Преди два месеца, от 5 до 10 август, в най-хубавия американски град (както е известен в САЩ) Сан Диего аз и момчета от отбора – Марин от Казанлък и Младен от София, изживяхме сбъдването на една мечта.
Всичко започна с участието ми в
националния кръг на олимпиадата по география и икономика в края на април тази година във Велико Търново, където се класирах на финала в старшата възрастова група (от 8 до 12 клас). След олимпиадата стана ясно, че националният отбор за участие в международното състезание на „National Geographic“ ще бъде сформиран допълнително в края на учебната година от най-добре представилите се участници в областния и националния кръг на олимпиадата. Тази допълнителна класация се наложи поради възрастовото ограничение според регламента на международния конкурс до 16 години.
След една седмица на тестове и подготовка отборът стана ясен – Коста Шатров (16 г.) от ГПНЕ „Гьоте“ в Бургас (избран за капитан), Марин Бакърджиев (14 г.) от ПМГ „Никола Обрешков“ в Казанлък и Младен Бербатов (16 г.) от НПМГ „Акад. Л. Чакалов“ в София. Координатор на отбора стана Мариана Султанова - учителка по география в 164 гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“ в София.
След обсъждане на нашите предпочитания с помощта на доц. Румен Пенин си разпределихме задачите, върху които трябваше да се подготвим. До състезанието оставаше месец, затова положихме сериозни усилия максимално да допълним знанията си. През деня учихме, а през нощта се изпитвахме – за друго почти нямаше време. Но за нас това нямаше никакво значение, защото когато се отдадеш на нещо, което те удовлетворява, то се превръща в приятно и много интересно занимание. Освен това вече бяхме станали по-отговорни и мотивирани, защото представяхме не само себе си, а и България.
Месецът за подготовка отмина неусетно и някак изведнъж се озовахме на
летището в София, а до нас бяха нашите родители и близки . Моят учител Стойчо Димитров също беше там – както винаги, за да ми пожелае успех и да ме насърчи. Помня, че когато разбрахме, че съм се класирал за Националния кръг той вярваше, че ще стигнем далеч. Тогава дори не предполагах, че след няколко месеца ще летя за Сан Диего като капитан на националния отбор.
Визите и застраховките бяха осигурени от МОН, както и част от самолетните билети, за които помогнаха от списание „National Geographic“ България. От МОН и книжарници „Геопортал“ ни осигуриха пари за допълнителни разходи.
В Сан Диего организаторите от атракционните паркове „Sea World“ се бяха погрижили престоят ни да бъде възможно най-интересен и изпълнен с много приятни моменти. Световното състезание на National Geographic се проведе за осми път в Сан Диего – град, известен в САЩ с благоприятния си климат, привлекателната природа, многото културни забележителности, увеселителните паркове и гостоприемните и весели хора.
В надпреварата взеха участие отбори от 17 страни от всички континенти – Австралия, Аржентина, България, Великобритания, Германия, Гана, Индия, Канада, Мексико, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Сингапур, Тайван, Унгария и Франция. Всеки отбор се състоеше от трима участници на възраст до 16 навършени години.
Състезанието се състоеше от два кръга в два различни дни– писмен тест със 60 тестови и практически задачи и ориентиране по карта и намиране на 15 скрити въпроса в увеселителния парк Sea World.
Панорама от кулата в увеселителния парк Sea World („Морски свят“). Вижда се стадионът, на които се проведе финалния кръг на състезанието
View of the tower in the entertainment park of Sea World. The stadium where the final round of the competition was held can be seen.
Времето за работа и през двата етапа беше един час, т.е. през първия ден имахме по по-малко от минута на въпрос, но това не ни затрудни. В теста имаше въпрос за всяка страна-участничка. Задачите бяха много разнообразни – свързани с официални езици, брой и структура на населението, полезни изкопаеми, стопанство, религии, парични единици, известни резервати, природни и исторически забележителности.
Въпроси от състезанието
1. Кой град в Полша, известен със старинните си забележителности, се намира на река Висла?
а) Лодз (Лудж);
б) Познан;
в) Кракув;
г) Белско-Бяла.
2. В коя от географските области на Румъния живеят унгарци?
а) Влахия;
б) Трансилвания;
в) Добруджа;
г) Молдавия.
3. На коя островна държава би принадлежал остров с координати 17047' северна ширина и 167051' източна дължина?
а) Вануату;
б) Фиджи;
в) Палау;
г) Тонга.
4. Какво е взаимоотношението на Тихоокеанската и Северноамериканската плочи при разлома Сан Андреас?
а) плочите се приплъзват една срещу друга;
б) плочите се приплъзват успоредно една на друга;
в) плочите се застъпват една върху друга;
г) плочите се отдалечават една от друга.
5. В кой от френските градове валежите ще падат основно през зимата?
а) Клермон-Феран;
б) Париж
в) Дижон
г) Ница.
Програмата за времето, когато не бяхме ангажирани със състезанието, беше много интересна – организаторите се бяха погрижили да видим колкото се може повече. През първия ден посетихме близкия до Сан Диего резерват „Тори Пайнс“, на тихоокеанския бряг. Много се впечатлихме от растителните видове, както и от уникалния релеф – неописуеми долини, каньони и всевъзможни абразионни форми, които океанът беше сътворил в пясъчника.
Следващия ден след втората част от състезанието, прекарахме в увеселителния парк, посветен на многообразния живот в световния океан. Там видяхме животински видове от цял свят – пингвини, бели мечки, косатки, акули, моржове, делфини, морски лъвове, скатове и много други. Успяхме и да се измокрим, докато се опитвахме да открием Атлантида с водно влакче на ужасите. Вечерта станахме съпричастни и на две от най-характерните и прословути атракции на Sea World – представлението на тюлените и косатките.
На третия ден посетихме най-голямата зоологическа градина в света и разположения до нея „Балбоа“ – парк, в който се намират сгради с впечатляваща архитектура, останали от времето на испанското влияние по тези земи. Сега те са превърнати в музеи, уредени по много добър начин. Разглеждането на експонатите става с активното участие на посетителя – чрез използването на интерактивни методи - непрекъснато можеш да избираш, напр. на монитор да видиш движението на тектонските плочи за период от 250 млн години - в миналото и в бъдещето; на голямо триизмерно кълбо можеш да наблюдаваш климатичните особености на всяка точка от Земята – това са само малка част от нещата, които ти предлагат музеите.
На четвъртия ден беше финалният кръг на състезанието, за който се бяха класирали отборите на Канада, САЩ и Мексико (на нас не ни достигнаха две точки). Проведе се в Sea World, на сцената, където два дни по-рано гледахме впечатляващото шоу с косатките. Форматът на финала беше като на известното американско предаване „Риск“ (нещо подобно на „Стани богат“ и „Минута е много“ в България). Водещ беше популярният Алекс Требек, затова не бе изненада интересът на американските телевизии, както и на специално дошлите посетители в парка да гледат на живо. Въпросите бяха задавани както към целия отбор, така и към определен състезател, а времето отново беше от голямо значение. Задачите бяха разпределени в седем кръга. Въпросите бяха свързани с древни цивилизации, изследователи, откриването на грешки в границите на страни, познаването на държава по определени признаци, като голяма част от тях бяха съпроводени със снимков материал и географски карти. Техният формат беше малко променен, но ние бяхме подготвени и за такъв тип въпроси, поради което единодушно се съгласихме, че ако бяхме на финала, щяхме да се представим добре. В крайното класиране първи станаха учениците от Мексико, втори – от САЩ, а трети – от Канада.
След финалния кръг се запознахме с друга забележителност на Сан Диего – „
Старият град“. Той представляваше район с добре запазени къщи от времето на основаването на града – нискоетажни, такива, каквито ги познаваме от каубойските филми. Повечето от тях бяха превърнати в магазини, запазили старинния си външен и вътрешен облик. Хареса ни, защото се докоснахме за малко до миналото, а и успяхме да си купим сувенири за спомен – картички и ключодържатели и дори подскачащ мексикански боб. Вечерта имаше официална вечеря, на която бяха раздадени грамотите за участие. Но най-хубавото беше, че всички си разменихме подаръци, характерни за страните ни, и електронни адреси за връзка.
През тези вълнуващи дни се сближихме с отборите на Румъния, Германия, Индия, Русия и имахме чести контакти с тези на Сингапур,
Тайван и Полша. Сбогуването беше тъжно, но си пожелахме някой ден да се видим отново и да поддържаме връзка.
През последния ден от престоя ни в Сан Диего имах гости – пристигнаха братовчедка ми със съпруга си, които в момента учат в Лос Анджелис. Бяхме заедно цял ден и разгледахме централната част с небостъргачите, разходихме се до яхтеното пристанище...
За няколко дни привикнахме към палмите, с които в началото се снимахме непрекъснато. Но дойде времето на раздялата със Сан Диего. Тя ни изпълни със смесени чувства – бяхме едновременно доволни от постигнатия резултат, щастливи от невероятните неща, които видяхме и преживяхме за толкова малко време, но и тъжни, че трябва да си тръгнем. Все пак ни изпълваше надежда, че ще се върнем отново.
Но нашето пътешествие, както се осмелявам да го нарека, не беше приключило. На връщане по време на престоя ни в Ню Йорк успяхме да разгледаме Манхатън, видяхме „Таймс Скуеър“, „Импаиър Стейт Билдинг“, небостъргача на „Крайслер“, разходихме се по „Пето авеню“ и в прословутия „Сентръл парк“. Останахме поразени от този световен град – с неговия трафик, с многото хора от всички раси, с небостъргачите, със суматохата...
В Прага също имахме няколко часа престой и успяхме да видим Стара Прага, която ни удиви с красивите си сгради и улици. Поради ранния час в града нямаше много хора и сякаш времето беше спряло. Архитектурата се различаваше коренно от всичко, което видяхме в Америка, поради което не можахме да стигнем до единодушно решение къде ни е харесало повече. Разходката ни в Прага продължи по
Карловия мост на река Вълтава, видяхме и Карловия университет, който е най-старият в Европа, както и много други забележителности като операта, в която е свирил Моцарт, а също и прословутия часовник, който на всеки кръгъл час привлича тълпи от хора със спектакъла на старинните си фигурки.
На летището в София бяхме посрещнати възторжено, но изненадите бяха много повече след това – поканиха ни в Националното радио, участвахме на живо в сутрешния блок на Канал 1, в новините на TV 7 и в тинейджърското предаване на BTV „Споко“. За нашето участие бяха публикувани редица статии както в Интернет, така и в най-тиражираните вестници и списания – „Труд“, „
24 Часа“, „Стандарт“, „National Geographic“, както и в някои
регионални вестници. Четвъртото място на нашия отбор е най-доброто представяне на България в световното състезание на National Geographic.
Допълнителни публикации за представянето на българския отбор в Сан Диего:
Impressions from the World competition of
National Geographic in San Diego, USA (2007)
Kosta Shatrov, student
German Language School „Goethe“, Burgas
Summary
A Bulgarian team participated in the 2007 National Geographic World Competition in San Diego, USA. The team captain shares his impressions of the competition itself, the exciting Cultural program as well as the excursions organized for the participants. The team beated the prestige 4th point and it may be considered a high achevement, after three consequtive years of this country’s participation in World National Geographic Competition.
ХРОНОЛОГИЯ НА ИЗЯВИТЕ НА БЪЛГАРСКИ УЧЕНИЦИ
В МЕЖДУНАРОДНИ СЪСТЕЗАНИЯ ПО ГЕОГРАФИЯ*
- 2003 г. (юли, Тампа – Флорида, САЩ) – VI световно състезание на „National Geographic“ – пето отборно място (между 18 държави): Димитър Желев (Стара Загора), Павел Нанков (София) и Павлин Николов (Добрич)
- 2004 г. (август, Глазгоу – Шотландия, Великобритания) - Първо световно състезание за постери (“Една Земя – много светове“) на IGU – първо място: Николина Георгиева (Самоков)
- 2004 г. (май, Гдиня – Полша) – V олимпиада по география на IGU (16 държави) – сребърен медал за Павел Нанков (София)
- 2005 г. (юли, Будапеща – Унгария) – VII световно състезание на „National Geographic“ – (20 държави): Николай Андонов (София), Стилян Гребеничарски (София) и Цветелина Стефанова (Свиленград)
- 2006 г. (юни-юли, Бризбейн – Австралия) – VI олимпиада по география на IGU (23 държави) - бронзов медал за Васил Стоицев (Плевен)
- 2007 г. (юли, Сан Диего – Калифорния, САЩ) – VIII световно състезание на „National Geographic“ – четвърто отборно място (между 17 държави): Коста Шатров (Бургас), Марин Бакърджиев (Казанлък) и Младен Бербатов (София).
* От 2003 г. Сп. „Обучението по география“ и неговият наследник „География `21“ редовно информират своите читатели за предстоящи международни състезания по география. Списанието до голяма степен инициира българското участие, а за най-големия български успех, постигнат в Шотландия през 2004 г., има неоспорима заслуга (вж. 5/2003, 1/2004, 4/2004 и
1/2005 на „Обучението по география“)
