Гл. ас. д-р Даниела Ангелова–Ганчева
СУ „Св. Кл. Охридски“ – ДИУУ
1619 София , бул. „Цар Борис III“ 224
d_gancheva@mail.orbitel.bg

Използването на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) като приоритетна дейност в образованието в началото на ХХI в. е проектирано в документи за образованието на различни равнища: национално, регионално и глобално.

На глобално равнище – два стратегически документа на ЮНЕСКО (The e Learning ..., http://europa.eu.int/comm/education/programmes/elearning/index_en.html; http://europa.eu.int/comm/education/policies/2010/objectives_en.html) определят посоките в използване на ИКТ в образованието.
– В Курикулума за ИКТ в образованието са дефинирани четирите етапа на използване на ИКТ – въвеждане, прилагане, интегриране, трансформация – и конкретните дейности с ИКТ за всеки етап.
– В Програмата за професионално развитие на учителите за успешно внедряване на курикулума са определени седем групи компетентности на учителя за използване на ИКТ.

На регионално равнище – в Европейския съюз, утрешното образование се проектира в „Плана за действие – е-учене“ (Common European ..., http://europa.eu.int/comm/dgs/education culture), който конкретизира двете посоки на действие, определени на глобално равнище.

„Е-ученето“ се дефинира като използване на нови мултимедийни технологии и Интернет за подобряване качеството на ученето чрез улесняване достъпа до ресурси и услуги.
Определени са общите еропейски принципи за компетентности и квалификация на учителите като ориентир за новите образователни политики на национално и на регионално ниво (Burniske, 2000).
Ключовите компетентности на учителя в обществото на знанието би трябвало да осигурят ефективна дейност в три сфери: работа с информация, технологии, знание; сътрудничество и партньорство с ученици и колеги; работа в и с общността на различни равнища. Приоритет в тренинга на учители е създаване на образователен контекст в използване на ИКТ.

На национално равнище – в националната стратегия за въвеждане на ИКТ в българските училища (Национална стратегия ...) също са определени две групи цели.
Главната цел на използване на ИКТ има три акцента: повишаване качеството на образованието; обогатяване на учебното съдържание; въвеждане на иновационни образователни технологии.
Като специфична цел е определено включване на ИКТ в учебните програми и в програмите за обучение на учителите.

В контекста на посочените решения, взети на институционално ниво, се разбират потенциалът и проблемите, свързани с разработването и прилагането на образователни технологии.

Тренинговата програма за учители по география „Образователни информационно-комуникационни технологии за развитие на географска култура“ се основава на адаптиране и прилагане на Програмата на ЮНЕСКО за професионално развитие на учителя, преподаващ учебен предмет с ИКТ, и има три цели.

Първата цел е да се установи профила на компетентност на учителя по география за използване на ИКТ в обучението по география в два аспекта:
– дигитална грамотност и дигитална компетентност – като усвоена основа на технологията в образованието, т.е способност да използва отговорно ИКТ – в съответствие със социални, морални и етични изисквания (Цветкова: http://www.online.bg /kultura/my_html/2133/infkul.htm);
– дидактическа компетентност относно използването на ИКТ в обучението по география - като усвоена основа на технологията на образованието (Siegel, 1995), т.е способност да прилага дидактически принципи при интегриране на ИКТ в обучението по география.

Втората цел е да се определи структурата на професионалното портфолио на учителя по география, който използва ИКТ. Портфолиото се разбира като „инструмент за самооценка на учителя за рефлексия на собствената дейност“ (Петров, Атанасова, 2001). Двете части в структурата му се определят относно двете групи компетентности, чрез които може да се регистрира успешно интегриране на ИКТ в обучението по география, а именно:
– дигиталната грамотност и компетентност като необходимо условие за професионалната дейност на учителя и
– интегрираната дидактическа и дигитална грамотност и компетентност.

Третата цел е да се обоснове програмата за квалификация за осъщестяване на два от етапите на използване на ИКТ в обучението по география, а именно втория етап – „прилагане на ИКТ“, т.е изпълнение на отделни задачи в процеса на обучение с избрани ИКТ, и третия етап – „интегриране на ИКТ“, т.е осъществяване на цялостния процес на обучение с различни ИКТ.

За учителите по география в средното училище в България използването на ИКТ в обучението за развитие на географска култура е иновация. Един от пътищата за въвеждане на тази иновация сред посочената професионална общност е чрез тренингова програма за развитие на професионалната компетентност на учителя (Information and Communication Technology ...), за интегриране на уеб в обучението по география. В програмата е проектиран съдържателният аспект на квалификацията за използване на образователни ИКТ. Тренингът е организационната форма, в която е проектиран процесът на: 1) вземане на решение за използване на иновацията, и 2) осъществяване на иновацията в обучението по география.

Обект на това изследване са 60 учители, които преподават „География и икономика“ в два етапа на училищното образование – прогимназиален и гимназиален (в три типа подготовка – задължителна, задължителноизбираема и профилирана).

Предмет на изследването е компетентността на учителя по география да използва ИКТ в обучението, регистрирана чрез:
– мнение за най-подходящите ИКТ в обучението по география;
– самооценка относно честотата на използване на ИКТ – за проучване и (или) търсене на информация в УЕБ, за комуникация;
– самооценка относно степента, в която се проявява компетентността за използване на ИКТ в обучението по география.

Ресурсите, използвани в програмата, са в пакет, който включва: - Теоретични постановки за образователна ИКТ за развитие на географска култура в средното училище;
- Матрица на компетентностите на учителя за използване на ИКТ от Програмата на ЮНЕСКО (http://europa.eu.int/comm/education/programmes /elearning/index_en.html; http://europa.eu.int/comm/education/policies/2010/objectives_en.html) и въпросник по проекта IDWBL (http://wad.fmi.uni-sofia.bg/wad/bg/) като основа за регистриране на състоянието и определяне профила на компетентност на учителя по география.
- Практическо ръководство – инструкции и дидактически препоръки как да се използват разработени модели и как да се създават собствени варианти на трите вида иновативни образователни ИКТ за развитие на географска култура: уеб-базирана образователна технология (http://wad.fmi.uni-sofia.bg/wad/bg/), образователна технология с презентация на Power Point (ППП) (Богоева, 2004) и образователна технология с географски информационни ситеми (ГИС) (Ангелова-Ганчева, 2006).
- Дигитален формат на трите вида образователни ИКТ – продукти, създадени от обучителя и от учители-участници в тренинговата програма. Това са продукти за двата етапа на използване на ИКТ в обучението по география – прилагане и интегриране (Богоева, 2004; Енчева, Здравкова, Иванова: http://wad.fmi.uni-sofia.bg/wad/bg/).

Ресурсите от пакета на програмата осигуряват условия за интегриране на дигиталната и дидактическата компетентност на учителя чрез: холистично разбиране за различни видове ИКТ и тяхното използване; педагогическото разбиране – да си компетентен е адекватно на това да оцениш полезността на ИКТ в обучението, т.е кога е приемливо (възможно) и кога би могло да не се използват; развитие на образователна компетентност за използване ИКТ за ефективна подкрепа на ученето на ученика, включващо ИКТ умения.

Тренинговите ресурси са разработени, като се имат предвид: националният и международният опит в използването на ИКТ в обучението по география; съвременните педагогически изисквания; спецификата на обучението за възрастни; възможностите за използване на ресурсите в очни и дистанционен форми; модулният принцип на обучение и индивидуални решения.

- Теоретични постановки за образователна ИКТ за развитие на географска култура в средното училище. Образователната ИКТ за развитие на географска култура има три части – целева, съдържателно-процесуална и оценъчна. Всяка от тях се основава на запазили своята ценност частнодидактически постановки и на иновации.

Целевата част на образователнат технология съдържа разширено разбиране за географската култура (Гайтанджиева, 2000, с. 253), а именно:
- Географската култура на 11-18-годишния ученик в информационното общество на 21. в. като „част от общата култура за разбиране и разумна дейност в географското пространство“ – реално и (или) киберпространство (Burniske, 2000), всъщност е географска информационна (дигитална) култура и означава „степента на индивидуално съвършенство при работа с необходимата географска информация: получаване, декодиране, запазване, преработване, систематизиране, създаване на ново знание, предаването му под формата на информация и практическото му използване“ (Attwell, 2000).
- Разбирането на двата компонента на географската култура – географската грамотност и географската компетентност, също може да се разшири както следва:
Географската грамотност – като усвоени „базисни (структуроопределящи) знания и умения (комплекси учебен материал) за пространствената диференциация на природата и за пространствената организация на обществото на трите географски нива – глобално, регионално, локално“ (Гайтанджиева, 2000, с. 253) в реалното и в киберпространството. Спецификата на грамотността в киберпространството или дигиталната географска грамотност се проявява при информационно търсене и естествено предполага различни форми на грамотност (Attwell, 2000): – медийна – способност да чете и да разбира комуникационни средства чрез интерпретиране на знаци и символи, имайки предвид медийното влияние върху автори, аудитория, и конкретното съобщение;
– гражданска – способност да разбира, интерпретира, уважава моралните и етични ценности на определена социална група и да ги прилага;
– дискурсивна – способност да разбира и да се съобразява с нормите, които управляват дискурсивната практика на определена социална група;
– личностна – способност да разпознава как другите възприемат себе си при и чрез интеракция, да разбира социалните сили, които оформят идентичността на индивида;
– социална (общностна) – проявява се при работа в екип и чрез способността да се ангажираш с „другия“ при отношения на доверие и сътрудничество за създаване на подкрепяща общност;
– оценъчна – способност да се разграничава качественото от посредственото както в процеса на учене, така и в резултатите;

Географската компетентност [Гайтанджиева, 2000, с. 253], като „мултисензорна комуникационна компетентност – способност да се обработва и използва географска информация, директно приета от сензорните системи или пренесена и обработена по мисловен път в процеса на познание при вземане на решение за успешно поведение в определена ситуация“ (Мерджанова, 2005, с. 63-64).

 Разбирането за географската култура като поведение в реалното и в киберпространството предполага обучение, което осигурява едновременно въздействие върху повече сензорни системи при използване както на традиционни носители на информация (учебници, карти, ...), така и нови ИКТ. В контекста на мултисензорното обучение се виждат различните роли и възможности на съвременните ИКТ и на мултимедийните продукти в съдържателно-процесуалната част от технологията.

 Географската култура се формира и прилага в адекватна собствена учебна среда, която се състои от различни инструменти, които се използват при (за) учене. Те се основават на „социалния софтуеър“ – разбиран като „софтуеърът, който позволява на хората да се срещат, да се свързват, да си сътрудничат, като използват компютърна мрежа.
Две особености в развитието на технологиите са с особено значение при създаването на собствена учебна среда: 1) всеобщата и вездесъща интернет свързаност и 2) инструмент на работното място става компютърно базираната комуникация“ (с. 3).

 Значението на технологиите се определя от фактите: 1) те създават възможност за преодоляване на традиционната слабост на училищното обучение – разделянето на теорията от практиката. Собствената образователна среда има потенциала да обедини двете неща. 2) Те създават работна среда за учене в момента на учене.

 Привлекателността на интернет е във възможността да работи в мрежа.

 Информационната среда – мултимедийна, виртуално/символна, ...реална трябва да бъде структурирана и организирана според педагогопсихологическите и дидактически принципи. Разграничаването на двата компонента на географска култура и на дейностите за получаване и обработване на информация, за представяне на информация, за решаване на проблеми при изпълнение на социални роли позволява да се разграничат конкретните доминиращи функции на съответните ИКТ за тяхното развитие – уеб-базирани, за ППП, с ГИС.

 Отношението „компонент на ГК или равнище на усвояване на учебното съдържание“ и образователни ИКТ не е нито покомпонентно, нито поравнищно, а повсеместно – всички образователни ИКТ влияят върху формирането на всички компоненти на ГК и на всички равнища на усвоеност, защото образователните ИКТ се осъществяват чрез умения и компетентности, участващи в двата компонента на ГК и на шестте равнища (Мерджанова, 2005, с. 66).

 Зависимостта между компонентите на ГК и образователните ИКТ за нейното формиране позволяват операционализирането на инвариантния модел.

Оценъчната част на образователната технология се основава на нетрадиционните инструменти за оценяване – рубрика и портфолио.

 Матрицата на компетентности от Програмата на ЮНЕСКО (с. 50-54) и въпросникът за учители по проекта IDWBL (http://wad.fmi.uni-sofia.bg/wad/bg/) са вторият ресурс в пакета за тренинговата програма и са използвани за установяване на:
– състоянието – профила на компетентност на учителя за използване на ИКТ в обучението по география;
– съдържанието на професионалното портфолио на учителя по география като инструмент за самооценка.

Резултатите от проучването, които оформят профила на компетентност на учителя по география (представени в табл. 1), дават основание за следните изводи:
1. Като благоприятна възможност за използване на образователни ИКТ в обучението по география в перспектива може да се определи относително големият дял учители – от 20 до 50 %, които използват ИКТ всеки месец – т.е. с относително голяма честота, ако се има предвид фактът, че нито един нормативен документ, включително и ДОИ, и учебните програми не задължават учителя по география да използва ИКТ.
2. Проблемите относно използването на образователни ИКТ в обучението по география са в два аспекта:
2.1. Ниска дигитална компетентност на учителя по география – от 20 до 80 % от отговорилите, не са обучени и не се чувстват сигурни да изпълняват дейностите с ИКТ. Това е естествено следствие от незадължителния характер на използването на ИКТ в обучението, липсата на образователни ресурси и фактът, че целенасочено обучение в компютърна грамотност на учители, които преподават общообразователен предмет в СОУ, започва от 2005 г.
2.2. Относително ниска е и дидактическата компетентност по традиционни аспекти на обучението – напр. от 13 до 39 % от учителите никога не създават учебни ситуации, в които учениците сами да управляват обучението си.

 Третият ресурс в пакета за тренинговата програма е практическо ръководство – инструкции и дидактически препоръки как да се използват разработени модели и как да се създават собствени варианти на трите вида образователни ИКТ.

Уеб–базираната образователна технология от пакета съдържа: форма за разработване на задание, форма за оценяване на задание – рубрика или ..., форма за описване на проведено задание, чек лист за качеството на информацията на уеб-сайт (http://wad.fmi.uni-sofia.bg/wad/bg/)

 В резултат от проведената тренингова програма през последните две учебни години от обучителя и от учителите-участници в дигитален формат са създадени 30 продукта от трите вида иновативни образователни ИКТехнологии за развитие на географска култура и започна апробирането им както в гимназиалния, така и прогимназиалния етап:
 уеб-базирани задания (Енчева; Здравкова; Иванова, http://wad.fmi.uni-sofia.bg/wad/bg/; Ангелова-Ганчева, 2005)
 образователна технология с презентация на Power Point (ППП) (Богоева, 2004)
 образователна технология с географски информационни ситеми (ГИС) (Ангелова-Ганчева, 2006)*.

Нивата на тренинг от програмата на ЮНЕСКО са три:
Ниво 1 – базисно, осигурява обща компютърна грамотност.
Ниво 2 – специализирано – професионална компетентност да използва ИКТ в контекста на обучението в предметната област.
Ниво 3 – стратегическо – отнася се за администратори, директори и се постига при управлението на иновативни проекти за използване на ИКТ – необходимата среда.

В програмата за използване на образователни ИКТ от учители по география трите нива може да имат следните функции:
Ниво 1 – да бъде необходимото входно ниво, което да удостовери необходимата базисна грамотност за ИКТ.
Ниво 2 – да се постига по време на тренинговата програма и да гарантира базисна грамотност и компетентност за образователни ИКТ за развитие на географска култура:
– образователни ИКТ с уеб,
– образователни ИКТ с мултимедия,
– образователни ИКТ с ГИС.

Тренинговият курс по програмата може да се провежда в следните форми:
 Очно обучение – кратковременно дву- или тридневно за въвеждане в проблематиката.
 Комплексно обучение (очно с елементи на дистанционно) – две очни сесии (въвеждаща и заключителна) и интернет-базирано учене – тренинг за използване и (или) създаване на продукти от трите типа образователни технологии.
 Интернет-базирано дистанционно учене.

За удостоверяване на постиженията като резултат от тренинга може да се използва сертификат за нива 6 – 7 – 8 на квалификация от Европейската квалификационна рамка EFQ (http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/ mon/left_menu/europeintegration/info/EQF/presentation_EQF_bg_27-07-05.ppt#1).

Литература

1. Ангелова-Ганчева, Д. Информационните и комуникационни технологии в географското образование в средното училище (първа част). – Обучението по география, 2005, № 6, с. 38-43.
2. Ангелова-Ганчева, Д. Образователна информационно – комуникационна технология с ГИС за развитие на географска култура в средното училище. – География’ 21, 2006, 5, с. 25-29.
3. Богоева, А. Образователна технология за изучаване географски профил на страна с използване на информационни комуникационни технологии. – Обучението по география, 2004, № 6, с. 12–23.
4. Бойдева, Е. Проектно-базирано обучение на тема „Ядрената енергетика и нейното бъдеще в България“, Втора част: Мултимедийни презентации. – География’ 21, 2006, 5, с. 26-33.
5. Гайтанджиева, Р. Стратегия на географското образование в средното общообразователно училище при новите реалности. Изд. „Анубис“, .С., 2000.
6. Европейска квалификационна рамка (EFQ) за учене през целия живот. В: Предложение на Комисията на Европейските комитети за препоръка на Европейския парламент и на Съвета за утвърждаване на Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот. http://www.minedu.government.bg /opencms/export/sites/mon/left_menu/ europeintegration/info/EQF/presentation_EQF_bg_27-07-05.ppt#1
7. Енчева, М. Уеб-базирани задания: «Учебно географско изследване на местната община»;«Природногеографско проучване на националните и природни паркове, защитените местности и резервати» http://wad.fmi.uni-sofia.bg/wad/bg/
8. Енчева, М. Уеб-базирано задание в урок-дискусия: Единство в многообразието, многообразие в единството и на Балканите!. – География’21, 2007, 2.
9. Здравкова, Ж. Уеб-базирани задания: „България в Антарктида“, „Атлантически океан“. http://wad.fmi.uni-sofia.bg/wad/bg/
10. Иванова, Г. Уеб-базирани задания: „Религия и култура“, „Западноевропейски регион“, „Населението на България“, „Ние работим с различни източници на информация. Проучваме документи от интернет“. http://wad.fmi.uni-sofia.bg/wad/bg/
11. Иванова, Г. Използване на уеб-базирани задания в уроци за нови знания: „Държавно устройство и Административно – териториално деление на България“ – 10 клас и „Природни рискове“ – 9. клас. – Гeoграфия ‘21, 2007, 2.
12. Мерджанова, Яна Рашева. Мултисензорният принцип в обучението и в живота. Унив. изд. „Св. Кл. Охридски“, C., 2005.
13. Национална стратегия за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в българските училища. http:/www.minedu.government.bg/Info/Strategia.doc
14. Петров, П., М. Атанасова. Образователни технологии и стратегии за учене. Изд. „Веда Словена“, С. 2001.
15. Проект „Иновативна дидактика за уеб-базирано учене“ IDWBL. http://wad.fmi.uni-sofia.bg/wad/bg/
16. Цветкова, М. Информационната култура като фактор на писмената цивилизация http://www.online.bg/kultura/my_html/2133/infkul.htm
17. Attwell. Graham. Personal Learning Environment, 2000.
18. Burniske, R. W. Literacy in the Cyberage. Composing Ourselves Online. SkyLight Training and Publishing Inc., 2000.
19. Common European Principles for Teacher Competences and Qualification. In: Education and Training 2010, p. 28. http://europa.eu.int/comm/dgs/education culture http://www.minedu.government.bg/ opencms/export/sites/mon/left_menu europeintegration/info/EQF/proposal_EQF_bg_05-09-2006.pdf
20. The e Learning Action Plan Designing tomorrow’s education http://europa.eu.int/comm/education/programmes/ elearning/index_en.html http://europa.eu.int/comm/education/policies/2010/objectives_en.html
21. Information and Communication Technology in Education. A Curriculum for Schools and Programme of Teacher Development. UNESCO. 2002.
22. Rogers, E. M. Diffusion of innovations, New York, NY: The Free Press, 1983.
23. Siegel, J. The state of teacher training. Electronic Learning, 14 (8), 1995, 43-45, 48-53.
24. Spencer, Ken. Educational Technology – An Unstoppable Force: a selective review of research into the effectiveness of educational media. 1999. http://ifets.massey.ac.nz/periodical/vol_4_99spencer.html

---

In the article is presented the experience of a specialist in Didactic of Geography in adapting and applying the UNESCO programme for the professional development of geography teachers using ICT wit three aims: 1) Estimation the Geography teacher competence profile in using ICT in education, understood as: digital literacy an competence as a basis for the technology IN education and didactic literacy and competence as a basis for the technology OF education; 2) Estimation the professional portfolio structure of the Geography teacher using ICT in education; 3) Argumentation of a training programme.
In the training are used models for three innovative educational information-communication technologies for Geography culture development at the level of ICT integration in Geography education at the Secondary school: web- based educational technology, educational technology with Power Point Presentation, educational technology with GIS (Geography Information Systems).

---

---

ГЕОГРАФИЯ И ЕВРОПЕЙСКО ОБРАЗОВАНИЕ

Сп. „География ‘21“ започва публикуването на материали в специализирана рубрика за образователната система и обучението по география в Европейския съюз. В електронния вариант на брой 2/2007 на списанието (http://geography.iit.bas.bg) ще намерите презентацията на д-р Даниела Ангелова-Ганчева за новата европейска Програма за учене през целия живот (01.01. 2007 – 31.12.2013 г.). Тя е създадена с Решение на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. и има за задача засилване на обмена, сътрудничеството и мобилността между образователни и обучителни системи на Общността за постигане качество на световно ниво. За допълнителна информация: http://llp.hrdc.bg/index.html