Нашата планета винаги е била обект на природни, икономически, политически, технологически, социални и културни изменения. Интересът към глобалните изменения нарастна много бързо след 80-те години на миналия век във връзка с увеличаващата се тревога на световната общественост, свързана с глобалното затопляне, озонавата дупка, изсичането на тропическите гори и пр. (Liverman et al., 2002). Постепенно понятието „глобални изменения“ разшири обхвата си и според сегашната дефиниция на Международната програма за човеките измерения на глобалните изменения терминът „глобални изменения“ включва цял спектър от проблеми, включително и такива, отнасящи се до икономическата, политическата и културната глобализация.

D. Snyider, редактор в списание „The Futurist“, пише: „Измененията са неизбежни. Важното е да има умни лидери, които да използват тези изменения“. Но къде са тези лидери, които могат да поведат света в добра посока, така че тази планета да бъде наистина дом за човечеството, а не ад? Snyder отговаря: „Тяхното формиране трябва да започне от образованието“ (Snyder, 2004). Един водач може да успее само ако мнозинството, което го следва, споделя неговите идеи. Как може светът да създаде такова мнозинството, което разбира добре ефекта от отрицателните практики и е готово да възприеме политика и поведение против тях? Отново отговорът е: образованието.

Темата за глобалните изменения и образованието

Глобалните проблеми, преподавани най-общо, несвързани пряко с мястото, където живеем, с нашата домашна среда, не събуждат вниманието на обикновените хора. Никой индивид не може да промени нищо сам. Но, както казва D. Bower (основател на движението Приятели на Земята) ние всички можем заедно да допринесем за по-добра среда, ако „мислим глобално и действаме локално“. Някои автори твърдят, че тази идея е била най-напред изказана от Rene Dubos, съветник на Конференцията по човешките условия на живот, проведена от ООН през 1972 г. Тази идея се отнася до аргумента, че решаването на световните проблеми, свързани с околната среда може да се осъществи само когато вземем пред вид екологичните, икономическите и културните особености на нашето пряко обкръжение. През 1979 г. R. Dubos ясно излага концепцията, че природнозащитното съзнание и грижа трябва да започне от дома, от местното училище, от местното общество.

Образованието, стигащо до точката на предаване на информация за съвременното състояние на глобалната среда и характера на глобалните изменения, изпълнява само половината от задачата. В своята книга „Environmentalism for a new millennium“ L. Thiele (1999) пише, че природнозащитното образование трябва да бъде ефективно, стимулиращо и да води до отговорно поведение. То трябва също “да развива умения у хората и нужда от ефективна промяна, включително и желание за научни изследвания, за овладяване на умения за вземане на решения и активни действия. То трябва да насажда чувството за лична и колективна отговорност пред природата. И като улеснява интензивните връзки с природния свят, това образование трябва да насажда любов към природата“.

Япония е страна с особени традиции по отношене на взаимовръзката човек-природа. Тази статия е изследване на подхода на японската образователна система в нейните ниски степени към проблема за човешките измерения на глобалните изменения. Изследването се базира на разнообразни източници на информация:

• писмени източници за природата в японската образователна система.
• лични впечатления на авторката и данни от прякото й участие като преподавател в японски факултет, подготвящ учители и разполагащ с базови училища;
• подробно ежедневно наблюдение на развитието на конкретен ученик в условията на японската образователна система;
• анализ на японските правителствени документи – насоки за обучението по предмета Социални науки, включващ история, география и общество;
• анализ на повечето одобрени учебници и учебни материали по Социални науки за степените на образование до 15-годишна възраст;
• резултати от анкети с учители, преподаващи предмета Социални науки в същите възрастови групи;
• данни, събирани посредством участие в местни училищни мероприятия, свързани с обучението по опазване на околната среда.

Някои особености на японската образователна система

Съвременната японска образователна система има своите корени в ерата Мейджи, която се разглежда като Японски Ренесанс (1868-1912). Оттогава тя претърпяла много изменения в съответствие с политическите и икономическите промени.
През предходната Едо-ера (1600-1867 г.) във феодална Япония „моята страна“ означавало „моят феодален владетел и неговото феодално владение“. Ето защо по време на японския Ренесанс приоритетна задача става обучението на японците в съзнание за граждани на цяла Япония. Императорът приема ролята на обединителен център. С негов декрет се въвежда задължително начално образование, както и правила, церемонии, поведение, които целят да възпитат по целия архипелаг поданици, лоялни на императора (не граждани, които имат право на избор, а поданици, чието задължение е да бъдат такива).

Училищата наподобяват военни институции, въвеждат се униформи като външен израз на принадлежност към системата. Училищата поставят ударение върху солидарността и груповото сътрудничество. Преподава се конфуцианския морал, определящ стриктни модели на йерархия.

Трудолюбието, прилежанието и запомнянето наизуст са високо ценени учебни подходи. Егоизмът и налагането на лично мнение в групата не се насърчават, напротив – наказват се. За да се формира в характера на младежа да бъде енергичен, витален, здрав, се въвежда военно обучение. Военните принципи ръководят ежедневието на децата и спортът получава много голямо внимание, на практика той има по-голямо значение от академичните постижения. Много от тези елементи на японската образователна система са трансформирани с времето, особено след Втората световна война, но някои черти от тях, влияещи на всички аспекти на образованието, още могат да се проследят, включително и такива, засягащи природнозащитното обучение.

Съвременната образователна система в Япония е децентрализирана, що се отнася до организацията й. Местните общества поддържат началните училища и много прогимназии. Много от средните училища са под наблюдението и финансовата подкрепа на префектурните органи. Разбира се, има много частни, религиозни и други специални училища. Но както обществените, така и частните училища трябва да следват образователните Основни насоки на Министерството на образованието, културата, спорта, науката и технологиите (Момбукагакушо). Всички учебници се съобразяват с тези изисквания. Учителите са свободни да използват който и да е от одобрените учебници и многообразието от учебни материали или въобще да не ги използват. Критерий за академично постижение са редовните срочни тестове и приемните изпити за по-високите нива на образование.

Днешният японски Основен закон за образованието постановява, че то е светско. Частта относно лоялността към императора е заменена с „насаждане на желание и висок интерес за изучаване на съвременната наука и модерните технологии, любов и лоялност кам родната нация и нейната култура“. Образователните цели включват „обучаване на индивидите във висока хуманност и национално богато творчество“.

Най-общо в Япония има 3 предуниверситетски нива на образование:

• Начално образование (1-6 клас)
• Прогимназия /Младша гимназия (7-9 клас)
• Средно училище (10-12 клас)
• Различни специални училища, детски градини, професионални училища и много други.

След реформа през 1998 г. се въведе терминът „6-степенно средно образование“. Някои частни училища събират заедно прогимназията и средното училище и въвеждат системи, при които при желание учениците могат да вземат семестри от по-високи степени или да пропускат учебни предмети, т.е. въвежда се гъвкава организация на учебния процес, въпреки че той остава базиран на стандартите на Министерството на образованието.

Географията и обучението, свързано с опазване на околната среда

Географията е дисциплина, която предлага глобална перспектива на индивидите и обяснява механизмите на функциониране на Земята, както и техните изменения, така че географското обучение представлява първа стъпка на настоящото изследване. Географията в разглежданите степени на обучение в Япония е част от общия предмет социални науки, включващ история, география и общество (предметът „наука“ включва физика, химия и биология). Въпреки че основните дисциплини са обединени по такъв начин, хорариумът на всяка съставна дисциплина (включително и географията) е около 2 часа седмично. Друг е въпросът, че учителят може сам да реши кога ще избере да преподава отделните части.

В средното училище (старшата гимназия, т.е. след 9 клас) географията става изборен предмет, като се предлагат два различни курса – География „А“ и География „В“, с варианти на нива на комплексност. „В“-курсът осигурява сериозна географска подготовка както по регионална, така и по обща география, но обикновено фокусът е върху запомняне на знанията, необходими за националния приемен изпит за университет. Това води до ситуация, при която учениците, които избират географския курс получават солидни знания по тази дисциплина, а онези, които избират курса по история, остават с географските си знания само от прогимназията (младшата гимназия, до 9 клас).

D. Mikhova и S. Kuwahara направиха едно изследване (2007 г.), целящо да се разкрие „къде е географията в сърцата на младите японци“, както и какви са техните познания, отнасящи се до глобални процеси (природни, икономически, политически). Бяха анкетирани 150 студенти от различни университети в Западна Япония. Стана очевидно, че географията не е любима дисциплина сред японските студенти – броят на анкетираните, отговарящи с „обичам дисциплината“ или „много обичам дисциплината“ представляват доста нисък процент (фиг. 1).


От друга страна, студентите показват относително висока компетентност, що се отнася до глобалните проблеми. Напр. 63 % отговарят правилно кои страни в света имат най-голямо население и са наясно, че неконтролираният растеж на населението на света създава много голям стрес за природата; 80 % от анкетираните знаят за феномена Ел Ниньо; 85 % отговарят правилно какво причинява глобалното затопляне. От всички анкетирани студенти само 29 % са се явили на националния централен изпит по география, т.е. получили са солидно географско обучение в средното училище.

Дали можем да оценим тези резултати като добри или не много добри? Това може да се прецени след едно бъдещо изследване за сравняване на географските знания с други страни. Такива са провеждани (напр. проектът Ропър, 2000 г.), но данните вече са стари.

Какъв вид географски знания включват учебните програми в Япония за нивото от 1 до 6 клас? Японските Основни насоки за географското обучение, съставени от Министерството на образованието включват: основни цели на обучението в съответните класове, контекст и мащаб на учебния материал, препоръки как да се процедира при преподаването. Те не отиват по-нататък: да посочват конкретни уроци.

Нивото 1.-2. клас концентрира усилията върху географския район на местното училище и връзката училище-дом. В 3.-4. клас се цели децата да научат как хората в местното общество (град, село) живеят, какъв е поминъкът им, развива се съзнание за гордост, че са членове на местното общество. Разяснява се местната географска среда, както и явленията и взаимовръзките в нея. Активно се използват карти, както и много теренни наблюдения. Географските знания засягат местното общество и родната префектура. На това образователно ниво има две теми, които имат пряко отношение към глобалните явления (Araki, Kawada, Nishioka , 2006):

1. Децата научават от какво се нуждаят хората, за да живеят, и какви производства са нужни, за да поддържат живота им на дадено място: електричество, газ, вода, жилища и обработка на отпадъците. Дискутират се проблемите на тези системи в подробности. Обикновено класовете посещават пречиствателни станции, заводи за обработка на отпадъци, събират лични впечатления за природните и природнозащитните проблеми и нуждата да се решават колективно. В учебниците има подробно описани примери как да се проведе такъв начин на географско изследване, някои от които въвеждат и използването на компютърни програми за обработка на информацията и картографиране.
2. На това ниво се преподават основни знания за природните бедствия и начините за справяне с тях. Освен обяснения за видовете природни бедствия децата получават практически знания какво поведение трябва да имат в такива условия. Научават точно къде са местните скривалища, какво поведение да имат при земетресение и цунами, най-добрите стратегии в случай на пожар и пр. Особено се фокусира вниманието върху природни бедствия, които може да са типични за конкретната територия, където живеят.

В 5. клас децата научават важността да се произвежда и секторите на икономиката. Много важен момент е да разберат смисъла и съдържанието на социалните явления и нуждата от опазване на природата на всички нива – от местно до национално. Използват се много карти, атласи и данни. Не се изисква да изучат всички префектури. Вниманието се фокусира само върху родната и още една или две префектури, които се изучават в подробности. В зависимост от активността на учителя, учениците посещават заводи, ферми, центрове за рециклиране, пишат доклади за впечатленията си. На това ниво се обясняват връзките между местните, регионалните и глобалните условия, както и местната отговорност за глобалните изменения. Прави се връзка между местни ресурси и тяхното нарушение, разглеждат се проблеми като изсичане на горите, замърсяване на водите, безразборното изхвърляне на сметта и техните отрицателни ефекти върху природната среда.

Практическите наблюдения съставляват много важен елемент от природнозащитното обучение на това ниво. Но трябва да отбележим, че всички разглеждани проблеми се пречупват през местните условия – това, което децата сами могат да видят /или при бедствия са почувствали/, примерите са предимно от това, което децата могат да видят в родното място или префектура, и по-рядко в национален мащаб.
В 6. клас се изучава само история на Япония.

Типична, много японска черта на обучението, включително и това, отнасящо се до проблеми на околната среда, е липсата на дълги академични обяснения. Използват се много визуални материали, както и примери и наблюдения. Според най-новите резултати от национално японско проучване за академичните постижения на японските ученици се оказва, че японските деца са много добри по математика, изкуство - основно рисуване, и показват ниски показатели, когато трябва да се изразяват с думи. Според нас това съвсем не е за учудване и е свързано дълбоко с японския характер. Японската култура не цени многословието.

Главната цел на географията в прогимназията е да разшири знанията на учениците в локален, национален и световен мащаб, да научи учениците да бъдат отговорни членове на обществото, в което живеят, да възпита съзнанието на граждани на Япония – като тяхна родна страна със специфична основна култура, но и да създаде чувството, че са граждани на планетата – представители на една мирна страна.

Има много учебници и учебни помагала по география. За нуждите на настоящото изследване са анализирани повечето от тях. Подробно са разгледани официално одобрени учебници: (Arai et al., 2002; Kodama et al., 2002; Okuda, Abe, 2002; Ashikaga et al. , 2003; Yamamoto et al., 2003; Nakamura et al., 2005), както и много учебни атласи, препоръчителни материали и др. Един учебник по география (средно 200 стр.) се използва през трите години на обучение на това ниво. Но трябва да добавим, че има редица практически изследователски часове, които разширяват знанията на учениците много извън съдържанието на учебника.

Географията в прогимназията е много важен предмет, защото след това образователно ниво за част от учениците обучението по география приключва. Преподават се знания за регионите на Япония и регионите на света. На определен етап в японската образователна система обаче се отчете, че географията се оказва непривлекателна дисциплина – най-вече поради множеството цифри и факти, които трябва да се помнят. Ето защо през 1998 г. беше въведена реформа в преподаването на световната и японската регионална география. Днес не се изучават всички региони. От всеки континенти се избират само няколко страни (обикновено 2 или 3), които обаче се изследват подробно. Същото се отнася и до японската регионална география: учат се имената на всички префектури, но само една или две се разглеждат в подробности - като пример как се изучават префектурите географски.

Особеност на обучението по география в японската прогимназия е фактът, че всички знания за света веднага се свързват с Япония. Даже един от учебниците е озаглавен „Япония и светът“. В повечето учебници теми като „Япония и световното население“, „Енергетиката в Япония и енергетиката на света“, „Японските проблеми на околната среда и световните проблеми на околната среда“ и др. са типични. Световните данни са показани много схематично в диаграми, карти и картини, а информацията за Япония е много подробна. Друг типичен подход е „Япония, погледната през света“, когато се отнася до природата, климата, ресурсите, природните бедствия.

Учебниците варират по отношение на обема на материала и вниманието, отделено на световните проблеми. Два от анализираните учебници посвещават по-голямо внимание на тази тема, докато в повечето от тях глобалната среда и нейните проблеми почти не са коментирани.

Формално погледнато, глобалните изменения не са широко коментирани в японските учебници по география. Но факт е, че се преподават много задълбочено. Според последната реформа в японската образователна система географският начин на мислене трябва да се практикува широко, трябва да се възпитава географски начин на мислене и да се прилагат географски изследвания, извършвани от учениците. Те избират географски проблем и правят свои изследвания, използвайки карти, данни, прилагайки различни методи като картографиране, измерване (напр. на температури), анкети, интервюта и пр., събират оригинални данни, правят анализи и собствени презентации с използване на съвременни компютърни софтуери. На това ниво в много училища учениците получават знания и активно използват географски информационни системи (ГИС).

Съществуват безплатни софтуери за ГИС, които всеки учител може да изтегли от Интернет (напр. MANDARA GIS - на японски език, с възможности за обработка на данни от най-различни японски източници, както и данни от комерсиални системи, напр. .shp файлове от GIS-системите на ЕSRI). Учителят сам избира какви точно уроци да разработи по този начин, но типично заглавие е напр. „Да изследваме обработката и рециклирането на отпадъците в нашата префектура“. Два учебника дават много подробно обяснение как да се проведе такъв урок. Знанията, придобити чрез действие, са стабилни и водят до активно природнозащитно поведение. Някои училища участват в международната програма за ученици GLOBE, която събира данни за планетата с цел изучаване механизмите и ефектите от глобалните изменения.

Що се отнася до глобалните проблеми, повечето от учебниците се спират на световното население и стреса, който предизвиква неговото експлозивно увеличение.
Само един учебник отделя една страница за природните проблеми от глобална перспектива и те се третират от гледна точка на социалните загуби с примери главно от Япония.
Механизмът на глобалното климатично затопляне не се дискутира в учебниците по география. Киселинните дъждове и унищожението на горите не намират много обяснения освен някои примери със снимки и схеми или само поставяне на въпроси, които навеждат на разсъждения в тази посока.

Само два от учебниците отделят място на международните усилия да се спрат или контролират глобалните изменения. Разглеждането на тази тема зависи от желанието на учителя.
Повечето от учебниците засягат глобалните културни изменения с примери, отнасящи се главно до японската култура. Темата за модерните информационни и комуникационни технологии и тяхната роля за глобализацията се разглежда по-подробно в 2 учебника, а в останалите се разглежда съвсем кратко.

Всички учебници по география за японската прогимназия отделят много голямо внимание на проблема за отпадъците, необходимостта от обработката и рециклирането им. Очевидно това е голям проблем в съвременна Япония.

Замърсяванията от транспорта се разглеждат накратко само в един от анализираните учебници, докато транспортът в Япония е много важен източник на газове, водещи до глобално затопляне.
Всички учебници засягат природните бедствия – земетресения, наводнения, тайфуни. Малко обяснения се дава за техните механизми, но в интервютата учителите твърдят, че отделят значително време на този въпрос.

Други учебни предмети и практики, които повишават знанията за глобалните изменения

Като цяло може да се заключи, че географското обучение в Япония прави опит да формира съзнание за отговорност за глобалните процеси и добрите практики за доброто на Земята и е доста успешно в частта „да действаме локално“. Но то не е достатъчно да научи учениците да разбират механизмите на глобалните процеси, причините за глобалните изменения и широката международна загриженост. В същото време нашето изследване показва, че на тези проблеми в Япония се обръща голямо внимание и те намират широк отзив сред японските ученици. Нещо повече - не само учениците, но и цялата японска нация е добре образована по тях. Може би почти няма човек в Япония, който да не разбира какво означават ключовите думи „канкьоу мондай“ (проблем на околната среда) и „чикюу ондан-ка“ (глобално затопляне). Как се постига това?
Отговорът е: природнозащитното съзнание и проблемите на околната среда на различни мащаби и нива се преподават в Япония посредством различни форми на обучение, както в училище, така и извън него. Географията е само една част от това обучение, макар и с много важно значение.

В рамките на предмета „наука“ има част, наречена „Науки за Земята“. Тук се обясняват явленията на нашата планета, такива като тектоника, вулкани, земетресения, локален и глобален климат. Във връзка с тях се разглеждат проблемите на глобалното затопляне, включително и чрез експерименти.

През последните 10 години беше въведен специален предмет, наречен „Подробно изследване“ (в основния курс той започва от 5. клас). Какво ще се преподава в този предмет, зависи изцяло от избора на учителя. Учебните методи по този предмет включват практически части: учениците трябва „да опитат“ изследваното явление, активно да се включат в неговите функции. Ако е земеделие, да произведат сами съответна култура; ако е социално изследване, сами да събират данни; ако е изкуство, да опитат да творят, и т.н. Напоследък има бум в избора на теми, отнасящи се до околната среда, и теми, свързани с глобалното затопляне, международни проблеми на опазване на планетата и пр. Напр. по този предмет ученици от Осака наблюдаваха полета на японски космонавт и влязоха във връзка с него в реално време, предавана по националната телевизия. Учениците правят изследвания и се учат да правят презентации на постигнатите резултати.

Времето, което се посвещава на този предмет, е три часа в един ден веднъж в седмицата. Провежда се специална организация, за да се гарантира сигурност на групите от ученици, които трябва да правят своите изследвания в природни места, музеи, предприятия, ферми, библиотеки, заводи за рециклиране на отпадъци и пр. Решени са проблемите и за транспортните разходи на учениците, както и за постоянната телефонна връзка на учителите с тях, докато децата правят проучвания извън училището. Това е опит за цял живот – безценен за формирането на добре образовани и отговорни към средата индивиди.

В последните години една нова идея си проби път в някои училища: да се учи за средата посредством практически опит от земята. Поддръжниците на тази идея твърдят, че човек не може да обича своята земя и не може да разбере колко е наложително нейното опазване, ако не я „докосне“. Много деца живеят в градовете, някои – в много големи градове, където са загубили връзка с природата. В много училища в Япония днес с помощта на университетски учители, доброволци-фермери и ученици-ентусиасти се организират като празници мероприятия за засаждане на ориз, картофи и пр. Целта е да се види „откъде идва храната“, но заедно с това учениците наблюдават природата, животните, насекомите. Очаква се това да допринесе за повишаването на чувството за обич и отговорност към природата.

По предмета „Подробно изследване“ учители и ученици са много подпомагани от официалната телевизия NHK и особено от нейната образователна програма, в която проблемите на околната среда - от локални до глобални, присъстват постоянно. Представят се много филми, дискусии, експерименти с участие на деца и пр. Напоследък много телевизионни станции се присъединиха към националната кампания за повишаване нивото на природнозащитното образование. Даже телевизионните реклами рекламират природнозащитни практики като пестене на енергия и рециклиране.

Проблемите на околната среда са обект на внимание и по други учебни предмети, например предмета „Домакинство“. Чрез него учениците научават за различните видове храни и връзката им със здравето и хигиената. Получават практически умения как да събират разделно сметта и как е организирано рециклирането в тяхното местно общество, тъй като в Япония неговите системи варират във всеки град и префектура. По този предмет учениците научават какво представляват генетично променените храни и как се маркират на пазара.

Японското общество на всички нива все повече поставя ударение върху природнозащитното възпитание. Това обучение не е оставено само на училището. Майки-домакини се включват в кампании за чиста среда, където научават подробности относно рециклирането на отпадъците и действат като контрольорки по чистотата на своята улица. Доброволци от всички възрасти често почистват плажове, гори и речни течения.

Природнозащитното възпитание продължава също вкъщи, на улицата, в публичните заведения.
В Япония има изградени учебнорекреационни центрове, където хора от всички възрастови групи, индивидуално или най-често на групи могат да отседнат. Там те научават много неща за местната природа, за нейното богатство и опазване. Цените за престоя и храната са много ниски, а формите на природнозащитно обучение включват различни лекции, развлекателни дейности, екскурзии, обяснения на терена, игри. Прекарвайки приятно, посетителите научават много за нуждата да се опазва природата - от местно до глобално ниво. Много често тези центрове са препълнени от групи ученици, студенти, служители на предприятия.

През 2006 г. японското правителство издаде план за драстично намаляване на емисиите от въглероден двуокис в съответствие с протокола от Киото. Този план беше широко дискутиран в средствата за масова информация. Обикновените хора приемат много сериозно този проблем. Собствениците на машини за кафе и безалкохолни напитки предлагат намаления за хората, които си носят собствени чашки за многократна употреба. Големите супермаркети обявяват по радиото колко важно е всеки да си носи чанта от къщи, за да не се хабят торбички-еднодневки. В анкета на Националната телевизия за това как хората възприемат тези мерки повечето анкетирани отговарят, че средата е най-важна и въпреки че е трудно, готови са да платят за това от собствените си средства. Това е нагласа, обхванала цялата нация, една атмосфера, в която децата са потопени постоянно и в допълнение към формалното обучение те от много малки са убедени, че природата е важна и те са отговорни за нея.

Когато говорим ма природнозащитно поведение на японските ученици, трябва да се споменат някои културни особености на японската нация. Япония е от малкото примери на една почти хомогенна нация, живяла на една и съща територия хиляди години. Формирала се е специфична култура, в която хората са се научили да бъдат дисциплинирани, лоялни и да си сътрудничат. Когато са научени в училище какво е правилно природнозащитно поведение, много малко са учениците, които ще нарушат правилата. Това се провежда във всекидневни практики, които понякога изглеждат непостижими в други, по-индивидуалистични и културно пъстри страни.

Японският характер се е формирал под въздействието на две религии: шинто и будизъм, както и със силното влияние на конфуционизма. И двете основни религии учат на висш респект към природата, на физическа и духовна чистота. Така идеята, че природата на всички нива – от индивидуалното, до глобалното – не трябва да се нарушава, намира продуктивна почва. Отдавна се смята, че ценностите на японците и тяхното отношение към природата се различават от тези на западните общества. Tetsuro Watsuji (1935-1979), един от най-известните японски философи след Втората световна война, описва културния климат в азиатските страни (включително в Япония), като „хора, които живеят с природата“, а хората от европейските страни – като „борещи се срещу природата“. Един съвременен холандско-японски проект за научно изследване на културите и отношението им към природата, осъществен от М. Aoyagi-Usui, H, Vinken и A. Kuribayashi (2004), потвърждава тази много съществена разлика.

В японската образователна система идеята за глобалните изменения се постига посредством малкия, локалния, персоналния мащаб. Децата научават от ранна възраст, че са отговорни за средата, в която живеят. Още в детската градина те научават как да поддържат чисто мястото, където играят. От първи клас вече сами почистват класните стаи, коридорите и цялото училище.

Няма чистачка в нормално японско училище. Ето защо графитите са голяма рядкост и няма никъде изхвърлен боклук на улицата или в училищния двор. След като са вложили своя собствен труд за почистването (фото 1, фото 2), децата привикват да пазят и да ценят чистотата. Постепенно този начин на мислене се разширява до родното общество, родната страна ... родната планета. Това обучение започва от много ранно детство и продължава систематично през целия живот. Тази система е толкова нормална за Япония, че от 93-ма студенти на наша лекция за културния шок в Япония, 89 се определиха като шокирани от чутото, че в западните училища няма „време за чистене“.


Има много научни, образователни и неправителствени организации, които допринасят за природнозащитното обучение в Япония и за повишаване знанията за глобалните изменения. Примери са Японската асоциация за околната среда (с образователни програми за деца), Екоклуб за ученици от прогимназията, поддържан от Министерството на околната среда, Японския форум за обучение по проблемите на околната среда (GEEF); Schoolnet Japan (Tokai Schoolnet Kenkyuukai) – организация на учители, интересуващи се от използването на Интернет в основното училище и прогимназията и предлагаща помощ на учители в разработването на уроци, засягащи околната среда.

Японски училища участват в много международни проекти и програми като GLOBE, Konet и др. Организации за обучение в природнозащита съществуват в почти всички префектури. Те координират идеите за преподаване на проблемите на средата, предлагат данни и материали, организират тематични състезания и издават вестници и списания за деца по тези проблеми.

На последно място, но не и по значение: разработени са хиляди Интернет-страници, посветени на глобалното затопляне и глобалните изменения както за деца от различни възрасти, така и за възрастни хора, на японски език. Броят на тези страници е съизмерим на броя на страниците с подобно съдържание на английски език. Учителите са засипани с такива материали и са свободни да избират начини, по които да ги използват –директно в преподаването или като източници за децата в самостоятелните им научни проучвания.

Изводи

1. В материалите по география за японските училища въпросите, свързани с глобалните проблеми, не са третирани широко, но локалните и националните човешки измерения на глобалните изменения са дискутирани подробно, главно чрез собствени изследвания на учениците, с приложение на географския начин на мислене и с много примери от Япония, както и изобилие от достъпни нагледни материали от Япония и света.
2. Местното, родното място, родната страна са поставени в центъра на географското обучение и географията на света и глобални проблеми на планетата се разглеждат през призмата на Япония.
3. Локалните и регионалните фактори, допринасящи за глобалните изменения и природните бедствия, се изучават в много предмети като география, наука, подробно изследване, домакинство и пр. Механизмите на глобалните изменения се изучават в специален дял на предмета наука.
4. Изучаването на проблемите на околната среда не се ограничава само в училище. Природнозащитното обучение продължава вкъщи, на улицата, в обществените заведения. Телевизията и обществените кампании допринасят много за повишаване на природнозащитното съзнание на учениците и на цялата нация. Този вид възпитание не е „на хартия“, а на дело.
5. И други дейности като фермерство, доброволни движения за почистване и пр. допринасят за природнозащитното възпитание на учениците.
6. Някои специфични черти на японския характер и култура като групово сътрудничество и дисциплина, висок респект към природата и уважение на физическата и духовната чистота допринасят много за формиране на индивиди, отговорни за околната среда.
7. В критичен аспект японската образователна система акцентира твърде много върху Япония и изключително през нейната призма разглежда света и неговите проблеми и перспективи. Макар подобна благородна перспектива да буди възхищение, тя понякога води до пренебрегване или изключване на важни неща, които не засягат Япония, и поради това остават извън процеса на обучение. Поради това в отделни случаи японските ученици губят перспективата на истински „граждани на планетата“, вълнуващи се от всички глобални проблеми, макар и незасягащи за момента техните страни.
8. Преподавайки проблемите на човешките измерения на глобалните изменения, японските учители могат да разчитат на огромно количество учебни материали, безплатни данни, софтуер, готови уроци, съвети и пр. на родния си японски език.

В заключение трябва да се подчертае, че има някои много интересни идеи в японския начин на преподаване на темите за човешките измерения на глобалните изменения, които заслужават дискусия и активно творческо приложение.

Литература

1. Aoyagi-Usui, M., H. Vinken, A. Kuribayashi. Pro-environmental Attitudes and Behaviors: An International Comparison., 2004: http://www.pref.hokkaido.jp/.../html/05.html
2. Araki, I., K. Kawada, H. Nishioka (in Japanese): Shougakou ni oshieru Chiri (How to Teach Geography in Elementary School). - Nakanishi, 2006
3. Arai, S. et al. Atarashii shakai. Chiri (New Social studies. Geography). - Tokyo Shoseki publishing house, 2002
4. Ashikaga, K., S. Ishiguro, S. Kinda et alChuugakou Shakai, Chiriteki bunya. (Junior High School Social Studies, Geography). - Osaka Shoseki, 2002 (in Japanese)
5. Human Dimensions Programme on Global Environmental Change. 2007: http://www.ihdp.org/
6. Introduction to Human Dimensions of Global Chanage: http://www.aag.org/hdgc/www/intro/toc.html
7. Kodama M., K.Minegishi, A.Ebato et al. Chuugakou Shakai, Chiriteki bunya (Our Junior High School Social Studies: Geography part). - Nihon hon., 2002 (in Japanese):
8. Mikhova, D., S. Kuwahara. Geographic knowledge of Japanese university students and their global awareness. 2007 (in press.)
9. Nakamura K. (editor). Chuugakou Shakai, Chirigaku. Nihon to Sekai (Junior High School Social Studies, Geography. Japan in the world). - Teikoku Shoin, 2005 (in Japanese)
10. Okuda, Y., H. Abe (editors). Chuugakou Shakai, Chirigaku. Chiiki wo manabu. (Junior High School Social Studies. Geography. To Learn About Regions). - Kyouiku hon., 2002 (in Japanese)
11. Snyder D. Five Meta-Trends Changing the World. - The Futurist, Nr.27, 2004
12. Thiele L. Environmentalism for a New Millenium. Oxford University Press., 1999
13. Yamamogo S., E. Ishii, T. Yanagi et al. Chugakou Shakai. Chiri. Sekai to Nihon no kokudo (Junior High School Social Studies. Geography. World Countries and Japan). – Nihon Bunkyou, 2003 (in Japanese)

---

This paper reports the results from a research aimed at exploring the Japanese Elementary and Junior high school education about ways of teaching environmental awareness and the problems of human dimensions of global change. Surveying criteria have been based on the definition of global change from the International Human Dimensions Program on Global Environmental Change (IHDP(http://www.ihdp.org/). Cultural and modern technologic globalization has also been considered. Diverse data has been analyzed, from sources such as: guidelines about Geography and Social studies education, issued by central and local educational authorities of Japan; school curricula and other teaching documentation relating to global change; interviews held with teachers of Geography about their expertise and approaches in teaching human dimensions of global change; officially approved textbooks of Geography for Elementary and Junior High School; Internet and other sources of information about extracurricular activities contributing to environmental education in Japan. Some views about the state of teaching human dimensions of global change in Japan have been derived.