През 1918 г. е основан вторият (след Географския институт при Софийския университет) център на географията в България – БГД. Дружеството на българските географи оцеля през катастрофите и сътресенията в националната ни история и изигра огромна роля за сплотяването на професионалната гилдия и за развитието на географията в страната. С него бяха ангажирани най-достойните и видни учени, изследователи, учители и то доби голям национален и международен авторитет. Освен на 6 национални конгреси, БГД беше организатор и домакин и на IV Славянски конгрес по география (София, 1936 г.). Той остана най-значимото международно събитие в историята на българската география.

БГД имаше и свои печатни органи: „Известия на БГД“ (от 1933 г.) и списанията „Географски преглед“ (1946-1949 г.) и „Страни и народи“ (1947-1950 г.), обединени в „География“ (от 1950 г.). Но БГД не издържа на прословутия ни преход след 1989 г. и някак незабележимо и безславно мина в историята. Какво и как се случи и защо? Има ли бъдеще БГД? — на тези и на други въпроси сп. „География `21“ ще потърси отговорите през 2008 г. Надяваме се — и с вашата помощ.