Съгласен съм с предложениеото на г-н Пенерлиев за дискусия на тема “Как и колко добре са подготвени учениците и техните учители за предизвикателствата на географската наука” (публ. в бр. 2/2008 на “География `21”, с. 45).
Не мога да се съглася обаче с факта, че могат да се правят някакви кардинални изводи от отговора на един или на няколко ученици на зададения от г-н Пенерлиев въпрос, цитирам: “Какво правите в час по география?” и последвалия отговор: “Говорим за секс и мода.” Излиза ,че ето на, учителите в училищата не работят коректно и добросъвестно, за което са призвани и не заслужават и без друго мизерните си заплати. Вярно е, че има и недобросъвестни колеги, които не си гледат работата, но не може да се визира едва ли не цялото учителско съсловие. Да се позовем и на поговорката “Във всяко стадо има и мърша.” Колкото и да не ни е приятно, трябва да си признаем, че това явление съществува и днес, през XXI в.

По отношение на констатацията, че учителите давали стара статистическа информация на учениците, отново не мога да се съглася с г-н Пенерлиев, а и нека погледнем учебниците. Те се преиздават, но без корекции и актуализация в частта за статистическа информация. Смятам, че трябва да се обърне сериозно внимание на този факт, защото не може проблемите с информационното обезпечаване на обучението по география да се прехвърлят като вина само на учителите. Аз лично, а смятам, че и повечето колеги в България, актуализираме своята информация по отделните теми - доколкото ни е възможно чрез интернет, телевизия, вестници и други източници, и я предоставяме на учениците. Не разбирам също защо трябва да се набляга толкова на статистическата информация, с която да засипваме нашите ученици. Първо, тя много бързо остарява, а и си мисля, че в България статистиката в много случаи е “стъкмистика”. Къде остава творчеството на учителя, ако само се придържа към статистиката и учи своите ученици да зубрят само цифри? Какво развиваме у тях по тоя начин? Какво от това, че ученикът ще знае статистически данни, ако няма кой да го научи да мисли, да разсъждава и да формулира свое мнение по дадени проблеми. Нали все пак трябва да създаваме хора, подготвени за утрешния ден, когато те ще представят България пред света.

Друго, на което искам да се спра, тъй като го намирам също за много голям проблем, е достъпът до библиотечен фонд. В много български училища изобщо не съществуват библиотеки, а в градските библиотеки на малките селища в България поради финансови причини липсва нова литература. Лесно е да се говори за възможностите на библиотеките, но ако си учител в големите градове като София, Пловдив, Варна, Бургас и др., където този проблем стои по съвсем друг начин.

Във връзка с предложението на г-н Пенерлиев, цитирам: “Да се засили контролът от страна на инспекторатите относно продължаващото образование на учителите...”, аз мисля, че инспекторатите първо трябва да осигурят финансови средства за подобни курсове и чак тогава да задължават учителите да повишават своята квалификация. Защото например аз, за да карам курса за IV ПКС трябва да си платя лично от джоба както курса, така и разходите по престоя в София. А за това, че съм изкарал V ПКС получавам върху заплатата си само 5 лева. Е, питам аз, как при тези условия един учител ще бъде мотивиран да повишава квалификацията си? Другото, което не е уредено с тези ПКС-та, е, че при кандидатстване за работа в някое училище, тези курсове не се вземат предвид и директорите заявяват, че се отнасят само до заплащането, при това не винаги били длъжни да ги вземат под внимание. Това лично мен допълнително ме демотивира да повишавам своята квалификация. След като при назначаването на учителите в българските училища съществува този парадокс, какъв е смисълът да си повишаваме квалификацията – и със нея отиваме на борсата? И без друго българският учител все още живее в “позлатена бедност”, макар че вече сме в Европейския съюз и би следвало да са дошли малко по-добри времена за учителското съсловие в България...

Надявам се, че ще публикувате моя кратък коментар в списанието, за което ви благодаря предварително!