Акад. Тодор Георгиев Николов е роден на 26.02.1931 г. в с. Варана, Плевенско. Завършил е висше образование по геология в СУ „Св. Кл. Охридски„ през 1955 г. Научната си кариера започва през 1957 г. като научен сътрудник в Геологическия институт на БАН (през 1968 г. е избран за старши научен сътрудник). Специализирал е в Русия (1960 г.) и Франция (1968 г.). Доктор е по геология (1967 г.) и доктор на геолого-минералогическите науки (1984 г.), дългогодишен професор (от 1979 г.) в Софийския университет и в Геологическия институт (1996-2002 г.).
От 2003 г. е гост-професор в Географския институт на БАН. Член-кореспондент (1984 г.) и действителен член (академик) е на Българската академия на науките (1997 г.); доктор хонорис кауза на Университета „Пол Сабатие“ в Тулуза, Франция (1994 г.). Член е на редица български, чуждестранни и международни научни дружества и асоциации. Почетен член е на Френското (1978 г.), Сръбското (2001 г.) и Българското геологическо дружество (2005 г.). Носител е на национални и чуждестранни ордени и медали; Кавалер на френския орден „Академични палми“. Чел е лекции в редица университети във Франция (Дижон, Гренобъл, Тулуза, Университета „Пиер и Мария Кюри„,Париж), Русия (Москва и Санкт Петербург), Гърция (Атина), Германия (Тюбинген), Нова Зеландия (Уелингтън) и др.
Основните му научни интереси са в областта на:
1. Палеонтологията и стратиграфията: таксономия и еволюция на амонитите (установил е над 50 нови за науката таксони), юрско-кредна граница, долнокредна стратиграфия и амонитна палеонтология, приципи и методи на стратиграфията (съавтор е на Стратиграфския кодекс на България, 1982), секвентна и събитийна стратиграфия;
2. Теория на еволюцията: фактори, закономерности и възлови моменти в еволюцията на организмите; еволюция на екосистемите, еволюция на поведението; адаптация; кризи и катастрофални явления в еволюцията; влияние на орбитални фактори върху геоложкия летопис;
3. Регионалната геология: геоложки строеж и геоложка еволюция на отделни области от България, други европейски страни, мобилни зони и орогенни прояви в Тетиса, полева геология на нефта и газа;
4. Палеогеографията и палеоклиматологията.
Заемал е редица отговорни ръководни длъжности: председател на Президиума на Висшата атестационна комисия към Министерския съвет (1987-1990), зам.-ректор и член на Академичния съвет на СУ, декан на ГГФ и др. Председател е на Отделението по природно-математически и инженерни науки при Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН.
Научно му творчество обхваща над 260 труда, в т.ч. 175 научни публикации, 6 монографии и книги, 3 университетски учебника, 3 учебно-методически ръководства, над 70 научнопопулярни статии, интервюта и др. Има публикации в България, Франция, Германия, Англия, Русия, Швейцария, Украйна. Главен редактор е на авторитетното списание „Доклади на БАН“. Бил е автор и в сп. „Обучението по география“ (бр. 5/2003).

Акад. Николов, Вие сте председател на българския Организационен комитет за Международната година на планетата Земя. Как възникна идеята за обявяването на тази инициатива на ООН?

Мотивите за организирането на Международната година се коренят в констатациите, че науки те за Земята могат да допринесат извънредно много за един по-сигурен, по-здравословен и по-богат свят. Тези потенциални възможности са до голяма степен неизвестни или подценени както от обществото и медиите, така и от структурите на държавното управление в почти всички страни на света. Оползотворяването на тези възможности може да даде изключителен тласък за устойчивото и хармонично развитие на природата и обществото, като стимулира прогреса при осигуряване на равновесие на природните системи.
Ето защо Генералната асамблея на Организацията на обединените нации взе на 22 декември 2005 г. единодушно решение при подкрепата на всички 191 страни членки, да обяви 2008 г. за Международна година на планетата Земя. Организацията на мероприятията по ознаменуване на Международната година се поема от специален Организационен комитет на ЮНЕСКО и Международния съюз на геологическите науки, а на националните мероприятия – от национални комитети.

Дейността в рамките на МГПЗ ще се проведе по две основни програми:
(i) научна програма, която ще даде отговори на конкретни въпроси, свързани с нуждите на обществото;
(ii) информационно-разяснителна програма, която ще има за цел да покаже ползата от геонауките за обществото и необходимостта от тяхното включване в образователните системи.

Научната програма включва десет основни тематични направления:

Подземни води
Климат
Земя и здраве
Дълбочинен строеж на Земята
Мегаполиси
Природни ресурси
Опасни геоложки явления и процеси
Океани
Почви
Земя и живот.

Целта на информационната програма е да осигури широка, точна и достъпна информация за постиженията на науките за Земята и техните възможности в полза на обществото, а също да се развият и разширят познанията за нашата планета. Програмата ще се реализира с широкото участие на научни организации и дружества, образователни институции, музеи по науки за Земята, природонаучни музеи и др. България има научен потенциал, постижения и възможности в областта на науките за Земята, за да организира на подобаващо ниво Международната година на планетата Земя. В този дух и Управителният съвет на Българската академия на науките прие на 1 юни 2006 г. съответно решение. Трябва със задоволство да отбележа, че нашата страна беше сред първите 20, които се включиха в тази инициатива на ООН.

Кой ръководи и координира националната програма за Международната година на планетата Земя?
Ръководството и координацията се осъществяват от Националния комитет на България, който се състои от почетен, организационен и програмен комитет. За общонационалната значимост на Международната година на планетата Земя е показателен съставът на Почетния комитет, в който участват министрите на науката и образованието, на държавната политика при бедствия и аварии, на икономиката и енергетиката, на околната среда и водите, на културата, зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството, както и акад. Иван Юхновски – председател на БАН, акад. Васил Сгурев – председател на ФНТС, проф. дмн Дамян Дамянов – председател на Съюза на учените, и Eduardo F.J. de Mulder – Chair of the Board of Officers of the International Year of Planet Earth. Член на почетния комитет е и генералният директор на БНР.

Организационният комитет, който имам честта да ръководя заедно със заместник-председателите чл.-кор. Иван Загорчев (Геологически институт на БАН), доц. д-р Михаил Малеев (директор на НМ „Земята и хората“) и доц. д-р Веселин Ковачев, включва и директорите на всички академични институти в сферата на науките за Земята и деканите на съответните факултети в СУ и МГУ, както и председателите на български професионални дружества – геологическо, минералогическо, геофизическо. В този комитет би трябвало да участва и председателят на такова старо и уважавано дружество като географското, но, както знаете, то за жалост престана да съществува...

Програмният комитет се председателства от чл.-кор. Иван Загорчев и има отворен характер, което е важно да се подчертае, защото в програмния комитет са добре дошли всички, които имат идеи и конкретни предложения за реализирането им. Очаквам, че и географите ще се включат много активно, особено като се има предвид, че младите хора в училище получават основните знания за нашата планета чрез географията.

Списание „География ‘21“ се ангажира още с първия си брой от 2007 г. да следи отблизо и да отразява всички прояви – национални и световни, за ознаменуването на 50-годишния юбилей на Международната геофизична година, и най-вече на програмата за планетата Земя. Какво мислите за идеята в сайта на списанието да открием специализирана виртуална лектория в областта на науките за Земята. Тя ще бъде трибуна за всички български и чуждестранни учени, чрез която те да лансират своите идеи и постижения пред широка аудитория и най-важното – „да влязат“ и в класната стая.

Това е интересна и много рационална инициатива и аз с удоволствие ще предоставя мои презентации, представени през последните години пред Общоакадемичния семинар „Съвременни проблеми на науката“ и предизвикали интерес. Вярвам, че те ще предизвикат интерес и у вашите читатели.

Благодаря Ви – с тях ще открием виртуалната лектория „Планетата Земя“ на „География ‘21“. Но за нашите читатели ще бъде интересно да научат повече и за Вас, световно известния учен. И тъй като винаги има начало, кога открихте геологията като призвание?

Като малък имах влечение към литературата и интерес към естествената история. Може би го дължах на любовта си към планината. Израснал съм в малко село в Дунавската равнина, но родът ми е от Дряновско и този прелестен край завинаги свърза живота ми с планината. Когато през 1950 г. кандидатствах в Софийския университет, като първо желание посочих специалността естествена история (тогава тя обединяваше биология и геология), като второ – химия, и като трето – физика. След кандидат-студентския изпит, който беше върху учението на Дарвин, бях вече сигурен, че ще ме приемат естествена история. И затова се оказах да се явявам на изпитите по химия и физика. Когато трябваше да се запиша за студент, специалността вече беше разделена. Записването тогава ставаше с интервю пред 3-членна комисия. Много добре си спомням, че председател беше проф. Хр. Христов, известен български физик, по-късно академик. Аз спонтанно избрах геологията и на въпроса на проф. Христов защо направих точно този избор, отговорих: „Защото обичам планините.“

В процеса на обучението по геология вече съвсем естествено се насочих към строежа и историята на Земята. В основата на тяхното изучаване стоят методите за датиране и аз се ориентирах към палеонтологията и стратиграфията. Огромна роля за това изигра и акад. Еким Бончев и аз съм горд, че съм негов ученик. Той насочваше студентите към определени направления, преценявайки възможностите и интересите им. Моето поколение беше едно щастливо поколение, защото имаше великолепни учители.

Бихте ли разказали нещо повече за университетската школа, в която се обучавахте.

В Софийския университет освен акад. Ек. Бончев на студентите-геолози преподаваха и такива светила в българската геология като проф. Васил Цанков, акад. Страшимир Димитров, проф. Цоньо Димитров, проф. Иван Костов, по-късно академик. Те имаха дълбоки приноси в геоложките науки и огромен международен авторитет. Тяхното влияние и пример изиграха голяма роля за моето развитие по време на обучението ми в университета. Спомням си, че акад. Ек. Бончев, на когото тази година честваме 100 години от рождението, стимулираше по всякакъв начин научните интереси на студентите. Той ръководеше кръжок по геология с много интензивна дейност – удивителното е, че акад. Бончев присъстваше на всяка сбирка на кръжока. През последните две години от моето обучение аз имах честта да бъда председател на този кръжок.

А как след университета попаднахте в “ голямата“ наука?

Ние живеехме във време, в което имаше ограничение за контакти със западни учени и за пътувания в чужбина. Но аз имах щастието да бъда изпратен на специализация за 1 година в бившия Съветски съюз – в областта на полевата геология на нефта и газа. Казвам щастие, защото попаднах на великолепни руски учени, които разшириха страхотно моя професионален, а и житейски кръгозор. Голяма роля за моето развитие изигра и специализацията ми във Франция през 1968 г. Тя беше по покана на Университета в Дижон, но чрез френското Външно министерство. През тези 2 месеца във Франция имах възможност да се запозная с основните университети, където се води интензивна работа, специално в стратиграфията на долнокредната серия. Показаха ми типовите разрези на всички долнокредни етажи, създадох контакти. Те след това изиграха голяма роля за моето развитие, защото голяма част от изследванията ми продължиха съвместно с френски учени. Благоприятно обстоятелство се оказа и предварителната ми подготовка по френски език. Дължа я на моята учителка от гимназията в град Левски мадам Елена Кантарджиева , която беше завършила Женевския университет. През годините аз получих големи признания от френска страна – през 1978 г., след като бях 10 години редовен член на френското геологическо дружество, ме приеха за почетен член. Най-голямото ми признание обаче дойде през 1994 г. с присъждането на титлата „Доктор хонорис кауза“ на университета в Тулуза, а няколко години по-късно получих и френския орден „Академични палми“.

Що се отнася до признание, не мога да не отбележа, че съм го получил и тук, в България – имах щастието да бъда хабилитиран доста рано, да стана първият професор от моето поколение, на 53 г. ме избраха за член-кореспондент на БАН. Въобще, мисля, че бях с късмет – случих на родители – скромни и работливи хора, на чудесни учители в университета, на прекрасни колеги. Радвам се, че имам и много ученици. Това е според мен човек да бъде с късмет.

Кои свои постижения отчитате като най-значими в 50-годишната си научно-изследователска дейност?

Струва ми се, че моето развитие вървя в две линии. Едната е на преки изследвания в палеонтологията и стратиграфията, специално на долнокредната серия в България и в Тетиската (средиземноморската област). Тези мои резултати продължават да бъдат актуални и се зачитат от колегите, които продължават да работят в тази област (медитеранската долна креда). Другото направление в моята работа произтича от дългогодишната ми работа като професор в Софийския университет върху теорията на еволюцията – възникването, възловите моменти и закономерностите в еволюцията на растителния и животинския свят.

И в това направление имам работи, които привличат вниманието. За това спомогнаха и ред обстоятелства в моето развитие като добрата подготовка по литература от гимназията и работата ми с прекрасни учители в Софийския университет и при специализацията ми в Москва. Те ми позволиха да приложа един по-широк подход при разглеждане на общите, глобалните проблеми.

Аз все повече се замислям върху тях, например върху проблема за ускореното развитие на еволюцията. Друг важен проблем, който все по-често ме вълнува, е ко-еволюцията, т.е. свързаното развитие на природата и обществото, от което произтичат много важни изводи със съществено значение за нашето бъдещо съществуване. Напоследък се замислям и по такъв специфичен въпрос кога е възникнала музиката – тя се е появила много по-рано от човека. Преди време имах възможността да изнеса един кратък доклад в ЮЗУ, Благоевград, на тема „Еволюция, геология и музика“. Темата предизвика голям интерес и сега я доразвивам.

Вие винаги сте заявявали интерес към географията. Какво мисли един геолог за съвременната география?

Аз мисля, че ролята на географията в 21-ви в. коренно се различава от тази в предшестващите векове. Ако епохата на Великите географски открития извисява географията с нейните приноси в познанието на човека за околния свят, сега ролята на географията е видоизменена. Тя освен че дава най-общите знания за околния свят, но и сама вече твори нови познания. Географията е много интересна, защото, от една страна, това е природната география. Тя, наред с геологията и геофизиката, има фундаментално значение за опознаване на строежа и съвременната динамика на Земята – огромна роля. И аз мисля, че ние все-още не осъзнаваме колко е голяма или колко голяма трябва да е ролята на природната география в съвременния свят. Защото, когато говорим за устойчиво развитие, ние нямаме ясна представа за природата.

Ако геофизиката ни дава знания за дълбокия строеж на Земята и нейната динамика, ако геологията, от друга страна, ни дава дълбочината на времето – как са се развивали процесите на динамиката, какви са основните закономерности и етапите в развитието на Земята като планета, на континентите и океаните, на растителния и животинския свят, на климатите на Земята, то тези знания дават възможност да се установят много важни закономерности с оглед преценка на настоящето и прогнозиране на бъдещето. А тук вече е мястото на природната география.

Що се отнася за другата част на географията – икономическата или социално-икономическата, тя е не по-малко съществена, защото никоя друга област на познанието не може така добре да свърже природните дадености като основа за икономическото развитие. Географските фактори, които в моите студентски години не беше възможно да се изтъкват, вече са признати и необходими за обяснение на развитието и трябва дълбоко да се осъзнават. Устойчивото развитие е развитие, което осигурява баланс между целокупната дейност на човечеството и равновесието в природата. Защото сме длъжни да знаем и да се съобразяваме с това, което ни казва географията, а и геологията и геофизиката: че Земята има пределни възможности – във всяко едно отношение. Това трябва да се осъзнае! Ние не можем да отиваме към пълно изчерпване на ресурсите на Земята, а трябва да се стремим преди всичко към използване на възобновимите ресурси, да се стремим към балансирано развитие.

Аз не съм специалист в икономическата география, но дълги години съм бил близо до проблемите на обучението по географи в СУ – и като декан на Геолого-географския факултет, и като заместник ректор – оттам са ми близки тези проблеми. Затова с големи букви трябва да напишем, че географията на 21-ви в. се различава дълбоко от географията на 20-ва в.

Когато излезе от печат последната монография „География на България“ (2002) написах рецензия и някои колеги от социално-икономическата география ми се обидиха. Поводът беше изказаното от мен мнение, че тази част от географията се забавя със своя темп на осъвременяване. В какъв смисъл? В течение на много години развитието на тази част от географията се насочваше така, че там трудно вече може да се види къде е географията – това по-скоро е регионална икономика. Аз вече не виждам комплексните изследвания от типа на тези на В. Маринов, на Д. Яранов, няма ги истинските поселищни изследвания – синтез на природата и всичко друго в областта на социалната география, на населението и селищата, и т.н. Ето защо продължавам да твърдя, че е необходимо ново осмисляне на социално-икономическата география и освобождаването й от неща, които не са пряко свързани с географията. В цитираната монография може да се прочете например, че „Канализацията в София е много остаряла“ или че „пътната структура на страната не е добра“ – извинявайте, колеги, но мисля, че това е обидно за едно академично издание. Необходими са задълбочени анализи, обосновани препоръки за рационални промени. И доказателства, че географските фактори са благоприятни (или неблагоприятни за някои проекти).

Не мислите ли, че българските студенти учат преди всичко „географии“, а не география?

Намирам за напълно естествено в университета да има специализирани курсове по геоморфология, по климатология и т.н., но студентите задължително трябва да имат въвеждащ курс по обща география. Например, в геологията има въведение в геологията или обща геология. Не можеш да дадеш на студентите само знания за отделните научни области, без преди това да си въвел принципите, на които се основава тази наука.

В този смисъл отново ще се върна на проблема със социално-икономическата география. Продължавам да чета новоизлизащи публикации на колеги икономо-географи, в които има много икономически и демографски параметри, но напълно откъснати от природната среда. Чудя се защо тогава те така се противят на появилите се предложения икономическата география да се разглежда като част от хуманитарните науки? Ами нека просто да започнат да правят география, в анализите им да се появи и природната среда и тогава ще имат място в семейството на природните науки.

По мое дълбоко убеждение това положение в географията трябва да се свърже с разгрома на географията, който стана през 1945-47 г. Той е причина равнището на географските изследвания в някои основни направления да спадне. Освен това силно негативно влияние за развитието на географията до започналите промени у нас след 1989 г. имаше официалната идеология. Това очевидно потискаше прогреса на географията, особено на социално-икономическата география. Сега безспорно географията се отърси от негативното влияние на идеологическите догми и постепенно заема мястото, което българското общество очаква от нея. За щастие погром в геологията в следдеветосептемврийския период не беше допуснат. Нямаше репресии на нашите учени-геолози … Що се отнася до политическата география – това е една много важна и интересна област на познанието. Но изследванията в това направление трябва да са извън сянката на идеологията, защото политическата география не бива да бъде политизирана география.

Един от приоритетите в програмата на Международната година на планетата Земя е обучението и образоването на младите хора. В този смисъл всеизвестно е, че науките за Земята влизат в класните стаи чрез географията, и най-вече чрез физическата география. Ако разгледате новите учебни програми, ще забележите, че физическата география все повече се стеснява и съкращава в учебния предмет „География и икономика“. Вярно, че този проблем не е типичен само за България, но имаме ли право да допускаме неговото задълбочаване?

Напълно съм съгласен с огромната роля, която физическата или природната география е играла и трябва да играе в българското училище като свързващо звено между младите хора и постиженията на науките за Земята. Недопустимо е нейното редуциране, за което споменавате, но мисля, че този проблем трябва да се реши от самата географска общност. Ние ще подкрепим подобна позиция в защита на физическата география. Тя намира подкрепа и в програмните документи на Международната година на планетата Земя. Българското училище е длъжно да дава, както успешно го е правило години наред, адекватни знания в областта на науките за Земята и ако съвременната българска география не може да изпълни своята водеща мисия в тази сфера, ще се наложи да се търсят и други решения…

Вие от дълги години сте тясно свързан с БАН, участвате и в нейното управление. Мислите ли, че има сериозни основания за раздухвания в обществото спор за и против съществуването на БАН?

Аз мисля, че Академията през толкова години съществуване се е изградила като най-сериозната научна институция в България и тя трябва да се развива, да се подкрепя, а не да се подкопава от амбициите на посредствени хора, много често идеологически заслепени. Академията не е съветски образец и това не е аргумент за нейното унищожение. Това е повече от глупост и мисля, че няма нормално мислещ човек в тази страна, необременен от съмнителни икономически интереси, който би подкрепил престъпление като това да се унищожи БАН. Да не забравяме, че Академията е възникнала благодарение на пословичния стремеж на нашия народ към знания, при това още преди възстановяването на българската държавност (1869), и аз не мога да допусна, че същият този народ ще позволи най-авторитетната и доказана академична институция да бъде разсипана.

Благодаря Ви за това интервю. Какви са Вашите послания към читателите на „География ‘21“?