Николай Мичев е роден на 15 септември 1927 г. в село Осенец, Разградско. През 1951 г. завършва специалност география в СУ „Св. Кл. Охридски“ и е приет за редовен докторант в катедра „Обща стопанска география“ на университета. Ръководител му става акад. Анастас Бешков. След успешната защита на дисертацията на тема „Стопанско-географски облик и проблеми в басейна на Горна и Средна Янтра“ (1955) Н. Мичев постъпва на работа в тогавашното Министерство на комуналното стопанство и благоустройството. В продължение на две години и половина работи в отдел „Переспективно икономическо планиране на населените места“, където изработва планови задания за общи градоустройствени планове на 14 града. От 1957 г., след успешно издържан конкурс е назначен за младши научен сътрудник в Географския институт на БАН, където работи в продължение на 36 години.

През 1967 г. се хабилитира и получава научната степен старши научен сътрудник втора степен. В продължение на двадесет години (1973-1993) е ръководител на самостоятелно научно звено (проблемна група, от 1989 г. секция „География на населението и селищата“). Същевременно ръководи и сектор към Националния център по Науки за Земята (1982), който обединява секцията от Географския институт и катедрата „География на населението и селищата“ към Софийския университет.

През 1982 г. успешно защитава дисертация за присъждане на научната степен „доктор на географските науки“ на тема „Развитие и проблеми на населението и селищата на България – икономогеографски аспекти“. През 1985 е избран за старши научен сътрудник първа степен в Географския институт и работи като такъв до пенсионирането си през 1993 г.

От 1996 до 2005 г. ст.н.с дгн Н. Мичев е професор в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и чете лекции по География на населението и селищата на света (издава учебник, 2003) и по Краезнание на България, както и по Икономическа география и по Световно стопанство.
Н. Мичев посвещава повече от 48 години от своя живот на любимата си география, като допринася много за нейното утвърждаване и развитие. Още от 1959 г. той е член на СНРБ (СУБ). Дълго време е член на Научния съвет на Географския институт и на Специализирания научен съвет по география при ВАК (от 1984 до 1986 г. е секретар).

Избиран е за член на Научния съвет на КИПС при Президиума на БАН, член на Националния комитет на географите в България, член и заместник-председател на научната комисия по геолого-географски науки при ВАК. Под негово ръководство петима докторанти (включително един чужденец) успешно защитават дисертации. Н. Мичев е бил член на редакцията на сп. „Население“ (1981-1994) и на „Реферативен бюлетин на БАН – раздел география“ (1963-1990), отраслов редактор и член на главна редакция на Енциклопеция „Пирински край“, както и на много сборници и монографии.

Ст.н.с. дгн Н. Мичев е автор или съавтор на 170 печатни публикации (в т.ч. 10 самостоятелни и колективни монографии) и над 60 научно-популярни (в т.ч. 10 книги). Той участва с около 500 термина в Кратка българска енциклопедия, Енциклопедия „Пирински край“, Географски речник на България. Автор е и на редица отзиви и рецензии на книги. От научните му трудове 14 са отпечатани в чужбина. Цитиран е многократно, а някои от резултатите му са намерили приложение в практиката.

Сред по-значителните публикации в научното творчество на Н. Мичев трябва да се отбележат: „Стопанскогеографски проблеми в развитието на колибарските селища в Средна стара планина“ (1965); „По въпроса за същността и съдържанието на стопанскогеографския микрорайон“ (1966); „Буферните промишлени съсредоточения – форма и географско регулиране на демографските процеси и поселищното развитие“ (1966); „Речник на селищата и селищните имена в България“ (1973, 1989, 2006); „Методи за прогнозиране на населението по териториални единици“ (1975); „Селищата в България до 2000 година. Съвременни и бъдещи форми“ (1976); „Населението на България“ (1978); „Географски речник на България“ (1980 - водещ съставител, редактор и изпълнител); „География на България“ – т. 2. „Икономическа география“ (1981) и т. 3. „Физикогеографско и социално-икономическо райониране“ (1989); „Большой Кавказ – Стара планина“ (М., 1984); „Характеристика на населението на България“ (1984); „Природният и икономическият потенциал на планините в България“ (1990); „За нова демографска политика на България“ (2000); „Демографски преход и демографска криза в България“ и др.

В тематично отношение изследванията на Н. Мичев обхващат всички основни компоненти и процеси в географията на населението: раждаемост, смъртност, естествен прираст, заселвания, изселвания, механичен прираст, възрастов състав, териториално разпределение и др. Той установява и анализира техните териториални особености и динамика, очертава райони на изява и прави съществени изводи и препоръки от научен и управленски характер. Особено ценен принос представлява извършената от него обща и за пръв път регионална демографска проекция. Общата за страната демографска проекция при затвореното демографско развитие на България е и демографска прогноза, а регионалните проекции дават представа за възпроизводствените възможности на населението за съответните региони.

Важни приносни елементи се съдържат в изследванията на демографския преход, демографската криза, демографската политика, направленията и категоризацията на миграциите, застаряването на населението, демографското развитие на Добруджа и Родопите, прогнозите на населението по метода на трудовия баланс и др.

Н. Мичев има и приноси в областта на изследванията на географията на селищата. Те са посветени на появата и развитието на различните категории населени места, усъвършенстването на селищната мрежа и появата на нови форми на разселване. Подробно са изследвани колибарските селища в Средна Стара планина и в Източните Родопи. Съобразно конкретните природни и социално-икономически условия и очакваните постижения в научно-техническия прогрес е обоснована необходимостта от групирането на селищата в купни села с устойчива база.

При въздигането на селищата от градски тип и на села в ранг на градове доказва, че в повечето случаи това е ставало на базата на потенциална, а не на формирана градска структура. Научни приноси имат и неговите изследвания в областта на демо-екистичното райониране и географските аспекти на демо-екистичната политика на селското разселение.

Н. Мичев има и оригинални разработки в областта на урбанизацията. За пръв път на базата на подробни теренни проучвания в Североизточна България е изследвана „селската урбанизация“ и са изяснени съществени методологически и приложни въпроси в нейното протичане.

В областта на стопанско-географското райониране научните приноси на Н. Мичев се свеждат основно в изясняване на методологическата същност, съдържанието и ролята на стопанско-географският микрорайон, в установяване на обективно съществуващите микрорайони в отделните части на страната и изучаването им като обективно съществуващи социално-икономически териториални единици. Трябва да се споменат и оригиналните изследвания на Н. Мичев на специализираните крайградски зони, курортното дело по Странджанското черноморско крайбрежие и на района Поморие-Несебър. Приносен характер имат и изработените от него карти за Националния атлас на България (1973).

Н. Мичев е активен участник и в работата на конгреси, конференции, симпозиуми и работни съвещания – изнесъл е 57 доклада, от които 24 на международни форуми. Във връзка с работата си е посетил над 20 страни от Европа и Азия. Бил е рецензент на значителен брой хабилитационни трудове и дисертации, студии, статии, карти. Оказвал е многократно помощ с професионален опит под формата на консултации на специалисти в Държавния комитет за планиране, Националния статистически институт, Съвета за възпроизводство на човешките ресурси при Държавния съвет, Института по труда и социалните грижи, Окръжните народни съвети (В. Търново и Габрово), Комисията по изучаването на производителните сили при Президиума на БАН, Министерството на хранителната промишленост и др.

Н. Мичев допринася и за популяризирането на географските знания и обекти. Той има 58 научно-популярни публикации, между които 10 книги и справочници: «Народна Република Монголия» (1954), «Африка» (1959), «Ирак» (1959), «По долината на р. Тунджа» (1963), «Из поречието на Янтра» (1965), «Из Гърция» (1967), «Австралия и Океания» (1975), «Европа» (1979), «Америка» (1985). Съавтор е в над 10 географски христоматии и активно сътрудничи на списанията «География» (от 1952 г.), «Турист», «Обучението по география».

Дълги години, дори след пенсионирането му, Н. Мичев е търсен за научни съвети и консултации от колеги, студенти, дипломанти и докторанти. И винаги се е отзовавал, като всеотдайно и професионално е споделял своя богат научен и практически опит.

За добрата си работа и постижения в науката Н. Мичев е награждаван с юбилеен медал „100 години БАН“ (1968), значка „Отличник на БАН“ (1973), орден „Кирил и Методий“ втора степен (1976), грамота, значка и парична награда „За постижения в науката“ от СУБ (1983), грамота на АН на СССР за съавторство и съредактиране на монографията „Болъшои Кавказ-Стара планина“ (1986), орден „Кирил и Методий“ първа степен (1987), почетен знак на Българското географско дружество (1988 г.) и др. Николай Мичев през целия си дълъг житейски път остана верен на любимата си наука – географията. По случай навършването на 80-годишния юбилей всички негови колеги и редколегията на сп. „География ‘21“ най-искрено му желаем много здраве, дълголетие и лично щастие.