Целта на настоящата статия е да покаже несъстоятелността на определени природногеографски наименования на основни земеповърхни форми в съвременния релеф на страната.Тази несъстоятелност се потвърждава чрез многобройни конкретни примери. Преди да дадем тези примери, ще изложим накратко някои основни теоретико-методологични положения.

Независимо че завършилият география висшист в нашата страна и още повече преподавател или учител по география във висше или средно училище не може да не е осмислил точното съдържание на понятията „морфография“ и „топонимия“ (“топонимика“), ние считаме за целесъобразно да напомним както етимологичния генезис на тези понятия, така и тяхната употреба в научната и учебната литература.

Морфография като географско понятие произхожда от гръцки език, в който morphe означава форма, а grapho – пиша или описвам. Като част от природната география и по-често в геоморофологията то включва външно описание на отделна форма на релефа на земната повърхност и типологизиране на земеповърхните форми по техните външни признаци. Като предмет за изследване морфографията определя височините, дълбочините, особеностите на разчленение на релефа на земната повърхност, очертанията и взаимното разположение на позитивните и негативните форми на релефа, без да се изучават неговият генезис и възрастта му. Тези съществени особености на съвременния релеф се изучават от морфологията на релефа – друга съществена част от геоморфологията.

Топонимията (или топонимиката) като научно направление в системата на географските науки изучава всестранно географските наименования. Етимологичният произход на това понятие е също от гръцки език, в който topos означава място, а onima – име. Топонимията изучава произхода, значението, начина на изписване и произношение на географските наименования.

В геоморфоложките изследвания изучаването на релефа неминуемо започва с неговите външни белези и особености или така наречените елементи на релефа. В тази връзка най-често се диференцират следните елементи: височина, дълбочина, големина, експозиция, наклон, разчлененост (хоризонтална и вертикална), характер на земната повърхност (залесена, разорана, скална). В действителност това са обекти за изучаване от морфографията и морфометрията. Генетичната геоморфология търси начина на образуване на дадена земеповърхна форма от гледна точка на факторите, причинили нейното появяване. В тази връзка се диференцират структурна геоморфология, климатична геоморфология, динамична геоморфология, карстова геоморфология и т.н.

В морфографията най-важно е да се определи външният характер на земеповърхната форма – изпъкнала или вдлъбната, продълговата или заоблена, след което се определят съответните метрични и други количествени показатели по отношение на основните елементи на релефа. При тази принципна постановка в теорията на морфографията следва да се разграничават понятията, определящи елементи на релефа, от тези, обозначаващи съответната земеповърхна форма по нейния външен геоморфоложки облик. Освен това следва да се обърне внимание, че редица понятия, означаващи елементи на релефа, се употребяват значително по-правомерно в други науки. Едно такова понятие е думата „височина“. В морфографията се различават абсолютна надморска височина, средна надморска височина, относителна височина, максимална височина и др. „Височина“ е преди всичко математично, геометрично понятие, употребявано за редица геометрични форми с числен израз. В морфографските изследвания най-често се определят в метрични единици елементите височина и дълбочина на съответна земеповърхна форма. Ако не се съобразяваме с тези елементарни изисквания, трябва да възприемем следните определения на основни земеповърхни форми в съвременния релеф въобще:


Налага се да отговорим на въпроса: Правилно ли е от геоморфоложка гледна точка да се наименуват съответни позитивни форми в съвременния релеф с думата „височина“, вместо с правилното морфографско понятие „възвишение“? Независимо че някои биха се базирали на Българския синонимен речник (1987), където са дадени следните пояснения за употребата на тези иначе обикновени думи в съвременния български език:

„Височина – възвишение, ръст, равнище, висини, висота.
Възвишение – височина, издигнатина, висота, рид, рът, бърдо, хълм, баир.“

Едва ли някой дипломиран географ би се съгласил с такава трактовка на тези понятия, както в обикновения български език, и с още по-некоректната им употреба от научна гледна точка! Принципно не може именно от научна гледна точка да се отъждествяват понятията „височина“ с „възвишение“. И което е още по-интересно и интригуващо, че едни и същи позитивни земеповърхни форми в Северна България се наричат „височини“ (неправилно!), а в Южна България – „възвишения“ (правилно). Ето ги класическите примери:


Тези примери са от „Природногеографската карта в мащаб 1:350 000“, издадена от фирма „Картография“ ЕООД (1999). Такова е положението във всички карти на България, издавани досега.

Традиционно се предполага, че тези наименования на природногеографски обекти като позитивни земеповърхни форми са взети буквално от определенията, дадени от местното население в съответните географски наименования, т.е. осъществява се транскрипционният принцип да не се изменят собствените наименования на географски обекти различно от тези, наричани от населението в съответния географски регион или държава, така да се каже, на „майчиния им език“. Това може да се отнася и да се възприеме като необходимост, ако се превеждат имена и наименования от друг, чужд език, но не и от българския, и то от съвременния български език, в който наименованията би трябвало в оптимална, ако не и в максимална степен да бъдат научно обосновани.

Горепосочената максима за съжаление много дълго време не е вземана предвид, поради което посочената по-горе неточна употреба на географските наименования продължава в научни, в учебни и във всякакви други публикации. Например в книгата „България – кратка география“ (1980) на стр.109 пише: „Поповски (485 м) и Разградски (480 м) височини...Лудогорието обхваща Самуиловските височини с най-висок връх Воеводски (501 м)“. Но на стр.123 са употребени указателно Светиилийски и Манастирски възвишения, така също и Чирпански възвишения.

В академичната монография „География на България. Физическа и икономическа география“ (1997 г.) в раздел „Морфохидрография“ се споменават „Поповски и Самуиловски височини“ (стр. 45) и „Манастирски (600 м), Светиилийски (416 м) и Хисарско-Бакаджишки (515 м) височини“ (стр. 47).

За съжаление подобна неточна употреба на ясно диференцираните според нас от научна гледна точка (географска и математическа) понятия продължава и в съвременната учебна литература по география за средните училища. Единственият опит да се коригира тази неточност е направен в учебника за 10. клас на СОУ „География и икономика“ на ИК „Анубис“ (2001).

В интерес на истината следва да отбележим, че твърде отдавна обръщаме внимание на различните учебно-методически комисии за учебни карти и атласи във фирма „Картография“ ЕООД, но по непонятни причини резултат няма.

В заключение считаме, че е необходимо научно да се осмисли нашата интерпретация по конкретно обсъжданите примери и те да бъдат възприети както в научната, така и в учебната географ-ска литература. Навярно това ще даде отражение в повишаване на географската култура на всеки български гражданин.

Литература

1. България - кратка география. – Изд. „Наука и изкуство“, С., 1980.
2. Български синонимен речник. – Изд. „Наука и изкуство“, С., 1987.
3. География на България. Физическа и социално-икономическа география. Изд. „М. Дринов“, С., 1997.
4. Природногеографска карта на България, М 1 : 350 000. – „Картография“ ЕООД, С., 1999.

---

Some problems exist in the Bulgarian Geography, which bear rather regional or national than global character. From scientific point of view they reflect incorrectly into secondary and high school education. As a result an inexcusable ambiguity and illogicality occur affecting the geographic culture of the Bulgarian citizen, which is not on the necessary high level yet. This article aims at showing, proving and substantiating the untenable nature of specific geographic names of major topographic forms in this country. This discrepancy has been proved by many examples. The author’s interpretation is based on fundamental principles from Geomorphology and Mathematics. Some suggestions have been offered to set right these names in maps, atlases, textbooks, as well as other geographic literature, including research publications. As for foreign research and school literature, the names in concern have been correctly transcribed there.

---

Бел. ред. Повдигнатият от авторите въпрос подлежи на по-широко обсъждане. Полезно е да се направи преглед и на употребата и първоизточниците на посочените топоними в стари карти на нашите земи, както и в стари публикации. Очакваме мнения на нашите читатели, както и на официалните географски институции в България.