ИНДОНЕЗИЯ – ГЕОГРАФСКИ ЕТЮДИ

ЧЕТИВО - ПРОДЪЛЖЕНИЕ

2. ИЗ ДЖУНГЛИТЕ НА КАЛИМАНТАН – СРЕЩА С ОРАНГУТАНИТЕ


В географията на нашата планета Калимантан или Борнео със своите над 735 000 км2 заема трето място по територия сред островите. На много хора той е известен като място, обитавано от „горските човеци” – орангутаните. Поради което не можехме да го пропуснем при нашето пътешествие в Индонезия.

Полетът от Семаранг на остров Ява до Калимантан трае около час, но не е всекидневен. Местата са малко и трябва предварително да се снабдите с билети. С моя колега Григорий Исаченко от Петербургския университет бяхме успели и вече летим над Калимантан. Отдолу се разстила огромно и необхватно с поглед море от зеленина, сред което се прокрадват сините нишки на реките.

Приземяваме се на летището в Панкаланбун – малко градче, изходен пункт към нашата цел – среща с орангутаните. Хари, местният ни водач, усеща явното ни нетърпение и веднага ни отвежда с джип до малкото пристанище на селището Кумай на едноименната река. Пред нас е бъдещият ни дом за четири дни – малко двуетажно корабче, като вторият етаж е отделен само за гостите, т.е. за нас. Настаняваме се на удобни столове и вниманието ни бързо е привлечено от необичайния живот покрай реката. Времето е топло и влажно, каквото е през цялата година. Тук темрпературите винаги са около 26-280С, а дъждовете са почти всекидневни.

Отправяме се към един от най-големите национални паркове на Индонезия – Танджунг Путинг, в който в естествени условия обитават стада от орангутани. Докато пътуваме, наблюдаваме и други интересни обитатели на острова – ята красиви разноцветни птици и подскачащи между клоните маймуни. Особено привлекателна е една червеникава маймуна с крушовиден нос, която ни гледа с нескрито любопитство. Постепенно навлизаме в зелен тунел от крайречни палми нипа и джунглата ни обгръща. Неусетно настъпва залезът, а бързо след него и тъмнината – все пак сме на Екватора, където животът кипи и през деня, и през нощта. Нашите домакини ни сервират вечеря на свещи под звездите – местни гозби и плодове. Само за пет минути те приготвят и балдахин с два меки дюшека и чисти чаршафи. С мисълта за утрешната среща с орангутаните бързо се унасяме в сън.

Свежата утрин предразполага за душ в специалната открита баня в края на корабчето, последван от обилна закуска. Само 20 минути след това вече сме в посетителския център на парка, където ни посрещат с усмивки и с искрено желание да ни покажат всичко, което ни интересува. Тръгваме пеша и вървим 2-3 км към мястото, където ще бъде срещата ни с „горските хора“. Придвижваме се по едва забележима пътека, а наоколо ни обгражда джунглата със своите специфични тайнствени шумове и безброй непознати растения. Спираме пред малка продълговата торбичка – тя е насекомоядно растение от рода Непентус и в нейното „капанче” вече има жертви – няколко малки насекоми.

Водачите ни започват да издават особени звуци, с които предупреждават орангуаните за посещението и най-вече за храната, която им носят – мляко и различни вкусни плодове: рамбутан, змийски плод, ананаси, манго, мангустан и особено желания от приматите плод дуриан. Докато успеем да се огледаме и клоните над нас зашумяват, а отгоре в нас любопитно се вторачват орангутани от стадото на стар и достолепен екземпляр. Той има предимството пръв да опита донесените дарове. След него идват другите мъжки и накрая – женските с бебета на гърба си. Животните се хранят шумно, а по-плашливите си вземат плод и се изкачват високо по дърветата, за да хапнат на спокойствие.


Орангутаните на Калимантан отстъпват по размери на африканските горили, но също имат внушителен вид. Височината им е до 150 см, а теглото им достига до 200 кг, като мъжките са значително по-едри от женските. Покрити са с дълга и гъста ръждивочервена козина, достигаща дължина до 40 см. Голото широко лице излъчва почти човешки емоции. Предните крайници на орангутаните са дълги – почти два пъти повече от човешките, докато задните им крака са относително къси. Дългите пръсти на крайниците са отлично приспособени за катерене по клони, на които висят в най-различни пози.

Тези животни се чувстват по-добре на дърветата, отколкото на земята. Прекарват деня си в търсене на храна – листа, млади филизи, пъпки, горски плодове, кора на някои видове дървета, а понякога и яйца на птици. След края на деня орангутаните се оттеглят в домашните си гнезда, които оплитат от здрави клони и застилат с листа. В тези удобни „хамаци” лежат, но през нощта се покриват и с листа. „Гнездата” обикновено се използват само за една нощ, но когато наоколо има достатъчно храна стават убежище и за няколко дни.


Размножаването на орангутаните е като при хората – не е свързано с един сезон. Женската ражда по едно малко, като бременноста й трае около 275 дни, а малкото суче от майка си до 3-4 годишна възраст. Постепенно то научава от майка си всичко необходимо – да търси храна, да строи гнездо, да се придвижва из джунглата. Продължителността на живот на орангутаните е около 30 години.


Този представител на маймуните практически няма врагове, освен човека, когото не напада , а като го забележи, се спотайва тихо в клоните. Днес „горският човек” обитава някои затънтени кътчета на островите Калимантан и Суматра. Той отдавна е поставен под закрила от закона и е вписан в световната Червена книга. Редица международни природнозащитни организации правят всичко възможно да запазят популациите на този рядък и уникален представител на животинския свят на Южна Азия. С тази цел през 1982 г. е създаден и националният парк Танджунг Путинг, който съхранява естествената среда на обитание на орнагутаните и другите животни в джунглите на южен Калимантан.

Докато разглеждах „горските хора”, една майка от тях се доближи незабелязано до мене и здраво хвана раничката ми. Последва схватка, в която едва устоях на силата на дърпащото животно. Бързо дойдоха водачите и доста грубо освободиха раничката ми. Такива случки са повече забавни, отколкото опасни – след като открадне чанта, орангутанът я претърсва за храна и я захвърля в клоните на дърветата. След като са похапнали до насита, „горските хора“ лениво се отдалечават, като сръчно се прехвърлят от клон на клон сред дългите лиани или се придвижват бавно по земята. Движенията им са флегматични, а лицата и поведението им много напомнят човешките. Сред местните жители има поверие, че орангутаните са се скрили в горите и не искат да говорят, за да не ги карат да работят. Може би и затова на местния малайски диалект името им означава „горски човек”.

Джунглата на Калимантан е родина на много растителни и животински видове. Дълбоко в нея учените все още откриват нови видове. Преди година сензация в научния свят стана новоткрит вид малък бозайник – това не беше се случвало от десетилетия. Уникални са и ландшафтите на местната природа, неповторими по структура и разнообразие.

След малък преход попадаме пред „горската болница”. Тук лекуват пострадали животни. Заобикалят ни диви прасета, дългоноси маймуни, гибони, птици... Специално подготвени млади хора се грижат за „пациентите”. Преглеждат ги, настаняват ги в специални клетки, хранят ги и се грижат за чистота.

Гибоните са другите интересни представители от семейството на човекоподобните маймуни, обитаващи Калимантан. Ръстът им не надхвърля 1 м, а теглото 10-12 кг. Удоволствие е да се наблюдават грациозните им движения. Наричат ги още „пеещите” маймуни. Сутрин рано те се събират на групи по най-високите клони на дърветата и посрещат слънцето с гръмко мелодично пеене, след което тръгват да търсят храна, подскачайки по клоните.


Посетителският център на националния парк предлага интересна информация за дивия живот в джунглата. В малкия музей се запознаваме с фамилиите и родословното дърво на няколко от групите орангутани. Тук всяко животно има свое досие и дори снимка. Учените правят всичко възможно да опознаят света на орангутаните и възможностите за тяхното оцеляване. За съжаление през последните десетилетия се увеличават плантациите от маслена палма, което води до съкръщаване на джунглата и унищожаване на част от нейната уникална флора и фауна. Откриването и експлоатацията на полезни изкопаеми също стеснява жизненото пространство на дивите животни.

Последна сутрин на Калимантан. Събуждам се преди изгрева на слънцето и жадно попивам с поглед чудния природен свят наоколо. От водата се издига пара, образува се призрачна мъгла, сред която малките лодки на местните жители се плъзгат тихо покрай закотвения ни „воден дом”, устремени към пазара в близкия град. Те носят риба и плодове – естествени природни дарове. След три часа и ние доплаваме до този живописен пазар – шумен и разноцветен. От даяките представители на местното население, си купуваме – амулети, изработени от зъби и кости на крокодили и сумпити – красиво украсени с орнаменти тръби за стрелба със стрели.


Нашият водач ни показва забележителностите на малкия град, като не пропуска и местния частен университет, където е студент. Ние проявяваме професионален интерес и посрещането е много приятелско. Колегите от природния факултет разказват за необходимостта от опазване на уникалната природа на острова и превръщането й в желана туристическа дестинация като други райони на Индонезия.

Отново сме във въздуха и самолетът ни прелита точно над р. Кумай и територията на националния парк – орангутаните вече се раздвиждат след обедната си почивка и поемат по невидимите въздушни пътеки на древната джунгла. От нас, хората, зависи да опазим дома на нашите горски събратя и да им осигурим спокойно бъдеще.

Доц. д-р Румен Пенин Геолого-географски факултет СУ „Св. Кл. Охридски”



Indonesia: Geographic etuds
2. Through the jungles of Calimantan: a meeting with the orangutans


Assoc. Prof. Rumen Penin, PhD
St. Kliment Ohridski University of Sofia
Faculty of Geology and Geography

Summary
A story about meeting with the orangutans in the Tanjung Putting national park of the island of Calimantan (Borneo) has been told in the second half of the itinerary about Indonesia. Some features of nature and life on this island have been described, as the focus is placed on the need to preserve the natural environment and its unique plant and animal world.




Бел. ред. Първата част от пътеписа на доц. Р. Пенин е публикувана в брой 3/2007 на сп. „География `21” и е посветена на вараните („драконите”) от Комодо. Разказите за Индонезия ще продължат и в следващите броеве.