Един от съвременните проблеми на образованието е хармонизирането на взаимоотношенията „човек – общество – природа“. Основна цел за решаването на този проблем е установяването на нови интердисциплинарни връзки. Нашата задача е на основата на опита да потърсим нови приложни аспекти на връзката между географията и извънкласната работа по астрономия.

Като млад специалист по физика през 1978 г. сформирах кръжок по астрономия, който след години прерасна в школа. Още в самото начало поставих акцент на заниманията сред природата. Те се посрещат с голям интерес от учениците и са най-ефективната форма на извънкласна работа. Заниманията сред природата активизират възприемателните способности на учениците и формират интерес към науките география и астрономия.

През 1989 г. организирах лагер-школа по астрономия в планината. Избрахме х. „Дерменкая“. Тя се намира в едноименната местност, на 1504 м н. в. Школата организирахме съвместно с Младежкия астрономически клуб в Ловеч. Наблюдавахме планетите Меркурий, Венера, Марс и Сатурн, а също и обектите от дълбокия Космос. Наред с практическите и теоретични занимания младежите бяха организирани за разходки и походи в района на х. „Дерменкая“. Незабравим за всички ще остане походът в резервата „Северен Джендем“. Много от учениците за пръв път се срещаха с някои представители на флората на Стара планина: сибирска хвойна, миртолистен рододендрон, синя боровинка. Интересни за младежите бяха скалните и карстовите образувания, долините и зъберите, обширните билни тревни площи и горските масиви.

През 1990 г. проведохме лятна лагер-школа на х. „Амбарица“. Хижата се намира в северните склонове на Стара планина, в местн. Дълги дял (1503 м н. в.), източно от вр. Момина могила. Сформирани бяха групи за наблюдение на метеори и променливи звезди. Наред с програмата за теоретични и практически занимания по астрономия ежедневно провеждахме походи към съседни географски обекти: вр. Левски (2166 м), който отстои на 2 часа път от хижата; вр. Голям Купен (2169 м) - 2,00 ч; х. „Добрила“ – 3,00 ч., и др. Някои от задачите, които изпълнихме с учениците, бяха:

• наблюдение на природата – релеф, растения, животни, явления;
• ориентиране сред природата: по Слънцето и звездите, по местни признаци, с помощта на компас;
• работа с географски и звездни карти;
• движение по туристическа маркировка;
• грижа за опазването на природата, и др.

Същата година, през месец август организирахме лагер за наблюдение на метеорния поток Персеиди с база Беклемето. Ентусиазмът на учениците беше голям. Те с желание се включваха във всички занимания. Разходките в туристическото градче разкриваха пред очите им все по-далечни хоризонти. Интересът към природата беше определящ фактор за нашите занимания. Последният ден проведохме поход: Беклемето – с. Балканец по римския път. След години някои от участниците в лагера споделиха, че именно знанията, придобити от тях сред природата са най-трайни и задълбочени.

От 1994 г. в Техникума по механоелектротехника има създадена школа по астрономия. Организирахме екскурзии, експедиции, туристически походи и пр. Посетихме хижи в Рила („Седемте рилски езера“, „Рилски езера“, „Скакавица“) и провеждахме викторини, в които включвахме въпроси по география (прилож. 1). И до днес редовно посещаваме хижи в Стара планина: „Рибарица“, „Хайдушка песен“, „Коман“, „Васильов“, „Ехо“, „Козя стена“, „Тъжа“. Запознаваме се с геологията и климата, с представителите на растителното и животинско царство в резерватите “Боатин“, „Царичина“, „Джендема“, „Северен Джендем“, „Соколна“.

Приложение 1

Викторина

1. Какво означава името на Рила планина?
2. Кой е най-високият връх на Балканския полуостров? Колко е неговата височина?
3. Каква е надморската височина на х. „Рилски езера“?
4. Кои са имената на 7-те рилски езера?
5. Кое от 7-те рилски езера е с най- голяма площ? Кое от тях е най- дълбоко?
6. Коя хижа в Рила се намира на най-голяма надморска височина?
7. В Рила са обособени 4 основни дяла. Кои са те?
8. Коя е първата хижа в България и от кого е построена?
9. Кои две големи реки в България водят началото си от ледниковите рилски езера?
10. Какво означава Green peeс?

Отговори на викторината:

1. Водна планина
2. Вр. Мусала – 2925,40 м
3. 2100 м
4. Долно езеро, Рибно езеро, Трилистника, Близнаци, Бъбрека, Окото, Сълзата
5. С най-голяма площ е ез. Бъбрека. Най-дълбоко е ез. Окото
6. Х. „Иван Вазов“
7. Източна Рила, Средна Рила, Северозападна Рила, Югозападна Рила
8. Х. „Скакавица“, построена е през 1922 г. от Никола Додов
9. Искър и Марица
10. „Зелен мир“ – Световна организация за опазване на околната среда

На семинари в планината изнасяме информация за небесните обекти и явления. Изучаваме и други въпроси като: географски и исторически аспекти на маршрута - предания и легенди; природни забележителности на родния край; особености на климата; скални образувания; типични растителни и животински видове; стопанска дейност; защитени растителни видове; движение в планината в условията на усложнена метеорологична обстановка - дъжд, вятър, мъгла, гръмотевици, лавини и пр. Изискваме от учениците да могат: да наблюдават природните обекти и явления, да попълват бланки за наблюдения на звездите, съзвездията и обектите от дълбокия Космос, да се ориентират сред природата, да могат да измерват температурата и влажността на въздуха, атмосферното налягане; да се движат по туристическа маркировка и др. Пътуваме през всички сезони на годината, което ни позволява по-пълно да се запознаем с промените в природата. Своя опит по географските маршрути в Троянския край описах в книгата “Земни и небесни пътешествия“ (изд. „Линеа“, 2006, вж. прилож. 2).

Приложение 2

„Хижа „Хайдушка песен“ се намира в подстъпите на Балкана. Тя е разположена в близост до водосливането на реките Рогачева и Камачарска. Оттук тръгва пътеката за билото. На запад тя води към хижите „Козя стена“, „Ехо“ и „Вежен“ с едно отклонение към хижите „Васильов“ и „Коман“. На изток пресича Троянския проход и слиза към Беклемето или продължава към хижа „Дерменкая“. Има и други пътеки. По някои от тях ни предстоеше да минем съвсем скоро... От хижата има хубав изглед към отсрещните склонове. Гората гали очите със сочната си зеленина. Отвсякъде лъха ведрина и свежест.

Оставяме багажа и отново поемаме на път. Преминаваме мостчето над реката и се изкачваме по пътеката до паметника на Тодор Каблешков, роден в Копривщица. Съратник на Апостолите Волов и Бенковски, той командва копривщенските отряди по време на Априлското въстание през 1876 г. С историческото „Кърваво писмо“ Т. Каблешков уведомява апостолите от Панагюрище, че „въоръжената борба срещу поробителя е захваната вече“. Слушаме разказа на Иван за големия българин и продължаваме наляво по пътеката. Тя постепенно се спуска към коритото на Рогачева река. Долу в ниското минаваме край стари галерии за добиване на желязна руда. Стигаме сондажната зона за геотермална вода. Температурата й е 22 0C. Наблизо е изграден първият в Ловешки окръг открит басейн с минерална вода. Неочаквано край пътя виждаме дъждовник. Групата се оживява. Някои за пръв път виждат такова животинче. Тялото му е черно, с оранжеви петънца. Природата се е погрижила за неговата сигурност и му е придала тази своеобразна защитна окраска. Проследихме дъждовника докато той окончателно се изгуби от погледите ни и сякаш се сля с влажната букова шума... Движим се по поречието на Рогачева река. Многобройни цветя, предимно жълтурчета, растат край брега и придават неповторимо очарование на това възхитително място. По отсрещния склон на планината се спуска буен поток. Високо над главите ни се виждат Рогачевите камъни. Има предание, че вълци гонили елен и той се хвърлил от скалите. Оттогава те носят това име.“

Организирахме наблюдения и на редки явления: през 1997 г. на кометата Хейл-Боб; през 1999 г. от н. Шабла на пълното слънчево затъмнение; през 2003 г. на великото противостоене на Марс; през 2004 г. на пасажа на Венера пред диска на Слънцето.

От 2000 г. в СОУ „ В. Левски“ в Троян също работи школа по астрономия. Поставихме си нова цел: използване на усъвършенствани форми и методи на работа. През м. август 2003 г. организирахме приложна лагер-школа в с. Орешак. Целта ни беше да наблюдаваме Великото противостоене на Марс. Проведохме практически упражнения за наблюдения на Слънцето, Луната, планетата Марс и съзвездията на лятното небе. В деня на противостоянието проведохме екскурзия до Обсерваторията в Габрово. По-голямата част от времето си учениците прекараха сред природата - имаше часове за къпане в р. Черни Осъм, разходки до Троянския манастир, походи до Астрономическата площадка, разположена на Могилата в махала Баба Стана. По пътеката на Могилата ни поведе стoлетникът Иван Марински.С голяма любов той ни показваше всяко възвишение и го назоваваше по име: Оплътта, Дърльовица, Колчовица, Данчовица и Влакът – оттук през 1957 г. той е наблюдавал първия изкуствен спътник на земята. От 2006 г. на Могилата функционира База за астрономически наблюдения на БАН „Баба Стана“.

Някои от учениците в лагер-школата на Орешака понастоящем са членове на Астрономическата обсерватория „Йохан Кеплер“, създадена към Детския творчески център през 2004 г. (сега център „Надежда за децата“).

През 2005 г. школата в СОУ „В. Левски“ успешно реализира свой проект към Община Троян. В рамките на проекта организирахме Първа национална лагер–школа по Приложна астрономия на х. „Дерменкая“. В края на август 87 ученици от цялата страна прекараха незабравими дни сред природата. Извършени бяха наблюдения на метеорния поток Дракониди. Организирани бяха и походи: по маршрута х. „Дерменкая“ – х. „Добрила“ – Маркова дупка – Северен Джендем – х. „Добрила“; поход до лобното място на хижаря Ганди; поход до х. „Мъка“ и до други забележителни места. Учениците слушаха с голям интерес преданието за Крали Марко. Той много обичал да седи на вр. Чучул и да наблюдава планината. Веднъж, в очакване на любимата си сестра Мара видял, че по следите й тича Муса – синът на султан Баязид. Разярил се Крали Марко, сграбчил боздугана си и със страшна сила го захвърлил към преследвача на сестра му. От силния удар целият Балкан се разтърсил. Прашен облак се издигнал на кълба към небето. Когато облакът се разчистил, под гребена на планината просветнала Дупката – днес Маркова дупка.

В периода 27- 29 юли 2006 г. проведохме експедиция в Троянския Балкан по маршрута: Троян- х. „Козя стена“ – х. „Ехо“ – х. „Хайдушка песен“ – Троян. Целите на експедицията бяха:
– Запознаване с красотите на резервата Козя стена. Проучване на условията, при които вирее старопланинският еделвайс.
– Наблюдение на звездното небе в условията на високата планина.

Козя стена е най-малкият резерват в Национален парк „Централен Балкан“, създаден с цел опазване на Старопланинския еделвайс, на вековните букови и буково- елови гори. На територията му се срещат уникални скални формации, обитавани от различни видове грабливи птици. Истинско приключение за участниците в експедицията беше срещата с еделвайса – Балканската звезда. Това дивно цвете расте по склоновете на Козя стена сред треви и благоуханни билки. На места има по няколко еделвайса - бели съцветия, които по хубост могат да се сравняват само със звездите – прекрасни и недостижими. Незабравимо за всички ще остане и изкачването на вр. Юмрука (1819 м). От него като на длан се виждат х. „Ехо“ и параклисът св. Троица, построен в памет на загиналите в планината. На запад се извисява вр. Вежен (2198 м). На изток погледът стига до вр. Триглав (2276 м), а над всички тях се извисява вр. Ботев – първенецът на Старопланинския масив (2376 м).

Природата е най-доброто училище. Тя възпитава младите хора в дух на патриотизъм и родолюбие, осмисля свободното им време, приобщава ги към идеята за опазване на околната среда, прави ги по-здрави и жизнеспособни.
Продължавам да работя за интегрирането на двете науки - география и астрономия – със съзнанието, че това е верният път към възпитание на младите хора в дух на любов към природата и човека.

Литература

1. Векилска, Б., Г. Балтаков, М. Маркова. Христоматия по обща физическа география. – Изд. „Нар. Просвета“, С., 1990.
2. Данкова, Н. Приложна астрономия. – Изд. „Регалия 6“, С, 2002.
3. Данкова, Н. Земни и небесни пътешествия. – Изд. „Линеа“, Троян, 2006.
4. Лазаров, П. География. – Изд. „Анубис“, С., 1998.

---

The author shares her long-term professional expertise in integral teaching of Astronomy and Geography through extracurricular activities. They are based on school courses of Astronomy held at summer camps in Stara panina mountain (from 1989) and Rila mountain (1994). Astronomy lessons have been diversified by excursions to interesting geographic and historical sites. This intra-disciplinary connection between both subjects of Geography and Astronomy has been used for higher academic results.