ДИСКУСИЯ

МАТУРИТЕ ПО ГЕОГРАФИЯ – ПЪРВИ АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
През 2008 г. се възроди традицията за провеждане на държавни зрелостни изпити като изход на средното образование. През тази първа година те имаха значението на важен социален и образователен експеримент. Залогът беше голям – полагане основите на обективното оценяване на знанията и уменията на завършващите средно образование в българското училище. В тази връзка с настоящата статия се цели да се направи анализ на съставянето и подбора на въпросите на матурите по география, да се дадат препоръки за оптимизиране на формата на тяхното провеждане и да се набележат перспективи за развитието им през следващите години.

Нормативна база

Тя включва Наредба № 1 от 11 април 2003 г. за учебно-изпитните програми за държавните зрелостни изпити и Наредба № 3 от 17.05.2004 г. за организацията и провеждането им. Последната редакция и на двете наредби, след изменения и допълнения, е публикувана в ДВ, бр. 74 от 14.09.2007 г. Съгласно чл. 2 на Наредба № 1 учебно-изпитните програми за държавните зрелостни изпити обхващат учебното съдържание, предвидено за изучаване в часовете за задължителната общообразователна подготовка.
Съгласно чл. 11, ал.1, т. 3 и 4 от Наредба № 3 държавните зрелостни изпити на национално равнище се организират и провеждат от: Общият максимален брой точки е 100.

Подбор на въпросите

Изключително важен момент е съставянето, редактирането и подборът на въпросите, които се включват в изпитните варианти на матурите по география.
Препоръчително е, по възможност, в изпитните варианти да не се включват въпроси от компонент Б, които са давани на примерни варианти на матурата, без да са преформулирани. Буди недоумение фактът, че пет от въпросите (съответно 4 от изискващите затворен и 1 от изискващите отворен отговор) във върианта, спечелил състезанието за съставяне на тестове и тестови задачи за матурата по география и поместен на интернет-сайта на МОН (прилож. 1* ) и публикуван в централната преса в края на май, са на практика идентични с тези от държавния зрелостен изпит (съответно въпроси 2 и 1, 14 и 14, 15 и 15, 18 и 22, 7 и 29), проведен на 03.06.2008 г. (прилож. 2*). Почти същото се отнася и за един от въпросите от компонент А от примерната матура, представена също на сайта на МОН по-рано тази година (прилож. 3*): “Стопанска характеристика на Германия” и съответно “Обща географска характеристика на Германия” в изпитния вариант.

Аналогично е положението и с двете практическите задачи, изискващи идентификация на посочен с число географски обект по дадена картосхема. При първата от тях на пробната матура заданието е дори по-трудно, защото се изисква посочване на страна-членка на ЕС и нейната столица, докато в изпитния вариант от 03.06.2008 г. – само посочване на съответните европейски страни. При втората задача условието е напълно идентично и в двата варианта – да се посочат имената на означените с числа от 1 до 15 областни центрове по картосхема на административно-териториалното деление на България, като някои от градовете се повтарят, а други са подменени.
Повтарянето на въпроси едва ли е направено случайно или поради липса на достатъчно голяма база от тестови задачи. По-скоро то е съзнателно, с цел презастраховане срещу ниски резултати от матурата, но би могло да бъде оправдано едва след няколко години, след “проиграването” на много на брой изпитни варианти.

Нормално е също така да се търси баланс между трудността на въпросите от всички компоненти в един вариант, като особено внимание в това отношение следва да се обръща на въпросите от компонент А и В. Целта е подготвянето на изпитни варианти с приблизително еднаква или съпоставима трудност. В тази връзка практическата задача по учебното съдържание от курса География на България на матурата по желание (проведена на 06.06.2008 г., прилож. 4*), която изисква разпознаване на посочени реки, езера и язовири, е значително по-трудна от аналогичната задача на задължително избираемата матура по география (проведена на 03.06.2008 г.). Доказателство за това е, че дори самите съставители на въпросната задача 32, и експертите, извършили оценка на изпитните материали, са допуснали две груби грешки при посочването на съответните обектите в ключа с верните отговори, поместен на сайта на МОН (прилож. 5*).

Обектът под номер 10 неправилно е посочен като Поморийското езеро (което изобщо не е очертано на картосхемата) вместо Атанасовското езеро. По същият начин обектът под номер 14 е отразен неточно като яз. “Копринка” вместо яз. “Жребчево”. В този случай грешката е още по-фрапантна, тъй като яз. “Копринка” е представен и се различава добре на картосхемата, значително по на запад от яз. “Жребчево”, чиято специфична огледално S-образна форма е трудно да бъде сбъркана. Учудваща беше и неадекватната реакция от страна на МОН, от където въпреки подадения своевременно сигнал за допуснатата грешка, не направиха налагащата се корекция в ключа с верните отговори, придружена с необходимото в случая извинение. Вместо това, четири дни по-късно – на 10.06.2008 г., .pdf-файлът на ключа с верните отговори беше подменен с нов, в който обаче грешката не беше коригирана, а само най-отдолу с дребен шрифт беше добавена следната забележка: “Поради специфика на електронната обработка на картосхемата към 32 задача е допустимо посочването и на други близки географски обекти” (прилож. 6*). Това би могло да важи за зрелостниците, но е недопустимо за експертите и съставителите на задачата. Срамежливото загатване чрез забележката, че има нещо нередно в ключа с верните отговори на задача номер 32, по същество е признание за некачественото редактиране и изпълнение на въпросната картосхема. Пропуск е, че върху нея липсват елементи с общогеографско съдържание като например някои по-важни градове, което би облекчило ориентацията на учениците. Въпреки това, с увереност може да се твърди, че всички посочени обекти могат да бъдат еднозначно разпознати. Следва да се отбележи също така, че ако написаното в забележката се отнесе и за всички други обекти, това би обезсмислило до голяма степен задачата и би поставило изобщо присъждането на точки от нея под въпрос.

Анализ на резултатите

Средният брой точки, получени на държавния зрелостен изпит по география и икономика, е 46,45, което съответства на оценка около добър 3,80. По-ниски са единствено резултатите от матурите по философия, по история и цивилизация, и по физика и астрономия. Следва обаче да се отбележи, че те не са толкова масови, което предполага по-висока мотивация на зрелостниците и по-добри резултати. От друга страна, полученият среден най-малък брой точки на държавните зрелостни изпити по философия, история и география е напълно обясним. На първо място това се дължи на значително по-малкия брой часове, в които те се преподават, в сравнение с часовете по български език и литературата, чуждите езици и математика. Не маловажен “детайл” е, че географията е задължителен предмет само до 10-ти клас, т.е. учениците са имали на разположение две достатъчно дълги учебни години, в които да забравят наученото дотогава. Освен това не е изненада, че нееднаквият формат и различното съотношение между отделните съставни компоненти при държавните зрелостни изпити по посочените общообразователни предмети закономерно води до по-ниски резултати при тях. Така например съставянето на философско есе носи 50 % от точките, на текст по зададени въпроси — общо 45 % по география и съответно – 40 % по история. В матурите по български език и литература и по чужди езици текстовият компонент носи само 30 % от точките, а в матурите по биология, физика и химия не се предвижда писането на самостоятелен текст по зададен въпрос. Безспорен факт е, че учениците се справят много по-добре с въпроси от затворен тип, където трябва само да посочат един от отговорите като верен.

Предвид малкия дял на зрелостниците, които са писали текст в отговор на въпросите от компонент А на матурата по география, е очевидно, че в преобладаващата част от случаите точките са набрани от практическите задачи (до 25 точки) и от теста (до 30 точки). Де факто масовият държавен зрелостен изпит по география през тази година беше спасен от провал благодарение на почти идентичните практически задачи по компонент В, включени в примерния и в изпитния вариант. Тъй като не беше официално оповестена статистическа информация за разпределението на точките на матурата по география, могат само да се правят експертни заключения. По всяка вероятност има нещо не съвсем очаквано в статистиката на резултатите. Тъй като голяма част от зрелостниците не са писали по отворените въпроси, най-вероятно разпределението не е нормално и има два „пика“ на оценките. Може да се предположи, че единият е около 3,50-4,00, а другият — около 5,00-5,50.

Матури и кандидатстудентски изпити

Неминуемо се налага да бъде коментиран и въпросът дали и доколко може да се постави знак за равенство между матурите и кандидатстудентските изпити по география за различните висши училища в страната. Определено са налице както принципни, така и редица чисто технологични различия, вкл. и някои разминавания в психологичните и мотивационните нагласи на явяващите се. На първо място следва да се изтъкне фактът, че двата изпита имат подчертано различни стратегически цели. Матурата е проверка за усвоен минимум от знания, изискуем за успешно завършване на средното образование. Макар и външна по форма, матурата се явява по същество вътрешносистемна оценка на качеството на подготовка на зрелостниците. Кандидатстудентските изпити целят подбора на най-добрите кандидати за обучение във ВУ въз основа на завишени критерии. Те реално представляват независима външна, доказано репрезентативна оценка на нивото на знанията на всички кандидатстващи. Освен това, минимумът точки, необходим за успешно вземане на изпита е по-нисък – 23 %. В икономическите университети прагът е 25 % от точките, във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” – 30 % (Дерменджиев и др., 2006), а в ЮЗУ “Неофит Рилски” – Благоевград - 33,33 % (Дреновски и др., 2006). В тези ВУ, където долната граница е по-ниска, обикновено като коректив срещу налучкване се използва присъждането на наказателни точки при даването на грешен отговор на всеки един от затворените въпроси. Във всички университети обаче е недопустимо да се правят корекции при вече посочен отговор. В най-добрия случай задраскан и поправен отговор не носи точки, а в най-лошия – води до отнемане на точки. На всички матури официално беше разрешено зрелостниците да поправят еднократно посочените отговори на всеки един от въпросите от компонент Б и В, което на практика е поощряване на подсказването и преписването.

Занижените критерии на матурите целят прикриване на масово нарастващата неграмотност, в най-общ смисъл, на все по-голяма част от зрелостниците. От друга страна, по-лесните и познати въпроси, дадени на матурата, осигуряват възможност на подготвящите се за кандидатстване с изпит по география във ВУ зрелостници, да получат нереално по-висока оценка в сравнение с кандидатстудентските изпити, при които отличните оценки са най-често в рамките на 1-5 %, а слабите – от 20 до 40 % (Дреновски и др., 2007). Това поставя в неравностойно положение кандидат-студентите, завършили без полагане на държавен зрелостен изпит по география през предишните години.

Изводи и препоръки

Един от основните проблеми е балансирането на комплексната трудност в отделните варианти на матурата. В тази връзка е необходимо да се подготвят изпитни варианти за матурите по география с умело подбрано съчетание от задачи с различна трудност. Целта е постигането на оптимална и съпоставима трудност между отделните варианти. Разглеждайки изпитните материали от матурите по география от 03.06 и 06.06.2008 г. може да се заключи, че това подразбиращо се от само себе си изходно условие не е изпълнено. В най-голяма степен това важи за практическите задачи. Несравнимо по-трудно е да се посочат имената на 5 реки, 5 езера и 5 язовира на територията на България, отколкото да се познаят 15 областни града. Същото, в чисто умозрителен план, важи и за посочването например на държави в Азия или Южна Америка (ако такава задача бъде поставена) в сравнение с държавите в Европа. Определено комбинацията от двата практически въпроса трябва да е между сравнително по-труден и сравнително по-лесен, а не съчетание на два лесни или два трудни въпроса. Друг важен момент е оптимизирането на формата на изпита. Разбира се, най-добре би било да има унифициране за повечето матури по общообразователни предмети, без езиците и математиката. При това абсолютно задължително е да се забранят поправките по какъвто и да било начин на вече посочени отговори. Ако тези генерални промени е по-трудно да бъдат осъществени, то биха могли да се обсъдят следните предложения, касаещи конкретно матурата по география:
  1. На първо място да се намали относителната тежест на задачите от компонент А от 45 на 30 %. В тази връзка е добре да се помисли и за стесняване на обхвата на задаваните въпроси. Подлежи на дискусия съотношението на точките, присъждани за всяка една от двете задачи тук. Възможни варианти както за тяхното уеднаквяване, така и за запазване на специфичната им тежест.
  2. Предвид възможните бъдещи затруднения в съставянето на достатъчно голям брой картографски въпроси с посочване на 15 обекта на територията на България, е препоръчително да се намали и относителната тежест на практическите задачи от компонент В от 25 % на 20 % и даването на еднаква тежест на въпросите върху учебното съдържание от География на света и от География на България.
  3. За сметка на тези редукции да се увеличи относителният дял на тестовите въпроси от компонент Б от 30 на 50 %. С цел реално ранжиране на знанията на учениците и постигане на по-обективно и съпоставимо с кандидатстудентските изпити оценяване, да се обособят три категории или групи въпроси с нарастваща степен на трудност, в които въпросите да се оценяват съответно с по 1, 2 и 3 точки, по подобие на тестовете в ВТУ “Св.св. Кирил и Методий” (Дерменджиев и др., 2006). По този начин ще се гарантира, от една страна, лесно покриване на изискуемия минимум точки за успешно полагане на изпита, а от друга - реалната стойност на получените отлични оценки.


Литература
  1. Дерменджиев, Ат. и др. Тестове по география на България за ученици и кандидат-студенти. – С., „Сиеела”, 2006.
  2. Дреновски, Ив., Кр. Стоянов, Ем. Патарчанова, Н. Николова. Тест по география на България на предварителния кандидатстудентски изпит в ЮЗУ “Неофит Рилски” – Благоевград - География’21, кн. 5, 2006, с.18-25, http://www.geography.iit.bas.bg/
  3. Дреновски, Ив., Кр. Стоянов, Ем. Патарчанова, Н. Николова (2007) Тестът като форма на кандидатстудентски изпит по география. – Доклад на научната конференция “Природни науки’ 2007”, Варна, 27-30.09.2007, Год. на ШУ “Еп. К. Преславски”, т. ХVІІІ В 3, 2008, с. 236-245.
  4. НАРЕДБА № 1 от 11 април 2003 г. за учебно-изпитните програми за държавните зрелостни изпити на МОН. - Обн. ДВ., бр. 37 от 22 април 2003 г.; изм. ДВ., бр. 47 от 1 юни, 2004 г.; изм. ДВ. бр. 98 от 5 декември 2006 г.; изм. ДВ., бр. 74 от 14 септември 2007 г.
  5. НАРЕДБА № 3 от 17.05.2004 г. за организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити на МОН. – Обн. ДВ, бр. 46 от 28.05.2004 г., в сила от 28.05.2004 г.; изм. и доп., бр. 74 от 14.09.2007 г., в сила от 14.09.2007 г.
Доц. д-р Иван Дреновски 
Гл. ас. д-р Красимир Стоянов 
Гл. ас. д-р Емилия Патарчанова
ЮЗУ “Неофит Рилски”, Благоевград

Списък на приложенията, поместени в електронния вариант на статията в сайта на списанието