Христо Кичиков,
учител по география
Професионална гимназия 
по туризъм Габрово
e-mail: kichikov@abv.bg

Географският център не е само една мислена точка върху съвременната географска карта на България. „Сърцето“ на България се намира в много красив и интересен кът в Шипченска Стара планина – в местността Узана. В последните години тук се създаде модерно среднопланинско туристическо селище с много хотели, почивни станции, хижи, ски-писти, места за развлечение и отдих, което привлича туристи през всички сезони, при това не само от Габровския край. Това налага ново проучване на особеностите на природата и на културно-историческите ресурси на района. Интерес ще бъдат и някои нови идеи за превръщане на Географския център на България в още по-атрактивен район за туризъм и знание.

Да се определи Географският център на територия с геометрически сложна форма, каквато е на България, е трудна задача. Затова в миналото Географският център на България не беше точно определен и за такъв се сочеха пет-шест точки в Южна и в Северна България.

През есента на 1991 г. колектив на фирма „Геопланпроект“ – „Геодезия, геоинформация и картография“, ръководен от проф. инж. Младен Младеновски определи точния център на България¹. Той има координати: 42° 46' сев. геогр. ширина и 25° 14' изт. геогр. дължина. За определянето на този център са използвани различни научни способа – координатен, графостатичен, аналитико-статичен. На 30. XI. 1991 г., точно в 13:30 ч. на терена е „белязан“ Географският център на България. Тази важна пресечна точка на паралела и меридиана се намира в местн. Узана, недалеч от Черни връх (1360 м). Първият знак, маркиращ центъра на България, който и досега е на мястото си, е висок 2 ., тежък около 150 кг и е проектиран от габровския скулптор Петър Хаджиганев. Знакът има форма на пирамида, от чийто връх към вътрешността се спуска отвес, сочещ Географския център. Знакът е изработен и монтиран от габровската фирма „Мехатроника – ООД“.

Сага, 16 години след научното определяне на Географският център на България, много похвална е идеята на община Габрово да проведе конкурс за изработване на пластичен знак „Географски център на България“, за да стане това място още по-атрактивен обект за туризъм. Освен архитектите и художниците в този конкурс най-активно трябва да се включат и географите, които професионално могат да предложат много оригинални идеи (вж. стр. 44). С помощта на географската общност в България Географският център може да се превърне в място за научни форуми и обучение.

Географският център на България се намира в известната старопланинска местност Узана, в която израсна туристическо селище със същото име. Местността е част от най-късия и тесен дял на Централна Стара планина – Шипченска планина. За запазване на уникалните природни дадености районът е обявен за защитена територия в границите на два парка – НП „Централен Балкан“ (1991) – вторият по големина национален парк на България, от 2003 г. член на Европейската мрежа от защитени територии PAN Parks, и ПП „Българка“ – най-младият природен парк в страната (2002 г.).

Местн. Узана е най-широката билна поляна в Стара планина с площ около 3000 дка. Тя е обгърната от вековни букови гори и по-млади иглолистни насъждения , прорязани от пътеки и пътища. Узанската поляна е леко нахълмена, с общ наклон от изток на запад. В нейния югозападен край протича Узан дере.

Южно от местността се издига най-високият връх в Шипченска планина – Исполин (Коруджа, 1524 м), който е на 1 час път пеш от Географския център. От Исполин се откриват прекрасни панорамни изгледи към вр. Мазалат, Средна гора, Казанлъшкото поле и яз. „Копринка“ с долината на р. Тунджа, вр. Бузлуджа, вр. Шипка и Предбалкана на север с живописната броеница от селища.

В северозападната част на поляната, известна като Малък Узан, има характерни скални грамади и възвишения. С вр. Марков стол (1354 м) е свързано предание за Крали Марко.

На изток маркирана пътека, която е част от международния планински маршрут „Ком – Емине“, води през изворите на Голяма Варовита, мeстн. Шадраваните с буйни планински извори и вр. Малуша до Шипченския проход и вр. Шипка (1326 м) - около три часа и половина от Географския център. На запад са билата на Черната скала (1328 м) и Черни връх (1360 м). Билната пътека в западна посока извежда през местн. Равната гора към хижа „Мазалат“ (около 4 часа от Географския център).

На северозапад покрай чешмата „Дядо Георги“ по шосето и маркирана пътека през местн. Локумите и туристическата база „Тота Венкова“ за около три часа и половина се достига до Габрово. Една нова възможност за съчетаване на разходка с нови знания за природните особености предлага екопътека „Узана“ (карстови форми, ледени пещери, гора, защитени територии). Екопътеката започва с входна арка до ресторант „Трите мечки“, преминава през букова гора, скални образувания, кътове за отдих, индиански кът, горско училище, панорамна тераса към върховете Шипка и Бузлуджа. Краят на пътеката е при хижа „Импулс“ с детска плащадка и място за барбекю. Преминаването по пътеката става за около един час.

Районът на местн. Узана се отличава и с голямо биоразнообразие. Той е хабитат на повече от 400 вида растетия, в т.ч. 70 % от официално признатите в българската фармакопея лекарствени растения.


Освен с красива природа районът е свързан и с богатата история на българския народ. Тук са бродили хайдушки чети: през 1867 г. през Узана преминават четите на П. Хитов (със знаменосец В. Левски) и Ф. Тотю, а през 1868 г. – четата на Х. Димитър и Ст. Караджа.

Местн. Узана е свъзана и с Руско-турската война - през декември 1877 г. руската армия на ген. Скобелев пресича Стара планина, като дясната колона, състояща се от руски войни, български опълченци и 14 оръдия преминава през Узана.

Туристическото овладяване на този прекрасен планински кът започва през 1931 г., когато габровските туристи изграждат първата хижа „Узана“. През 1940 г. е завършена новата хижа, преустроена и разширена през 1960-61 г. Сега хижата предлага 100 легла, туристическа столова и кухня.


По-важни места за нощуване в района са: хотел „Географски център“ (31 легла), хотел „Импулс“ (127 легла), хотел „Прима S“ (84 легла), хижа „Независимост“ (15 легла), почивен дом „Еделвайс“ (110 легла), комплекс „Хлебна промишленост“; почивна станция „Партизанска песен“; туристическа хижа на Община Габрово, хотел „Фаворит“, база на ДДС „Росица – Мазалат“ и др.


Туристическото селище „Узана“ и Географският център на България предлагат много добри условия за различни форми на туризъм през четирите сезона на годината.

Зимата тук е чудесна – без резки температурни промени, без опасност от лавини, а условията за отдих и спорт – разнообразни: ски-писти, ски-маршрути, ски-училища, маркирани маршрути за зимни преходи, подходящи места за ориентиране, сноуборд, каптбординг и други. И безснежният период е много подходящ за активен планински отдих – пешеходен туризъм, специализирани екопоходи, събиране на билки, горски плодове и гъби, фото-сафари, бази за зелени училища, палаткови лагери, конгресен туризъм.

Община Габрово проектира изграждането на панорамен път, свързващ Шипченския проход с туристическото селище „Узана“. Той ще улесни достъпа до Географския център на България и ще го направи още по-популярен обект за туризъм.

Предлагаме този чудесен кът от Централна Стара планина с неговия богат природен и културно-исторически ресурс да се използва още по-пълно и за учебни цели. Това е една незаменима учебна природна лаборатория. Тук трябва да се създаде планински учебен център за провеждане на уроци-екскурзии и практикуми за ученици и студенти. Малко места могат да предложат толкова разнообразна информация, и то на такава малка площ, за историята, географията, биологията, туризма. Възможността да се посети само за един ден „сърцето“ на България от В. Търново, Габрово, Шипка и Казанлък са основание за по-пълно оползотворяване на природния и исторически потенциал на местн. Узана. Необходимо е да се обединят усилията на различни специалисти за комплексното устройване и използване на района за учебни цели.

Крайно време е да се преосмисли и регламентира разумно и съвременно и провеждането на учебни екскурзии и практики поне за завършващите средния и горния курс в българското училище. Ние имахме толкова добри традиции в организирането и провеждането на учебни екскурзии, наблюдения и краеведски експедиции. Много от нас станаха географи благодарение на т.нар. „експедиционни отряди“. Трябва ли да загърбим собствените си традиции и да търсим добрите практики само от чуждите образователни системи?

„Най-българските“ кътчета, сред които е и районът на Шипченска Стара планина с местн. Узана и Географският център на България заслужават да се познават първо от всички ученици, а след това и от българските и чуждестранните туристи.

---

This paper presents an analysis of the tourist resources in the region of the Geographical center of Bulgaria (marked down in 1991), in the picturesque territory of Uzana (The Stara planina Mountain). Some ideas of how this place may become more attractive have been put forth, as special attention has been paid to the idea of turning of this Geographic center into a site for education and specialized research events. The tourist village of Uzana sees quick development nowadays and this may contribute a lot to the implementation of the above stated idea. Different forms of lessons and educational activities can be developed such as excursions, educational expeditions, trainings, seminars, conferences, etc. Except for teaching Geography, this center may be used to teach also Biology, History, Tourism, etc.