Българското общество е еднонационално с интегрирани етнически общности. Някои от тях като арменците, гърците евреите, русите и други са малобройни и демографските им показатели са сродни с тези на българската етническа общност. По тази причина те се изключват от изследването. Що се отнася до турската и ромската общности, те оказват съществено влияние върху демографското развитие на териториите, където имат по-съществено присъствие. Влиянието им се чувства не само в регионален демографски аспект, но и на национално ниво.

Тези две етнически общности имат по-друг тип демографско поведение, изразяващо се най-вече в по-висока обща раждаемост и коефициент на тотална плодовитост, а и възрастовата им структура е по-благоприятна. Освен това те са и доста по-многолюдни. По данни от последното преброяване (2001 г.) като турци се самоопределят 746 664 човека (9,4 % от населението на България), а като роми – 370 908 души (4,7 %). На практика броят на ромското население у нас е по-голям, но той не може да се определи точно, защото при преброяването етническата принадлежност се посочва от самото лице на базата на самоопределянето.


За съжаление от 1975 г. наблюдения върху броя на родените и умрелите по етноси не се правят при официалните преброявания. За демографските процеси при турската и ромската общност могат да се ползват някои непубликувани данни от НСИ, отнасящи се до началото на 21 в. (Томова, 2005). Според тези данни за периода 2000-2003 г. раждаемостта при турската етническа общност е 13 ‰, като коефициентът на тотална плодовитост е 1,62.

В демографските изследвания се приема, че граница между простото и стесненото възпроизводство е коефициентът на тотална плодовитост със стойност 1,8. Следователно в началото на 21. в. турската етническа общност вече е с раждаемост, която не осигурява просто възпроизводство на населението, но все пак показателите й са по-добри от тези при българския етнос – раждаемост 6,9 ‰ и коефициент на тотална плодовитост 1,03. Тази е причината при териториалния анализ на раждаемостта по общини в началото на 21. в. да изпъкват общините с по-висок дял турско население, при които демографската криза е по-слабо изразена. Въпреки това ситуацията при тях е много по-неблагоприятна в сравнение с 20. в., когато имат възпроизводство от прост или разширен характер.

По друг начин стои въпросът с ромската етническа общност. Докато турската етническа общност вече има по-слабо влияние върху характера на демографските процеси, ромската общност запазва доста по-различен тип демографско поведение. При ромите общият коефициент за раждаемост през 2000 г. е 26,7 ‰, като коефициентът на тотална плодовитост за периода 2000-2003 г. е 2,8 (Томова, 2005). Така при ромите се осъществява разширен тип възпроизводство на населението, което в общини с по-голям дял на ромите (напр. Ихтиман, Върбица, Котел, Никола Козлево, Кричим, Ракитово и др.) води до относително по-висока раждаемост. В тези общини демографската криза е в начален стадий. Трябва да се отбележи, че дори и в районите, които като цяло са в тежка демографска криза, селищата и общините в тях с по-висок дял ромско население са по-слабо засегнати.

При ромската общност са много характерни ранните бракове. На базата на анкетни проучвания е установено, че 80 % от ромите създават семейства преди навършване на 18-годишна възраст, т.е. на пълнолетие (Томова, 1995). Освен това около 40 % от тях се женят преди 16-годишна възраст. Многобройните раждания при ромите в най-ниските репродуктивни възрасти води до редица медицински и социални проблеми.

Поради недобрата обща и здравна култура на ромската общност, ниския стандарт на живота и ранните раждания се наблюдава и висока детска смъртност. За 2000 г. при ромите тя е 25,0 ‰ (при 17,8 ‰ за турската и 9,9 ‰ за българската общност). Високите показатели за детска смъртност при не-българските общности (най-вече при ромската) водят и до по-високата детска смъртност на населението на България като цяло, сравнена с другите страни от ЕС. По обективни причини високата детска смъртност, особено при ромите, по казва устойчивост, която и в бъдеще ще се отразява неблагоприятно върху този показател за страната без реална възможност за спад.


При етносите в България съществуват различия и по отношение на общата смъртност. За 2000 г. тя е 14,2 ‰, като при българите е съответно 15,0 ‰, при турците 10,5 ‰ и при ромите 7,5 ‰ (Томова, 2005). Прави впечатление, че етническата общност, която има най-ниски показатели за качество на живот, има най-ниска смъртност. Това е свързано със значителните различия по отношение на възрастовата структура на отделните етноси, и то най-вече на дела на лицата над 65 г. През 2001 г. по непубликувани данни от НСИ делът на населението на 65 и повече години при българите е 16,1 %, при турците – 8,6 % и при ромите – едва 2,7 %. Така ромското население у нас има дял на старите хора, характерен за най-младите народи от Третия свят. При ромите продължителността на живота е ниска и се осъществява бърза смяна на поколенията. Те имат и невисока обща смъртност, но при по-добри условия на живот и при толкова младо население, тази смъртност би била значително по-ниска.

Ако се изследва един по-дълъг период от време, а именно този между двете последни преброявани, прави впечатление фактът, че при ромското население не се забелязва процес на демографско остаряване откъм „върха“ на възрастовата пирамида. Делът на възрастното население при ромите практически не се е изменил в сравнение с 90-те години на миналия век.

Турската етническа общност е с по-висок дял старо население и по-висока смъртност в сравнение с ромската, но тези елементи на демографската ситуация са значително по-благоприятни в сравнение с българската общност. При турците в периода 1992-2001 г. има по-добре изразен процес на застаряване от към „основата“ на възрастовата пирамида и сходен процес откъм „върха“. В началото на 21 в. всички общини в България със значителен дял на турско население са с относително по-нормални нива на обща смъртност. Такъв тип общини са в начална фаза на демографска криза. Действително, раждаемостта при тях е вече недостатъчна за осъществяване на просто възпроизводство, но поради невисоката смъртност най-често се наблюдават близки нива на раждаемост и смъртност, като отрицателният прираст все още не е голям. Твърде често той варира около нулата, или е със съвсем слабо изразена стойност.


След 1990 г. населението на България има отрицателен естествен прираст. Към 2000 г., за която разполагаме с данни за демографските процеси по етнически общности, естественият прираст у нас е -5,7 ‰, като при българите е -8,1 ‰, при турците е 2,7 ‰, а при ромите 19,4 ‰. Следователно в началото на 21. в. българският етнос има значителен спад по естествен път, а при ромската общност – твърде голямо нарастване.

Що се отнася до турците, при тях има спад на раждаемостта, повишаване на смъртността и постепенно застаряване при минимален положителен естествен прираст. Това ни дава основание да твърдим, че и при турската етническа общност е завършил демографският преход, но демографската ситуация при тях е доста по-благоприятна от тази при българите. Що се отнася до ромите, при тях има демографски преход между втора и трета фаза, т.е. той е доста закъснял в сравнение с този при турците и особено с този при българите. Всичките тези особености намират своето отражение в демографската ситуация у нас в териториален аспект.


В селата в България неблагоприятната демографска ситуация е резултат от силно застарялата възрастова структура, която е следствие от миграциите на младо население към градовете и силно намалената раждаемост в следвоенната епоха. Интензитетът на изселване от селата към градовете при различните етноси протича по различен начин, като това от своя страна определя бъдещите възпроизводствени възможности на отделните етноси. Той е най-висок при българското, а най-нисък при турското население, което предимно се занимава със селскостопански дейности и остава да живее основно в селата (през 1992 г. 68 % от турците живеят в селата). Ромската етническа група заема междинно положение – в селата живеят 48 % от ромите.


През 1975 г. при българите естественият прираст в селата има вече отрицателни стойности (-3,3 ‰), докато в градовете неговата стойност е 11,6 ‰. При другите две основни етнически групи също се наблюдават различия в коефициентите на естествен прираст между градовете и селата, но неговите стойности са далеч по-високи от тези на българското население. През 1975 г. естественият прираст при турците в селата е 18,9 ‰, а при ромите 23,2‰ (изчисленията са направени въз основа на данни от ЦДА фонд 210, опис 43, архивни единици 7,8,12,13). Като резултат от миграционните процеси и различията в естественото възпроизводство с най-добре запазени възпроизводствени възможности в селата се отличават ромите и турците, а с най-малки са българите.


В средата на 70-те години на миналия век в резултат на миграционните процеси и различията в участието на отделните етнически групи се формират 4 района с висок за България естествен прираст. Това са Кърджалийски окръг (сега област) - без Ивайловградско, Югозападна България (почти изцяло Благоевградска област и най-западните части на Родопите от съседните бивши окръзи), Лудогорието със западните части на Добруджа, и източните части на Старопланинската област. Тези райони (без части от Благоевградско) са значително доминирани от турската етническа общност, а Западните Родопи (Благоевградско, Смолянско, Пазарджишко) - от българите мохамедани.
В Североизточна България и Източна Стара планина има доста селища и административно-териториални единици със значителен дял ромско население. Що се касае до Югозападна България, при местното българско християнско население по това време все още съществува традиция за повече деца. Най-висока е раждаемостта при българите-мохамедани, които имат сходни репродуктивни нагласи с тези на не- българските общности.

В средата на 70-те години най-добре оформен район с висок естествен прираст е Кърджалийски окръг (без Ивайловградско). По това време селските му територии са с естествен прираст между 15 и 20 ‰, а в някои случаи и над 20 ‰. Що се отнася до градското му население, то има естествен прираст, който попада в две категории – над 15 ‰ и от 7,5 до 15 ‰.
Естественият прираст на селското население в централните части на Североизточния район е от 10 до 17 ‰, като тези стойности намаляват в периферията. Що се отнася до градското население, основната част от градовете са с показател от 7,5 до 15 ‰ и по изключение – над 15 ‰.

В източните части на Старопланинската област най-висок естествен прираст има селското население между градовете Омуртаг и Котел, както и в части от Карнобатския и Айтоския дял на Стара планина – в тези земи показателят е най-висок: 15-20 ‰. За градовете най-характерен е диапазонът с естествен прираст от 7,5 до 15 ‰.
В следващите десетилетия, до преброяването от 1992 г. демографската ситуация значително се влошава, но в посочените райони тя все пак е относително по-нормална.


Интерес представлява анализът на естественото движение на населението по съвременни общини за периода 1992-2001 г. Той разкрива и тенденциите в демографското развитие на териториите, доминирани от представители на не-българската етническа общност в периода на промените.


По време на преброяването на населението у нас през 1992 г. раждаемостта за страната е вече доста ниска (10,1 ‰), значително под нивото на границата на простото възпроизводство (около 14 ‰). От общо 263 общини на България по това време, само при 12 се наблюдава раждаемост над 14 ‰, като 8 от тях са в трите района с доминиране на турския етнос – Руен (15,5 %), Долен Чифлик (14,5 ‰), Венец (14,8 ‰), Върбица (14,7 ‰), Каолиново (16,3 %о), Никола Козлево и Омуртаг (14,8 ‰). В разглеждания период има и 17 общини с раждаемост малко под 14 ‰, т.е. на границата между простото и стесненото възпроизводство. Те също попадат в четирите района с по-висока в миналото раждаемост. Въпреки значителния спад в сравнение с миналото, в началото на 90-те години териториите с етно-религиозни особености на населението запазват по отношение на раждаемостта по-нормален режим на възпроизводство.

Кризисната ситуация у нас се задълбочава през следващите години, като достига връх в периода 1996-98 г. Тя обхваща и териториите, доминирани от население от не-българските етнически общности. По това време по политически причини много турци се изселват от страната, като този процес се отразява най-неблагоприятно върху раждаемостта в Кърджалийско. Изобщо между периодите 1992-94 г. и 1996-98 г. най-голям спад на раждаемостта има в Източните Родопи (4-6 пункта). Между 3-4 пункта е спадът и в другите райони с по-висока раждаемост - Смолянско, Благоевградско, Разградско, Търговищко, Шуменско и Бургаско. По това време в България няма нито една община с прост тип възпроизводство на населението.

Социално-икономическата криза у нас постепенно отминава. В самия край на 20. в. и в началото на 21. в. настъпва слаба демографска стабилизация, която продължава и до наши дни. Показателите за раждаемост от началото на 21. в. са по-неблагоприятни от тези за периода 1992-94 г., но малко по-високи в сравнение с времето 1996-98 г. За периода 2000-02 г. показателят има средногодишна стойност 8,8 ‰, като 3 общини са с раждаемост над нивото на простото възпроизводство от 14 ‰ (Николаево, Кайнарджа и Никола Козлево), а при11 тя е между 12 и 14 ‰.

Развитието на показателите за смъртност са с различна интензивност в отделните части на България. Районите с компактно турско население показват най-ниски стойности на смъртността през целия разглеждан период след 1989 г., като през отделните години има тенденция на постепенно увеличение. За периода 1992-94 г. средногодишната смъртност у нас е 12,9 ‰, като в регионален аспект продължават да съществуват различия, свързани с различията във възрастовата структура на населението. Тя е различна при териториите с етно-религиозни особености , но тези различия намаляват. В същото време при съвсем малък брой общини смъртността е под 10 ‰. Това най-вече са административно-териториални единици с центрове малки градове или села с етно-религиозни особености на населението, което не е силно застаряло. Като примери могат да се посочат Доспат (6,1 ‰), Борино (6,2 ‰), Сатовча (6,7 ‰), Неделино (7,0 ‰), Момчилград (7,1 %), Велинград (8,0 ‰) и др.

В периода 1996-98 г. смъртността у нас се увеличава на 14,3 %о, а в някои части и повече, но в границите на 1-2 пункта. В следващия изследван период (2000-02 г.) смъртността е 14,4 ‰, т.е. тя е на много високо ниво.У нас има само 12 общини със смъртност под 10 ‰ и те попадат в областите Кърджали, Смолян и Благоевград. Резултативната величина между раждаемостта и смъртността е естественият прираст. За периода 1992-94 г. в България той е -3,0 ‰. По това време в 53 общини естественият прираст е положителен. В Родопската област най-висок естествен прираст имат общините Сатовча (8,8 ‰), Борино (7,6 ‰), Гърмен (6,7 ‰), Момчилград (6,4 ‰), Неделино (5,7 ‰) и Доспат (5,5‰). В Североизточна България малко над 5 ‰ е естественият прираст при общините Омуртаг и Антоново, а в Източна Стара планина Руен е с естествен прираст от 6,2 ‰.

В периода 1996-98 г, поради повишаване на смъртността и спада на раждаемостта средногодишният естествен прираст е със стойност от -6,2 ‰. Все пак в районите с етно-религиозни особености се запазва известна стабилност. При тях естественият прираст е със слабо изразена отрицателна стойност, а в някои случаи тази стойност остава положителна. За това време у нас има само 9 общини с положителен естествен прираст, като 7 са в Родопската област (без Кърджалийско) – Сатовча (4,0 ‰), Гърмен (2,6 ‰), Неделино (1,5 ‰), Гоце Делчев (1,0 ‰), Доспат (1,0 ‰), Пещера (0,9 ‰) и Златоград (0,1‰). Другите две общини са Омуртаг (0,4 ‰) и Руен (0,5 ‰).

В по-ново време (периода 2000-02 г.) средногодишният естествен прираст на населението у нас е -5,6 ‰, т.е. има малка стабилизация в сравнение с втората половина на 90-те години, но докато в началото на 90-те години има 53 общини с положителен естествен прираст, то в неговия край броят им е едва 17 (от тях 14 в Родопите).


От направения анализ за периода 1992-1994 - 2000-2002 г. се констатира значително повсеместно влошаване на демографската ситуация у нас. В началото на 21 век има само някои отделни общини и градове, където тя е по-нормална, но това не оказва влияние върху общата картина у нас. Практически, за да изчезнат районите с просто и разширено възпроизводство у нас през изследвания период, от значение е промяната в репродуктивното поведение на турското население. То намали своята раждаемост, като започна и известно застаряване, което повиши слабо смъртността. Така в районите с етно-религиозни особености на населението спадна естественият прираст, който най-често е слабо отрицателен. Единичните случаи на положителен естествен прираст реално нищо не променят. Все пак на общия кризисен демографски фон в страната в най-ново време, изследваните райони са относително по-стабилни. Това са територии, в които демографската криза все още е в начален етап. Но и тук тенденцията е към продължаващо влошаване на демографската ситуация. Очаква се увеличаване на застаряването, нарастване на смъртността и намаляване на раждаемостта, но поради посочените особености на населението от не-българските етнически общности, демографската ситуация ще запази известна стабилност.

Литература

1. Илиева, Н. Влияние на етническия състав на населението върху демографската криза на селското население на България. – Проблеми на географията, 3-4 , 2006
2. Марушиакова, Е., В. Попов. Циганите в България. – С., 1993.
3. Томова, И. Демографски процеси в големите етноконфесионални общности в България.– В: Сб. „Демографско развитие на Република България“. - С., 2005.
4. Томова, И. Циганите в преходния период. – Архив МЦПМКВ, С., 1995.
5. Томова, И. Бедност и етничност. Формиране на „underclass“ сред българските роми. – Архив МЦПМКВ, С., 2000.
6. Справочници Население. – НСИ, С., 1992-2004.
7. География на България. – Изд. „Форком“, С., 2002.

---

The main ethnic groups in Bulgaria, which constitute the Bulgarian nation, are the Bulgarians, Turks and gypsies. The last two, and particularly the gypsies, display some characteristic features in their demographic behaviour and structures which in turn affect the demographic structure at a national, and less, at a regional level. The population census-takings do not render an account of birth rate, death rate, natural increase and age structure by ethnic groups. Nevertheless, The National Statistical Institute has made some investigations, the results of which have been considered by the authors of this article.
The Turkish ethnic group is characterized by a crude birth rate and total fertility rate slightly below the simple reproduction limit which means that the demographic transition is over. And yet, the indicators are more favourable than those, recorded for the Bulgarian ethnic group. Therefore, the areas, where the Turks outnumber the Bulgarians, are in their initial stage of demographic crisis.
Quite different is the situation with the gypsies. Their birth rate results in NRR>1 which affects the demographic conditions in the municipalities where they prevail - e.g. Varbitsa, Kotel, Nikola Kozlevo, Ihtiman, etc. The article makes an attempt to explain why the three ethnic groups have different birth rate levels.
The authors also analyze infant mortality rate (the highest one is recorded for the gypsies and the lowest - for the Bulgarians), crude death rate (relatively low for the gypsies because of the population young age structure and higher for the other two ethnic groups as a result of their aging), and natural increase (markedly positive for the gypsies, insignificantly positive for the Turkish population and strongly negative for the Bulgarians). The demographic analysis is provided by ethnic groups both at a national and regional level. Finally, the future demographic development of the three ethnic groups is discussed.