Ю Б И Л Е И
170 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО КРАЕЗНАНИЕ

Съюзът на краеведите в България на своя редовен IV конгрес реши през 2007 г. да организира честване на 170-годишнината от създаването на българското краезнание.

Неговото начало се свързва с писмата на Юрий Венелин до Васил Априлов в Одеса, писани съответно на 27.09, 9.10 и 28.10.1837 г. В тях той предлага да се организира в Габровския край събиране на краеведски материали като народни песни, монети, стари ръкописи и др. Целта на Ю.Венелин е да ги публикува, за да докаже, че в границите на Османската империя живее християнски народ – българският, и той е славянски.

От своя страна В. Априлов изпраща копия от тези писма на Неофит Бозвели с молба да събира краеведски материали. В писмото си от 27.11.1837 г. В. Априлов пише на Н. Рилски, който е вече учител в Копривщица, следното: „Също така чакаме разните песни, които да не преставате никак да събирате. Изпратете ни колкото сте събрали.“ Част от народните песни, получени от България, В. Априлов изпраща с писмо от 10.12.1837 г. на Ю. Венелин в Москва. В публикуваното по-късно свое изследване „О характере песен славян задунайских“ Ю. Венелин разглежда български и сръбски народни песни.

На своя работна среща на 10.02.2007 г. в Плевен Управителният съвет на Съюза на краеведите в България прие работна програма за честване на 170-годишнината на българското краезнание. Беше решено заключителното честване да бъде в Добрич на 24.11.2007 г. (през 2006 г. конгресът на Съюза, проведен във В. Търново, утвърди 26 ноември за Ден на краеведа). По инициатива на габровското краеведско дружество „Илия Габровски“ беше решено Габрово, люлката на българското краезнание, да стане домакин на регионална научна сесия с четения на млади изследователи-краеведи, посветена на юбилея. Нейното провеждане ще съвпадне с Деня на народните будители (1 ноември). В Габрово се намира и единственият в България паметник на Ю. Венелин. Досега в града, признат център на новобългарското образование, са проведени 2 национални краеведски четения (2004, 2006 г.), събрали няколко поколения краеведи-изследователи.

Христо Кичиков
председател на краеведското дружество
в Габрово


Бел. ред.: Юбилеят на Българското краезнание е добър повод да се оцени мястото и дългогодишната роля на българските географи в тази благородна кауза. Достатъчно е да споменем приноса на доц. Гунчо Гунчев, основател и главен редактор на списание „Архив за поселищни проучвания“ (вж. бр. 5/2004 на сп. „Обучението по география“). По случай предстоящата 170-годишнина, редакционната колегия на сп. „География ’21“ съвместно с Краеведско дружество „Ил. Габровски“, Габрово подготвят съвместен конкурс, който ще бъде обявен в следващия брой на списанието, както и на неговата интернет-страница (следете рубриката „Новини“ на адрес: www.geography.iit.bas.bg ). Очакваме от нашите читатели, както и от всички изследователи в областта на краезнанието, подходящи материали и статии, които да публикуваме (от 2004 г. сп. „География ‘21“ поддържа рубрика „Краезнание/Роден край“). При възможност ще бъде подготвена и тематична книжка на списанието с материали от научната сесия и другите дейности, включени в програмата по честване на годишнината.