ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯТ И УЧЕНИЯТ ВЛАДИМИР ПОПОВ
ДАТИ ОТ БИОГРАФИЯТА-
07.03.1912 г. - роден в с. Гостиля (Плевенско)
1935 г. - дипломира се в Университета като географ
1936-1955 г. - учител по география в Образцова търговска гимназия, София;
1944-1945 г. - участник в Първата фаза на Отечествената война срещу Германия
1955-1975 г. - научна работа в Географския институт на БАН (от 1955 г. научен сътрудник по геоморфология, от 1965 г. старши научен сътрудник);
1975-1998 г. - продължава като пенсионер активна творческа и експертна дейност;
19.09.1998 г. - умира в София.
НАГРАДИ
- Орден “Кирил и Методий” - I ст. (1973 г.)
- Златен медал на UIS (1974 г.)
- Медал “Алеко Константинов” - I ст.
- Медал “За особени заслуги към БТС” - I ст. (1982 г.)
- “Златен прилеп” на БФСпелеология (1976 и 1982 г.)
- Почетен член на Българското географско дружество
- Заслужил деятел на БТС
По-важни трудове на Вл. Попов по карстология:
- Морфология на карста в района между долините на реките Вит и Батулийска. 1962.
- Морфология на циркуса Големия казан в Пирин планина. 1962.
- Морфология и генезис на пещерата Леденика. 1964.
- Карстова морфология и карстова хидрология в България. 1964.
- Морфология и хидрология на карста в северната част на Предбалкана между реките Янтра и Осъм. 1965.
- Карстът в Северната част на Предбалкана между реките Искър и Вит. 1969.
- Распространение карста в Старой планине и некаторые его особености. 1970.
- Разпространение на карста в България и някои негови особености. 1970.
- Comments on karst denudation in Bulgaria. 1972.
- Геоморфология на българското Черноморско крайбрежие. 1974.
- Райониране на пещерите в НР България. 1976.
- Морфология, генезис и възраст на пещерата Магура. 1977.
- Основни термини по карстова геоморфология. 1980.
- Пътешествия под земята. 1982.
- Географическое районирование пещер. 1983.
- За генезиса и възрастта на скалния мост Проходна. 1985.
- Благоустроените пещери в България. 1987.
 |
 |
Пълен библиографски списък на Вл. Попов по карстология
По-важни публикации на Вл. Попов за защитените територии:
- Чудни кътове из нашата родина. 1957, 1970.
- Разпространение и проблеми на на защитените природни обекти в България. 1975.
- Защитени природни обекти в България. 1980.
- Природни рекреационни ресурси по българското Черноморско крайбрежие и рационалното им използване. 1983.
- Природни красоти в България (фотоалбум). 1984.
- Защитени природни територии и обекти в Северна България. 1989.
- Природни бисери в България. 1998 (непубликувана)
 |
 |
Пълен библиографски списък публикации на Вл. Попов за защитените територии
ПУБЛИКАЦИИ ЗА ВЛАДИМИР ПОПОВ:
- Мишев, К. Владимир Попов (към шестдесетгодишнината му). - Изв. Бълг. геогр. д-во, 1972, Т. ХІІ (ХХІІ), 179-181.
- Вапцаров, И. Владимир Попов на 70 години. - Пробл. геогр., 1982, 3, 82-84
- Кираджиев, Св. Владимир Попов. - Обучението по геогр., 1982, 2, 47-48.
- Бешков, Вл. Ст.н.с. Владимир Попов. - В: Български пещери, Сб. материали - 4, С., 1986, 120-122.
- Михайлов, Цв. Владимир Попов - по повод на неговата седемдесет и пет годишнина. - География, 1987, 22-23.
- *** Владимир Попов на 75 години. - Обучението по геогр., 1987, 44-45.
- *** Владимир Попов на 80 години. - Обучението по геогр., 1992, с. 34.
- Вапцаров, И. Владимир Попов на 80 години. - Пробл. геогр., 1992, 2, 80-83
- Stefanov, P. Prof. Vladimir Yordanov Popov (7.03.1912-19.09.1998). - Kras I speleologia. 2000, T. Х (XIX). Wydawnictwo Uniwersytetu Slaskiego, Katowice, 155-156.
ПО-ВАЖНИ ПРИНОСИ на ст. н. с. Вл. Попов за българската карстология:
- изяснява разпространението и по-важните особеностите на карста в България (1968, 1970, 1973);
- изследва и описва регионални карстови геоморфоложки комплекси - повърхностни и подземни форми и връзките между тях (предимно в Предбалкана и Стара планина, Северен Пирин, Северното Черноморско крайбрежие);
- установява следи от стар (докватернерен) карстов релеф във Врачанска планина - "конусовиден (кегелен) карст" (1964);
- описва спелеогенезиса на най-известните български пещери (Леденика, Магура, Съева дупка, Орлова чука, Бачо Киро, Дяволското гърло, Снежанка, Проходна, Градешнишка пещера и др.);
- определя първите количествени данни за карстовата денудация в България (1972 - съвместно с М. Пулина и М. Маркович от Полша);
- организира и лично участва в инструменталното картиране на известни български пещери (Съева дупка, Леденика, Снежанка, Бачо Киро, Дяволското гърло, Магура и др.), във въвеждането на спелеоморфометричен анализ и лабораторни аналитични методи на карстоложки изследвания и унифицирани условни знаци (UIS) при картографиране на рещерите;
- систематизира и уточнява българската терминология на карстовата морфология - 89 термина (1982 - съвместно с П. Стефанов);
- описва разкрития на вулканско стъкло в български пещери (1968);
- съставя първото (1973, 1977) райониране на пещерите в България (М 1:600 000) - карстови области (4) и карстови райони (51);
- популяризира благоустроените и подходящите за туризъм пещери в България (15) и анализира тяхната посещаемост и различни въпроси на спелеозащита и рационално природоползване;
- създава школа за изследване на карста в България и формулира необходимостта от специализирано научно звено по карстология