от ЕС и за запазване на националната идентичност на българския народ допринася също и богатото културно-историческо наследство на страната – многото исторически паметници, интересната възрожденска архитектура, самобитната култура, традиции и обичаи – православните християнски празници, честването от почти 150 години на деня на създателите на славянската азбука Кирил и Методи на 24 май, самобитността на българските мартеници, празникът на розата, кукерските и нестинарските обичаи и мн. др. Кирилицата, създадена през Х в. и разпространена от България към други славянски държави, вече е третата азбука в ЕС след латиницата и гръцката азбука.

Литература

1. Гeнoв Н., Е. Пaнушев. Зa пo–гoлям и пo–силeн Eврoпeйски съюз. Присъединявaнeтo нa България, Next Publishing, С., 2001.
2. *** Комуникационна стратегия за подготовката на членството на България в Европейския съюз – www. government.bg/Europe/News/1037.html
3. *** Мониторинг на процеса на присъединяване на България към Европейския съюз 2000. София, „Friedrich Ebert Stiftung“, 2000.
4. *** Мониторинг на процеса на присъединяване на България към Европейския съюз 2001. С., „Friedrich Ebert Stiftung“, 2001.
5. *** Национална стратегия за присъединяване на България към ЕС. – www. government.bg/Europe/News
6. *** Партньорство за присъединяване.- www.government.bg/Europe/News
7. *** План за действие за изпълнение на Комуникационната стратегия за подготовката на членството на Република България в Европейския съюз за периода 2002-2006. - www.government.bg/Europe/News
8. *** Стратегически документ към Доклада на Европейската комисия за напредъка в процеса на присъединяване на България, Румъния и Турция, 2003 - www.government.bg/Europe/News/2004-01-27/8911.html
9. *** Europe’s Agenda 2000. European Commission, Brussels, 1999.
10. *** Road Maps for Bulgaria and Rumania, European Commission, Brussels, 2002.
11. Материали от web-страницата на Представителството на Европейската комисия в България. - www.evropa.bg

---

Bulgaria established diplomatic relations with the EU at the end of the 1980s. Bulgaria was granted the status of associate member later than Poland, the Czech Republic, Hungary and Slovakia. The negotiations for Bulgaria’s integration with the EU started in the early months of 2000. By the mid-2002 the country had successfully opened all 31 negotiable chapters. Till June 15, 2004, the negotiations on all of them had been technically concluded and the chapters - temporarily closed. This fact and the successive actions in the fram of preparation, allowed Bulgaria to become a EU full member from 1 of January 2007.

The finalized negotiations for Bulgaria’s membership in the EU will essentially contribute to the economic prosperity of the country and will enhance its attractiveness for foreign investments. The achieved positive results are described in the annually published Regular Report on Bulgaria’s progress towards accession, which the European Commission has been issuing since 1998. For the first time the 2002-Regular Report lays special emphasis on the fact that Bulgaria already has an operating market economy.

The development of Bulgaria and its preparations for integration with the EU is assisted by various programs (PHARE, ISPA, SAPARD) and pre-accession funds, as is the case with the other candidate members from Central and Eastern Europe.

The future successful economic development of Bulgarian economy will promote the participation of the country in the international trade. During the 1990s the share of the EU member countries in their trade with Bulgaria was steadily increasing. Now the EU is Bulgaria’s biggest foreign trade partner with respect to the total export and import activity. The number of the EU tourists in Bulgaria is increasing in the last years and now over 54 % of among the foreign tourists’ in Bulgaria are from EU countries.