Местността Узана, където се намира Географският център на България, е в Габровска област. През декември 2006 г. община Габрово обяви конкурс за изработване на пластичен знак „Географски център на България”. До провеждане на конкурса не се стигна. Очаква се неговото повторно обявяване.
Като географи ние приветстваме идеята на община Габрово за превръщането на Географския център на Република България в център на туризма. Считаме, че българските географи могат и трябва да се включат с идеи и конкретни предложения за превръщане на района не само в атрактивен център за туризъм, но и център за обучение (ние вече няколко години провеждаме в Денят на Земята – 22 април, поход с ученици по маршрута Габрово – Шипка – местн. Узана – Географски център на България – Габрово).
Предлагаме чрез списание „География‘ 21” да се проведе дискусия за проект за посетителски център и център за обучение. Като начало представяме
нашия идеен проект като презентация.
Основно място в посетителския център предвиждаме за кръгла зала с полусферичен купол. Входът на залата ще бъде умален вариант на габровската часовникова кула, върхът на която е заменен със символа на Габрово – Рачо Ковача (фиг. 1).
Фиг. 1. Общ вид на посетителския център
Фиг. 1. General view of the visitor’s center
Срещу външната врата в кулата ще бъде монтирана вътрешна под формата на карта на Габрово (разделена по поречието на р. Янтра на две плъзгащи се части – те ще се отварят чрез фотоклетка (фиг. 3).
Фиг. 3. Модел на вътрешната врата-карта във входната кула– след нейното отварянето се пре-минава в залата.
Fig. 3. Model of the internal door - map in the in the entrance tower; after its opening the visitor enters the hall
Подът на залата ще представлява релефна карта на България, разделена на 4 части (алеи, същевременно и линейни мащаби) по паралела и меридиана на Географския център (фиг. 2).
Фиг. 2. Модел на вътрешността на залата
Fig. 2. Model of the hall interior
В центъра на релефната карта е предвидена кръгла площадка, на която може да бъде монтиран модел на Геохрон–1 (вж. 1/2007 на сп. География’21). Той ще се намира на подвижна платформа, символизираща географския център, спрямо който ще бъдат представени измерените разстояния до различни точки от България и света.
Вътрешната стена на залата е предвидена като мозайка от панорамни снимки от региона и рисунки на исторически събития. Върху вътрешната страна на купола на залата ще бъде изобразена звездна карта за нашата географска ширина, на която са отразени екваторът, еклиптиката и Млечният път за 3-ти март в 0:00 часа. Всяка по-голяма звезда ще бъде обозначена с лампичка. Чрез контролиране на осветеността на купола, съответно на “звездите”, ще се демонстрира ден и нощ над България.
Към посетителския център може да бъде предвидена и конферентна зала.
В района на посетителския център ще бъде създадена подходяща архитектурна среда, павилион за сувенири, места за отдих.
Всеки, който посети Географския център на България, ще получава специално паметно удостоверение.
Като предимства на идейния проект могат да се посочат:
1. Атрактивност.
2. Не особено големи финансови средства за реализацията и поддържането му.
3. Лесен достъп и целогодишно използване независимо от метеорологичните условия.
4. Възможност за усъвършенстване и обогатяване. Например:
– Поставяне на съответното място върху географската карта на България на макети на 100-те национални туристически обекти (подобно на Проект „България на длан”).
– Изработване на макети на природните и културно-историческите забележителности на Габровския край.
5. Съдейства за превръщане на Географския център на България в обект с национално туристическо значение.
6. Дава възможност за провеждане на образователни лекции.
