ВИЕНА – СТОЛИЦАТА НА ВАЛСА

Виена, столицата на Австрия и една от нейните девет провинции, има население 1,2 милиона души (1,7 милиона с предградията). Градът се намира в източната част на страната и е разположен на двата бряга на река Дунав, в близост (около 60 кm) до столицата на съседна Словакия - Братислава. Централната градска част е застроена далеч от Дунав, но е свързана с реката посредством Дунавския канал. Промишлените центрове на Виена са съсредоточени в южните и западните градски части.

Градът е основан около 500 г. пр. Хр. като келтско селище. През 15 г. пр. Хр. Виена е граничен град на Римската империя („Виндобона“), охраняващ границата от немските племена на север. През Средновековието, по времето на Хабсбургите, Виена става столица на Свещената Римска империя (1440 г.) и център на културата, науката и музиката. Инвазията на османските турци в Европа през ХVІ и ХVІІ в. два пъти е спирана пред Виена. През 1805 г. градът е обявен за столица на Австрийската империя, а по-късно на Австро-Унгарската империя и играе важна роля в европейската и световна политика. След Първата световна война по силата на Трианонския пакт голямата централноевропейска империя Австро-Унгария се разпада и Виена остава столица на Първата Австрийска република. През периода от 1938 г. (след Аншлуса с Германия) до края на Втората световна война Виена губи статусът си на столица за сметка на Берлин. През 1945 г. след двуседмична обсада съветските войски навлизат във Виена. След 1945 г. градът отново става столица на Австрия.

С разгрома на турските войски, предвождани от Кара Мустафа, под стените на Виена (12. 09. 1683 г.) започва историята на Виенското кафе. След битката обединените немско-австрийско-полски части наред с многото трофеи (цялата артилерия на турците) пленяват и част от турския обоз. В тази битка се отличава Георг Франк Колшицки, който преоблечен като турски войник преминава вражеската линия и предава важна военна информация. За проявено геройство той бил възнаграден – с парче собствена земя и право на производство и търговия, като получил в допълнение и чувалите, взети като трофеи от турците. В тях Колшицки намира кафе на зърна. Първоначално никой не е знаел какво да прави със странните ароматни зърна. Има сведения, че просто са ги дъвчели в суров вид. От пленени турски войници Колшицки научава технологията за приготвяне на топла напитка – кафе. И намира решение какво да прави със своя трофей – отворя близо до катедралата „Свети Стефан“ първото във Виена кафене. Но тъй като приготвяната топла течност му се сторила горчива, решил да я смеси с мляко и захар. Тази напитка имала голям успех и скоро станала любима сред аристократичните среди. Впоследствие кафето започва да се поръсва с какао, канела или шоколодадови пръчици. Сервира се и с бисквити или курабийка, забодена в сметаната. Задължително с кафето по стара виенска традиция се поднася чаша вода. Според историческите сведения обаче първото кафене в града било открито от арменец на име Деодато. Той бил таен агент в имперския двор и имал отговорната задача да приготвя кафето. Всичко това се случило около 1683 г.

Историческият център на Виена, Innere Stadt, е бил обграден със стени, за да защити града от потенциални нападали. На тяхното място по-късно е направен широк булевард (Ringstrsse), както и забележителни обществени и частни сгради, паметници и паркове. Това е създало предпоставки и за разрастването на града и присъединяването на близки селища към него.

Най-големите архитектурни забележителности във Виена са сградите на Кметството, Императорският дворец Хофбург, Императорският театър, Държавната опера, площад Мария Терезия, известен още като площадът на музеите – на една малка площ са разположени повече от 10 музея, между които най-популярни са Природkонаучният, Музеят за история на изкуствата, Музеят на културите на народите и Националната съкровищница. Най-типичен представител на готическата архитектура е катедралата „Свети Стефан„, разположена на Щефансплац, в центъра на града. Оттук започват най-скъпите търговски улици на Виена – Кертнерщрасе и Грабен. През 2001 г. градският център е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Изключително интересни като архитектура и музейни експонати са дворците Шонбрун, Белведере (с уникалната колекция от картини на художника Густав Климт), Лихтенщайн и др.

Шонбрун (Schцnbrunn) е бил лятната резиденция на австрийските императори, но се е ползвал и през зимата, за което свидетелстват многото камини. Стените на залите в двореца са украсени с картини на различни майстори. Специално проектираните външни коридори са били предназначени за слугите, които при своето движение не трябвало да се срещат с благородниците. Особено впечатление с красотата си правят балната зала и залата за приеми. Една от големите забележителности на Шонбрун е неговият парк с хълма Глориете. Грижливо поддържаните алеи са прекрасно място за разходки и отдих, където човек може поседи и спокойно да подреди впечатленията си от Виена. На територията на парка се намират най-старата европейска зоологическа градина, създадена през 1752 г., и фонтанът Schцner Brunnen („Красивият извор“), който е дал името на двореца. Интерес за посещение са и Музеят на каляските, Градината на наследника на принц Рудолф, Лабиринтът, Дворцовата пекарна, Оранжерията с палмите и Къщата на пустинята.

В краят на ХIХ и началото на ХХ век изключителна популярност придобива паркът Пратер. Той е най-известен с изграденото по случаи световното изложение през 1896 г. Пътуващо колело, по-известно като Виенско. Днес зоната за развлечения значително се е разширила и включва над 50 атракции. На територията на парка са разположени Панаирното градче на Виена, Националният стадион „Ернст Хапел“ с още 14 футболни игрища, Конна база с малък хиподрум и мини-железница, популярна с името „Влакът на лилипутите“.

От съвременната авангардна архитектура впечатление правят къщата на Хундервасер, сградата на Музея за модерно изкуство, Газометърът и др.
Любими зони за краткотраен отдих на виенчани са близко разположената планина Виенервалд и р. Дунав. В непосредствена близост до Виена са възвишенията Каленберг (483 m) и Леополдсберг, където има изградени полска и немска църква в чест на победата през ХVІІ в. над турците.

Ниската планинска система на Винервалд (460 m) е покрита с широколистна гора (придобила известност чрез творбата на Й. Щраус „Приказки за Виенска гора“), а по склоновете й са разположение лозови масиви с малки изби и гостоприемници. Те са особено популярни във Виенските предградия Гринцинг и Нусдорф, където в съчетание с старинната архитектура създават неповторима туристическа атмосфера. Традиционна за Австрия е консумацията на младо вино (Щурм) и ябълково вино (Мост). Преди много години със специален указ императрица Мария-Терезия разрешила на виенчани да опитват и продават младо вино от началото на ноември. Оттогава опитването започва от ноември и продължава през цялата година до следващия ноември ...

Река Дунав е безспорно един от символите на Виена. През ХIХ в. е извършена регулация на речното легло (Neue Donau) с цел предпазване на града от наводнения. Старото речно легло (Alte Donau) и Дунавският канал (Donaukanal) днес са превърнати в зони за рекреация и развитие на водните спортове. На острова между стария и новия Дунав се извисява модерното лице на Виена – Уно Сити. Там са разположени седалищата на Организацията на обединените нации за индустриално развитие (ЮНИДО), Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), както и на много други международни институции и компании.

Името на Виена винаги се свързва с музикалните гении на човечеството – Бетовен, Моцарт, Брамс, Хайдн, Лист, Сметана, Калман, фамилията Щраус, Караян и др. За един период от повече от сто години (след 1800 г.) Виена се налага като световния музикален център. Популярните мелодии на Йохан Щраус за първи път са определени с термина „шлагери“. Едва ли можем да си представим Виена без „Виенския валс“, „Радецки марш“ и „На синия Дунав“. Както самите виенчани казват: „те носят духа на веселещата се Виена“. Днес с право Виена се нарича музикалната столица на Европа.

Във Виена са живели и работили и други световно известни личности: философът Лудвиг Витгенщайн, психологът Зигмунд Фройд, писателят Франц Кафка, икономистът Фридрих Хайек, зоологът Конрад Лоренц, историкът Константин Иречек, художниците Феликс Каниц, Ернст Фукс, Егон Шиле и Густав Климт.

Виена е град, тясно свързан и с българската история. По традиция архитектурата на нашите дунавски градове Русе, Лом, Видин, Свищов и Силистра се свързва с Виена. Аналогиите с австрийската архитектура са дали основание старата част на София да бъде нарена „Малката Виена“ или „Виена на изтока“. Виена е родният град на цар Фердинанд. От средите на австро-унгарската аристокрация е първият български княз след Освобождението от турско робство – Александър Батенберг. Във Виена са получили образование и реализация редица наши интелектуалци. Голяма част от бляскавата кариера на оперния певец Николай Гяуров премина на сцената на Виенската опера, поради което на нашия изтъкнат изпълнител е отделено подобаващо място в Музея на австрийското театрално изкуство. Изключителен успех през последните години постигна и писателят Димитър Динев – един от най-продаваните автори в немско езичния свят. За „откриването“ и изучаването на българските земи през ХIХ и ХХ в. голяма заслуга също имат австрийски изследователи и пътешественици. Изключително ценни сведения за долното поречие на р. Дунав се съдържат в записките и трудовете на Едуард Ходек, Лео фон Калберматерн, Отмар Райзер, Лудвиг фон Лоренц-Либурнау. С право може да се твърди, че основите на геоложките и геоморфоложките изследванията на Балканите са поставени с трудовете на Албрехт и Валтер Пенк, Херберт Вилхелми, Фердинанд фон Хохщетер и Карл Острайх.

Във Виена има и няколко културни паметници, които са пряко свързани с България. Това са българската църква „Св. Иван Рилски“, параклисът „Св. Климент Охридски“, Българският културен институт „Дом Витгенщайн“ в къщата на философа Лудвиг Витгенщайн. В австрийската столица може да се опита и традиционна българска кухня – предлага я българският ресторант „Плевен“. През последните 15 години във Виена функционира и българско училище. С цел популяризиране на България, както и за духовните нужди на увеличаващата се българска общност, през декември 2006 г. във Виена започна да се издава на български и немски език списанието „Българите в Австрия“ (www.bulgaren.org.)

Георги Железов
Географски институт на БАН