„Навлизането на човечеството в ерата на технологиите, на стремеж към устойчиво развитие и европейска интеграция води до необходомост от промени във всички сфери на живота, включително и в образованието.“


Глобализацията на икономиката и нейното влияние върху работната сила по света поставя пред образованието нови цели - не само да предоставя даден пакет от знания, а да ни учи как да учим, как да решаваме проблемите и как да синтезираме старото с новото. За привеждането на образователната ни система в състояние, адекватно на потребностите на обществото и директивите на ЕС, МОН разработи Национална стратегия за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в образованието през 2006 г. и Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006- 2015 г. Като част от целите на българското училищно образование са изведени:

• ефективно използване на съвременните информационни и мрежови технологии за повишаване качеството на образованието;
• обогатяване на учебното съдържание и въвеждане на иновационни образователни технологии и методи в учебния процес;
• провокиране на творческото мислене и самостоятелността;
• формиране на практически умения, развиване на инициативност и находчивост у учениците.

Учителите са изправени пред предизвикателството постоянно да подобряват преподавателската си дейност, за да поддържат интереса към предмета, да разширяват границите на източниците на информация и възможностите да я използват в преподаването и ученето, да осигуряват методическото разнообразие на учебно- възпитателния процес.
Всичко това прави актуална темата на настоящото изследване. Тя се оказва адекватна на потребностите и стратегиите в българското образование и единната Европейска образователна политика.

Мотив на автора за търсене и прилагане на нови образователни технологии е стремежът към рационализиране на планирането, проектирането, осъществяването и оценяването на педагогическите дейности.
Редица определения в педгогиката свеждат технологията до понятието за интелектуална технология, чиито основни характеристики са:

• наличие на знания, средства, ресурси;
• комбинативна способност на мисленето;
• решаване на проблеми;
• краен продукт, който е уникален и нестандартен, но е съобразен с потребностите на човека и обществото.

Технологичното образование е по широко понятие от образователните технологии. Към образователни технологии се отнасят само тези, които подобряват процеса на обучение и го правят по-ефективен (Великова, 1997). Те се разглеждат в два аспекта:

• технологии в обучението;
• технологии на обучението.

Технологията в обучението включва всички възможни средства за преподаване на информация – аудио-визуални средства, компютри, комуникативни и информационни системи. В понятието образователни технологии терминът технология не се свежда единствено до технически средства, приложими в обучението. Той се свързва с педагогически и психологически теории за ученето, както и със способността на учителя за организиране на ефективен процес на обучение.
Технологията на обучение е вид интелектуална технология, зависеща от продуктите на производствените технологии. Акцентът при нея се поставя върху техниката на преподаване и учене, която е с водещо значение при решаване на практически педагогически проблеми.

За образователната технология се придържаме към определението „знание за вземане на научно обосновани педагогически решения за подготовка, осъществяване и оценка на процеса на обучение, реализиращ се чрез разнообразни методи, форми и средства, и има за цел повишаване на ефективността на преподаването и ученето“ (Великова, 1997).
Компютърът, като основно техническо средство е база за прилагане на информационните технологии, средство за развиване на технологичното мислене на учители и ученици.

Информационните технологии, прилагани като образователни технологии, намират все по-широко приложение, защото правят работата на учители и ученици по-ефективна, увеличават достъпа до информация и възможностите за нейното възприемане, подобряват качеството на мислене, глобалната ориентация и способностите за използване на различни информационни източници. Използването на информационните технологии в обучението позволява да се постигне по-добро усвояване на уменията в учебния процес, по-доброто му контролиране; освен това дава вьзможност и за привличане на учениците като партньори в урочната работа.

Използването на мултимедийни презентации като вид информационна технология прави активно участието на учениците в учебния процес, защото въздейства на всички техни сетива. Известно е, че най-силно развит анализатор у човека е зрението му. Чрез него нормално развитото дете вьзприема 90 % от околната информация. Най-интелектуалният анализатор е слухът, но на него се падат само 3,5 % от вьзприеманата информация. Всичко, което вижда, чува, дискутира, ако има вьзможност и да се осьществи на практика, да се провери чрез собствен опит, оставя трайни следи в сьзнанието на човека (Ташева, 2000).

Освен вьздействие вьрху сетивата, чрез мултимедийни презентации учебният процес може да се контролира по-добре вьв всеки един момент, да се повиши равнището на практическите умения и да се формира положително отношение у учениците кьм учебния предмет.

Сьгласно действащите ДОИ и учебни програми, География и икономика на Бьлгария в гимназиалния етап се изучава в две последователни години – 10. и 11. клас. Поради спецификата на езиковото обучение в Пьрва езикова гимназия, Варна, това става в 11. и 12. клас. На тази вьзраст учениците са покрили по-голяма част от стандартите по информатика и информационни технологии и свободно използват презентационни системи като: Microsoft Power Point, Open Office Presentation, Corel Presentation. Тези програми притежават набор от средства за комбиниране на различна по вид информация – текстова, графична, звукова, видео и анимация. На последователни екрани могат да се представят текстове и изображения, богат набор от анимационни ефекти, придружени от звуков фон.

Визуалните носители на информация помагат за бързото разбиране и изясняване на зависимости и за прегледно представяне на отношения. ,,Колкото повече сетивни органи участват в даден учебен процес, толкова по-трайно и без смущения се приема и обработва информацията. Ако по време на учене се редува участието на сетивните органи, намаляват признаците на умора, повишава се желанието за учене. В това се сьстои голямото предимство на ученето в комбинация с аудио-визуални средства“ (Беелих, 1987).

Най-подробното онагледяване на учебното сьдьржание е важен фактор за практическото приемане и обработване на информацията от страна на обучаваните. В това отношение авторите на използваните учебници и атласи "География и икономика на Бьлгария" са се постарали да представят разнообразни графични модели и илюстративен материал. Като се има предвид, че в този курс на обучение се формират знания за родната страна и негова цел е формиране на патриотично вьзпитание, онагледяването на обектите е много важно. Оказва се, че много малко от учениците са пьтували из Бьлгария и имат личен опит от посещение на обектите. Това е друг важен мотив за избор на презентациите като метод на преподаване и самостоятелна работа.

Факт е, че социално-икономическите промени в Бьлгария са много интензивни. Използваните в средното образование учебници за задьлжителна подготовка по ,,География и икономика на Бьлгария,, в 10. клас не отговарят на динамично променящата се обстановка в страната. Голяма част от статистическата информация е твьрде остаряла и не дава вьзможност за коректен анализ и изводи.

Представянето на икономическата география на Бьлгария визира по-скоро периода на преход и сьбития от преди 10 години, а не случващото се в момента в нашата икономика. Това прави наложително тьрсенето и на други източни на информация, до които най-голям достьп дава Интернет. В официалните страници на дьржавните институции и агенции, в регионалните и местни органи на властта, в сайтовете на отделни предприятия и медии всички ние - обучавани и обучаващи, можем да открием динамиката на сьвремието ни.
Използването на Интернет дава вьзможност на учителя за:

• подбор на актуална информация за обществено-икономически процеси и явления;
• илюстриране на процесите с достоверни графични модели (графики, диаграми и схеми);
• изработване на мултимедийни презентации за преподване на нов учебен материал;
• изграждане на умения у учениците за анализ, обобщение, формулиране на хипотези, установяване на тенденции.

Използването на информационни технологии подпомага учителя в планирането на ученето; представянето на новата информация; проверката на знанията и уменията на обучаваните (осъществяване на контрол и обратна връзка).

Друга вьзможност за приложение на информационните технологии е самостоятелната и груповата дейност на обучаваните. В този случай се реализира индивидуализация в обучението, удовлетворяват се специфични потребности и интереси на учениците. Работейки по поставен проект или презентация, учениците формират умения за осмисляне, систематизиране и обработка на нова информация. Работата в екип помага на общуването и обмяната на знания, на правилната самооценка по отношение на усвоеното и ролята на отделния участник за екипа.

Поставянето на обучаваните ученици в центъра на процеса на обучение изисква развиване на ефективни методи и форми на преподаване и учене, каквито се оказват интерактивните.

Методът за разработване и защита на проект, какъвто в нашия случай се явява мултимедийната презентация, се определя в педагогиката като учене чрез действие, метод на „мислещия опит“. Този метод обикновено се съчетава с други методи. В проектите по равноправен начин, по една реална задача работят учители и ученици. Характерът на проектите се определя от спецификата на учебното съдържание, възрастовите особености на учениците и обхвата на тематиката му. След анализ на теоретичните постановки относно методиката за изработване и защита на проект приемаме и се придържаме към структурата, илюстрирана с фиг. 1.

1. Планиране на проекта – очертава се работната група, сферата на участие, формулира се темата и се разпределят задачите.
2. Провеждане – учители и ученици работят според работния план: събиране на информация, провеждане на интервюта, създаване на продукт, подготовка на презентации и др..
3. Представяне на продукта – презентация, постер и др..
4. Оценяване.

Моделът на проекта се подготвя от водещия (учителя), но в процеса на осъществяването му основна е ролята на участниците (учениците). Чрез проекта учениците придобиват умения за вземане на групови решения, за подбор и интерпретиране на информация, за представяне на информацията и изразяване на отношение. Обучението с проекти провокира учителя да формира и развива нови образователни идеи и подходи.

Този метод особено допада на учениците, най-вече когато се изисква в продукта да се използват информационни технологии. Въвеждането им в обучението е нов интеграционен и интерактивен метод, който обогатява и осъвременява процеса на обучение. Такъв подход свързва процесите на преподаване и процесите на учене в единна система, с което се повишава ефективността на обучението (Манев, Петкова, 2005).

Условията за въвеждане на информационните и комуникационни технологии и прилагане на иновационни методи в учебния процес са: квалификацията на преподавателите, готовността и на учителя, и на учениците да прилагат гъвкави методи на учене и обучение с използване на информационни технологии и адекватна материално-техническа база.

Продукти на проекти с използване на възможностите на информационни технологии могат да бъдат:

• урочна визуална презентация - представяне на теми от учебното съдържание в урочната дейност;
• система за он-лайн обучение - изготвяне на материали, предназначени за интернет-пространството.

Двете направления изискват изключително прецизна и дълга подготовка. Тя обаче се оказва много полезна, защото ангажира учениците и ги прави активна страна в процеса на преподаване. В същото време пред учителя се разкриват трудностите, с които те се срещат в процеса на учене.
Използването на интерактивни методи изисква адекватни организационни форми. Без да се пренебрегва значението им, фронталната и индивидуалната форма на организация, в този смисъл отстъпват място на груповата, екипната работа.

Най-същественото за груповата работа е формирането на група (екип) – „общност от хора, които си взаимодействат върху основата на общи ценности, влияят си взаимно и са обособени от другите за повече или по-малко продължително време“ (Ганчева, 2005). Важна особеност на груповата работа е, че задачите се решават с общите усилия на участниците в групата и крайният резултат се получава както от участието на всеки неин член, така и от групата като цяло.

За екипната работа са характерни: изпълнение на задачи, свързани с определената за съответната тема цел; разпределяне на задълженията между членовете на групата и анализ на информация от различни източници. При това, членовете на групата обменят мнения, оказват си помощ и съгласуват мненията си, за да приеме групата общо становище. Елементите в структурата на екипната работа са представени на фигура 2.


Дейностите, които се извършват в групата, могат да се представят в следната последователност:

1. Уводна част – поставя се задача, дават се насоки за последователността на действията и се предоставят необходимите материали;
2. Същинска работа – учениците се запознават с информацията, планират, разпределят и изпълняват дейностите, обсъждат резултатите (често е необходимо да се дискутира); обобщават се резултатите;
3. Заключителна част – всяка група представя резултатите, които е получила; анализира се изпълнението на задачата, формулират се изводи.

Формирането на групите става по различен начин: по решение на учителя; случайно – според разположението на мястото на учениците в помещението; на доброволни начала – учениците сами избират в коя група ще се включат. Образуваните по последния начин групи често се характеризират с най-резултатна дейност. При сформирането на групите е важно да се включат ученици, които са и добри организатори, и добри изпълнители, както и между всички участници да съществуват добри взаимоотношения.

За да бъде резултатна работата в групата, трябва да се регламентират и спазват определени правила. Например: право на участие на всеки участник от групата в обсъждането; придържане към темата; спазване на приет от групата ред за участие в обсъждането; внимателно изслушване на всеки член от групата; приемане на различното мнение, ако то е по-вярно и по-пълно и е добре аргументирано; отстояване на приетото от групата становище (Даскалова, 2000).
При организация на груповото занятие не бива да се подценява и въпросът за разположението на участниците в класната стая. Сполучливи се оказват по разчупените форми на разполагане и групиране.


Цел на настоящото изследване е конструиране на модел за формиране на умения чрез прилагане на информационни технологии. Това предполага:

• анализ на учебната документация по география и икономика – ДОИ (стандарти), учебните програми за 10. и 11. клас, учебника за съответните класове (авт. кол. Р. Пенин и др.) и др.;
• оценка на възможностите за формиране на умения чрез прилагане на информационни технологии;
• проучване на възможностите на учебното съдържание за приложение на технологичния подход (определени теми и задачи от учебния материал).

В резултат на изследването за най-подходящи с оглед конкретните условия и цели (формиране на умения за географска характеристика) са определени темите от разделите Природни области в България и Население и темата „Вторичен сектор на стопанството. Промишленост“.
След проучване на теоретичните постановки и класификацията на уменията е счетено за целесъобразно в настоящото изследване да се приложи таксономията на уменията, използвана в учебните програми 5. – 8. клас. С нейна помощ се постига по-голяма целенасоченост на дейността по формиране на уменията, критериите и показателите за изследване на резултатите.

Една от важните предварителни задачи, които се решават при провеждане на емпиричното изследване, е определяне на методите и разработване на подходящ инструментариум за осъществяването му. След запознаване с различни изследователски методи и проведен анализ на съдържанието им съобразно целите на изследването са избрани методите и е разработен подходящ инструментариум (табл. 1)


Наблюдението като метод е свързано с регистриране и оценка на явления и процеси с цел тяхното изучаване. Подготовката и провеждането му протичат през три основни етапа:

1. Проучване на информационни източници и анализ на съществуващи практики с цел изясняване същността и основните характеристики на наблюдаваните процеси и явления.
2. Определяне на критерии и показатели за наблюдението.
3. Разработване на инструментариум за наблюдението – протокол. В него регистрирането на наблюдаваните процеси и явления може да бъде направено чрез честотата на проявление или чрез оценка на степента на проявление. В конкретното изследване наблюдението се използва при измерване на всички умения, като равнището им на формираност се измерва по предварително разработени показатели. (вж. табл. 2).

Друг основен метод е тестването. Той включва съставянето и провеждането на тестове за установяване на формираните умения в 10. клас чрез прилагане на съвременни образователни технологии. Тестовете могат да бъдат нормативни и критериални. В настоящото изследване са избрани критериални тестове, чрез които се търси покриване на целите и задачите, поставени от учебните програми за всички ученици. В конкретното изследване тестовете се използват за измерване на умения за интерпретиране на информация по предварително разработени показатели (вж. табл. 2).

Анкетирането е третият метод, който се прилага в изследването. Той е метод на писмена задочна форма на взаимодействие и позволява получаване на пряка обратна информация за взаимодействието между ученик и учебно съдържание. Анкетата е структурно-организирана система от въпроси и отговори към тях, която дава възможност на изследваните лица да изразяват мнение и отношение. При прилагане на метода се използва като инструментариум анкета, която може да бъде стандартизирана, частично стандартизирана и нестандартизирана. Отговорите се попълват в анкетна карта, която съдържа увод, основна и заключителна част. Анкетата в изследването се прилага при измерване на уменията за представяне на информация (вж. табл. 2).


Проведените тестови проверки потвърждават мнението, че нивото на формираните знания и умения е реципрочно на използваните методи:

• При теми от раздела Природна география, в които учебният материал е преподаван сьчетано с използване на компютърна презентация, успехът от тестването е с 19,6 % по- висок.
• Ученици, работили по проекти самостоятелно или в екип, имат по-добри показатели по отношение на трайност на знанията, формиране на умения за анализ, синтез, обобщение, географска характеристика.

От проучената литература по отношение формирането на умения при използване на информационни технологии в обучението по „География и икономика на България“ – 10 клас и прилагането на подбрани образователни технологии в практиката се налагат следните изводи:

1. Учениците имат желание и нагласа да партнират активно в учебния процес.
2. Мотивацията за учене чрез използване на информационни технологии е по- голяма. Децата боравят добре с тях и се чувстват по-компетентни.
3. Чрез прилагане на информационни и комуникационни технологии се получава по- пьлна и вярна картина за социално-икономическото развитие на Бьлгария.
4. Новите технологии са подходящо средство за разнообразяване на елементите на учебната среда и по този начин за преврьщането на училището в по-желана среда.

Литература

1. Беелих, Х.,Х., Х. Шведе, Техника на ученето и умствения труд. - Изд. „Народна просвета“, С., 1987.
2. Великова, М. Технологично образование и образователни технологии. – Информационни технологии в образованието, Шумен, 1997.
3. Ганчева Е. и др. Време е за един нов свят, С, 2005.
4. Даскалова С. Умението да се работи в екип. – в. „Азбуки“ , № 6, 2000.
5. Делор, Ж.. Образованието – скрито съкровище. - ЮНЕСКО, С., 1998.
6. Дерменджиева, Г. Компютърно опосредствената комуникация и новите методи. – „Наука“, № 3, 2004.
7. Иванов, И., С. Кьнчева. Информационни технологии – учебник за IX и X клас. Изд. „Нова звезда“, С., 2001.
8. Манев, С., Р. Петкова. Проектите в обучението по химия.- „Химия“, № 5, 2005.
9. МОН: Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищно възпитание и подготовка (2006- 2015).
10. Ташева, С., Д. Павлов. Иновации в технологията на обучение. – НИО, С., 2000.

---

The building up of abilities and skills by information technologies application proves to be an adequate strategy relevant to the requirements and goals of the Bulgarian education system and the unified European education policies.
My motive to search and apply new educational methods is mainly prompted by the aspiration for rationalizing the processes of planning, designing, teaching and assessing. The computer as a key technological device is the basis of information technologies application and a means that leads to the development of technological thinking in both teachers and students. The use of multimedia presentations, as a type of information technology, allows students’ active participation in the classroom because it has an impact on all their senses. Consequently, it improves students’ acquisition of abilities and skills that are target of the teaching process, leads to more efficient supervision and gives the opportunity to engage students as partners in the classroom.