МОНОГРАФИЯ ЗА БЪЛГАРСКА ПОЗИЦИЯ КЪМ КОСОВО

След „Косово – политикогеографски анализи“ (1999) проф. д-р Ст. Карастоянов издаде втора монография, посветена на този типично преходен и сложен в геополитическо отношение регион от Балканите¹. Както българските граждани, така и чужденците са твърде объркани в желанието си да си съставят обективно мнение за съвременните събития в Косово. Поради това основната цел на монографичния труд е представянето с възможно най-голяма обективност на толкова важната за Балканите дилема – да бъде ли Косово самостоятелна, макар и твърде малка държава, или да остане под някаква форма в състава на република Сърбия. Авторът е събрал и поднесъл в достъпен вид огромен фактологичен материал (представен и на 20 чернобели и цветни картосхеми), който интерпретира през теоретико-методологичната призма на политическата география.

Структурата на монографията е от две основни части: Географско пространство (18 стр.) и Общество (169 стр.), разделени в 5 глави. В първата са анализирани природните условия и ресурси на Косово, които заедно с географското положение имат съществено значение за социално-икономическото и политическото развитие на тази покрайнина. То е разгледано в хронологичен ред във втората част, като са отделени няколко периода – на древността и средновековието; на османско господство; на времето между двете световни войни; периода след Втората световна война и Косово в началото на ХХІ в. Този последен раздел на втората част е и оригинално заключение на монографията. В него най-точно е изразено и личното мнение на проф. Ст. Карастоянов по остро дискутирания проблем за бъдещето на Косово.

Всички исторически и политически процеси и събития, които авторът анализира в хронологичен порядък, са основно изходно начало за доказване на сегашното положение в Косово. Поради това изказаните в монографията тези за трайно политическо рашаване на кризата в региона са постигнати с познаване генезиса на възникване и етапите, през които преминава косовският проблем. Както подчертава известният български историк проф. д-р Г. Бакалов, автор на предговора, „... една българска гледна точка е не само невременна, но и необходима, доколкото проблемите на Косово имат пряко отношение към геополитиката на региона, в който България има своята ключова позиция“. Още повече, че днес почти никой не отчита наличието на етнически българи в Косово, което би следвало да бъде един от инструментите за позиция на българското правителство.