Феноменът културен туризъм има нови възможности в своето развитие. Прогнозите на Световната организация по туризъм сочат, че към 2020 г. той ще бъде водещ в света. Съветът на Европа за културното наследство решава да прогнозира развитието му в условия на глобализация на нови форми на култура, на нови форми на обмен на информация и повишена мобилност на хората. Наблюденията категорично показват повишен интерес към пътувания с цел опознаване на културното наследство на различни народи и цивилизации.

Индивидуалността на дадена територия се определя от културното наследство, от културата на човешките връзки, от кръстопътното географско положение на тази територия. В този смисъл територията на България е белязана от съществени културни пластове от различни исторически периоди. Развитието на културния туризъм в страната ни трябва да е приоритет с оглед великолепните възможности, които тя може да предложи на туристическия пазар от гледна точка обекти от тракийски, римски, български произход.

Разглеждането на концептуалната рамка за развитие на музеите в контекста на културният туризъм става през 5 общоприети принципа за развитие на известни световни учени в тази област. След характеристиката на всеки от тях се дава българският опит и мястото на Шуменските музеи като пример. Така контрастно могат да се определят силните и слабите страни на нашите музеи и готовността им да станат част от туристическата индустрия на страната.
Развитието на музеите в този контекст става на базата на различна мотивация на различните групи туристи. Привличането на тези две най-големи групи случайни и немотивирани туристи трябва да бъде ясна цел за всеки музеи и работещ в сферата на културния туризъм.

Фиг. 1. Мотивация на предприемащите културен туризъм в света (2006)

Вижда се от фигурата, че основният туристически потенциал (40 %) е от немотивирани или случайни туристи, предприемащи културен туризъм. Вкл. и тези, насочващи се към музеите като ресурс на този вид туризъм. Тези 15 %, които са силно мотивирани се знае, че пътуват целенасочено към определен културен обект. Като цяло това са групата с най-висок социален статус, с най-големи изисквания към инфраструктурата за туризъм, към обектите за културен туризъм, към обслужването вътре в тях, към настанителната база и т.н. Във Франция, например, има такива турове за подобен туристически профил с посещения по музеите в цяла Европа при поредица от 4-5 уикенда. В нашия случаи считаме, че подобна група силно мотивирани туристи са само ученическите групи, които посещават музеите.

Изключение са тези, които предпочитат археологическите находки на открито и съчетават тяхното наблюдение с посещение на музеите в Преслав, Мадара и Плиска, например. В крайна сметка тези ученически групи са постоянни клиенти на музеите, но самите те не ги разграничават при отчитането на туристическия поток. Това би могло да стане с отчитане на продадените билети на преференциална цена. Такива данни, обаче, липсват. От друга гледна точка туристическата индустрия като цяло не регистрира тези групи като туристически по ред причини, една от които е липса на реализирана нощувка. Що се отнася до чуждестранните туристи, смело можем да ги отнесем към последните 2 групи туристи – на случайните и немотивирани. Това е така, защото те идват през летния сезон, най-вече от Черноморието със записване на място в морските хотели. Т.е. те са си типично летни туристи, искащи разнообразяване на плажната си програма с посещение на културни обекти.

Концептуалната рамка за развитие на музеите в контекста на културния туризъм се дава от различни чужди автори. Посочени са основните, водещи принципи при развитието на тези културни институции за развитие на културния туризъм Тук са разгледани тези на Trujillo (2000) и Lord (2002):

Принцип 1. Музеите представляват ценен ресурс за развитие на културния туризъм в няколко насоки: те имат статуса на медиатор между разнообразието на колекции и находки (независимо дали частни, държавни, регионални, национални и др.) от различни места като условие за креативност, свобода в избора на колекции, липса на предразсъдъци относно собственика на дадена колекция. Какво означава това:

Възможности за промотиране от гледна точка на туризма на частни колекции, проучване и опазване на културно-историческото наследство от различни инвеститорски и финансови институции и частни лица.
Възможности за коопериране на музейните институции с туристическия бранш и местните власти за представяне на атрактивни изложби и музейни събития.
Възможност за защита на историческите ценности и осигуряване по този начин на устойчивото развитие на културния туризъм чрез насърчаване на съвместното обсъждане на проблема с участие на частния бизнес, националните и общински власти в защита на културно-историческото наследство.

Българският опит и музеите в Шуменско Музеите следва да имат склонност към преразпределение на средствата получени от културният туризъм. Посочения принцип сочи, че музеят не бива да се задоволява само със собствени експонати и експозиции. Винаги е добре той да играе роля на медиатор между посетителите (практикуващите културен туризъм) и различни собственици на ценни експонати. Това увеличава атрактивността на музея като цяло и увеличава посещаемостта.
Тук като пример може да послужи изключително успешната гост-изложба на восъчни фигури през 2007 г. в сградата на Регионалния исторически музей в Шумен. За около 2 седмици тя беше посетена от над 4 хил. души – поток, който е равен на неколкомесечния в обикновеното работно време на музея със стандартните експозиции. Разбира се държавата трябва да разреши създаването и на частни музеи (поне да регистрира сбирките на различни меценати), които свободно да бъдат експонирани в залите на музеите.

Използването на средствата от туристите трябва да остават в музеите, с които да се финансират научни изследвания и разнообразяване на сбирките. Това частично ще бъде изпълнено чрез въвеждането на делегираните бюджети. В крайна сметка кооперирането между музеите и частния бизнес трябва да бъде на равноправни начала и самите фирми да предлагат на музея изисквания относно вида на сбирките, спрямо профила на туристите които водят. В крайна сметка музея не трябва да разчита на собствените си експонати само, а да търси и външни изложби. Местните експозиции в залите на РИМ, Шумен са стационарни още от десетилетия. Запазване на експонатите за идните поколения ще осигури т.нар. устойчиво развитие на културния туризъм. Но това може да стане с участието и на местните власти и заинтересуваните туроператорски фирми.

Принцип 2. Връзката между музеите и туризма трябва да става в контекста на опазването и съхраняване на културно-историческото наследство. Това опазване трябва да е перманентно, без оглед на времето, политическите промени или културни и религиозни влияния. Така се осигурява “устойчивото развитие” на това ценно наследство.

Културното наследство е уникално. Експонатите или находките in situ нямат цена. Влиянието върху тях следва да се сведе до минимум.
Това поставя пред определени предизвикателства музейните работници, туроператорите и туристите. За тази цел трябва да се разработват програми за превантивно опазване на наследството.
В този смисъл влиянието върху експонатите налага регулация на туристическия поток, което влиза с определени противоречия с туристическите фирми. Трябва да с разработват оперативни планове за всеки обект от културно-историческото наследство относно максималната му “туристическа натовареност”, т.е. туристическия поток, който той може да поеме.

Българският опит и музеите в Шуменско. По принцип музеите не страдат от това да са пренатоварени от туристи и да изискват специална защита. Все пак част от експонатите са разположени на открито, което налага определено поведение. Тук на първа линия излизат туроператорите, които предварително следва да правят инструктаж на туристите относно маршрута на преминаване и доближаване до дадени обекти.
В част от обектите с климатична техника има специален режим (напр. древните гробници), което дава определена пропускателна възможност за час. Част от трудностите, които изпитват нашите музеи е липсата на добра охранителна система и специални щендове за излагане на свръхскъпите експонати. Това са тежки, бронирани витрини. Подобни имат във Варненският РИМ и миналото лято там при голям успех премина изложбата на българското злато. Наемането на подобни съоръжения е скъпо и трудно реализируеми за РИМ Шумен.

Ето защо за хитовите експонати със световно значение следва да се предвиди и подобна изложбена мебел. Опазването на къщите-музеи също така следва да е приоритет, които не може да се реализира само със средства от музея или общината. Това са паметници на културата и реставрацията им следва да бъде национален приоритет. Още повече това са къщи, които освен със историческата си стойност имат и архитектурна такава. Последното не се използва при посещенията на туристите.

Принцип 3. Важно за културният туризъм и развитието на музеите е да се насърчават от местните власти и съвместно да се планира мениджмънта на тази дейност с оглед увеличаване на туристическия поток

Връзката между историческото наследство и местните власти трябва да бъде здрава, основана на стремежа към опазването и разкриването им. Музеите идентифицират, оценяват и съхраняват културно-историческите обекти, но местните власти участват също така в разработване на стратегията за включването им като туристически ресурс.
Местните власти участват в замисъла, планирането, мониторинга във всички фази на разкриване, оценка и експозиция на културно-историческите обекти. Заедно с музеите определят “таргет” групите” за всеки вид обект, и оценка на социалното му влияние върху местната икономика при използването му като ресурс за културен туризъм.
В този смисъл връзката между туризма и историческите обекти става на демократичен принцип при уважения на религията, етноса и културата на съответния исторически период и държавата домакин. Това с осигурява и чрез политиката на местната власт.
Музейните работници и съответните служители участват в общо обучение, чиято цел е прилагане именно на тези принципи и съвместно разработване на продукта на културния туризъм.

Българският опит и музеите в Шуменско. Може би това е най-слабото звено от всички описани принципи за развитие на музеите. Връзката между музеите в областта и местната власт се изразява само в отчетност на приходите на музеите към местния бюджет. Отчасти се спонсорират и научно-приложни конференции със средства от общинския бюджет.

Съвместното обучение и разработване на проекти е наложително, тъй като не съществува пряка връзка между музеите и туристическия център към общината, освен чисто информационна дейност. Част от средствата по еврофондовете не могат да бъдат спечелени без участието на общинските власти като бенефициенти. Културният туризъм се нуждае от тези средства за научна дейност на музеите, подобряване на социалната инфраструктура и т.н. Добър пример може да бъде ПП “Шуменско плато”, което печели проекти, включително и за подобряване на пътната инфраструктура до платото. Сериозен е въпросът с умението на музейните работници и съответните дирекции в общината за разработването на проекти. Заедно с туроператорските фирми, музеите и общините следва да разработват цялостна стратегия з а развитие на културния туризъм в дадената административна единица.

Принцип 4. Трябва да се поддържа хармонична връзка между музеите и културният туризъм от гледна точка на инфраструктурата, качеството на колекциите, информационната и комуникационна системи, образователните функции на музея, персонала и връзката му с туристите и експонатите.

Музеите следва да организират атрактивни експозиции, за да реализират социалната си роля , която имат. По тази причина музеите трябва да имат опит в обучението и комуникациите. Езиковата бариера да е сведена до минимум с професионалната подготовка на персонала. Като допълнение музеите трябва да притежават съвременна система за представяне със съвременни информационни технологии.
Туризмът използва свободното време на хората по най-креативния начин. Музеите трябва да създават необходимите условия за бърза, качествена и образователна обиколка на експозициите. Важно в тази връзка е съчетани е на програмите (плановете) на музея за нови атрактивни изложби да съвпадат с пика на свободното време на туристите (отпуските) и за българските, и за чуждестранните туристи. В тази връзка те следва да са подготвени за евентуалния по-голям наплив от туристи и като работно време и като възможност по-големи групи да разглеждат изложбите.
Музеите и културния туризъм трябва да създават връзка между туристите и местните власти чрез предлагане на допълнителни услуги, които пряко зависят от тях, за повишаване на качеството на гостоприемност и радушно приемане.

Българският опит и музеите в Шуменско. Що се касае до езиковата подготовка на екскурзоводите това за музеите в Шуменска област не е пряк проблем. Информационните технологии като начин на представяне на експозиции и културно-исторически ценности а голям проблем, тъй като липсата на средства не позволява презентации, атрактивно осветление и електронна система за продажба на билети, каквато е практиката в по-големите световни музеи. Що се отнася до атрактивността на представяне на експозициите и тук има проблем, основно свързан със статичността и дългото време на излагане им. Те следва да се заменят по-често във връзка и с определени дати, чествания или по преценка на туроператорите. За последното се налагат регулярни срещи между ръководството на музеите и тях за определяна на печелившата м маркетингова стратегия. Един добър пример за атрактивно представяне на изложбените експозиции е в музея в Преслав:

Облечени като цар и царица, служители на Археологически музей "Велики Преслав" посрещат гостите и им показват експонатите в музея, сред които и Преславското златно съкровище. Това е новият туристически продукт, който пусна експериментално в подготовка за новия туристически сезон през 2008 г. културната институция.
По идея на директора Александър Горчев и музейните работници за създаване на по-жив разказ от екскурзоводите, непосредствено след запознаване с макета на старата столица - дворцовия, патриаршеските и другите комплекси, царски човек оповестява идването на царя и царицата, носейки регалиiте на властта. И ако допуснем, че дворцовият церемониал следвал аналога на императорския в Константинопол, това ще да е първият помощник на царя.
Както подобава на царски особи и без много приказки, само с жест, съкровищницата се отваря. Описателната беседа и хипотезата за сватбения подарък на царя за неговата съпруга оживява и се онагледява на живо, а царската диадема, наушниците, медальоните и другите елементи от експонираните съкровища заблестяват с цялата си красота, поставени върху живо лице.
Придружени от царските особи посетителите разглеждат и останалите зали от експозицията, след което "царската двойка" се оттегля в покоите си през "дворцовия площад" - парка на музея.
Пурпурните царски одежди, короните и мечовете са част от театралния реквизит на Народно читалище "Развитие".
Голям интерес предизвика новият туристически продукт при посещението на групи от Велики Преслав и Шумен. Посетителите имаха възможност да си направят снимки с "величавите особи" в лапидариума на музея, пред забележителните корнизи и орнаменти от подовете и стените на дворцовия комплекс и църквите.
Това е вторият експеримент, след театрализирането и представянето на сцени от детронацията на Владимир и провъзгласяването на Симеон за княз на българите от Борис I, които музеят и читалището представиха при откриването на информационния център при Златната църква тази година, каза за вестник "Топ Новини" директорът Александър Горчев и допълни: "Идеите за преславския събор от 893 г. и сегашната търпят развитие. Ако вариантите се окажат сполучливи, е възможно да се допълнят с текст и още по-емоционална игра на живо сред естествения декор на руините.
Обмисля се и вариант самите екскурзоводи да бъдат облечени както с официални, така и със средновековни костюми, както и царският трон да стане елемент на атракция.
Има идея и районът около Златната църква да се превърне в едно друго издание на музикалните дни, които се правят в Мадарската пещера, достъпът до която вече e ограничен.
Това вече е подадена ръка на шуменската филхармония и културната общественост в Шумен. Идеите ги има, необходими са средства за реализирането им, с които могат да помогнат туристическите фирми, Общината и Министерството на културата".

www.shum.bg

Като цяло и сега нашите музеи са съобразили работното си време и капацитета на посещаемостта с пика на посетители през летните месеци. Като инфраструктура е възможно по-бързото изграждане на платформи за инвалиди във всички музеи на областта. Това е факт и в РИМ (Шумен). Относно образователните приоритети на музеите, това е една неразработена тематика от гледна точка на образователния туризъм в контекста на културния такъв.

Принцип 5. От икономическа гледна точка комерсиализацията на културния туризъм се основава на икономическата, социалната и културната оценка на културното наследство.

В т.ч. да се планират правилно културните проекти от гледна точка на перспективността им за културният туризъм чрез перфектен маркетингов план. Постижим е чрез правилната социално-икономическа оценка на туристическите ресурси за културен туризъм.
Икономически правилни инвестиции в опазване на историческото наследство и експонирането им в музеите както от гледна точка на общините, така и от политиката на страната към този процес като цяло. Това вкл. и намирането на алтернативни инвестиции различни спонсори като това не заключва и централно разпределени субсидии от общините, за които доходите от културен туризъм са от първостепенна важност. Възможност за отдаване на концесии там където законът позволява това и разрешаване на съществуването на частни музеи.
Разработването от музеите на културно-историческите гайдове (пътеводители) да са в синхрон с изискването на туроператорите. По възможност да са изработени заедно с тях за описание на всяка стъпка от посрещането на туристи, до нощуването, храненето, културно-масовите прояви и културните обекти в едно издание. Така рекламните материали от музеите няма да бъдат изолирани от пазара за културен туризъм и ще достигнат до потребителя още преди за е планирал пътуването си.
Разработване на единна рекламна стратегия за цялостната визия за туризма в дадена административна единица. С такава да се участва в международните туристически борси.

Българският опит и музеите в Шуменско. Това е най-слабото място не само за музеите в страната. Разработването на единна рекламна стратегия за цялостен туристически продукт е трудна задача и по общини няма подготвени специалисти да направят това. Липсва пряка връзка с университетите, които биха могли с научен потенциал да помогнат за това. Разработените рекламни брошури за музеите са представени само там и се закупуват едва като туриста вече е дошъл, т.е когато вече е взел решение за практикуване на културен туризъм. Изпускат се тези туристи, които все още не са взели решение за това (онези 40 % от фиг.1).

Разработването на обща рекламна визия на туризма в дадена община или област е приоритет на местната власт. Тя трябва да инициира и поръча подобна. Музеите могат само да са подизпълнители на това. Шуменска област, обаче, която е културен център на България трябва чрез музеите си и другите културни институти да се възползва от наличните културно-историческо наследство по най-добрия начин. Тогава самият РИМ може да е инициатор на среща с туроператорите или да организира туристическа борса на база финансиране едновременно от общински средства, местни приходи (ако се въведат делегираните бюджети), спонсориране от туристическите фирми, за които това ще бъде реклама и собствениците на хотели и ресторанти от областта.

Интересно положение към този принцип е влиянието на музеите към местните общности и икономика. Печелившата стратегия за разработване на музейна експозиция, променяща целия облик на даден град тук е на примера на град Билбао. Там през 1997 г. бе открит музея “Гугенхайм”, който се явява и архитектурно чудо за града и Испания като цяло (вж. карето).

Билбао е град, намиращ се в северната част на Испания. Той е столицата на провинция Биская и е построен на бреговете на река Нервион. Билбао е бил един от най-важните градове в страната на баските и един от основните икономически центрове в северната част на Иберийския полуостров. Сега обаче Билбао си има своята архитектурна и културна забележителност – музеят „Гугенхайм“.
Музеят „Гугенхайм“ в Билбао привлича множество туристи. Хората с удоволствие плащат таксата от 10.50 евро, за да видят творбите на художниците, повечето от които са неизвестни. Въпреки това обаче музеят превърна Билбао от запуснат град на северния бряг на Испания, в град, който вече е поставен на културната карта.
„Ние не знаем нищо за Билбао освен „Гугенхайм“ и освен да посетим музея, нямаме никакви други планове“, каза 28-годишният Луиджи Фаторе, финансов анализатор от Париж, които е на посещение в Билбао.
Музеят „Гугенхайм“ има защо да бъде толкова популярен - неговата конструкция не е само едно ново здание, той представлява културно произведение. Музеят е създаден през 1997 г. и наскоро чества своята 10-годишнина.
Специфичната му форма започна да се появява навсякъде - от автомобилните реклами до видеоклиповете на рап-изпълнителите в MTV. В определени художествени и архитектурни социални кръгове, посещението до Билбао стана нещо задължително с въпроса „Били ли сте някога в Билбао?“.
„Никой не беше чувал за Билбао и не знаеше къде е. Никой не знаеше и как се пише“, каза Терънс Райли, директор на музея за изкуство в Маями и бивш архитект и дизайнер на Музея на съвременното изкуство в Ню Йорк. Райли посочи, че си е вкарал думата „Билбао“ в речника на Microsoft Word. След като Гугенхайм стана толкова популярен, туристите започнаха масово да посещават града. „Бил съм там четири пъти. Това вероятно е дори повече от очакваното“, казва Райли.
Дори за онези, които не можеха да напишат правилно Билбао, или дори да го изговарят, градът стана синоним в световен мащаб на град, в който сградите се издигат с надеждата да превърнат второкласния град в туристически магнит. Т.нар. „Ефект на Билбао“ беше изучаван в университетите по света като пример за това как да преправите града чрез впечатляваща архитектура. Градове от Денвър до Дубай следват стъпките на Билбао.
По-рано обаче посетителите на „Гугенхайм“ не са се впечатлявали само от смайващата архитектура на музея. Ужасната миризма, която се е носела от там, е стряскала туристите. До този великолепен музей, най-прочутото място за архитектурата през поколенията, минаваше реката, която беше толкова кафява, мръсна и зловонна, колкото канал. Поради това „Гугенхайм“ е наричан музей от световна класа, който плува в място от третия свят. Музеят е бил изграден върху бивша корабостроителница. В своята първа година „Гугенхайм“ регистрираше 100 000 посетители на месец. И вместо да намалеят стръмно като летен касов хит, посещенията на туристите са се увеличили с около един ми лион посетители на година, каза Хуан Игнасио Видарте, директорът на „Гугенхайм“. Дo края на 2006 г. около 9 милиона посетители са посетили музея.
Въздействието на „Гугенхайм“ върху града е голямо. Малко привлекателните бизнес хотели бяха заменени с модни хотели като Domine Bilbao и Шератон, който е замислен от мексиканския архитект Рикардо Легорета. Ръждясалите корабостроителници близо до „Гугенхайм“ бяха премахнати и бяха направени велосипедни пътища и брегови кафенета.
Много архитекти имат заслуга за обновения изглед на Билбао: Алваро Сиза (сградата на университета), Сезар Пели (40-етажна офис-кула), Сантяго Калатрава (летищен терминал), Фелипе Страк (винарски склад), Робърт Стърн (търговски център), Рафаел Монео (библиотеката) и още много други.

Като цяло предложените от Trujillo (2000) и Lord (2002) 5 принципа за развитие на музеите в контекста на културния туризъм не са нещо ново. В голяма част постановките им са приети и реализирани в българския туристически бранш и музейните институции в частност. Липсва обаче единна маркетингова стратегия на местно и национално ниво. Това което е най-важната съставна част на успешния качествен туристически продукт. Това се постига с прилагането на научни методи и добре икономическа обосновка и оценка. Не е по силите на неподготвените общински чиновници, нито на научните работници в музеите на областта. За тази цел следва да се привлекат подготвени арт-мениджъри и икономисти в сферата на оценка и разработване на туристически продукти. Така също следва да се търсят средства от европейските фондове и да се обучават кадри в разработването на съответните проекти.

Литература:

Алексиева, Стамов. 2003. Специализирани видове туризъм, изд. Кота, Стара Загора; 2. Воденска, М. 2007.Основи на туризма, Матком, С.;
Ганчев, Р. 2006. Състояние, проблеми и перспективи пред българските музеи и галерии // Доклад пред работна среща на Директорите ма музеите и галериите;
Дончев, Пенерлиев. 2005. Алтернативен туризъм (учебник за дистанционно обучение за ВТУ, електронен вариант), ВТУ “Св. Св.Кирил и Методий”, Велико Търново;
Костов, Е. 2001. Културният туризъм, УИ “Стопанство”, С.;
Руменов, Д. 2007. Село Коньовец като притегателен център за културен туризъм, Сб. от конференция “Културният туризъм”, РИМ, Стара Загора;
Нешков, М. 2001. Основи на туризма, Икономически университет, Варна
Статистически данни от РИМ, Шумен;
Статистически данни от Регионално статистическо бюро, Шумен;
Шишманова, М. 2005. Културният туризъм в България – възможности и развитие, Икономика и управление, бр. 4, Благоевград, 17-128;
Хараланова, Б. и др. 1999. Люлка на древна култура, изд. ГретАрт, Шумен;
Lord, W. 2002. Cultural tourism and Museums, Seul, Korea;
Trujillo, T. 2000. Proposal for a chapter of principles for museums and Cultural tourism, Peru